М О
Т И В И
към присъда по НОХД N 4236 по описа за 2017 год. на Варненския
районен съд – ТРИДЕСЕТ И ВТОРИ наказателен състав.
Варненска районна
прокуратура е внесла обвинителен акт срещу И.В.Д. с ЕГН: **********, за това , че:
На 22.06.2017 г. в гр.в., извършил действие, с цел да възбуди и
удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице навършило
14-годишна възраст - Т.И.К., като употребил за това сила и заплашване –
престъпление по чл.150 ал.1 пр.1 от НК.
В хода на съдебното производство
е предявен и приет за съвместно разглеждане от пострадалата Т.К. /непълнолетна
към момента на разглеждане на делото/ , със съгласието на нейните родители, граждански иск за сумата от 10 000 /десет
хиляди/ лева, представляваща обезщетение за причинените в резултат на деянието,
предмет на обвинение по делото неимуществени вреди. Същата е конституирана в качеството на
граждански ищец и частен обвинител в процеса.
В хода на съдебните прения, представителят на ВРП поддържа внесеното
обвинение с фактическата обстановка и правната квалификация, посочени в
обвинителния акт, като счита, че обвинението е доказано по безспорен начин.
Пледира при произнасянето си съдът да
съобрази психологическото състояние на пострадалата към момента на изготвяне на
съдебнопсихиатричната и психологична експертиза по делото, както и състоянието й към настоящия
момент, установено от разпита на нейната майка. Пледира се при определяне на
наказанието да се съобрази престъпната упоритост на подсъдимия, както и
характера на упражненото принудително въздействие върху жертвата , а именно –
физическо и психическо. Излага се съображение, че независимо от реабилитацията
на подсъдимия, от справката му за съдимост се установяват данни за други
деяния, за които същият е осъждан и който факт следва да се отчете при
индивидуализацията на накзанието. Иска се на
подсъдимия да бъде наложено наказание „Лишаване от свобода” над средния размер,
което да бъде намалено с 1/3 и изтърпяването на същото да бъде отложено с
изпитателен срок от три години. Пледира да се уважи гражданския иск по
справедливост.
Гражданският ищец и частен обвинител пледира подсъдимия да бъде осъден и да
бъде уважен гражданския иск.
Защитникът на подс. Д. – адв.
Г. пледира, с оглед процедурата за провеждане на съдебното следствие ,
наказанието на подсъдимия да бъде намалено с 1/3. Излага се становище, че при
индивидуализацията на наказанието като смекчаващо отговорността на лицето
обстоятелства следва да се съобразят чистото му съдебно минало. Пледира
изтърпяването на наказанието на лицето да бъде отложено с изпитателен срок до 4
години. Изразява становище, че предявеният
граждански иск е завишен по размер, с оглед на което и предвид доходите на
подсъдимия се иска да бъде уважен в по-нисък размер по справедливост.
Подсъдимият И.В.Д. се признава за виновЕН като
признава изцяло фактите, посочени в обстоятелствената част на обвинителният
акт.
В последната си дума същият изразява
съжаление за стореното, съотв. заявява, че не е
съгласен с размера на предявения граждански иск. Сочи, че не е сторил „нищо кой
знае какво”, съотв. предявяване на иск с посочения
размер е „рекет”.
Съдът като съобрази поотделно и в съвкупност доказателствата по делото и
като взе предвид доводите и становищата на страните, приема за установено от
фактическа страна следното:
Св. Т.И.К.
е родена на *** г. През мес.юли 2017 г. тя била
навършила 14 години. Към посочения период същата живеела с родителите си в къща, находяща се
в гр.в., ж.к."И.", местност „с.". На
около 200 метра от тяхната къща, в изоставена вила, живеел подс.
И.Д., когото св. К. и майка й познавали като техен съсед.
На
22.06.2017г., около 16.00 часа, св. Т. К.
се намирала в дома си заедно с майка си – св. Кремена В., когато получила
обаждане по мобилния си телефон от непознат номер. Тя отговорила и в хода на
разговора разбрала, че й се обажда
съседът й – подс. И.Д.. Той й казал, че има в дома
си подготвени дрехи за нея и я поканил
да отиде до вилата, която обитавал, за да ги вземе. Св. К. предоставила телефона на майка си, за да
разговаря с подсъдимия и да се убеди, че е разбрала правилно какво й е казал
същия. В разговор със св. В. подсъдимият
повторно обяснил, че кани св. К. да отиде в дома му, за да вземе подготвени за
нея дрехи. След проведения с подсъдимия разговор, св.В. обяснила на дъщеря си,
че правилно е разбрала казаното по телефона от подсъдимия и позволила на К. да отиде до дома на последния, за да види
дрехите, които той й предлага.
В момента, в който св. Т.К. отишла до къщата на подсъдимия, същият бил
сам. Д. бил употребил неустановено по делото количество алкохол и бил повлиян
от него. След като влязла в дома на Д. Т.
го поздравила, а подсъдимият я поканил
да седне, като й казал да не се притеснява. Момичето попитало къде са дрехите, които
е приготвил за нея, за да ги види. Известно време Д. стоял с наведена глава и не й отговарял. Едва,
когато свид. К. попитала за трети път къде са
дрехите, подсъдимият й казал: „Е там до теб са в една голяма торба, само трябва
да преместиш якето дето е отгоре". Свидетелката намерила дрехите, изкарала
ги на леглото, находящо се в стаята и ги разгледала, като си харесала две
фланелки. Междувременно подсъдимият решил, че ще удовлетвори половото си
желание, чрез осъществяване на блудствени действия
със св. К. поради което когато тя изразила желанието си да се връща в дома си,
той й казал „Стой малко, седни, не се притеснявай". В този момент, Т. била седнала на леглото и му повторила, че
трябва да си върви. Тогава подс.Д. отишъл до нея, бутнал я на леглото, за да легне и
след
това легнал върху нея. Св. К. си помислила, че иска да я изнасили и се
опитала да го избута, като го попитала „Чичо Иване какво искаш от мене?".
Подсъдимият й отговорил, че иска да й се порадва. Свидетелката му казала „Защо
ще ми се радваш така, седни до мен и можеш по друг начин да ми се радваш?",
а той й отговорил „А не, няма такива неща!". В този момент свид.К. успяла да избута тялото на подсъдимия и станала от
леглото. Подсъдимият обаче успял да я
хване за лявата ръка в областта над китката и я дръпнал към леглото, за да легне отново. К. се съпротивлявала като се дърпала и му
казала „Не искам нищо да правя, знам какво искаш от мене, да ме таковаш". Той й заповядал: „Лягай като ти казвам!"
и извадил кухненски нож, с който я заплашил, заявявайки й, че ще й пререже
гръкляна, ако не изпълнява това, което й
казва. Свидетелката се уплашила и се
подчинила като легнала на леглото.
Тогава подсъдимият й казал, че иска да си покаже гърдите. От страх, да не бъде
наранена с ножа, св. К. вдигнала
фланелката, с която била облечена и си показала гърдите. Тогава подсъдимият
започнал да я целува по гърдите. К. отново помолила Д. да й позволи да си тръгне, но той продължил да я целува по гърдите. След
поредната молба на К. да я пусне да отиде в дома си Д. заявил: „Ще си тръгнеш,
когато аз кажа!" и започнал да я целува по врата. Свидетелката започнала
да плаче, а подсъдимият й заповядал: „Ако не искаш да ти срежа гръкляна и да те
хвърля в гората, спри да плачеш!". След това той започнал да й събува дънковите
панталонки, с които била облечена и бикините, с които била обута. През това
време св. К. се опитвала да задържи дрехите
си, дърпала се и му казвала да
преустанови действията си. Подсъдимият обаче успял да събуе панталоните и бикините на
момичето и започнал да я лиже по
интимните части. Свидетелката го попитала защо прави това, а подс.Д. отвърнал, че я харесва. След това разкопчал копчето
на панталона си, извадил члена си и заповядал на Т.: „Лапай". После пъхнал
пръста си във вагината й, като й казал: „Що не охкаш ма, знам, че си правила
секс?". Св. К. му отговорила, че не е правила секс. В този момент тя
успяла да избута подсъдимия и да се изправи, след което избягала от къщата – разплакана,
боса и облечена само с фланелка.
Панталоните, бикините и чехлите на момичето останали в къщата на подсъдимия. Подсъдимият тръгнал след нея да я гони, но
паднал тъй като вследствие на изпития
алкохол загубил равновесие.
Междувременно св. К. бягала към дома си и викала за помощ. Докато
тичала я видял неин съсед – св. Г. И.Г.,
който в този момент се намирал на терасата на дома си. Св. Г. забелязал, че
момичето е много изплашено и разплакано. На въпросите му, свид.К.
отговорила, че съседът им И. се е опитал да я изнасили. Впоследствие Т.
стигнала до дома си плачейки, като била много разстроена. Разказала на майка си
за случилото се и последната съобщила на компетентните органи за инцидента.
При
извършен оглед на местопроизшествие на 22.06.2017г., в дома на подс.Д. са намерени и иззети като веществени доказателства
чехлите на св.К., както и нейните къси дънкови
панталонки и долно бельо.
В
заключението на съдебнопсихиатричната и психологична експертиза на св. Т.К. се
сочи следното:
Характеровите черти на Т., проецирани при психологичното изследване, заострят
вниманието към нестандартни асоциации, вътрешно безпокойство и тревожност,
страхове от фантастни образи. Локусът
на контрола е също нестабилен и ориентиран към авторитет за нея / баба й /,
която към момента се намира извън страната. Родителите са формални авторитети.
Идентификацията към настоящия момент е неефективна и не я защитава стабилно в
социума. Т. на този етап от своето развитие е с известна психическа незрялост. Посегателството,
извършено спрямо нея на 22.06.2017г., се е отразило на нейното съзнание, като е
активизирало фантастни образи, нестандартни
асоциации, свързани с повишени страхови
изживявания, тревожност и безпокойство. Поради
известната психическа незрялост при Осв. не се установява
сериозна психическа травма, но факта,че инцидентът е от малко време / 15дни /
от датата на освидетелстването, не може да се прецени дали той ще представлява
в бъдеще сериозна психическа травма. На този етап той представлява стрес
за Осв., който следва да се преработи от специалист -
психотерапевт, а настоящото психично състояние на Т. има
нужда от детски психиатър.
Отражението
на този инцидент напред във времето за непълнолетната Т.К. зависи от това дали
нейните родители ще предприемат мерки за справяне с проблема, дали ще потърсят
горепосочените специалисти.
Т.К. е
способна да отговаря на въпросите, свързани с извършеното спрямо нея
посегателство на 22.06.2017 г. Тя е в състояние правилно да възприема фактите и
събитията, които имат значение за делото и да дава достоверни показания за тях.
Тук следва да се имат предвид нейните личностови
особености, описани в заключителната част на психологичното изследване, но те
не фрустрират съществено достоверността на нейните
показания.
Видно от
заключението на изготвената съдебно-медицинска
експертиза е, че при прегледа на Т.И.К. е установена месеста пръстеновидна
девствена ципа, с диаметър на отвърстието 8-10мм., меки еластични стени,
недопускаща полов акт без разкъсване.
Заключението
сочи, че не се установяват следи от травматични увреждания в областта на
половия орган, заднепроходното отвърстие, като липсата
на такива не изключва извършването на блудствени
действия в указаното време. Сочи се, че установеното ожулване в областта на
лявото бедро е резултат на действието на твърд, тъп предмет. Същото е получено
преди повече от 7-8 дни.
Изготвената
по отношение на подс. И.Д. съдебно-психиатрична
експертиза се установява, следното:
Освидетелстваният
И.В.Д. ЕГН **********, не страда от психично
разстройство. Няма данни и за зависимост към алкохол и психоактивни вещества.
Употребата на алкохол най-вероятно е по типа на злоупотребата. Според данните
от дознанието и сьдебно-психиатричното освидетелстване
към момента на извършване на деянието на 22.06.2017 г.той е бил в състояние на
ОБИКНОВЕНО АЛКОХОЛНО ОПИВАНЕ и е могъл да разбира свойството и значението на
извършеното и да ръководи постъпките си.
Физическото
и психичното състояние на Осв. му позволява правилно
да възприема фактите,които имат значение за делото и да дава достоверни
показания за тях.Той е способен да се защитава сам в досъдебното производство.
Подс И.В.Д. е роден на *** ***, българин, български
гражданин, с основно образование, неженен, работи, осъждан, ЕГН: **********.
Горепосочената фактическа
обстановка, такава каквато е очертана и в обстоятелствената част на
обвинителния акт на ВРП се установява и потвърждава от събраните по реда на
глава ХХVІІ от НПК доказателства, а именно: признанията на подс.
И.В.Д., направени по реда на чл.371 ал.1 т.2 от НПК,
показанията на св. Т.К., показанията на св. К.В., депозирани в хода на
досъдебното и съдебното производство, последните съобразени с оглед
установяване на несъставомерните последици от
деянието и обосноваността на гражданския иск по размер, показанията на св. Г. Г., покзанията на св. Т.Ш., показанията
на св. К. с
оглед установяване на несъставомерните последици от
деянието и обосноваността на гражданския иск по размер, заключението по
изготвената съдебнопсихиатрична и психологична експертиза на св. К.,
заключението на изготвената съдебномедицинска експертиза на св. К.,
заключението на изготвената съдебнопсихиатрична експертиза на подсъдимия експертното
заключение по извършената СОЕ л. 65 от ДП, експертното заключение по
изготвената СОЕ, находяща се на л. 113 от ДП, експертното заключение по изготвената СПЕ, протоколът
за оглед на местопроизшествие и приложения към същия албум, протоколът за
разпознаване и справката за съдимост на подсъдимия с бюлетините към нея.
Позовавайки се на направените самопризнания от подсъдимия и
доказателствата, събрани в хода на досъдебното производство, съдът приема за
установени обстоятелствата, посочени в обвинителния акт. Съдът намира, че
горепосочените доказателства, обсъдени в своята съвкупност и поотделно,
категорично установяват описаната фактическа обстановка в нейната пълнота и
цялост, поради което изцяло основава на тях своите фактически изводи.
Предвид
изложеното и от изяснената фактическа обстановка, се налага от правна страна
изводът, че подсъдимият И.В.Д. от обективна и субективна страна е осъществил състава
на престъпление по чл.150 ал.1 пр.1 от НК като на 22.06.2017 г. в гр.в., извършил действие, с цел да възбуди и
удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице навършило
14-годишна възраст - Т.И.К., като употребил за това сила и заплашване.
Обект на престъплението
са обществените отношения свързани с половата неприкосновеност и половия морал.
Начина , по който е осъществена възбудата и задоволяването на половите потребности на подсъдимия е ограничило правото на избор и лично решение на пострадалата.
Изпълнителното
деяние се изразява в осъществяване от подсъдимия по отношение на пострадалата К.
на действия от естество да възбудят и удовлетворят полово желание без съвкупление и са извършени с тази цел.
От
обективна страна деянието се характеризира с използване на принуда, изразяваща
се в прилагане на сила – дърпане, бутане, притискане с тяло и заплашване – създаване
на основателен страх за живота и здравето на пострадалата чрез насочване към
същата на кухненски нож и отправяне на реплики, застрашаващи физическата й
неприкосновеност.
От субективна страна деянието е извършено
от подсъдимия виновно при форма на вина
– пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал обществено опасния характер на деянието,
предвиждал е неговите обществено опасни последици и е целял тяхното настъпване.
Подсъдимият е съзнавал, че използваните
сила и заплашване са начин /средство/ за сломяване съпротивата на пострадалата,
като е имал и особена цел да възбуди и удовлетвори полово желание без
съвкупление.
Съзнавал е, че в резултат на
уплахата, тя няма да има достатъчно адекватна защитна реакция, както и че в
резултат на приложената сила чрез притисне, дърпане и задържане по време на
блудствените действия ще направи възможен целения престъпен
Правната квалификация не се оспорва и от страните по делото.
Предвид горното съдът постанови
осъдителна присъда.
При определяне наказанието на подсъдимия, съдът съобрази смекчаващите и отегчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства. , Като отегчаващи
на лицето, бяха съобразени онези обстоятелства, които определят конкретната обществена опасност на деянието
и дееца както по-висока
такива.
Безспорно по-висока обществена опасност на деянието се
установява с оглед характера и естеството на извършените
блудствени действия вкл. тяхната интензивоност
и продължителност и характера
и естеството на упражнената по отношение на пострадалата
принуда. Касае се за деяние при което
са осъществени многообразие от блудствени действия /опипване и целуване по интимните части,
по гърдите, проникване с пръст в интимните части/, съответно същите са многократно осъществени въпреки опитите на пострадалата
нееднократно да прекрати осъщественото по отношение на
нея посегателство. Същевременно са упражнени двете форми на принуда,
като реализираната заплаха е по отношение
на живота на пострадалото лице, което безспорно
също влияе върху изводите за по-висока обществена опасност на деянието.
Като отегчаващо отговорността
обстоятелстве бе съобразен и начина и средството, с което е реализирана принудата в едната й форма, а именно с хладно оръжие – нож, след
като жертвата е примамена в дома на подсъдимия.
Като
повишаващи обществената опасност на деянието
и в този смисъл като отегчаващи отговорността обстоятелства следва да бъдат
съобразени обстоятелствата,
характеризиращи личността на
пострадалата и неблагоприятните
последици за психиката на същата
в резултат на деянието. В тази връзка следва
да бъдат съобразени възрастта на св. К., а именно касае се
за дете на
14 години, без сексуален опит /предвид установената от съдебномедицинската експертиза цялост на девствената ципа/, което вследствие
на осъщественото деяние е преживяло психически стрес, който и към момента
на разглеждане на делото не
е преодолян. Доколкото преодоляването на психологичната травма от преживяното вследствие на осъщественото
деяние към настоящия етап е вероятност при преценка на последиците
от деянието, които нямат съставомерен
характер, и които са предмет на
делото с оглед установяване конкретната му обществена опасност, следва да се
има предвид заключението на комплексната психиатрично-психологична
експертиза, която сочи за възможни неблагоприятни за психиката на
детето последици в резултат на крайно
неприятните и стресиращи за него
преживявания.Изхождайки от възрастта на пострадалата, следва да се отбележи,
че подобни действия биха могли да имат непредотвратими последици върху психичното здраве на пострадалата. Видно от изготвената съдебнопсихиатрична експертиза, към момента на извършване
на деянието, Т.К. е била с неукрепнала психика и определено извършените спрямо нея действия
неминуемо дават своя отпечатък за бъдещото й реализиране
като личност в обществото. Още повече, че видно от
показанията на св. В., преживеният вследствие на деянието психологически стрес
се е отразил негативно на успеха на детето в училище и способността му да
общува. В тази връзка родителите на пострадалата - св. В. и св. К. определят дъщеря си като „разстроена”,
„по нервна”, „по-чувствителна”, „по уазвима”, „не
толкова съсредоточена”, като споделят, че детето им „сънува кошмари”, „учи по-малко” и посещава психолог и към момента на
провеждане на съдебното производство по делото.
Същевременно като отегчаващо отговорността обстоятелство, съдебната
практика отчита алкохолното опиване към момента на извършване на деянието , тъй като деецът
сам се поставя
в състояние, в което се проявява психично
нарушение, съчетаващо токсично засилване на влеченията и освобождаването им от коригиращото потискане, упражнявано от висшите личностови
функции – критичност, съобразителност, етични и други специфични за личността ценностови
нагласи. Видно от
изготвената по делото съдебнопсихиатрична експертиза подсъдимият се е намирал в
състояние на обикновено алкохолно опиване, с оглед на което и предвид съдебната
практика, същото следва да бъде отчетено в категорията отегчаващи отговорността
обстоятелства.
Видно от справката за съдимост на подсъдимия, същият е бил осъждан, както
за деяния срещу собствеността на гражданите, така и за деяния срещу половата
неприкосновеност и половия морал, а именно – квалифицирани като такива по чл.
151 ал.1 вр. с чл. 18 ал.1 от НК и по чл. 152 ал.2
т.1 вр. ал.1 т.2, вр. с чл.
18 ал.1 от НК. Въпреки, че по отношение на посочените деяния същият се явява
реабилитиран с оглед изминалия период от време от изтърпяване на наложените му
за същите наказания, съдът намира, че при преценка обществената опасност на
лицето данните за посочените прояви следва да бъдат съобразени като лоши характеристични
данни, които сочат проявена склонност на личността да извършва деяния от
съответния вид, съотв. склонността на подсъдимия да
престъпва установения правов ред, въпреки изтърпяно от лицето ефективно
наказание „Лишаване от свобода” за срок от шест години, от изтърпяване на част
от което същият е условно предсрочно освободен.
Доколкото при провеждането на съкратена процедура, съгласно съдебната
практика, самопризнанието не следва да бъде съобразено като смекчаващо
отговорността обстоятелство, съдът не отчете същото в тази категория факти.
Като формално такова бе оценено от съда изразеното от подсъдимия съжаление за
стореното, предвид заявеното в последната дума омаловажаване на осъщественото
деяние, изведено от израза „Не съм направил нищо кой знае какво”. С оглед на
изложеното, като единствено смекчаващо отговорността на подсъдимия
обстоятелство бе съобразено чистото му съдебно минало, предвид обстоятелството,
че лицето е реабилитирано за предходни престъпни деяния.
С оглед на изложеното, съдът намери, че деянието е осъществено при
значителен превес на отегчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства,
поради което и с оглед постигане целите на наказанието, предвидени в чл. 36 от НК, намери че на същия следва да бъде наложено наказание „Лишаване от свобода”
между средния и максималния размер, предвиден в съответната особена материална
наказателна норма, а именно за срок от шест години. На основание чл. 58а от НК,
с оглед процедурата, по която е проведено съдебното следствие, съдът намали
наказанието на подсъдимия с 1/3 като му наложи наказание „лишаване от свобода”
за срок от четири години.
Като взе предвид, че по отношение на подс. Д. не
са налице хипотезите на чл. 57 ал.1 т.1 и 2 от ЗИНЗС, на основание чл. 57 ал.1
т.3 от ЗИНЗС съдът определи наказанието да бъде изтърпяно при първоначален общ
режим.
Относно предявения граждански иск от св. Т.К. в
качеството й на граждански ищец:
Съгласно
чл. 45 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи
вредите, които виновно е причинил другиму. Тази отговорност се
поражда при наличността на причинна връзка между противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите
вреди, за всички
вреди които са пряка и непосредствена последица от деянието – както
имуществените, така и неимуществените. Претендираните
морални вреди, които са от
категорията на неимуществените, са неизмерими с пари и затова, размерът на следващото се
за тях обезщетение,
се определят на принципа на
справедливостта. Понятието "справедливост" по смисъла на чл.
52 от ЗЗД е свързано с преценката на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства – начин и обстановка при осъществяване на деянието, възраст на
пострадалия и характера на вредните последици.
При
формиране на вътрешното си убеждение по отношение основанието и размера на
гражданския иск, съдът взе предвид, че в резултат на процесното противоправно
деяние и в пряка причинна връзка с поведението
на подсъдимия, св. К. е
претърпяла
значителни страдания и отрицателни преживявания, изразяващи се в страх, стрес,
болка от приложената физическа сила, изразяваща се в дърпане и натиск в
областта на тялото, унижение от преживяното. Посочените последици и наличието
на причинна връзка с деянието, осъществено от подсъдимия се извеждат по
логически път от обективните факти по делото и с оглед константната съдебна
практика не е необходимо да бъдат доказвани. Въпреки това по делото бяха
събрани безспорни доказателства чрез разпита на св. В., св. Кръстев и приобщената по делото съдебнопсихиатрична и
психологична експертиза на пострадалото лице, от която се установява по
несъмнен начин, че същата е преживяла силен психически стрес, който е повлиял
негативно върху емоционалното й състояние в не кратък период от време,
включително не е преодолян към момента на провеждане на съдебното следствие.
Същевременно доколкото се касае за дете на прага на половата зрялост, съотв. в ученическа възраст, осъщественото деяние е повлияло негативно и
на половото и образователно развитие на пострадалата. Видно от показанията на св. В. и към
настоящия момент случилото се влияе негативно върху психиката на детето,
доколкото св. К. „сънува кошмари”, „стресирана е” и посещава психолог.
Съдът като съобрази посочените обстоятелства, съотв. Като взе предвид всички факти досежно неблагоприятните
последици за пострадалото лице обсъдени при мотивиране размера на наказанието,
съответно съобразявайки се с естеството и многообразието на извършените блудствени действия и форми на упражнена принуда и
предвид разпоредбата на
чл.52 от ЗЗД, прие по справедливост, че следва да уважи предявения граждански
иск в неговия пълен размер от 10 000 лева.
С оглед
изхода на делото и на основание
чл. 189, ал. 3 от НПК, в тежест на подсъдимия беше възложено задължението за заплащане на
сумата от 345,51 /триста четиридесет и пет
0,51/ лв, явяваща се
направените в хода на досъдебното произодство разноски и сумата от 400 лв , явяваща се държавна
такса за предявения гражданския иск върху уважения
му размер.
По
изложените съображения съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: