Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 18.03.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 47 състав, в
открито съдебно заседание, проведено на двадесет и осми февруари през две
хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ***при участието на секретаря Т. ***, като разгледа докладваното от съдията
гр. д. № 10718 по описа за 2019 година
на Варненския районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по предявени по реда на чл. 422 ГПК обективно кумулативно съединени
установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът ***твърди, че
ответникът Д.В.В., в качеството си на потребител на
водоснабдителни и канализационни услуги за обект, находящ
се в ***, клиентски № 1003240 /включващ абонатен № 1003240 и абонатен №
1003241/, е ползвала предоставени от ищеца услуги, които не е заплатила. Поради
неплащане на дължими суми, ищецът е подал заявление и е издадена заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 ГПК за следните суми: 142.26 лева – незаплатена
сума за ползвани ***услуги по партида с абонатен номер 1003240 за периода от
19.04.2016 г. до 22.02.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението в съда – 07.03.2019 г. до
окончателното изплащане на задължението, 17.97 лева – обезщетение за забава за
заплащане на горното задължение, начислено за периода 20.06.2016 г. до
28.02.2019 г.; 297.00 лева – незаплатена сума за ползвани ***услуги по партида
с абонатен номер 1003241 за периода от 19.04.2016 г. до 22.02.2019 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
в съда – 07.03.2019 г. до окончателното изплащане на задължението, 37.44 лева –
обезщетение за забава за заплащане на горното задължение, начислено за периода
20.06.2016 г. до 28.02.2019 г.
Отправя искане до съда за
приемане за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми:
1) сумата от 439.26 лева, представляваща дължима главница за
ползвани и незаплатени ***услуги по партида с клиентски № 1003240 /включващ
абонатен № 1003240 и абонатен № 1003241/, за периода от 19.04.2016 г. до 22.02.2019
г., за имот, находящ се в ***, ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 07.03.2019 г. до
окончателното изплащане на задължението;
2) сумата от 55.41 лева, представляваща обезщетение за забава
върху главницата, начислено за периода от 20.06.2016 г. до 28.02.2019 г.,
за които суми е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр. дело № 3717/2019 г. по описа на
ВРС.
Претендира присъждане на
извършените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК,
ответникът, чрез назначения от съда особен представител, е депозирал писмен
отговор, с който изразява становище за неоснователност на исковата претенция.
Оспорва да е страна по облигационно отношение с ищцовото дружество.
Моли предявените искове да
бъде отхвърлени.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и
в тяхната съвкупност, и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
От приложеното ч. гр. д. № 3717 по
описа за 2019 г. на ВРС, 47 състав, се установява, че в полза на ищеца е
издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК срещу ответника за
сумите, предмет на настоящото производство. Същата е връчена на длъжника по
реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, като в срока по чл. 415 ГПК заявителят е предявил
иск по чл. 422 ГПК. Поради изложеното съдът намира, че се породил правен
интерес от провеждане на настоящото производство и същото е допустимо.
За да бъде уважен предявеният
иск, следва да се установи наличието на следните материалноправни предпоставки:
1) наличието на облигационно отношение между страните, по силата на което
ответникът се явява потребител на водоснабдителни и канализационни услуги за
процесния обект на потребление; 2) ищцовото дружество реално да е доставило
процесното количество вода, отчетено по реда, предвиден в Общите условия за
предоставяне на ***услуги на потребители от ***оператор ***, одобрени и
обнародвани по надлежния ред.
Наличието на първата от
посочените материалноправни предпоставки се установява от приложената на л. 81-83
от делото справка от имотния регистър. От нейното съдържание става ясно, че Д.В.
е собственик на процесния имот, находящ се в ***.
Следователно ответникът е потребител на ***услуги по смисъла на чл. 2, ал. 1 от
Общите условия за предоставяне на ***услуги на потребителите от ***оператор ***/л.
5-14/. Същите са одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-09 от 11.08.2014 г. /л. 15-18/,
и на основание чл. 71, ал. 1 са влезли в сила един месец след публикуването им
в един централен и един местен ежедневник, за което са представени доказателства
с исковата молба /л. 19 и сл./. По
силата на чл. 71, ал. 3, предл. второ от Общите
условия те обвързват потребителите от момента на придобиване на право на
собственост или на ползване върху съществуващ и присъединен към
водоснабдителната и/или канализационна система обект. От този момент между
страните по делото е възникнало и облигационно правоотношение с предмет
предоставяне на ***услуги за питейно-битови нужди до потребителя - собственик
на водоснабдения имот.
Редът и начинът на измерване,
отчитане и разпределение на количествата питейна вода и на количествата
отведени и пречистени отпадъчни води е уреден в Глава ІІІ от Общите условия и Глава
VІ от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи.
Съгласно разпоредбата на чл. 30 от Наредбата, развита в чл. 22 от Общите
условия изразходваните количества питейна вода се отчитат по водомер, монтиран
на водопроводното отклонение от ***оператора и/или в имотите на потребителите.
Показанията на водомерите се отчитат с точност до 1 куб. м за период, който се
определя в общите условия или договора, но не по-дълъг от шест месеца. Когато
периодът на отчитане на водомерите е по-дълъг от един месец, операторът
ежемесечно начислява служебно количество изразходвана вода, определено въз
основа на средния месечен разход от редовно отчетените съответни периоди на
предходната година. След отчитане на показанията на водомерите количеството
вода се изравнява в съответствие с реалното потребление /чл. 35 от Наредбата/.
В чл. 23, ал. 4 от Общите условия е установено правилото, че отчитането на
водомерите се извършва в присъствието на потребителя или на негов представител,
който с подписа си удостоверява съответствието на показанията с данните в
отчета. Доставянето на питейна вода и/или отвеждането и/или пречистването на
отпадъчни води се заплащат въз основа на измереното количество изразходвана
вода от водоснабдителната мрежа, отчетено посредством монтираните водомери, за
което ***операторът издава ежемесечни фактури, дължимите суми по които
потребителите се длъжни да заплащат в 30-дневен срок след датата на фактуриране
/арг. от чл. 32, ал. 1 и чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от
ОУ/.
Ищцовото дружество е представило карнети по партиди с абонатни номера 1003240 и 1003241 /л.
84-85/, в които като потребител е вписана ответницата. От съдържанието му става
ясно, че за периода от 21.03.2017 г. до 22.10.2018 г. са отразени показанията
на водомера и подлежащата на заплащане питейна вода в куб. м., представляваща
разлика между отразените от инкасатора показания в деня на съответното отчитане
и показанията, отразени в предходен отчетен период. Така е отчетено следното
потребление:
-
по абонатен
№ 1003240: за периода от 21.03.2017 г. до 19.04.2017 г. – 1 куб.м.; за периода
от 19.04.2017 г. до 18.05.2017 г. – 1 куб.м.; за периода от 18.05.2017 г. до
21.06.2017 г. – 6 куб.м.; за периода от 21.06.2017 г. до 19.07.2017 г. – 1
куб.м.; за периода от 19.07.2017 г. до 21.08.2017 г. – 1 куб.м.; за периода от 21.08.2017
г. до 19.09.2017 г. – 2 куб.м.; за периода от 19.09.2017 г. до 16.10.2017 г. – 2
куб.м.; за периода от 16.10.2017 г. до 20.11.2017 г. – 2 куб.м.; за периода от 20.11.2017
г. до 19.12.2017 г. – 2 куб.м.; за периода от 19.12.2017 г. до 16.01.2018 г. – 1
куб.м.; за периода от 16.01.2018 г. до 22.02.2018 г. – 3 куб.м.; за периода от 22.02.2018
г. до 22.03.2018 г. – 2 куб.м.; за периода от 22.03.2018 г. до 20.04.2018 г. – 1
куб.м.; за периода от 20.04.2018 г. до 23.05.2018 г. – 1 куб.м.; за периода от 23.05.2018
г. до 21.06.2018 г. – 2 куб.м.; за периода от 21.06.2018 г. до 19.07.2018 г. – 2
куб.м.; за периода от 19.07.2018 г. до 22.08.2018 г. – 1 куб.м.; за периода от 22.08.2018
г. до 20.09.2018 г. – 2 куб.м.; за периода от 20.09.2018 г. до 22.10.2018 г. – 1
куб.м.;
-
по абонатен
№ 1003241: за периода от 21.03.2017 г. до 19.04.2017 г. – 1 куб.м.; за периода
от 19.04.2017 г. до 18.05.2017 г. – 1 куб.м.; за периода от 18.05.2017 г. до
21.06.2017 г. – 28 куб.м.; за периода от 21.06.2017 г. до 19.07.2017 г. – 3
куб.м.; за периода от 19.07.2017 г. до 21.08.2017 г. – 3 куб.м.; за периода от
21.08.2017 г. до 19.09.2017 г. – 5 куб.м.; за периода от 19.09.2017 г. до
16.10.2017 г. – 4 куб.м.; за периода от 16.10.2017 г. до 20.11.2017 г. – 4
куб.м.; за периода от 20.11.2017 г. до 19.12.2017 г. – 4 куб.м.; за периода от
19.12.2017 г. до 16.01.2018 г. – 1 куб.м.; за периода от 16.01.2018 г. до
22.02.2018 г. – 4 куб.м.; за периода от 22.02.2018 г. до 22.03.2018 г. – 4
куб.м.; за периода от 22.03.2018 г. до 20.04.2018 г. – 2 куб.м.; за периода от
20.04.2018 г. до 23.05.2018 г. – 2 куб.м.; за периода от 23.05.2018 г. до
21.06.2018 г. – 4 куб.м.; за периода от 21.06.2018 г. до 19.07.2018 г. – 4
куб.м.; за периода от 19.07.2018 г. до 22.08.2018 г. – 3 куб.м.; за периода от
22.08.2018 г. до 20.09.2018 г. – 3 куб.м.; за периода от 20.09.2018 г. до
22.10.2018 г. – 3 куб.м.
Последните отчетени показания,
удостоверени с подпис на абоната датират съответно от 22.08.2018 г. – по абонатен
№ 1003240 и от 19.07.2018 г. – по абонатен № 1003241. С подписването на карнета
за извършен отчет на посочените дати абонатът е приел отчетените до тази дата
показания на водомера, т.е. признал е, че посочените в карнета до тази дата
количества потребена вода са изразходвани
от него.
По изложените съображения следва
да се приеме, че фактурираното количество вода съответно за периода от 21.02.2017
г. до 22.08.2018 г. – по абонатен № 1003240, и за периода от 21.02.2017 г. до
19.07.2018 г. – по абонатен № 1003241, е реално доставено и потребено от
абоната, поради което в полза на ищеца е възникнало вземане срещу ответника за
цената на доставените ***услуги за посочения период.
Видно от представената от
ищеца справка за недобора на абонат, както и от заключението на
съдебно-счетоводната експертиза, задълженията за предоставени ***услуги за
горепосочените периоди са на стойност 100.56 лева – по абонатен № 1003240 и
237.49 лева – по абонатен № 1003241.
Що се отнася и до сумите,
начислени по фактурите, издадени в периода от 20.05.2016 г. до 21.02.2017 г.,
както и след 27.08.2018 г., както по-горе бе отбелязано, от събраните по делото
доказателства се установява действителното потребление на начисленото
количество вода единствено до 22.08.2018 г. – по абонатен № 1003240, и до
19.07.2018 г. – по абонатен № 1003241, т.е. не и за периода, за който се отнасят
посочените фактури.
Следователно предявеният
главен иск се явява основателен и следва да бъде уважен за сумата от 338.05
лева, представляваща сбор от задълженията по
фактурите, издадени в периода от 23.03.2017 г. до 27.08.2018 г. За разликата
над тази сума до пълния претендиран размер от 439.26 лева искът следва да бъде
отхвърлен.
Предвид акцесорния характер на
вземането за обезщетение за забава и извода за недължимост на сумите по
фактурите, издадени в периода от 20.05.2016 г. до 21.02.2017 г., както и след
27.08.2018 г., неоснователен се явява и искът за присъждане на мораторна лихва
по посочените фактури, т.е. за сумата от 13.45 лева. Същият следва да бъде
уважен до сумата от 42.03 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата
по фактурите, издадени в периода от 23.03.2017 г. до 27.08.2018 г. – по
абонатен № 1003240 и в периода от 23.03.2017 г. до 26.07.2018 г. – по абонатен
№ 1003241, начислена за периода от 23.04.2017 г. до 28.02.2019 г., като бъде
отхвърлен за разликата над тази сума до пълния претендиран размер от 55.41 лева.
По разноските:
С оглед
изхода на спора и предвид отправеното от страна на ищеца искане, съобразно
задължителните указания, дадени с т. 12 на ТР № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените в заповедното производство
разноски съразмерно на уважената част от исковете в размер на 57.63 лева.
В исковото
производство ищецът е извършил разноски за заплатена държавна такса по частично
уважения иск в размер на 75 лева, депозит за особен представител на ответника в
размер на 150 лева, депозит за съдебно-счетоводна експертиза в размер на 150
лева. На същия съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредбата
за заплащане на правната помощ следва да бъде определено възнаграждение за
юрисконсулт в размер на 100 лева. При
съобразяване на размера на реално извършените разноски на ищеца следва да бъдат
присъдени разноски за исковото производство съразмерно на уважената част от
исковете в общ размер от 364.97 лева.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че
ответникът Д.В.В., ЕГН **********,***, ДЪЛЖИ
на ищеца „В.и к.“ ООД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление ***, СУМАТА
ОТ 338.05 лева /триста тридесет и осем
лева и пет стотинки/, представляваща
дължима главница за ползвани и незаплатени ***услуги по партида с клиентски №
1003240 /включващ абонатен № 1003240 и абонатен № 1003241/, за периода от 21.02.2017
г. до 22.08.2018 г., за имот, находящ се в ***, ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на заявлението в съда – 07.03.2019 г. до окончателното
изплащане на задължението, както и сумата от 42.03 лева /четиридесет и два лева и три стотинки/, представляваща обезщетение за забава върху главницата, начислено за
периода от 23.04.2017 г. до 28.02.2019 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр. дело № 3717/2019 г. по описа на ВРС, КАТО
ОТХВЪРЛЯ
предявените искове за разликата над
сумата от 338.05 лева /триста тридесет и
осем лева и пет стотинки/, до пълния
претендиран размер на вземането за главница от 439.26 лева /четиристотин тридесет и девет
лева и двадесет и шест стотинки/ за период на потребление от 19.04.2016 г. до 20.02.2017 г. и от 23.08.2018
г. до 22.02.2019 г., както и за
разликата над сумата от 42.03 лева /четиридесет
и два лева и три стотинки/, до
пълния предявен размер на вземането за обезщетение за забава от 55.41 лева /петдесет и пет лева и четиридесет
и една стотинки/ за периода от 20.06.2016
г. до 22.04.2017 г.
ОСЪЖДА Д.В.В.,
ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на „В.и к.“ ООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление ***, СУМАТА ОТ 57.63 лева /петдесет и седем лева и шестдесет и три
стотинки/,
представляваща сторени в заповедното производство разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Д.В.В.,
ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на „В.и к.“ ООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление ***, СУМАТА ОТ 364.97 лева /триста шестдесет и четири лева и деветдесет
и седем стотинки/,
представляваща сторени в исковото производство разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред
Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: