РЕШЕНИЕ
№ 233
гр. гр. Хасково, 27.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Нели Д. Иванова
при участието на секретаря МИЛЕНА Д. БОРИСОВА
като разгледа докладваното от Нели Д. Иванова Гражданско дело №
20215640101792 по описа за 2021 година
Предявени са от Б. В. В. с ЕГН:********** от ************, против Д. П. Р. с
ЕГН:********** от ******************, искове с правно основание чл.240 и чл.92 от ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че на 14.12.2018г. ищецът сключил с ответника договор
за паричен заем, като на същата дата му предал сумата от 3000лв., а той се задължил да му
ги върне в срок от 12 месеца също в брой.
След изтичане на срока за връщане на заема, въпреки многократните напомняния на
ответника от страна на ищеца, че срока е изтекъл и трябва да му върне дадените в заем пари
и дължимата неустойка в размер на 20% от стойността на заемната сума, ответникът не
сторил това.
Предвид гореизложеното се иска постановяване на решение, с което да бъде осъден
ответника да върне на ищеца дадените му в заем пари в размер на 3000лв., както и 600лв.
неустойка по чл.13 от сключения на 14.12.2018г. между двамата договор за паричен заем,
ведно със законната лихва върху присъдената сума до момента на изплащането й, както и
направените в това производство разноски.
Ответникът не депозира отговор в срока по чл.131 от ГПК. В съдебно заседание чрез
своя процесуален представител оспорва предявената искова претенция, като неоснователна
и недоказана. Счита, че представените доказателства не са достатъчни за доказването на
сключен договор за заем посредством предаването на парична сума с всички реквизити,
както се изисквало в закона. Но дори да се приеме, че такъв е бил сключен и парите са били
дадени, то ответникът се издължил изцяло спрямо своя кредитор, като го превозвал за своя
собствена сметка по избрани от него маршрути, както двамата се договорили евентуално
при сключването на самия договор. Предвид изложеното се иска отхвърляне на исковата
молба като неоснователна и недоказана и присъждане на нормативно установения размер на
адвокатското възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност,
приема за установено следното:
1
На 14.12.2018г. между страните е сключен договор за паричен заем с нотариална
заверка на подписите от същата дата, по силата на който ищецът предоставил на ответника
заемната сума от 3000лв., като последният се задължил да върне тази сума в срок от 12
месеца. В чл.13 от същия договор страните уговорили, че заемателят дължи неустойка в
размер на 20% от стойността на заемната сума, ако не върне на падежа дължимата сума
заедно с уговорената лихва.
По реда на чл.176 от ГПК на ищеца бяха поставени формулираните от процесуалния
представител на ответника въпроси, на които Б. В. В. отговори, както следва : Два пъти
ответникът го карал до гр.Свиленград и ищецът му плащал по 70лв. на курс и два пъти до
гр.Хасково, за което му плащал по 15лв.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни
изводи по основателността на предявения иск:
Договорът за заем е реален договор, поради което се счита сключен между страните в
момента на предаване на заемната сума, а връщането на същата става или в уговорен от
страните срок или в едномесечен срок от поискването, съгласно чл.240 от ЗЗД. В настоящия
случай ищецът претендира връщане на сума в размер на 3000лв., като твърди, че е предал
тази сума на ответника при сключване на договора, т.е. на 14.12.2018г. Тези твърдения не се
оспорват от ответната страна. В становището на пълномощника на ответника се заявява, че
действително последният е получил заемната сума въз основа на сключения между страните
договор. Същевременно се твърди, че страните по договора за заем устно са постигнали
анекс към този договор, като се споразумели ответникът да се издължи на ищеца като го
превозва с експлоатирания от него таксиметров автомобил. Ответникът твърди, че се
издължил напълно към кредитора си като му върнал заетата сума под формата на
осъществени превози с експлоатирания от него таксиметров автомобил по пожелани
маршрути. В тази връзка ответникът поиска на ищеца да бъдат поставени въпроси по реда
на чл.176 от ГПК, на които обаче последният отговори, че е имали четири превоза, от които
два до гр.Свиленград и два до гр.Хасково, като за всеки от тях си заплащал съответната
стойност.
При тези данни по делото съдът счита, че не може да се направи извод, че дадената в
заем на ответника сума от 3000лв. е била издължена в уговорения срок от 12 месеца. От
една страна изрично законодателят е предвидил, че сключените в писмен вид договори
могат да бъдат изменяни или допълвани само и единствено с писмени анекси към тях. Ето
защо, не може да се приеме за доказано твърдението на ответника, че сключения между него
и ищеца писмен договор с нотариална заверка на подписите е променен по устна договорка
между страните. За да се приеме, че има изменение в условията на договора за заем, следва
да се представи съответно подписан от страните анекс към същия договор. В същото време
твърдението на ответника за устна договорка за промяна в условията за издължаване на
получената в заем сума, се отричат от ищеца, който заявява, че действително ответникът е
осъществявал таксиметрови превози до съответните дестинации, но при съответното
заплащане на всеки от тези курсове. Следва да се има предвид, че изпълнението на поети
задължения по писмения договор не може да се установя от ответника и чрез свидетелски
показания. С оглед гореизложеното съдът намира предявения иск с правно основание чл.240
от ЗЗД за основателен и доказан и счита, че следва да бъде осъден ответника да заплати на
2
ищеца сумата от 3000лв., получена от него в заем с поето задължение да я върне в срок от 12
месеца от сключване на договора, т.е. от 14.12.2018г.
Доколкото по делото липсват ангажирани доказателства за изпълнение от страна на
ответника на поетото задължение за връщане на заемната сума в уговорения срок, следва да
се приеме за основателна и ретенцията за изплащане на уговорената в чл.13 от договора за
заем неустойка в размер на 20% от същата сума, възлизаща на сумата от 600лв.
На основание чл.78 ал.1 от ГПК следва да бъде осъден ответника да заплати на ищеца
направените по делото разноски в размер общо на 670лв., от които 170лв. – държавна такса
и 500лв. – адвокатско възнаграждение.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Д. П. Р. с ЕГН:********** от ******************, да заплати на Б. В. В.
с ЕГН:********** от ************, сумите от 3000лв. – главница, представляваща
неизплатено задължение по сключен между страните на 14.12.2018г. договор за заем с
нотариална заверка на подписите, и 600лв. – неустойка за забава, съгласно чл.13 от договора
за заем, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на
иска – 06.08.2021г. до окончателното изплащане, както и направените по делото разноски в
размер на 670лв.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Хасково в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Хасково: /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: М. Б.
3