№ 239
гр. София, 28.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести юни през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Евгения Т. Генева
Членове:Георги Ст. Мулешков
Магдалена Д. Инджова
при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова
като разгледа докладваното от Евгения Т. Генева Въззивно гражданско дело
№ 20241800500340 по описа за 2024 година
Производството е по чл.258 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „П.К.Б.“ ЕООД , ЕИК ********* против решение № 22
от 12.02.2024г. по гр.д.№ 172/23г. на РС-Елин Пелин ,с което са отхвърлени предявените против Н.
Г. А.,Г. Н. Н. и П. Н. А.искове за вземанията по договор за револвилащ заем № **********, както
следва:главница 1137.12 лв., дотоворно възнаграждение за периода от 01.02.2015г. до 01.02.2018г.
в размер на 1856.88 лв., 171.69 лв. мораторна лихва за периода от 01.02.2018 г. до
24.11.2022г.,ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлрението
25.11.2022г. до окончателното плащане на сумата.Релевират се оплаквания за неправилно
приложение на материалния закон,необоснованост и процесуални нарушения. Съдът неправилно
приел,че липсва погасителен план,установяващ крайния срок на догогора за кредит.Съдът
следвало да базира решението си върху извлечението от сметка,в което били посочени падежите за
всяка погасителна вноска.Наред с това,съдът присъдил необосновано висок адвокатски
хонорар/500 лв. за Н., 500 лв. за П. и 300 лв. за Г./ предвид фактическата и правна сложност на
делото и депозиране на отговор по чл.131 ГПК само от името на Г..Претендира отмяна на
решението,уважаване на исковете в пълен размер и и присъждане на разноски на въззивника за
двете инстанции,включително 360 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Въззиваемите страни не са депозирали отговор на въззивната жалба.
След преценка на данните по делото поотделно и в тяхната съвкупност,настоящият състав
намира жалбата процесуално допустима,но неоснователна.По ч.гр.д.№ 1233/2022г. на ЕпРС „П.Б.“
ЕООД се е снабдил със заповед № 806 от 28.11.2022г. за изпълнение на парично задължение на
осн.чл.410 ГПК. Поради депозирано възражение в законовия срок заявителят е предявил пасивно
субективно и обективно съединени искове за установяване дължимостта на заявените суми на
осн.чл.422, ал.1 ГПК.За да отхвърли претенциите,първоинстанционният съд е приел,че договорът
за потребителски кредит е в нарушение на разпоредбите,защитаващи потребителя , а също така
вземанията са погасени по давност,в какъвто смисъл е направено възражение в срока по чл.131
ГПК.По делото е безспорно,че ищецът е отпуснал обезпечен чрез солидарен длъжник
1
потребителски кредит в размер на 1200 лв. със срок за погасяване 48 месеца на равни месечни
вноски по 81 лв. всяка, при ГПР -110.70%, ГЛП 76.80 %,лихвен процент на ден 0.21%, при
погасяване на първо число на месеца,при което общото претендирано задължение възлиза на
сумата 3888лв.Съдът е приел,че процесният договор не е за периодични плащания,въпреки
уговорката за разсрочено плащане на определени погасителни вноски.Ето защо давностният срок е
пет години на общо основание.В договора е посочено,че срокът,в който следва да бъде върната
сумата, е 48 месеца,но не е отбелязан началният момент,от който се отчита времетраенето.Ищецът
претендира,че падежът е настъпил на 01.02.2018г.,когато е следвало да се изплати последната
погасителна вноска,нжо не представя погасителен план,съдържащ информация за
,размера,броя,периодичността ,респ.датите на плащане на погасителните вноски и конкретизиране
на отделните суми за главница, лихва,възнаграждение и прочие.липсата на погасителен план е
съществено нарушение на изискванията на чл.11, ал.1,т.11 и т.12 от ЗПК.Настоящият състав
споделя изводите на първоинстанционния съд от фактическа и правна страна.Липсата на
погасителен план грубо нарушава правата на потребителя,лишавайки го от съществена
информация за реалния размер на задълженията му,обуславяща формиране на решение дали да
сключи договора за заем.Лишена от правна логика е тезата,че извлечението от сметка „санира“
липсата на погасителен план.Извлечението е документ ,удовлетворяващ изискванията на
заповедното производство,но при оспорването на заповедта за изпълнение заявителят е длъжен да
докаже пълно и главно наличието на спорните вземания.Извлечението представлява аритметично
изчисление какви стойнтости се дължат при определени параметри,но последните са фиксирани в
предходен момент, а именно-сключване на договора за потребителски заем,към който
погасителният план е задължителен елемент-есенциален за съдържанието на договора.Ето защо
решението следва да бъде потвърдено като законосъобразно.Що се отнася до адвокатския
хонорар,той не е прекомерен,защото ответниците Н. и П. от една страна и от друга- ответницата
Г.-са били представлявани от различни адвокати.адв.Ч. като процесуален предсатвител на Н. и П.
се е явил в две о.с.з. и адв.В.-в едно о.с.з.Нещо повече-самият ищец е станал причина за
ангажиране на повече от един адвокат,тъй като е предявил претенциите си в две отделни
производства:искова молба вх.№ 813/28.02.23г. срещу П. А. и искова молба вх.№ 543/09.02.23г.
срещу Н. А. и Г. Н.,които съдът впоследствие е обединил за общо разглеждане,присъединявайки
по-късно заведеното дело.
Водим от горното, Софийски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 22/12.02.2024г. по гр.д.№ 172/2023г. на РС-Елин Пелин.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2