Р Е Ш Е Н И Е
№ 949 22.07.2019г. град Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският
районен съд, наказателно
отделение, XII-ти състав
На двадесет
и шести юни година 2019
В публично заседание в следния състав:
Председател: МАРИЕТА БУШАНДРОВА
Съдебни заседатели:
Секретар: Мариана Колева
Прокурор:
като
разгледа докладваното от съдия Бушандрова
НАХД № 1695 по описа
на съда за 2019 година
за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59-чл. 63 от ЗАНН.
Образувано
е по жалба, подадена от Н.П.В., ЕГН: **********, с адрес: ***, представляван от
адв. С.И.И.,*** срещу: Наказателно постановление № РД-05-1/21.03.2019г, издадено
от директор на РЗИ – Бургас на Директор РЗИ-Бургас, с което за извършено
нарушение на чл. 56, ал. 1 от ЗЗ /Закона за Здравето/, на основание чл. 218,
ал. 1 от ЗЗ, на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба”, в
размер на 300 лв.
В жалбата се излагат доводи за
незаконосъобразност и необоснованост на наказателното постановление. Оспорват
се фактическите констатации, като се излага твърдение, че цигарите, които е
пушел жалбоподателят, не са тютюнево изделие. Молят, наказателното постановление
да бъде отменено.
Жалбоподателят,
редовно уведомен, не се явява в съдебно заседание. Представлява се от надлежно
упълномощен процесуален представител. Последният поддържа жалбата и моли НП да
бъде отменено.
Административнонаказващият
орган, редовно уведомени, не изпращат представител. Не изразяват становище. Не
сочат доказателства.
Жалбата
изхожда от легитимирано и заинтересовано лице да оспори пред съда
законосъобразността на горепосоченото наказателно постановление. Подадена е в
законоустановения срок, предвиден в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН. Предвид на това
съдът намира жалбата за процесуално допустима.
Бургаският
районен съд след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и като
съобрази закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
При
извършена проверка на 04.12.2018г. в коктейл-бар „Ш.“ – обект, представляващ
закрито обществено място, с адрес гр. Бургас, бул. „Стефан Стамболов“ № 52,
проверяващите – служители на РЗИ Бургас установили, че жалбоподателят нарушава
забраната за тютюнопушене в закрити обществени места, като употребява цигари от
тютюневи изделия в момента на проверката, използвайки за пепелник чашка.
На база на
горните констатации, актосъставителят квалифицирал поведението на жалбоподателя,
като нарушение на административните разпоредби и на 04.12.2018г. съставил АУАН.
Цифрово нарушението било квалифицирано като такова по чл. 56, ал.1 от ЗЗ.
Въз основа
на АУАН, било издадено и атакуваното НП, в което АНО възприел описаната по-горе
фактическа обстановка.
Изложената
фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на събраните по
делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателствени
средства, които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра
доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти.
При така
установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е
депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН.
Подадена е от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт,
поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата се явява неоснователна, поради следните
съображения:
Настоящият състав
като инстанция по същество и след извършена проверка за законосъобразност констатира,
че при издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения
на процесуалния закон, които да обуславят неговата отмяна. Обжалваното наказателно
постановление е издадено от компетентен орган, в срока по чл. 34, ал. 3 ЗАНН.
При издаване
на АУАН и наказателното постановление са спазени императивните разпоредби на чл.
42 и чл. 57 ЗАНН. Изцяло е спазена от АНО разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН.
В чл. 42, т. 3 и чл. 57, т. 5 ЗАНН е посочено, че в АУАН и НП следва да се
посочи датата на извършване на нарушението. В настоящия случай както в АУАН,
така и в НП е отразено, че деянието е било извършено на 04.12.2018 г. В
действителност няма посочен час, но този пропуск не е съществен и не води извод
за допуснат порок в производството, който да влече отмяна на НП. За да се
приеме, че нарушението е индивидуализирано по време на извършване е напълно
достатъчно да се посочи датата, каквото е изискването на законодателя, което е и
направено в случая. Процесното нарушение и обстоятелствата, при които е извършено
са описани в пълна степен както в АУАН, така и в НП. Била е осигурена възможност
на нарушителя да разбере за извършването на какво конкретно нарушение е ангажирана
административно-наказателната му отговорност, респективно да организира пълноценно
защитата си, което в крайна сметка той е сторил, предвид развилото се съдебно производство.
В тази връзка и с оглед липсата на доказателства в обратен смисъл, настоящият състав
не споделя изложените в жалбата възражения за допуснати процесуални нарушения при
издаване на НП, а възприема същите като защитна теза, с цел избягване на административно
наказателна отговорност.
Касае се за
извършено нарушение по чл. 56, ал. 1 от ЗЗ, съгласно която се забранява
тютюнопушенето в закритите обществени места. От събраните доказателства и в
частност от показанията на актосъставителя Д.
и свидетелите Ц., Казаков и Георгиев се установява, че жалбоподателят е пушил
на обществено закрито място, а именно горепосоченото заведение. В показанията
си, свидетелите Д. и Ц. категорично заявяват, че при извършване на проверката на място в
обекта, лично са възприели, че жалбоподателят държи цигара и пуши от нея, че е
миришело на тютюн и пред него е имало чашка, пълна с угарки. Заявяват, че
миризмата на тютюн е била именно от цигарите на жалбоподателя, а не от цигари
на други клиенти – нарушители в заведението. Обстоятелството, че е пушил, не се
оспорва от жалбоподателя, но процесуалният му представител застъпва теза, че
въпросните цигари са били ментови и не са тютюнево изделие. Това твърдение, не
се подкрепя от събраните по делото доказателства. Действително, по делото са
разпитани свидетелите Казаков и Георгиев, които са били в една компания с
жалбоподателя, но същите са несигурни в показанията си, припомнят си вида на
цигарите едва при предявяване на копие от опаковката им и очевидно са в
приятелски или поне близки отношения с жалбоподателя, поради което Съдът
намира, че показанията им, не следва да бъдат кредитирани. Свидетелите Д. и Ц. са категорични,
че пушените от жалбоподателя цигари са миришели на тютюн и са категорични, че докато
са пишели АУАН, жалбоподателят е разговарял по телефона, след което е скрил
кутията от цигари и е отказал да назове марката им, което за настоящия състав е
една индиция за противоправното му поведение.
Настоящият
състав намира, че не следва да изследва обстоятелството дали сочените от
процесуалния представител цигари са тютюнево изделие или не, тъй като не е
налице доказателство, в подкрепа на твърдението, че точно въпросните, ментови
цигари са били пушени от жалбоподателя, към момента на проверката. Вземайки
предвид гореизложеното, Съдът състав намира тези твърдения като защитна теза, с
цел избягване на админстративно наказателна отговорност.
За
извършеното от жалбоподателя нарушение, нормата на чл. 218, ал. 1 от ЗЗ
предвижда наказание „глоба”, в размер от 300 лв. до 500 лв. Посочената
санкционна норма, правилно е приложена от АНО като относима в настоящия случай
и на жалбоподателя е било наложено наказание в минимално предвидения размер от
300 лв, което не може да бъде изменено от Съда. Предвид липсата на данни за
предходни нарушения на жалбоподателя, правилно наказанието е определено от АНО
в предвидения минимум. Съдът счита, че с така наложеното наказание ще бъдат
постигнати целите, предвидени в чл. 12 ЗАНН да се предупреди и превъзпита
нарушителя, както и генералната превенция за въздействие върху обществото.
При
определяне на маловажните случаи при административните нарушения съгласно ТР №
1 от 12.12.2007 г. на ВКС по н. д. № 1/2007 г. ОСНК, следва да се съобразяват
разпоредбите на НК и по точно чл. 93, т. 9 от НК. Съгласно тази разпоредба,
маловажен случай е този, при който извършеното престъпление, с оглед на липсата
или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение
с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. След извършена
преценка и като съобрази посоченото по-горе тълкувателно решение, настоящият
състав счита, че в случая не следва да намери приложение разпоредбата на чл. 28 ЗАНН. Процесното нарушение, засяга важни обществени отношения, свързани с
опазване здравето на гражданите. Извършеното от жалбоподателя деяние, не се
отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените
случаи на нарушение от същия вид. Не са налице обстоятелства, които да
определят деянието като маловажно.
С оглед
изложеното, настоящият състав намира, че обжалваното наказателно постановление
е издадено при правилното приложение на процесуалния и материалния закон,
поради което следва да бъде потвърдено.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 63
от ЗАНН, Бургаският районен съд
Р Е Ш
И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № РД-05-1/21.03.2019г,
издадено от директор на РЗИ – Бургас на Директор РЗИ-Бургас против Н.П.В., ЕГН:
**********, с адрес: ***, представляван от адв. С.И.И.,***, с което за
извършено нарушение на чл. 56, ал. 1 от ЗЗ /Закона за Здравето/, на основание
чл. 218, ал. 1 от ЗЗ, на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба”,
в размер на 300 лв.
Решението
може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Административен съд-Бургас в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: / п /
Вярно с оригинала!
Секретар: М.К.