№ 2569
гр. София, 10.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 96-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на петнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:КИРИЛ Г. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря ПЕТЯ Г. ДИМОВА
като разгледа докладваното от КИРИЛ Г. ДИМИТРОВ Административно
наказателно дело № 20211110216583 по описа за 2021 година
За да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59-63 от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 566439-F571355/19.03.2021 г., издадено
от началника на Отдел „Оперативни дейности“-София в Централно
управление на Национална агенция за приходите, на „Дюнер Фууд“ Е. е
наложена „имуществена санкция” в размер на 500 лева за извършено
административно нарушение по чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г.
на министерство на финансите за регистриране и отчитане на продажби в
търговски обекти чрез фискални устройства, вр. чл. 118, ал. 4 ЗДДС,
изразяващо се в това, че при извършена на 14.09.2020 г. проверка на
стопанисван от дружеството търговски обект в гр. София е установено, че не
е въведена служебно сума в касовата наличност на дружеството в размер на
85.30 лева.
Срещу така издаденото наказателно постановление е подадена жалба от
санкционираното лице „Дюнер Фууд“ Е., в която са релевирани доводи за
неговата неправилност. Изложени са съображения, че в НП не е ясно посочен
нарушеният нормативен акт, както и в какво се изразява нарушението, както и
коя хипотеза от чл. 118, ал. 4 ЗДДС е осъществена. Твърди се, че АУАН и НП
1
не отговарят на изискванията на чл. 42 и чл. 57, ал. 1 ЗАНН, доколкото не е
посочено мястото на извършване на административното нарушение.
Изложено е, че наказващият орган изобщо не е обсъдил наличието на
предпоставки за приложение на чл. 28 ЗАНН. Твърди се, че в нарушение на
чл. 57, ал. 1, т. 5, пр. 4 ЗАНН в НП не е посочено на основание какви
доказателства се е решил въпросът за отговорността на санкционираното
лице. С оглед на изложеното, от съда се иска да отмени обжалваното
наказателно постановление като незаконосъобразно, като се претендират
направените по делото разноски.
В хода на съдебното производство дружеството-жалбоподател не изпраща
свой процесуален представител.
Процесуалният представител на въззиваемата страна оспорва подадената
жалба, като моли да се потвърди процесното НП поради неговата
законосъобразност. Претендират се разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Жалбата, подадена срещу процесното НП, е процесуално допустима,
доколкото е депозирана в законоустановения 7-дневен срок от активно
процесуално легитимирано лице. Софийски районен съд, след като обсъди
доводите в същата, както и събраните по делото доказателства и след като в
съответствие с разпоредбите на чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 314 НПК провери изцяло
правилността на атакуваното наказателно постановление, констатира, че не са
налице основания за неговата отмяна или изменение. Съображенията на съда
за това са следните:
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема следната
фактическа обстановка:
„Дюнер Фууд“ Е. с ЕИК ******* стопанисвало търговски обект – бърза
закуска „Laziza”, находяща се в гр. София, бул. „П.Ю.Тодоров“, обект № 12.
На 14.09.2020 г., около 15.42 часа, св. М., инспектор по приходи в ЦУ на
НАП, заедно с негов колега извършили данъчно-осигурителна проверка в
горепосочения търговски обект, стопанисван от „Дюнер Фууд“ Е.. По време
на извършване на проверката било установено, че в обекта има въведено в
експлоатация фискално устройство модел „Daisy Compact M01” с ИН на ФУ
DY496361 и ФП № ...., което притежавало функциите „служебно въведени“ и
2
„служебно изведени“ суми. При извършване на проверката, след като се
легитимирали, служителите на ТД на НАП изискали отчета за дневния
оборот, като видно от разпечатания от продавач-консултанта в обекта дневен
финансов отчет „Х“ от ЕКАФП, дневният оборот относно получени суми в
брой бил в размер на 148.40 лева. При проверка било установено, че
фактическата наличност в касата на обекта е в размер на 233.70 лева, за което
бил изготвен опис на наличните парични средства. По този начин било
установено, че в касата е въведена сума в размер на 85.30 лева, без да се
отрази във фискалното устройство чрез операцията „служебно въведени
суми“.
Въз основа на извършената проверка бил съставен протокол за извършена
проверка № 0458852/14.09.2020 г. в присъствието на заварения на място
служител.
На 23.09.2020 г. св. М. съставил акт за установяване на административно
нарушение (АУАН) № F571355/23.09.2020 г. срещу „Дюнер Фууд“ Е. за
извършено административно нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-
18/13.12.2006 г. на МФ, вр. чл. 118, ал. 4 ЗДДС, който бил връчен на
управителя на дружеството.
Въз основа на съставения АУАН било издадено и обжалваното
наказателно постановление № 566439-F571355/19.03.2021 г. от началника на
Отдел „Оперативни дейности“-София в ЦУ на НАП, с което за извършено
нарушение по чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, вр. чл. 118,
ал. 4 ЗДДС, на „Дюнер Фууд“ Е. била наложена „имуществена санкция” в
размер на 500 лева. Видно от приложената по делото разписка, неразделна
част от НП, санкционираното дружество е получило препис от наказателното
постановление на 12.10.2021 г.
В законоустановения 7-дневен срок (на 19.10.2021 г.) управителят на
„Дюнер Фууд“ Е. подал жалба срещу издаденото наказателно постановление,
която инициирала образуването на настоящото производство.
Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин
от събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а именно:
показанията на свидетеля М.; протокол за извършена проверка №
0458852/14.09.2020 г.; ДФО от 14.09.2020 г.; Опис на пари в каса от
14.09.2020 г. и Заповед № ЗЦУ-1149/25.08.2020 г. на изпълнителния директор
3
на Национална агенция по приходите.
Изложената в АУАН и в обстоятелствената част на обжалваното НП
фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
делото гласни и писмени доказателства. В този смисъл съдът намира
показанията на свидетеля Мартин Асенов за подробни, последователни и
непротиворечиви, поради което ги кредитира изцяло. Именно от показанията
на посочения свидетел се установява, че при извършване на проверка в
процесния търговски обект е констатирана налична сума в касата на обекта в
размер на 233.70 лева, а в дневния финансов отчет на наличното фискално
устройство е отразена наличност на пари в брой в размер на 148.40 лева. Този
факт се подкрепя и от съставения протокол за извършена проверка, както и от
ДФО и описа на наличните пари в касата на дружеството.
Съдът кредитира и останалите писмени доказателства по делото,
приобщени по реда на чл. 102 от НПК, като намира същите за относими към
предмета на доказване по делото.
При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав
намира от правна страна следното:
Не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в хода
на административнонаказателното производство, като АУАН и НП са
издадени от компетентни длъжностни лица, съгласно т. 1.1, б. „г“ и т. 2.1. от
приложената Заповед № ЗЦУ-1149/25.08.2020 г. на изпълнителния директор
на Национална агенция по приходите, като са спазени давностните срокове по
чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН за съставяне на АУАН и НП. Не са допуснати и
нарушения на разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН, като АУАН и НП
съдържат всички задължителни реквизити съобразно посочените норми. С
оглед на това, процесният АУАН и обжалваното НП са издадени при спазване
на процесуалния закон.
Съдът намира за неоснователни релевираните от жалбоподателя
възражения за допуснати съществени процесуални нарушения при съставяне
на АУАН и издаване на НП. На първо място, нарушената разпоредба и
нормативният акт, в който се съдържа същата, са посочени ясно и
недвусмислено. Фактът, че държавният орган издал Наредба № Н-
18/13.12.2006 г. е посочен с абревиатура МФ не води до извод за неяснота,
доколкото е ясно, че в случая е визиран именно министъра на финансите. От
4
друга страна разпоредбата на чл. 118, ал. 4 ЗДДС регламентира единствено
издаване на наредба от министъра на финансите, в която следва да се
определят и регулират съответните обществени отношения. Посочената
норма обаче не съдържа правило за поведение, поради което не е необходимо
да се посочва коя точка от чл. 118, ал. 4 ЗДДС е осъществена при извършване
на процесното административно нарушение, доколкото това е и обективно
невъзможно. В този смисъл препращането към чл. 118, ал. 4 ЗДДС касае
единствено посочване на законовото основание за издаване на подзаконовия
нормативен акт, чиято разпоредба е била нарушена от санкционирано
дружеството. Не отговаря на обективната истина и твърдението на
жалбоподателя, че в НП не са изброени доказателствата, въз основа на които
е приета описаната в НП фактическа обстановка, доколкото в последния
абзац на първа страница и в първия абзац на втора страница ясно
изчерпателно са изброени доказателствата, въз основа на които се установява
описаната в НП фактическа обстановка.
По идентичен начин не отговаря на обективната истина и възражението, че
в НП не е обсъдено приложението на чл. 28 ЗАНН, доколкото, макар и
лаконично, на последна страница от същото ясно е отбелязано, че след
извършената проверка наказващият орган е преценил, че не са налице
предпоставките на чл. 28 ЗАНН.
Не кореспондира със съдържанието на АУАН и НП и възражението, че в
последните не е посочено дали се касае за служебно извеждане или служебно
въвеждане на сумата от 85.30 лева. Внимателният прочит на същите води до
извод, че недвусмислено в АУАН и НП е посочено, че сумата по дневен „Х“
отчет е била в размер на 148.40 лева, докато наличната в касата на обекта –
233.70 лева, което прави положителна разлика от 85.30 лева. В този смисъл
ясно е отразено, че е установена положителна разлика в касовата наличност,
което е свързано с неизпълнение на задължението за „служебно въвеждане“
на сумата от 85.30 лева.
Ясно е посочено и мястото на извършване на административното
нарушение, а именно местонахождението на проверения търговски обект –
бърза закуска „Laziza”, находяща се в гр. София, бул. П.Ю.Тодоров“, обект №
12. Очевидно мястото на извършване на нарушението е посочено, като
търговският обект е индивидуализиран както с името си, така и с
5
местонахождението си. В този смисъл не е било необходимо при съставяне на
АУАН и издаване на НП да се посочва точният номер от административния
адрес, на който се е намирал обектът, като същият е в достатъчна степен
индивидуализиран.
По изложените съображения, съдът счита, че не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила при съставяне на АУАН и издаване на
НП, които да са довели до ограничаване на процесуалните права на
санкционираното лице.
Настоящият съдебен състав счита, че „Дюнер Фууд“ Е. е осъществило
състава на административно нарушение по чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-18 от
13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти
чрез фискални устройства, издадена от министъра на финансите, вр. чл. 118,
ал. 4 ЗДДС.
Съгласно разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г.
извън случаите на продажби, всяка промяна на касовата наличност (начална
сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на ФУ се
регистрира във ФУ чрез операциите „служебно въведени“ или „служебно
изведени“ суми. В този смисъл „Дюнер Фууд“ Е. е следвало чрез операция
„служебно въведени“ суми да регистрира сумата от 85.30 лева, която е била
въведена в касата. Следва да се отбележи, че видно от отразяването в
протокола за извършената проверка, процесното фискално устройство е
поддържало извършването на такива операции, което е безспорно доказано и
от показанията на свидетелите, поради което нарушението правилно е
квалифицирано по чл. 33, ал. 1 от Наредбата.
Обобщавайки гореизложеното, като не е била въведена сумата от 85.30
лева чрез операция „служебно въведени“ суми, дружеството-жалбоподател е
извършило вмененото му административно нарушение по чл. 33, ал. 1 от
Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г.
Административнонаказателната отговорност на юридическите лица и ЕТ е
безвиновна, обективна такава, по смисъла на разпоредбата на чл. 83, ал. 1
ЗАНН, поради което и в случая не е необходимо да бъдат обсъждани
съставомерните признаци на административното нарушение от субективна
страна.
6
Съгласно санкционната разпоредба на чл. 185, ал. 2, вр. ал. 1 ЗДДС, в
случаите, когато нарушението не води до неотразяване на приходи, на
юридическите лица и ЕТ се налага имуществена санкция в размер от 500 до
2000 лева. В настоящия случай на „Дюнер Фууд“ Е. е наложена имуществена
санкция в предвидения от закона минимален размер от 500 лева. Предвид
принципа „reformatio in pejus”, положението на жалбоподателя не може да се
влошава само по подадена от последния жалба. С оглед на това е
безпредметно обсъждането на наличните смекчаващи и отегчаващи
отговорността обстоятелства. В този смисъл атакуваното НП е
законосъобразно и в своята санкционна част.
Осъщественото от дружеството-жалбоподател нарушение не представлява
маловажен случай, обстоятелство, което подлежи на задължителна преценка
от административнонаказаващия орган, респ. от съда при осъществявания
контрол за законосъобразност на НП (в този смисъл са задължителните
указания на Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г. на ОСНК на ВКС).
Съгласно разпоредбата на § 1, т. 4 от ДР на ЗАНН маловажен случай е този,
при който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на
задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или
община, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или
с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или
на неизпълнение на задължение от съответния вид (в този смисъл е и чл. 93,
т. 9 НК). В конкретиката на настоящия случай, обаче, съдът не намира
основания за приложението на разпоредбата на чл. 28 ЗАНН, доколкото
извършеното нарушение не се отличава с по-ниска степен на обществена
опасност от обикновените случаи на извършени нарушения от този вид.
Фактът, че от нарушението не са настъпили вреди за фиска е ирелевантно,
тъй като приложимата санкционна разпоредба предвижда налагане на
санкциите по чл. 185, ал. 1 ЗДДС в случаите, когато нарушението не е довело
до неотразяване на приходи. С оглед на това, липсата на настъпване на вредни
последици е предвидено изрично в санкционната разпоредба на чл. 185, ал. 2,
изр. 2-ро ЗДДС като привилегирован състав на нарушение, поради което не
може да се отчита като смекчаващо обстоятелство. Същевременно,
нарушаването на правилата относно отчетността на паричните суми в
касовите наличности при работа с регистрирани фискални устройства винаги
7
застрашава съществено обществените отношения, обект на защита от
посочените разпоредби, поради което и не може да се приеме, че е налице
маловажен случай на административно нарушение. С оглед на това, с
неизпълнение на задължението по чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006
г. за въвеждане на сумата от 85.30 лева във функциониращото в търговския
обект фискално устройство, съществено са засегнати обществените
отношения, обект на защита от нарушената разпоредба, свързани с
регистрацията и отчетността на паричните постъпления и оборота в
търговските обекти.
Предвид всичко гореизложено, подадената жалба се явява неоснователна,
поради което атакуваното наказателно постановление следва да се потвърди
като законосъобразно и обосновано.
Съобразно разпоредбата на чл. 63д, ал. 4 ЗАНН и предвид направеното
изрично искане в хода на съдебните прения от страна на процесуалния
представител на въззиваемата страна, в полза на НАП следва да се присъди
юрисконсултско възнаграждение. Предвид липсата на правна и фактическа
сложност на делото, съдът счита, че възнаграждението следва да се определи
в предвидения в разпоредбата на чл. 27е от Наредбата за заплащане на правна
помощ минимален размер, а именно 80 лева.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 ЗАНН, Софийски районен
съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 566439-
F571355/19.03.2021 г., издадено от началника на Отдел „Оперативни
дейности“-София в Централно управление на Национална агенция за
приходите, с което на „Дюнер Фууд“ Е. е наложена „имуществена санкция” в
размер на 500 лева за извършено административно нарушение по чл. 33, ал. 1
от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. на министерство на финансите за
регистриране и отчитане на продажби в търговски обекти чрез фискални
устройства, вр. чл. 118, ал. 4 ЗДДС.
ОСЪЖДА „Дюнер Фууд“ Е. с ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление гр. София, ж.к. „Яворов“, бл. 27, вх. „А“, ап. 1, да заплати на
8
Национална агенция за приходите сумата от 80 (осемдесет) лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение за процесуално
представителство на въззиваемата страна по настоящото дело.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд - гр. София на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава XII от
АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9