№ 212
гр. П., 17.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – П., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Красимир Г. Ненчев
Членове:Албена Г. Палова
Мариана Ил. Димитрова
при участието на секретаря Галина Г. Младенова
като разгледа докладваното от Мариана Ил. Димитрова Въззивно
гражданско дело № 20215200500543 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 от ГПК.
Обжалва се Решение №260168 постановено на 17.05.2021г. по гр.дело № 1872 по описа на
Пазарджишкият районен съд за 2020г., с което е признато за установено по отношение на
„Теленор България“ ЕАД - гр. София, ЕИК *********,че ответникът Д. Т. Ш., ЕГН
**********, от гр. П., ул. „Б.“ 32, ет. 5, ап. 85, дължи на ищеца „Теленор България“ ЕАД
сумата 97,67 лв., от които 67,31 лв. абонаментни такси и цени на мобилни услуги и 30,36
лв. лизингови вноски, начислени в крайна фактура № **********/18.10.2018 г. - задължение
по заповед за изпълнение № 462 от 02.06.2020 г., издадена по ч.гр.д. 1123/2020 г. на
Пазарджишкия районен съд.Присъдени са съдебно-деловодни разноски.
Въззивникът-ответник в първоинстанционното производство,чрез пълномощника си-
адв.Т.В. -ПАК с въззивната си жалба,излага твърдения за неправилност на решението.
Твърди,че първоинстанционният съд неправилно е преценил събраните по делото
доказателства.Въпреки,че с отговора на исковата молба претенцията е оспорена по
основание и размер ,ищецът не е доказал в процеса, че услугите са предоставени и
ползвани от ответника, както и по какъв начин са формирани цените и крайния сбор на
претендираната сума.Основава претенцията си единствено на представените фактури, но
същите са оспорени от ответника. Въззивникът твърди,че неправилен е извода на съда, че
след като по делото са налице платени суми- 60.35 лв., то останалата част се формирала от
други такси, които не зависят от потреблението и цената му. Наред с изложеното твърди,че
1
Договорът за мобилни услуги, Допълнително споразумение, Договорът за лизинг и Общите
условия са изпълнени с неравноправни клаузи, т. к. не са индивидуално договорени. Върху
съдържанието на същите потребителят не е имал възможност да влияе, особено в случаите
на договор при общи условия, какъвто е настоящият.Тъй като полетата на договорите се
попълвали от представител на ищеца-търговец, означава, че ответникът не е имал
възможност да изрази воля и съгласие по отношение на клаузата за неустойка, така че не
може да се приеме, че е налице индивидуално уговорена клауза между страните. Искането е
решението да бъде отменено, а предявеният иск да бъде отхвърлен от въззивната инстанция
като неоснователен.
Претендира сторени съдебно-деловодни разноски.
С отговора на въззивната жалба в срока по чл.263,ал.1 от ГПК въззиваемата страна излага
съображения за неоснователност на твърденията на въззивника. Твърди,че по делото било
установено плащане по процесните фактури, което от своя страна означава признание за
задължението на ответника ,и предвид което правилно първоинстанционният съд е приел,че
при наличие на плащане на сумата по издадената фактура, остават дължими единствено
абонаментните такси, които са дължими на договорно основание. Съдът правилно бил отчел
факта, че няма основание за съмнение в точността на измерванията и начисляването на
цената на единица данни, които да опровергаят доказателствената стойност на фактурите в
съответствие с чл. 182 от ГПК. Правилно съдът е приел,че не е необходимо провеждането на
сочените в тежест на ищеца съдебни експертизи по установяване на доставянето и
стойността на фактурираните абонаментни такси и предоставени услуги. Това е обусловено
от факта, че към вече издадена фактура към перо предходен баланс е извършено плащане,
поради което и търсената сума от страна на ищцовото дружество представлява само
абонаментни такси,както и при разглеждането в съвкупност на представените по делото
доказателства е видно, че ищцовото дружество е посочило конкретни доказателства
установяващи дължимите суми. Искането е решението да бъде потвърдено.
Пазарджишкият окръжен съд в настоящият съдебен състав счита,че формираната от
първоинстанционния съд фактическа обстановка, така както е изложена в мотивите на
решението, е пълна, правилна и кореспондира с доказателствения материал, и с оглед
разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.
Няма спор по фактите. Установено е, че претендираното задължение за цена на мобилни
услуги се състои предимно от абонаментни такси. Фактурата от 18.08.2018 г. включва
задължения от предходен период в размер 60,65 лв. с ДДС и текущи задължения в размер
52,13 лв. с ДДС, формирани от 2,82 лв. без ДДС за разговори, данни, съобщения и други
таксувани услуги, 57,28 лв. без ДДС за месечни и еднократни такси, отстъпка от 16,66 лв.
без ДДС, които се приспадат от сбора от горните две суми, и ДДС в размер 8,69 лв.
Първоинстанционният съд е приел,че с изключение на 2,82 лв. за „таксувани услуги“, за
които не е ясно дали се отнася някаква част от отстъпката, останалата част от задължението
е формирана от твърди абонаментни и други такси и не зависи от измереното потребление и
начисляването на цените за измерена единица потребени данни. Съдът е приел,че същото се
2
отнася за лизинговите вноски в размер 30,36 лв., отразени в крайната фактура. От тази
крайна фактура се установява, че са били заплатени 60,35 лв., които би следвало да се
приспаднат от най-старото задължение - това за „предходен период“, като сумата го
изчерпва почти изцяло. Поради което следва да се приеме, че най-много 2,82 лв. без ДДС
(равни на 3,38 лв. с ДДС) и най-много още 0,30 лв. с ДДС от задължението за предходни
периоди биха могли да се отнасят до измерени данни. Първоинстанционният съд е приел
също така,че няма основание за съмнение в точността на измерванията и на начисляването
на цената на единица данни, които да опровергаят доказателствената стойност на фактурата
в съответствие с чл. 182 от ГПК.
Установил е,че неустойка за предсрочно прекратяване на договорите не се претендира и не е
нужно да се излагат доводи във връзка с нея. Изложеното обосновава и извод за
неоснователност на този довод на въззивника ,развит и във въззивната жалба.
Правилно първоинстанционният съд е приел,че не се установява противоречие на
договорите със закона или добрите нрави или противоречие със закона, нито неравноправни
клаузи, засягащи претендираното по делото вземане. Ответникът не е конкретизирал кои
клаузи има предвид. Само по себе си това, че уговорките не са индивидуални, не ги прави
неравноправни - индивидуалното договаряне изключва неравноправността, но тя самата
следва от съдържанието на уговорките.
Решението като правилно следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора в полза на въззиваемата страна следва да се присъдят сторените в
настоящото производство съдебни разноски в размер на 180 лева.
Воден от горните мотиви, Пазарджишкият Окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №260168 постановено на 17.05.2021г. по гр.дело № 1872 по
описа на Пазарджишкият районен съд за 2020г.
ОСЪЖДА Д. Т. Ш., ЕГН **********, от гр. П., ул. „Б.“ 32, ет. 5, ап. 85 да заплати на
„Теленор България“ ЕАД - гр. София, ЕИК ********* сумата в размер на 180,00 / сто и
осемдесет /лева -представляваща сторени съдебно-деловодни разноски във въззивното
производство.
На основание чл.280 ал.3 т.1 от ГПК въззивното решение не подлежи на касационно
обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
3
1._______________________
2._______________________
4