О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

                                                                                                                     № 1678

                                                                                         гр.Г.Оряховица  14.10.2020г. 

 

         Днес 14.10.2020г. Еманоел Вардаров - съдия-докладчик по гр.дело№815/2020г. по описа на ГОРС, след като се запознах с  исковата молба и приложените документи,  a също така и с писмения отговор по реда на чл.131 от ГПК, считам, че се дължи произнасяне по реда на чл.130 от ГПК.

По заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК пред  ГОРС е било образувано ч.гр.дело№200/2020г. и е била издадена Заповед№291/12.02.2020г. за изпълнение на парично задължение на С.Р.А. към „Енерго-Про Продажби”АД с ЕИК:*********, за: сумата 283.52лв, представляваща главница за незаплатена ел.енергия по фактури, издадени за периода: 22.07.2019г.–20.08.2019г. за обект с абонатен№********** и клиентски№15000089849, с адрес: с.Писарево ул.”Хаджи Димитър”№6 Общ.Г.Оряховица, ведно със законната лихва върху тази сума, считано  от датата на подаване на заявлението – 12.02.2020г. до окончателното плащане;  сумата 11.16лв., представляваща мораторна лихва за периода, считано от датата на  падежа до 24.01.2020г.; сумата 75.00лв., представляващи направените разноски по делото.

Издадената заповед е връчена на длъжника при условията на чл.47 ал.5 от  ГПК на 15.05.2020г. На основание чл.415 ал.1 т.2 от ГПК ввр. чл.415 ал.3 от ГПК,  с разпореждане от 02.06.2020г. ГОРС е указал на заявителя, че следва да довнесе дължимата държавна такса съгласно чл.415 ал.1 ввр. чл.12 т.2 от Тарифата за ДТССГПК ввр.  чл.72 ал.1 от ГПК ввр. чл.69 ал.1 т.1  от ГПК, като предяви иск относно вземането си в едномесечен срок, считано от датата на уведомлението за това. Със същото разпореждане е указано на заявителя, че ако не представи доказателства, че е предявил иска в посочения срок, съдът обезсилва заповедта за изпълнение частично или изцяло съгласно чл.415 ал.5 от ГПК. С молба  с вх.№6471/06.07.2020г. „Енерго-Про Продажби”АД с ЕИК:********* е уведомил съда, че e инициирано исково производство по реда на чл.415 от ГПК против С.Р.А..

            Със заявения петитум в исковата молба „Енерго-Про Продажби”АД с ЕИК:*********, е предявява против С.Р.А. искове по реда на чл.415 от ГПК относно установяване на вземане по: чл.200 от ЗЗД ввр. чл.79 от ЗЗД ввр. чл.327 ал.1 от ТЗ ввр. чл.17 т.2 от ОУДПЕЕ на „Енерго-Про Продажби”АД и чл.294 ал.1 от ТЗ ввр. чл.86 от ЗЗД, съгласно Заповед№291/12.02.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.дело№200/2020г.  на ГОРС, за:  сумата 283.52лв, представляваща главница за незаплатена ел.енергия по фактури, издадени за периода: 22.07.2019г.–20.08.2019г. за обект с абонатен№********** и клиентски№15000089849, с адрес: с.Писарево ул.”Хаджи Димитър”№6 Общ.Г.Оряховица, ведно със законната лихва върху тази сума, считано  от датата на подаване на заявлението – 12.02.2020г. до окончателното плащане;  сумата 11.16лв., представляваща мораторна лихва за периода, считано от датата на  падежа до 24.01.2020г. Такава молба е приложена и по ч.гр.дело№200/2020г.  на ГОРС, удостоверяваща образувано исково производство.

В срока по чл.131 от ГПК e депозиран писмен отговор от  С.Р.А.(чрез адв.Пр.С. от ВТАК). Счита исковата претенция за недопустима, тъй като ищцовото дружество нямало правен интерес от водене на настоящото производство, тъй като преди образуването му,  А. заплатил дължимите суми. Алтернативно счита претенцията за неоснователна. Претендират се: сумата 195.16лв. по фактура№**********/22.07.2019г. и сумата 88.36лв. по фактура№**********/20.08.2019г. Сумите по фактурите били заплатени чрез система „Easy Pay" с Разписка№04000112119417/07.07.2020г.(с посочени номерата на фактурите по исковата молба). С.Р.А. заплатил на 19.08.2020г. в клон на „Енерго-Про Продажби”АД сумата 22.02лв. с фискален бон№00102870016/19.08.2020г., като задължението е „неустойка за просрочие“ по исковата молба. Твърди, че не е давал повод за завеждане на настоящото производство, тъй като  имал обичайно местопребиваване извън България - в Кр.Нидерландия и в тази връзка А. не си спомнял да е подписвал възражение против издадената Заповед за изпълнение.

Ищецът-заявител е депозирал молба от 02.10.2020г., с която се признават извършените плащания(на 07.07.2020г.) от страна на длъжника, с които са погасени главница в размер на 283.52лв. и мораторна лихва в размер на 11.16лв. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение било подадено от дружеството на 11.02.2020г., т.е. направеното плащане било след депозиране на заявлението. Така, длъжникът станал причина за иницииране на действия по съдебен ред, предвид което и същият дължал и заплащане на направените от ищеца-заявител съдебно-деловодни разноски в общ размер на 75.00лв.

          Заповедното производство представлява изключение от общия ред за принудително реализиране на престации чрез осъдително исково производство. Целта на самото производство(всъщност правният интерес), инициирано от заявителя чрез подаденото заявление, е при наличие на издадена и необезсилена заповед за изпълнение е кредиторът-заявител да търси защита с достигане крайната цел – издаване на изпълнителен лист, след влизане в законна сила на заповедта за изпълнение(същата  да придобие изпълнителна сила), защото заповедта за изпълнение съставлява изпълнителен титул, признаващ правото на принудително изпълнение. Тъй като изпълняемото право не е установено със сила на присъдено нещо, в това исково производство следва да се провери, както допустимостта на иска, така и съществуването на материалното право.

           На етапа на размяната на книжа(чл.140 от ГПК), когато съдът не разполага с друго, освен с исковата молба/и писмени доказателства, но доколкото такива са представени, те са изгодни за ищеца факти/, би могло да се касае само за абсолютните предпоставки за съществуване на правото на иск, но не и тези за упражняването му. Изведени от доктрината на ГПК, тези предпоставки са: интерес от търсената защита, процесуалната легитимация, процесуалната правоспособност, подведомствеността на спора на съда, които трябва да са налице, и силата на присъдено нещо, която е процесуална пречка. Налице е извършено плащане от страна на ответника-длъжник, с което е погасено задължението по издадената заповед за изпълнение. Предвид изложеното, съдът счита, че  не е налице правен интерес у ищеца(заявител в заповедното производство – ч.гр.дело№200/2020г. на ГОРС) за предявяване на искове против длъжника С.Р.А. по реда на чл.415 от ГПК относно установяване на вземането си, като същите се явяват недопустими(липса на абсолютна процесуална предпоставка – правен интерес за завеждането  им),  и производството по делото следва да бъде прекратено.

Независимо от изхода на спора и съобразявайки общото правило, визирано в чл.78 от ГПК, че разноските по делото се дължат от страната, която с поведението си е причинила възникването на съдебния спор, съдът намира искането на ищеца за присъждане на направените по делото разноски за основателно и като такова следва да бъде уважено. Ответната страна с поведението си е предизвикала правния спор, тъй като не е удовлетворила изискуемото вземане на ищеца(плащането е извършено на 07.07.2020г., докато заповедното производство – ч.гр.дело№200/2020г. на ГОРС е образувано  на 12.02.2020г.), поради което в нейна тежест, независимо от изхода на делото, следва да бъдат присъдени направените по делото разноски/Решение№119/01.12.1956г. на ОСГК по гр.дело№104/1956r. c тълкувателен характер, Ж.Сталев &77, стр.345, II, т.2/. С оглед изложеното и на основание чл.78 ал.1 от ГПК ответната страна следва да бъде осъдена да заплати  в полза на „Енерго-Про Продажби”АД сумата 75.00лв., представляваща направените разноски по гр.дело№815/2020г. на ГОРС(заплатена ДТ  и юриконсултско възнаграждение).

            Според т.13 от Тълкувателно решение№4/2013г. издадената заповед за изпълнение и изпълнителният лист подлежат на обезсилване при прекратяване на производството по иска, предявен по реда на чл.422 от ГПК респ. чл.415 ал.1 от ГПК, с изключение на случая на прекратяване на производството по делото при сключена съдебна спогодба или ако исковият съд приеме, че заповедта за изпълнение е влязла в сила. Компетентен да обезсили заповедта за изпълнение, издадена по чл.410 от ГПК съответно по чл.417 от ГПК, и да обезсили изпълнителния лист по чл.418 от ГПК при прекратяване на производството по иска, предявен по реда на чл.415 ал.1 от ГПК съответно чл.422 от ГПК, е съдът в исковото производство, който е постановил определението за прекратяване.                        

          Водим от изложените съображения  по реда  на чл.130 от ГПК и на основание  чл.275  и сл.  от ГПК, съдът

                                      О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И:

            ПРЕКРАТЯВА производството по гр.дело№815/2020г. по описа на ГОРС.

            ОСЪЖДА С.Р.А. с ЕГН**********, с постоянен и настоящ адрес: ***.Оряховица,  ДА ЗАПЛАТИ на „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ”АД с ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр.Варна район „Владислав Варненчик” Варна Тауърс-Г, бул.„Владислав Варненчик”№258, представлявано от всеки двама от членовете на управителния му съвет, а именно: П. Ст.С., Яна М.Димитрова и Георги Коршия: сумата 75.00лв./седемдесет и пет лева/, представляваща направените разноски  по гр.дело№815/2020г. на ГОРС.

            ОБЕЗСИЛВА ИЗЦЯЛО Заповед№291/12.02.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК с която по ч.гр.дело№200/2020г. Горнооряховският районен съд е разпоредил на С.Р.А. с ЕГН**********, с постоянен и настоящ адрес: ***.Оряховица,  да заплати на „Енерго-Про Продажби”АД с ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр.Варна район „Владислав Варненчик” Варна Тауърс-Г, бул.„Владислав Варненчик”№258, представлявано от всеки двама от членовете на управителния му съвет, а именно: П. Ст.С., Яна М.Димитрова и Георги Коршия: сумата 283.52лв, представляваща главница за незаплатена ел.енергия по фактури, издадени за периода: 22.07.2019г.–20.08.2019г. за обект с абонатен№********** и клиентски№15000089849, с адрес: с.Писарево ул.”Хаджи Димитър”№6 Общ.Г.Оряховица, ведно със законната лихва върху тази сума, считано  от датата на подаване на заявлението – 12.02.2020г. до окончателното плащане;  сумата 11.16лв., представляваща мораторна лихва за периода, считано от датата на  падежа до 24.01.2020г.; сумата 75.00лв. представляваща направените разноски  по ч.гр.дело№200/2020г. на ГОРС.

 

            Определението  подлежи  на  обжалване пред Великотърновския окръжен съд с  частна  жалба  в  едноседмичен  срок от  получаване на съобщението.

            След влизане в законна сила на настоящото определение да се направи отбелязване върху заповедта за изпълнение на парично задължение по ч.гр.дело№200/2020г. на ГОРС, че същата е обезсилена.

            Препис от определението да се  изпрати на страните.

 

                                                                                                   Районен съдия: