Решение по дело №488/2023 на Районен съд - Девин

Номер на акта: 139
Дата: 11 октомври 2024 г.
Съдия: Илияна Росенова Ферева - Зелева
Дело: 20235410100488
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 22 декември 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 139
гр. Девин, 11.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВИН в публично заседание на дванадесети
септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Илияна Р. Ферева - Зелева
при участието на секретаря Диана Ал. Стоева
като разгледа докладваното от Илияна Р. Ферева - Зелева Гражданско дело №
20235410100488 по описа за 2023 година
Производството е образувано по предявен установителен иск, с
правно основание чл.124, ал.1 ГПК във връзка с чл.77 и чл.79 ЗС по вписана
искова молба, дв. вх. № 17, вх. рег. 16, акт № 2, том I, Д № 12/11.01.2024г.,
предявена от 1) Р. Л. О., с ЕГН **********, от гр. П., ул. М. Т. № **, ет. *, aп. *
и 2) Л. Г. О., с ЕГН **********, от гр. П., ул. М. Т. № **, ет. *, aп. *, чрез адв.
В. И., с адрес за призоваване гр. П., ул. М. Д. № * да се установи по
отношение на 1) А. А. Ю., с ЕГН **********, от **********, 2) С. Б. Ю., с
ЕГН **********, от гр. К., ул. Т. К. № ** и 3) Б. Б. О., с ЕГН **********, от
гр. Р., ул. Кап. П. в. № **, вх. *, ет. *, ап. **, че ищците са собственици на
основание давностно владение упражнявано от 1991г. до настоящия момент
на първи редовен жилищен етаж от масивна жилищна сграда, състояща се от
един приземен и два редовни жилищни етажа със застроена площ от 80 кв.м.,
построена в недвижим имот УПИ VIII – 150, в кв. 11 по плана на с. О., общ. Д.,
целият с площ от 160 кв.м., при граници: изток – улица; запад - улица и имот с
пл. № 149; север – улица; юг – имот, с пл. № 149.
С протоколно определение от 06.06.2024г. е уточнен доклада по
делото по отношение на претендираното изключително право на собственост
- ищците претендират да са изключителни собственици само на първия
редовен жилищен етаж от описаната жилищна сграда, находящ се в недвижим
имот: УПИ VIII – 150, в кв. 11 по плана на с. О., общ. Д., целият с площ от 160
кв.м., ведно с построените в него масивна жилищна сграда, състояща се от
един приземен и два редовни жилищни етажа, със застроена площ от 80 кв.м.
и гараж със застроена площ от 18 кв.м., при граници: изток – улица; запад -
улица и имот с пл. № 149; север – улица; юг – имот, с пл. № 149, на основание
изтекла в тяхна полза давност от 1991г, която не е прекъсвана.
В исковата молба ищците поддържат твърдения, че с
ответниците са наследници на Б. А. Ю., б. ж. на с. О., починал на 29.11.2009 г.
1
Наследодателят им е притежавал и оставил в наследство недвижим имот:
УПИ VIII - 150, в кв.11 по плана на с.О., общ.Девин, целият с площ от 160
кв.м., ведно с построените в него масивна жилищна сграда, състояща се от
един приземен и два редовни жилищни етажа, със застроена площ от 80 кв.м.
и гараж със застроена площ от 18 кв.м., при граници: изток - улица, запад -
улица и имот с пл. № 149, север - улица, юг - имот с пл. № 149.
Ищците поддържат, че от 16.12.1991г. първия редовен жилищен
етаж се е ползвал изключително от семейството им, което продължило около
15 години. Ищцата Р. О. и покойният и съпруг, когато заживели в къщата,
първият жилищен етаж бил напълно необзаведен, а след като заживели там го
обзавели напълно. В този етаж живели до преместването си в гр. П., което се
наложило заради училището на ищеца Л. О. в „Горския техникум“ в гр. Б.,
въпреки това, продължили да го ползват през лятото, когато се местили в с. О.,
където обработвали ягоди по два-три декара и картофи. До смъртта на
наследодателя им Г. О., починал на 17.03.2021г. ползвали жилището
необезпокоявано от ответниците, а една година след смъртта му ответниците
А. Ю. и С. Ю., ги поканили да подпишат документи за съставяне на
нотариален акт за собственост и поискали от тях да им дадат ключа от етажа.
Те отказали да го дадат, защото етажът е бил напълно обзаведен от тяхното
семейство и отказали да подпишат документите за издаване на нотариален акт.
Твърдят, че от 1991г. до сега са упражнявали фактическото
владение върху първият редовен етаж, спокойно и необезпокоявано от
останалите наследници, ключът винаги е бил у тях и никой от наследниците на
Б. Ю. не е имал ключ от техния етаж, който има самостоятелен вход откъм
двора на къщата.
В срока по чл.131 ГПК от ответниците е представен отговор, с
който оспорват предявения установителен иск и предявяват насрещен иск за
делба на недвижим имот УПИ VIII - 150, в кв.11 по плана на с. О., общ. Д.,
целият с площ от 160 кв.м., ведно с построените в него масивна жилищна
сграда, състояща се от един приземен и два редовни жилищни етажа със
застроена площ от 80 кв.м. и гараж със застроена площ от 18 кв.м., при
граници: изток - улица, запад - улица и имот с пл. № 149, север - улица, юг -
имот с пл. № 149, който е собственост на техния общ наследодател Б. А. Ю.,
починал на 28.11.2009г. и съпругата му А. А. Ю., при равни идеални части по
½, при прекратяване на съпружеската имуществена общност със смъртта и 1/2
идеални части за наследодателя, която следва да бъде разпределена при равни
квоти между наследниците – съпруга и деца.
Ищците следва да придобият наследствената квота на починалия
син на общия наследодател - по право на заместване имат право на
наследство от Б. А. Ю., но не върху целия имот, а на съответна полагаща се
част.
Не се оспорват твърденията, че ищците са живели в етажа от
къщата, но този етаж е бил предоставен от Б. и А. Ю. за ползване, но оспорват
това ползване да е основание за придобиване на собствеността.
Предявяват срещу ищците в настоящото производство насрещен
иск за делба на имот УПИ VIII - 150, в кв. 11 по плана на с. О., общ. Д., целият
с площ 160 кв.м., ведно с построените в него масивна жилищна сграда,
2
състояща се от един приземен и два редовни жилищни етажа със застроена
площ от 80 кв.м. и гараж със застроена площ от 18 кв.м. при граници: изток -
улица, запад - улица и имот с пл. № 149, север - улица, юг - имот с пл. № 149.
До момента не е прекратена съсобствеността, а ищците не желаят
да постигнат съгласие за доброволна делба на горепосочения имот, което
обосновава правен интерес от предявяване на иск за делба.
Ответниците предявяват иск за делба, който е приет и допуснат до
разглеждане в настоящото производство на недвижим имот УПИ VIII - 150, в
кв. 11 по плана на с. О., общ. Д., целият с площ 160 кв.м., ведно с построените
в него масивна жилищна сграда, състояща се от един приземен и два редовни
жилищни етажа, със застроена площ от 80 кв.м., при граници: изток - улица,
запад - улица и имот с пл. № 149, север - улица, юг - имот с пл. № 149, при
квоти за ищците по насрещния иск А. А. Ю. 5/8 ид.ч.; С. Б. Ю. 1/8 ид.ч. и Б. Б.
О. 1/8 ид.ч.; за ищците по първоначалния иск и ответниците по насрещния иск
Р. Л. О. 1/16 ид.ч. и Л. Г. О. 1/16 ид.ч.
Съдът е приел за съвместно разглеждане предявеният от
ответниците насрещен иск, като предявен по правилата на чл.211 ГПК в срока
за отговор на исковата молба и с оглед на това, че е подсъден по рода си на
същия съд и има връзка с първоначалния иск, доколкото между страните е
налице спор, по отношение на правото на собственост на един и същи имот.
В съдебно заседание ищците, чрез адв. В. И. поддържат иска да се
установи по отношение на ответниците, че са изключителни собственици на
първия редовен жилищен етаж от жилищната сграда със застроена площ от 80
(осемдесет) кв.м, построена в УПИ VIII -150 (осми за имот сто и петдесет), в
кв.11 (единадесет) по плана на с. О., община - Девин, целия с площ от 160 (сто
и шестдесет) кв.м, при граници: изток - улица, запад - улица и имот с пл. №
149, север - улица, юг – имот, с пл. № 149 и отхвърли насрещния иск за делба.
Претендира за присъждане на разноските.
Ответниците, чрез адв. Т., поддържат доводи за отхвърляне на
иска, тъй като ищците не са доказали владение, упражнявано изключително от
тях с намерение за своене на имота, а единствено предоставено им право на
ползване. Не се оспорват твърденията им, че ползването е започнало от
1991г., но те са ползвали имота като държатели, тъй като братята са
предоставили ползването върху техните стаи.
Съдът, прие от фактическа и правна страна следното:
Няма спор по делото, а и от представеното Удостоверение за
наследници изх. № 275/05.12.2023г. се установява, че ищците и ответниците са
наследници на починалия наследодател Б. А. Ю., починал на 28.11.2009г.
От представено удостоверение за идентичност на лице с различни
имена № У-1022/16.08.2023г. на община Девин се установява, че Б. А. Ю. и Б.
А. О. са имена на едно и също лице.
От ответниците е представено строително разрешение №
4/09.05.1974г., издадено на Б. А. Ю. за ремонт на къща в с. О., в неурегулиран
имот.
Ищците Р. Л. О. и Л. Г. О. са наследници на Г. Б. О., починал на
17.03.2021г. - син на общия на страните наследодател - Б. А. Ю..
3
Ответниците А. А. Ю. – негова съпруга, С. Б. Ю. - негов син, а Б.
Б. О. - син на Б. Б. О. - починал на 17.01.2000г.
От Общинска Администрация – Девин са издадени
Удостоверение изх. № У-1369/01.11.2023г. и Удостоверение изх. № У -
1517/12.12.2023г., от които се установява, че имот с пл. № 150 по плана на с.
О., утвърден със заповед № 412/27.11.1989г. в разписната книга на плана е
записан на Б. О.. Имотът участва в УПИ VIII – 150, в кв. 11 по плана на с. О..
Върху имота има построена жилищна сграда на два етажа, със застроена площ
от 80 кв.м. и гараж, със застроена площ от 18 кв.м. Границите на имота с площ
от 160 кв.м., мерен графично са: изток – улица; запад - улица и имот с пл. №
149; север - улица; юг - имот, с пл. № 149.
Представени са две скици - Скица № 346/01.11.2023г., изготвена
от Общ. Адм. Девин по ПУП на с. О. и Скица без номер от 08.12.2023г. на
имот № 150 по ПУП на с. О., утвърден със заповед № 412/27.11.1989г., с площ
163 кв.м., в които имота също е записан на Б. О..
От Областна администрация - Смолян е издадено Удостоверение
изх. №АК-02-27-2970/13.01.2023г. за имот пл.№ 150, с площ от 160 кв.м.
(мерен графично), участващ в УПИ VIII в кв.11 по плана на с. О., общ. Д.,
утвърден със Заповед № 412/27.11.1989г., записан в разписката книга на плана
на Б. О., ведно с построените в него: жилищна сграда на два жилищни етажа и
един избен етаж, със застроена площ от 80 кв.м. и гараж, със застроена площ
от 18 кв.м., съгласно представените: копие на Скица № 346/01.11.2023г. на
Община Девин, копие на удостоверение Изх.№ У-1369/01.11.2023г. на Община
Девин, копие на удостоверение Изх.№ У-1193/19.09.2023г. на Община Девин,
копие на Геодезическо заснемане за попълване и поправка на кадастрален
план от м.07.2023г., изготвено от инж. С. К., с Рег.№ 34057 на Камара на
инженерите, копие на Обяснителна записка, изготвена от инж. С. К., с Рег.№
34057 на Камара на инженерите, копие на Координатен регистър на дадените
точки, Копие на Координатен регистър на заснетите точки, копие на Ръчна
скица от м.07.2023г., изготвена от инж. С. К., с Рег. № 34057 на Камара на
инженерите, копие на Скица проект от м.07.2023г., изготвена от инж. С. К., с
Рег.№ 34057 на Камара на инженерите, копие на удостоверение за наследници
Изх.№ У-1023/16.08.2023г. на Община Девин и копие на удостоверение за
идентичност на лице с различни имена Изх. № У-1022/16.08.2023г. на Община
Девин - не е съставен акт за държавна собственост.
От ищците са представени доказателства за закупени
електродомакински уреди за първи жилищен етаж - Гаранционна карта от
21.08.2006г. за хладилник Нео; Гаранционна карта от 18.07.2003г; Касова
бележка 17.01.1997г. за матрак 164/190 за сумата 24 360.00 лева; Гаранционна
карта № 01868 за пералня; Гаранционна карта от 21.12.2006г. за радиатор;
Гаранционна карта от 27.01.2016г. за ел. бойлер и Фактура №
3386/25.03.1991г. за закупена пералня Роси.
От показанията на св. В. П. се установи, че познава покойния
съпруг на ищцата. От 1991г. заживели с ищцата семейно и етажът се ползвал
от тях и синът им. Къщата е триетажна, с един приземен етаж. Живели на
първия етаж и не е виждал други хора да живеят там. Те закупили
обзавеждането за етажа. Етажът е заключен от Р., но ответниците от 1 - 2
4
години предявили претенции да им предоставят ключ.
Св. В. Д. познава имота - къщата, в която са живели Р. и нейния
съпруг. Три етажа е къщата, подземен, първи и втори. Те живеели на втория
етаж от 1991г., докато заминали за П., но често се прибирали в с. О.. Докато е
бил жив Г. е нямало никакви проблеми с неговите братя и неговата майка.
Когато заживели на този етаж през 1991г. имало едно легло и една маса, но
сега етажа е обзаведен със спалня, хол, кухня, баня и тоалетна и коридор.
Никой няма ключ от етажа, освен Р. и сина й. Докато бил жив Г., не е чувал
другите наследници да имат претенции към жилището, а след като е починал
предявили претенции за ключ и за ползването му, но Р. и нейният син държат
ключа от етажа.
Св. Д. Б. познава Г. и Р., от както са семейни над 20 години
семейството ползва етажа. Преди 7-8 години заминали да живеят в П., но
продължават да ползват жилището от къщата, когато ходят в с.О.. Етажът е
обзаведен, всички стаи са оборудвани, с печки и мебели. В момента е
заключен, но досега братята и майката на Г. не са имали претенции, но след
като починал, предявили претенции да подпишат документи, за да се снабдят
с нотариален акт.
Св. Н. Л. установи, че къщата е строена от родителите на Г. и от
тримата братя - Г., С. и Б.. Къщата е на три етажа, първият е избен, а вторият
етаж е общ на тримата братя. Най - горния етаж не е бил завършен, а от
втория имали по една стая - Б., С. и Г.. Тримата братя били в добри
отношения, но в момента ищците са взели ключа за първия етаж, който стоял
на прозореца, за да се ползва от родителите на Г..
Св. С. Л. установи, че Р. и Г. са живели на първия етаж от къщата,
от както се оженили и никой друг не е живял на този етаж.
При тези данни от фактическа страна, от правна съдът прие
следното: Предявен е установителен иск на основание чл.124 ГПК, във вр. с
чл.77 и чл.79, ал.1 ГПК, с който ищците да установят изключително право на
собственост, придобито на основание давностно владение, което са
упражнявали явно и демонстративно спрямо останалите наследници на общия
им наследодател Б. А. Ю. (Б. А. О. ) от 1991г. до настоящия момент на първи
редовен жилищен етаж от масивна жилищна сграда, състояща се от един
приземен и два редовни жилищни етажа със застроена площ от 80 кв.м.,
построена в недвижим имот УПИ VIII – 150, в кв. 11 по плана на с. О., общ. Д.,
одобрен със заповед № 412/27.11.1989г. целият с площ от 160 кв.м.
В доказателствената тежест на ищците по иска на основание
чл.124 ГПК пада да установят фактическият състав на придобивната давност
и препращащата норма на чл.84 ЗС, към чл.113, чл.115, чл.116, чл.117 и чл.120
ЗЗД, които се прилагат към отделни въпроси в областта на придобивната
давност: недействителност на съглашението, с което се скъсяват или
удължават давностните срокове; недействителност на отказа от давност;
основанията за спиране на давността; основанията за прекъсване на давността;
момента на новата давност след прекъсването; неприлагане на давността
служебно от съда. Тези правила се прилагат, съответно на придобивната
давност на собствеността във вещното право.
Ищците трябва да докажат съществените елементи на
5
придобивната давност - период от време с определена от закона
продължителност и владение - упражняване на фактическо господство, върху
имота с намерението да се свои и като правна последица придобиване правото
на собственост. Съгласно чл.79 ал.1 и ал.2 ЗС собствеността може да бъде
придобита с кратка придобивна давност, ако упражняваното владение е
„добросъвестно“ в продължение на 5 години и с общата придобивна давност, в
продължение на 10 години ако владението недобросъвестно, т.е владението не
е основано на правно основание, годно да направи владелеца собственик. В
конкретния казус е приложима общата придобивна давност от 10 години
владение, което ищците са упражнявали явно, спокойно и непрекъсвано. ЗС
урежда императивно времевия период, след изтичането на който и при
наличие на другия елемент - осъществяване на фактическо господство с
намерение да се свои, се придобива правото на собственост.
Съгласно чл.79 ал.1 ЗС правото на собственост по давност върху
недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10
години. Владението трябва да е постоянно, непрекъснато, спокойно, явно,
несъмнено и с намерение да се държи вещта като своя. Началният момент, от
който се брои давностният срок, е установяването на владението върху имота.
Давността се прекъсва, съгласно чл.116 б.“б“ ЗЗД с предявяване на иск, а
съгласно чл. 117 ЗЗД от прекъсване на давността започва да тече нова давност.
В този случай времето, което е изтекло до прекъсване на давността остава без
правно значение. Прекъсването на давностния срок не се припокрива с
понятието прекъсване на владението, защото след прекъсване на давностния
срок започва да тече нова давност, а след прекъсването на владението не тече
никаква давност.
Установи се, от съвкупния анализ на представените от ищците
писмени и гласни доказателства, че наследодателят им Б. А. Ю. (Б. А. О.) е
собственик на процесния недвижим имот, а след неговата смърт владението
е осъществявано от неговите наследници.
Предпоставките за уважаването на иска за собственост по чл. 124,
ал. 1 ГПК са положителното установяване, че ищците са собственици на първи
жилищен етаж от построената в УПИ VIII, пл.150 жилищна сграда. Съгласно
разпределението на доказателствената тежест, ищците не доказват владение
върху първия редовен етаж от 1991 година, като негови собственици, предвид
основанието за ползване - те са упражнявали и упражняват владение за своята
наследствена идеална част, а за идеалните части на останалите наследници са
държатели, поради което не са могли да придобият собствеността на
идеалните части на останалите наследници.
От показанията на разпитаните свидетели ( сВ. П., св. В. Д., св. Д.
Б.) се установи по безспорен начин, че ключът от етажа се държи от ищците,
но ограничаване на достъпа до етажа не води до установяване на владение за
техните идеални части по силата на наследяването. Св. Н. Л. установи,
„Ключът от етажа, до смъртта на съпруга на Р. О. - Г. О. беше на прозореца, за
да се ползва от неговата майка, но след смъртта на сина си не е могла да влиза
там“. След поканата на останалите наследници, ищците са ограничили
достъпа до етажа, чрез неговото заключване след смъртта на Г. О. на
17.03.2021 г. След неговата смърт от останалите наследници са предявени
претенции за ползването и за делба на имота, поради което ако е установено
6
владение от този момент е прекъснато, не е било спокойно и несмущавано от
останалите наследници. В конкретния казус за начален момент на придобивна
давност при анализ на гласните и писмени доказателства може да се обсъжда
17.03.2021 година, а до този момент ищците и техния наследодател са били
държатели на идеалните части на останалите наследници.
Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 6.08.2012 г. на ВКС по
тълк. д. № 1/2012 г., ОСГК, съсобствениците, които упражняват фактическа
власт върху чуждите идеални части, ако се позовават на придобивна давност
за чуждата идеална част, трябва да докажат при спор за собственост,
извършени действия, с които обективират спрямо останалите съсобственици
намерението си да владеят техните идеални части за себе си.
По делото са безспорни обстоятелствата, че ищците и ответниците
са наследници на Б. А. Ю., бивш жител на с.О., починал на 29.11.2009 год.
Също така е безспорно, че въпросната жилищна сграда е строена от него и
съпругата му - първата ответница А. Ю., около 1973-74 год. Те двамата имат
трима сина, един от които е наследодателят на ищците, а именно Г. Б. О.. Най-
големият брат Б. е починал през 2000 год. в Р., а другият - С., живее в К. от
1985 год. 
От показанията на разпитаните свидетели ( В. П., В. Д. и Д. Б.) се
установи, че Р. и Г. от 1991г. заживели в първи редовен етаж от жилищната
сграда и ползването им продължава изключително от тях до настоящия
момент, а след смъртта на Г. на 17.03.2021г. от останалите наследници са
предявени претенции към имота.
При тези данни от фактическа страна, съдът прие, че ищците са
упражнявали владение само за техните наследствени идеални части от имота,
но не са упражнявали владение, по отношение на идеалните части на другите
наследници. Това е така, тъй като без никакви съмнения се установи
наследствения характер на имота и обзавеждането на жилището не може да се
приеме за основание за упражнявано владение, по отношение на идеалните
части на останалите наследници.
В настоящото производство съдът е приел за съвместно
разглеждане иска за делба, поради връзка между страните и първоначалния
иск.
Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 6.08.2012 г. на ВКС по
тълк. д. № 1/2012 г., ОСГК, презумпцията на чл. 69 ЗС в отношенията между
съсобствениците е приложима, но следва да се счита оборена, ако
основанието, на което първоначално е установена фактическата власт показва
съвладение. Когато основанието, на което е установена фактическата власт,
показва съвладение и съсобственикът е започнал да владее собствената си
идеална част, но да държи вещта като обща, то той е държател на идеалните
части на останалите съсобственици и презумпцията се счита за оборена.
Обективното съществуване на съсобственост следва от основанието, на което
е придобито - наследяване, което изключва владението на чуждите идеални
части.
По делото е доказана съсобственост и съвладение между страните
като наследници на Б. А. Ю. (Б. А. О.), при наследяване и общо
правоприемство, независимо че само един от тях остава в наследствения имот.
7
С Решение № 168 от 23.10.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4645/2018 г.,
I г. о., ГК, при предявен насрещен иск за собственост, е налице обективно
съединяване на искове, по които съдът е длъжен да се произнесе с едно общо
решение - за допускане или отхвърляне на иска за делба и за уважаване или
отхвърляне на предявения насрещен иск. Допустимо е съдебно решение,
постановено по насрещен иск за собственост на имот, който иск е предявен
преди първото заседание за разглеждане на предявен иск за делба на този
имот, дори ако към момента на постановяване на това решение по насрещния
иск с влязло в сила решение искът за делба вече е отхвърлен.
Ищците имат качеството на съсобственици – съвладелци, но не
доказват установено владение за частите на останалите наследници.
Намерението им за завладяване на частите на останалите е манифестирана
пред тях, чрез отказ да им бъде предоставен ключ от процесния първи етаж, с
което са изразила воля за отблъскване на владението им и установяване на
своене, но това е изразено едва след смъртта на техния наследодател от
17.03.2021г., но този период до настоящия момент не е достатъчен за
придобиване на собственост по давност. Презумпцията по чл.69 ЗС в
отношенията между сънаследници, при наследяване като общо
правоприемство, владението преминава по право към наследниците
независимо от това, че само един от тях остава в наследствения имот.
Установено е съвладание върху процесния имот, при основание за
упражняване на фактическа власт - наследяване, а намерението за своене е
изразено едва от момента на поканата на ответниците към ищците да предадат
ключа от процесния първи етаж от къщата, с отказа да им да предоставят
достъп са демонстрирали намерение за владение и своене на имота.
При този изход по първоначалния иск съдът прие, че е доказан
наследствен характер на имота, поради което предявеният насрещен иск за
делба е основателен и ще следва да се допусне делба на недвижимия имот
УПИ VIII -150, в кв.11 по плана на с.О., община Девин, целият с площ от 160
кв.м, ведно с построените в него масивна жилищна сграда, състояща се от
един приземен и два редовни жилищни етажи със застроена площ от 80 кв.м.,
при граници: изток- улица и имот с пл.№149, север-улица, юг- имот с пл.
№149, между наследниците – ищците и ответниците на Б. А. Ю., починал на
28.11.2009 година, съгласно удостоверение за наследници №275/05.12.2023
година.
При определяне на квотите за наследниците съдът определи за А.
А. Ю. 10/16 идеални части, тъй като тя притежава 1/2 от имота и 1/8 част от
наследствената една втора от наследодателя Б. А. Ю.;
За С. Б. Ю. 2/16 идеални части и за Б. Б. О. 2/16 идеални части.
За Р. Л. О. 1/16 идеална част и за Л. Г. О. 1/16 идеална част, тъй
като наследствените 2/16 идеални части от наследодателя им Г. Б. О. се
разпределят по равни части между тях.
Така съдът определя идеалните части от имота за наследниците на
Б. А. Ю., съгласно чл. 5 и чл.9 от Закон за наследството - съпругата и децата на
починалия наследяват по равни части.
При този изход на делото, на основание чл.78, ал.1 ГПК в тежест
на ищците се възлагат сторените от ответниците разноски по представен
8
списък по чл.80 ГПК в размер на 1000.00 лева, което е съответно на
извършената работа и на фактическата и правна сложност на делото, както и
на минималния размер на възнаграждението, съгласно Наредба
№1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
приета от ВАС, поради отхвърляне на първоначалния иск. Справедливият и
обоснован размер на възнаграждението се определя от една страна от
защитавания интерес, а от друга - от фактическата и правна сложност на
делото и извършената от адвоката работа. ( т. 3 от Тълкувателно решение №
6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС; Решение на СЕС от
23.11.2017 г. по съединени дела C-427/16 и C-428/16).
Разноските в делбеното производство се разпределят съобразно с
признатия дял на съделителите, съобразно чл.355 ГПК, а когато са направени
по повдигнати спорни въпроси - съобразно с общите правила на чл. 78 ГПК. (
Определение № 455 от 4.10.2011 г. на ВКС по ч. гр. д. № 372/2011 г., I г. о.;
ППВС № 7 от 28.11.1973 г.)
Ще следва на основание чл.115, във връзка с чл.114, б “а“, във
връзка с чл.112, б. “з“ ЗС да се укаже на съделителите да извършат вписване
на решението в 6-месечен срок от влизането му в сила по представен препис в
Агенция по вписвания - Девин.
Указва последиците от невписване на решението в този срок,
вписването на исковата молба губи действието си.
Мотивиран от изложените съображения, Девинският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения установителен иск, с правно основание
чл.124, ал.1 ГПК, във връзка с чл.77 и чл.79 Закон за собствеността по вписана
искова молба, дв. вх. № 17, вх. рег. 16, акт № 2, том I, Д № 12/11.01.2024г.,
предявен от 1) Р. Л. О., с ЕГН **********, от гр. П., ул. М. Т. № **, ет. *, aп. *
и 2) Л. Г. О., с ЕГН **********, от гр. П., ул. М. Т. № **, ет. *, aп. *,
представлявани от процесуален представител адв. В. И., с адрес за
призоваване гр. П., ул. М. Д. №*, да се установи по отношение на
ответниците 1) А. А. Ю., с ЕГН **********, от **********, 2) С. Б. Ю., с
ЕГН **********, от гр. К., ул. Т. К. № ** и 3) Б. Б. О., с ЕГН **********, от
гр. Р., ул. Кап. П. в. № **, вх. *, ет. *, ап. **, че притежават изключително
право на собственост на основание давностно владение, започнало от 1991г.
до сега на първи редовен жилищен етаж, построен в недвижим имот: УПИ
VIII – 150, в кв. 11 по плана на с. О., общ. Д., с площ от 160 кв.м., ведно с
построените в него масивна жилищна сграда, състояща се от един приземен и
два редовни жилищни етажа със застроена площ от 80 кв.м. и гараж със
застроена площ от 18 кв.м., при граници: изток – улица; запад - улица и имот с
пл. № 149; север – улица; юг – имот, с пл. № 149, като неоснователен.
ОСЪЖДА 1) Р. Л. О., с ЕГН **********, от гр. П., ул. М. Т. № **,
ет. *, aп. * и 2) Л. Г. О., с ЕГН **********, от гр. П., ул. М. Т. № **, ет. *, aп. *,
представлявани от процесуален представител адв. В. И., с адрес за
призоваване гр. П., ул. М. Д. №*, да заплатят на 1) А. А. Ю., с ЕГН
**********, от **********, 2) С. Б. Ю., с ЕГН **********, от гр. К., ул. Т. К.
9
№ ** и 3) Б. Б. О., с ЕГН **********, от гр. Р., ул. Кап. П. в. № **, вх. *, ет. *,
ап. **, разноски по представен списък по чл.80 ГПК в размер на 1000.00 лева,
което е съответно на извършената работа и на фактическата и правна
сложност на делото, както и на минималния размер на възнаграждението,
съгласно Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, приета от ВАС, поради отхвърляне на първоначалния иск.
ДОПУСКА делба по предявения насрещен иск на основание
чл.34 ЗС, във връзка с чл.341 и сл. ГПК между 1) А. А. Ю., с ЕГН
**********, от **********, 2) С. Б. Ю., с ЕГН **********, от гр. К., ул. Т. К.
№ **; 3) Б. Б. О., с ЕГН **********, от гр. Р., ул. Кап. П. в. № **, вх. *, ет. *,
ап. **; 4) Р. Л. О., с ЕГН **********, от гр. П., ул. М. Т. № **, ет. *, aп. *, с
адрес за призоваване гр. П., ул. М. Д. № * - адв. В. И. и 5) Л. Г. О., с ЕГН
**********, от гр. П., ул. М. Т. № **, ет. *, aп. *, с адрес за призоваване гр. П.,
ул. М. Д. № * - чрез адв. В. И. на недвижим имот УПИ VIII – 150, в кв. 11 по
плана на с. О., общ. Д., с площ от 160 кв.м., ведно с построените в него
масивна жилищна сграда, състояща се от един приземен и два редовни
жилищни етажа, със застроена площ от 80 кв.м. и гараж със застроена площ от
18 кв.м., при граници: изток – улица; запад - улица и имот с пл. № 149; север –
улица; юг – имот, с пл. № 149, при следните квоти за сънаследниците:
1. А. А. Ю. 10/16 идеални части;
2. С. Б. Ю. 2/16 идеални части;
3. Б. Б. О. 2/16 идеални части;
4. Р. Л. О. 1/16 идеална част;
5. Л. Г. О. 1/16 идеална част.
Указва на страните, да извършат вписване на решението в
шестмесечен срок от влизането му в сила по представен препис в Агенция по
вписванията - Девин.
Указва последиците от невписване на решението в този срок,
вписването на исковата молба губи действието си.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните пред Окръжен съд
- Смолян в двуседмичен срок, считано от връчването му.
Съдия при Районен съд – Девин: _______________________
10