Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 662/31.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Монтана, в
съдебно заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди и двадесет и
трета година в състав:
Председател: ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ
Членове:
БИСЕРКА БОЙЧЕВА
РЕНИ ЦВЕТАНОВА
при секретар
Петя Видова и с участието
на прокурора
Галя Александрова разгледа
докладваното
от съдията
ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ
КАНД № 609/2023 г. по описа на
Административен съд – Монтана
Производство
е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и
наказания (ЗАНН).
С Решение №200 от 24.07.2023 г.,
постановено по АНД №20231630200566/2023 г., Районен съд – Монтана е отменил
Наказателно постановление № 12-2300037/05.04.2023 г. на Директора на Дирекция
„Инспекция по труда” –Монтана, с което на „ЕЛЕДЖИК 99“ ЕАД, гр. Ихтиман, на
основание чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 414, ал. 3 от
Кодекса на труда (КТ), е наложена имуществена санкция в размер на 2000 (две хиляди)
лева за установено нарушение по чл.62, ал.1 от КТ.
Недоволен от така постановеното
решение, касатора го обжалва и моли да бъде отменено,
като поддържа, че е незаконосъобразно, неправилно и необосновано. В съдебно
заседание касатора не взема становище по делото.
Ответникът, чрез процесуалния си
представител адвокат К. в постъпил отговор по касационната жалба, оспорва
същата и моли да се потвърди обжалваното решение. В съдебно заседание,
ответника чрез пълномощника си адвокат К.,
оспорва касационната жалба и моли да бъде отхвърлена като неоснователна и моли
за присъждане на разноски по делото.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Монтана дава мотивирано заключение, че жалбата е
неоснователна, а атакуваното решение правилно и законосъобразно.
Настоящият
касационен състав на Административен съд – Монтана, като взе предвид
оплакванията в жалбата, доводите на страните, събраните по делото доказателства
и приложимата нормативна уредба, намира за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по 211 от АПК, от надлежна страна, имаща правен
интерес от обжалването, поради което е допустима. Разгледана по същество е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
За да отмени наложената имуществена
санкция, въззивният съд е приел, че от събраните по делото доказателства не се установява извършено
нарушение на разпоредбата на чл.62, ал.1 от КТ.
Настоящата
съдебна инстанция счита въззивното решение за
правилно, при следните доводи:
Неоснователно в жалбата се
поддържа, че въззвното решение е неправилно. Правилно, обосновано и мотивирано в обжалваното
решение е прието, че по делото не са събрани безспорни доказателства от които
да се изведе извода, че лицето П*** П*** извършва трудова дейност, респективно
извършените от него товарене и претоварване на дърва е следвало да се уредят с
трудов договор. Както правилно е приел въззивният съд
в мотивите си, по делото липсва каквото и да е установяване, че между
търговското дружество и лицето Петко П*** е извършено заплащане на описаните
дейности по товарене и претоварване на дърва, липсват данни за каквато и да е
йерархическа зависимост или индиция за отношения
между две стари по едно трудово правоотношение.
Следва да се
отбележи, че от съществено значение за установяването на нарушението по чл.62,
ал.1 от КТ е да се установи дали между едно лице, което е работодател и друго
лице, което е работник по смисъла на КТ е възникнало правоотношение, което има
белезите на трудово по смисъла на КТ. След като в случая това обстоятелство не
е надлежно установено от събраните по делото доказателства, следва да се
приеме, че обосновано въззивният съд е отменил
наложената имуществена санкция при липсата на съставомерност
на установеното деяние.
Настоящият
съдебен състав, изцяло споделя правилните и задълбочени мотиви на въззивния съд, които са го мотивирали да отмени наложената
имуществена санкция, като не смята за необходимо повторно да ги повтаря в
мотивите на настоящето съдебно решение, като на основание чл. 221, ал. 2 от АПК
препраща към тях за да мотивира и настоящето съдебно решение.
Настоящият
съдебен състав, установява в рамките на служебна проверка по чл. 218 от АПК, че
атакуваното съдебно решение е валидно, допустимо и в съответствие с приложимия
материален закон.
Предвид заявеното искане от пълномощника на ответника за присъждане на
разноски по делото и с оглед неговия изход, касатора
следва да бъде осъден да заплати на ответника сторените разноски за адвокатско
възнаграждение.
На
основание изложеното, касационната инстанция намери жалбата за неоснователна.
Обжалваното решение е законосъобразно и обосновано и следва да остане в сила,
предвид което на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр.
чл. 63в от ЗАНН, настоящият касационен състав на Административен съд – Монтана
Р Е Ш И
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение №200 от 24.07.2023 г., постановено по АНД №20231630200566/2023г.
по описа на Районен съд – Монтана.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция
„Главна дирекция по труда“ гр.София да заплати
на „ЕЛЕДЖИК 99“ ЕАД, гр. Ихтиман, ЕИК * разноски по съдебното производство в размер на 300 (триста) лева.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: