Решение по дело №1183/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.208 от АПК, вр чл.63, ал.1 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от „Т.“ ООД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: гр.Суворово, обл.Варна, ул.“Батак“ № 15, представлявано от Д.С.С. , чрез пълномощник адв. Д.К., против Решение № 136/08.12.2022г., постановено по АНД № 248/2022г. на Районен съд – Девня, с което е потвърден Електронен фиш /ЕФ/ № ********** на Агенция „Пътна инфраструктура“ /АПИ/, с което на дружеството за нарушение на чл.102, ал. 2 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ и на основание чл. 187а, ал.2, т.3, вр. чл.179, ал.3б от ЗДвП е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2 500 лв.

В жалбата се твърди, че въззивният съд е допуснал нарушение на правилата за оценка и проверка на доказателствения материал, като не е установил при условията на пълно и главно доказване наличието на всички релевантни за съставомерността и индивидуализацията на деянието факти и обстоятелства, обуславящи ангажирането на административнонаказателната отговорност на дружеството. Сочи се, че извършеното е несъставомерно поради липса на доказателства в тази насока, като напротив – по делото са налице доказателства установяващи, че при движението на процесния товарен автомобил на 23.03.3021г., в същия е имало налично технически изправно бордово устройство, съобразно изискванията на закона, от което са подавани данни. В допълнение се излагат съображения, че ЕФ е издаден година и четири месеца след извършване на вмененото нарушение, което било в разрез с процесуалните правила. Обосновава се наличието на предпоставките по чл.28 ЗАНН за маловажност на процесния случай. На изложените основания е отправено искане за отмяна на въззивното решение. Претендират се сторените по делото разноски и адвокатски хонорар.

Ответникът – Агенция „Пътна инфраструктура“, представлява се от юриск. С.С.  твърди, че са спазени процесуалните изисквания при издаване на ЕФ, като същият съдържа всички реквизити по чл. 189ж, ал. 1 ЗДвП. Иска се отхвърляне на жалбата като неоснователна и недоказана. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение, а в условията на алтернативност се възразява срещу размера на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба и пледира решението на РС – Девня да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съотнесени към наведените касационни основания, прие за установено следното от фактическа и правна страни:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от легитимирана страна и пред надлежния съд, поради което се явява процесуално допустима. По нейната основателност съдът съобрази следното:

Производството пред районния съд е образувано по жалба от „Т.“ ООД, ЕИК ** против горепосочения ЕФ, с който е ангажирана административнонаказателната отговорност на дружеството за нарушение на чл.102, ал. 2 ЗДвП, като му е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лв. на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, във вр. с чл. 179, ал. 3б ЗДвП. За да се произнесе по спора, въззивният съд е приел от фактическа страна, че на 23.03.2021 г., в 13:07 ч., в землището на гр. Девня, с устройство № 10071 – елемент от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата /ЗП/ било установено, че товарен автомобил /т. а./ с рег. № В9307НК, собственост на касатора, се движи в композиция от влекач с 2 броя оси и ремарке с 3 броя оси или общо – брой оси 5, с обща допустима техническа маса от 50 000 кг., по път А-2, км. 399 + 703, с посока нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, без да е заплатена изцяло дължимата пътна такса съобразно категорията. Констатирано е, че няма валидно подадена тол-декларация или закупена маршрутна карта, с оглед което е издаден ЕФ.

За да потвърди ЕФ, районният съд е приел, че в производството не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, като ЕФ съдържа всички необходими реквизити. Констатирано е в обжалваното решение, че деянието е безспорно осъществено от обективна страна и правилно е ангажирана отговорността на дружеството. Изложил е мотиви за неоснователност на възраженията наведени от въззивника: посочил е че ЕФ съдържа всички реквизити съгласно чл.189ж, ал.1 от ЗДвП, а в частност съдържа в достатъчна степен индивидуализиращи признаци относно описание на нарушението; обстоятелството, че дружеството е сключило договор с друго юридическо лице, което реално посредничи относно електронно събиране на пътни такси, не го освобождава от административнонаказателна отговорност, още повече, че доказателствата по делото сочат, че към момента на установяване на нарушението бордовото устройство е било изключено или неправилно включено и с изхабена батерия, т. е. не е била налице техническа повреда. Съдът е приел санкцията за правилно определена по основание и размер. Изложил е съображения, че установеното административно нарушение не е маловажен случай, поради което не може да се приложи чл.28 от ЗАНН. Така мотивиран, въззивният съд е потвърдил процесния ЕФ.

Обжалваното решение настоящата инстанция намира за правилно и законосъобразно. Същото е валидно, допустимо и в съответствие с приложимия материален закон. Не са налице наведените касационни основания.

При постановяване на решението РС – Девня е извършил цялостна проверка на обжалвания ЕФ, като не е нарушил процесуалните правила и относно събирането на допустимите и относими към случая доказателства. Напротив, проявил е процесуална активност, като е събрал допълнителни доказателства, необходими за изясняване на спора от фактическа страна. Съдът е обсъдил доводите и възраженията на страните в производството.

Съставът на АдмС - Варна възприема изцяло констатациите на първостепенния съд от фактическа страна и правните му изводи, които са достатъчно изчерпателни и задълбочени, поради което в съответствие с чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК не е необходимо да ги преповтаря и препраща към тях.

Както правилно е посочил въззивният съд, установено е по безспорен начин, че наказаното дружество е извършило нарушение по чл. 102, ал. 2 ЗДвП. Посочената разпоредба вменява задължение на собственика да не допуска движението на ППС по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за ППС не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 ЗП според категорията на превозното средство. Районният съд е достигнал до извода, че товарен автомобил с марка „Скания Р 420 ЛА 4х2 МНА“, с рег. № В****НК, с технически допустима маса 18600, брой оси, екологична категория 4, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща технически допустима маса на състава 50 000 кг., собственост на дружеството, попада в категорията на ППС по смисъла на чл. 10б, ал. 3 ЗП, за което не е платена пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 ЗП. Следователно, с разпоредбата на чл. 179, ал. 3б ЗДвП, допълнена от текста на чл. 187а, според който при установяване на нарушения по чл. 179, ал. 3-3б от ЗДвП в отсъствие на нарушителя - каквото е процесното, се счита, че пътното превозното средство е управлявано от собственика му. В ал. 2 на същия член императивно е установено, че когато собственик на ППС е юридическо лице, за допуснатото движение на ППС, без да са изпълнени задълженията по установяване размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 ЗП, на него се налага имуществена санкция по т. 3 от същата алинея в размер на 2 500 лева, каквато именно е била наложена на жалбоподателя с процесния ЕФ.

Вярно е, по делото са налице данни, че в същия ден бордовото устройство в ППС е работило. Доказателства по делото обаче сочат, че към момента на установяване на нарушението същото не е функционирало. Мотивите на ДРС в тази насока са подробни и съответни на събраните доказателства, поради което не е необходимо тяхното преповтаряне. Изцяло се споделят и тези за договорните отношения с трето лице , които обаче не изключват административно-наказателната отговорност на дружеството - жалбоподател

Настоящата инстанция намира доводите на касатора за нарушение на чл. 34 ЗАНН за неоснователни. Съгласно Тълкувателно решение на ВАС № 1/26.02.2014 г. по т.д. № 1/2013г., електронният фиш е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции. Той се приравнява едновременно към АУАН и НП само по отношение на правното му действие, но не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. От това следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, сравнително подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш. В този смисъл не се споделя твърдението в касационната жалба, че ЕФ е издаден в нарушение на чл. 34 от ЗАНН. Относно формата на електронния фиш следва да се приемат за задължителни само посочените такива в чл.189ж, ал.1 от ЗДвП реквизити, които правилно ДРС е приел, че са налице.

Съгласно чл. 189з ЗДвП за нарушенията по този закон не се прилага чл. 28 ЗАНН, поради което твърдението на касатора в тази насока не следва да се обсъжда.

Предвид горното и след извършената проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият състав счита, че обжалваното решение е валидно, допустимо, постановено, без да са допуснати нарушения на закона, поради което следва да се остави в сила.

Предвид изхода на спора и своевременно заявеното пред съда искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, касаторът следва да бъде осъден да заплати на Агенция „Пътна инфраструктура“ сумата от 80 лв. за процесуално представителство пред настоящата инстанция.

На основание чл. 221, ал. 2 АПК, във вр. с чл. 63в ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 136/08.12.2022 г., постановено по АНД № 248/2022 г. на Районен съд – Девня, с което е потвърден Електронен фиш № ********** на Агенция „Пътна инфраструктура“, с което на „Т.“ ООД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: гр.Суворово, обл.Варна, ул.“Батак“ № 15, представлявано от Д.С.С. , за нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП и на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, вр. чл. 179, ал. 3б от ЗДвП е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2 500 лв.

ОСЪЖДА „Т.“ ООД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: гр.Суворово, обл.Варна, ул.“Батак“ № 15, представлявано от Д.С.С. , да заплати на Агенция „Пътна инфраструктура“ юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 /осемдесет/ лева

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

	Председател:
	Членове: