РЕШЕНИЕ 1178/6.8.2020г.

Номер.................                                               Град в.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският районен съд                                   тридесет и втори състав

На осми юли                                                          Година две хиляди и двадесета

В публично заседание в следния състав:

 

                                                                   Председател: Албена Славова

 

Секретар Незает Исаева

като разгледа докладваното от съдията

АНД №  915  по описа на съда за 2020 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

 

 

Производството е образувано по жалба от „К.М.С. ” ЕООД, с управител и представляващ С.Д. Чобанова, чрез адв. С.при АК - в.,  против НП № 03-011035/18.03.2019 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” - в., с което на основание чл. 414, ал. 3 от КТ на дружеството е наложено административно наказание "ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” в размер на 2 000 /две хиляди / лева, за нарушение на чл. 63, ал.2 от КТ.

            В подадената до съда жалба се излага твърдение за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила в хода на административно-наказателното производство. Сочи се, че липсва описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, както в АУАН, така и в обжалваното НП.  Твърди се, че не е изследвана субективната страна на осъщественото нарушение , като АНО не е изпълнил задължението си по чл. 52 ал.4 от ЗАНН да изследва спорните обстоятелства. Излага се становище, че са нарушени правата на въззивника като не са спазени изискванията при връчване на обжалванто НП, визирани в нормата на чл. 58 ал.1 от ЗАНН. Иска се НП да бъде отменено, а при условията на евентуалност – да се намали размерът на наложената административна санкция, доколкото нарушението е извършено за първи път.

            В съдебно заседание въззивникът, редовно уведомен, изпраща представител – адв. С., която в заседание по същество поддържа жалбата с изложените в същата доводи.

            Въззиваемата страна, редовно уведомена, изпраща представител – юк о., която в съдебно заседание поддържа жалбата. В заседание по същество пледира НП да бъде потвърдено като правилно, законосъобразно и обосновано. Иска се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

В хода на съдебното производство са разпитани в качеството на свидетели актосъставителя – Р.П.  и свидетелят по съставянето на акта – П.М.. По искане на процесуалния представител на въззивника в качеството на свидетел е разпитана и Г. и.. Приобщени са като писмени доказателства по делото материалите по АНП.

Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следната фактическа обстановка:

На 18.02.2019 , около 12.00 ч., служители на ДИТ – в. – св. П. и св. М. извършили проверка в търговски обект – офис на „К.М.С.“ООД, ***. В обекта се намирало лицето Г.Ж. и., която била седнала на бюро пред компютър и въвеждала данни в счетоводна програма обработвайки намиращи се пред нея счетоводни документи. В предоставена за попълване декларация на основание чл. 403 от КТ, лицето декларирало, че има сключен трудов договор, въз основа на който осъществява трудовите функции на счетоводител от 18.02.2019 г. с работно време от 08.30 ч. до 17.30 ч., при уговорено трудово възнаграждение от 1000 лева месечно.  Впоследствие, от управителя на дружеството били изискани документи, удостоверяващи отношенията с Г.. Представено било копие на трудов договор № 003/18.02.2019 г. , въз основа на който и. била назначена на длъжност счетоводител . Извършена е справка в информационния масив на НАП, от която е установено, че трудовият договор с лицето е регистриран в НАП на 18.02.2019 г., в  18.17 ч. При така установените факти на дружеството-жалбоподател е съставен АУАН, въз основа на който е издадено обжалваното НП, с което е ангажирана административно-наказателната му отговорност за извършено нарушение на чл. 63 ал.2 от КТ.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка направи следните правни  изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока за обжалване от надлежна страна и е приета от съда за разглеждане.

Административно наказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е  издадено в шестмесечния преклузивен срок.

Наказателно постановление  № 03-011035/18.03.2019 г. е издадено от компетентен орган - Директора на Дирекция „Инспекция по труда” – в.., съгласно чл. 15, ал.3, т.2 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда”, както и видно от Заповед № 0280/03.08.2010 г.

 В хода на административно-наказателното производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения. Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.Посочени са нарушените материално-правни норми, като наказанията за нарушенията са индивидуализирани.

Като разгледа жалбата по същество съдът констатира, че от събрания по делото доказателствен материал безспорно се установи, че на 18.02.2019 г. лицето Г. и. е престирало работна сила по трудова функция свързана с длъжността „счетоводител”, при определено работно време и срещу уговорено трудово възнаграждение , както и при определено работно място, а именно -  в обособен обект стопанисван от дружеството-жалбоподател, въз основа на сключен трудов договор. За формиране на своите правни и фактически изводи съдът съобрази, както гласните доказателства, събрани чрез актосъставителя и свидетеля по акта, които са непротиворечиви и взаимодопълващи се, така и приобщените по делото сведение, трудов договор  с и. съотв. копие на уведомление по чл. 62, ал.4 от КТ до ТД на НАП. Доказателственият материал в своята съвкупност сочи безспорно, че към момента на извършване на проверката от служителите на ДИТ – в., трудовият договор с лицето не е бил регистриран в НАП, с оглед на което е било невъзможно и.  да е била снабдена с копие от самото уведомление. Предвид събраните по делото доказателства, съдът счита за безспорно установено и обстоятелството, че на 18.02.2019  г. Г. и. е допусната да извършва трудови функции без да й е връчено копие от уведомлението до ТД на НАП.

Съдът оцени като недостоверни твърденията на св. и., с които същата отрича да е извършвала трудови функции, доколкото заявеното от лицето е в противоречие, както с другите гласни доказателства, така и с попълнената от същата декларация и като съобрази служебната зависимост на свидетелката от дружеството-жалбоподател

При така установената фактическа обстановка, съдът счита че правилно и законосъобразно АНО е ангажирал административно-наказателната отговорност на дружеството-жалбоподател  на основание чл. 414, ал.3 от КТ за нарушение на чл. 62 ал.3  от КТ.

Не са налице и основания за прилагане разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. В тази връзка съдът счита, че с факта на допускане на лицето за осъществяване на трудовите функции, към период, различен от периода на регистриране на трудовия договор в ТД на НАП, се засягат осигурителните му права, съотв. трудовите такива, досежно зачетения трудов стаж. Поради изложените съображения, съдът счита, че случаят не се характеризира нито с малозначителност по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, нито с „маловажност” по смисъла на чл. 415в от КТ.

По отношение индивидуализацията на наказанието, съдът установи, че АНО е завишил същото над справедливия размер, съобразно конкретни обстоятелства. 

По делото са налични единствено смекчаващи отговорността обстоятелства, а именно обстоятелството че нарушението е отстранено веднага след установяването му, както и че уведомлението по чл. 62, ал. 5 от КТ е депозирано в законоустановения тридневен срок от сключване на трудовия договор. С оглед на изложеното и предвид  фактът, че отсъстват данни за имущественото състояние на жалбоподателя, които да бъдат съобразени при индивидуализацията на санкцията, съдът счита, че административно наказание определено в минимален размер би било справедливо и би изпълнило целите, визирани в чл. 12 от ЗАНН.

Воден от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

 

 

Р  Е Ш  И:

 

 

ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 03-011035/18.03.2019 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” - в., с което на основание чл. 414, ал. 3 от КТ на „К.М.С. ” ЕООД е наложено административно наказание "ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” в размер на 2 000 /две хиляди / лева, за нарушение на чл. 63, ал.2 от КТ, като намалява размера на санкцията до 1500 /хиляда и петстотин/ лева.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд- в..

 

            След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на наказващия орган по компетентност.

 

 

                       
                                                                       СЪДИЯ при РС- в.: