№…………………… 2017г. гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският административен съд, ХХVІІІ-ми състав, в
публичното заседание на петнадесети ноември две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДАНИЕЛА СТАНЕВА
при секретаря Оля Йорданова
като разгледа докладваното от съдия
Д.Станева адм.дело № 1834/2017г. по описа на Административен съд Варна, за да
се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда
на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.
9б във връзка с чл. 4, ал.1 от ЗМДТ във връзка с чл. 156 и сл., във връзка с
чл. 107 и чл. 144, ал.2 от ДОПК.
Образувано е по жалба на
С.Г.Г., ЕГН **********, чрез адв.С.Д. против Акт за установяване на задължения
по чл.107 ал.3 от ДОПК № **********-1/05.04.2017г., издаден от Главен
специалист в отдел "МДТ" при Община П., относно начислената такса
битови отпадъци и данък недвижими имоти - главница и лихва, в размера и за
периода, визирани в акта, потвърден с Решение № **********/ 31.05.2017г. на
Началник отдел "МДТ" при община П.. В жалбата се развиват
съображения, че акта и решението са незаконосъобразни и необосновани, относно
определената за плащане такса битови отпадъци и данък недвижими имоти за
описаните в акта недвижими имоти; твърди се, че в акта не са изложени
фактически и правни констатации за издаването му; при определяне размера на
данъка и таксата органът не е взел предвид вида на имота, местонахождението му,
площта, конструкцията и овехтяването;липсва подробно изложение как е определена
данъчната оценка.Поради изложените съображения моли съда да отмени обжалвания
акт. В съдебно заседание и по съществото на спора поддържа жалбата. Претендира
присъждане на разноски по делото, съобразно представение списък.
Ответната страна оспорва
жалбата и моли съда да я отхвърли. Твърди, че при издаването на обжалваният акт
са спазени всички изисквания на закона, както на процесуалния, така и на
материалния, както и че са взети предвид всички събрани доказателства.
След преценка на
събраните доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна
следното:
С.Г.Г. е придобил /чрез
покупко-продажба и дарение/ и декларирал следните недвижими имоти пред органа
по приходите при Община П. - партиден № 5311Н7361,
гр.П., ул.“***“ № **, представляващ земя и сграда, и партиден № 5311Н4161,
с.Добрина, представляващ земя и сграда. За имотите жалбоподателят е подал
декларации по чл.14 от ЗМДТ с вх.№ **********/28.01.-2015г. И вх.№
**********/21.03.2013г.
В тази връзка органът е
издал настоящия оспорен АУЗД № **********-1/05.04.2017г., на основание чл. 107
от ДОПК въз основа на подадени от оспорващия декларации, конкретно описани в
акта, с който е определил размер на дължимата такса битови отпадъци (ТБО) и
данък върху недвижимите имоти от страна на жалбоподателя в размер на 40.95лв., от които главница 37.40лв. и лихва - 3.55лв.
Производството е
започнало след подадено искане от страна на жалбоподателя за издаване на
данъчна оценка на процесните имоти, срещу което е била подадена жалба от С.Г.Г.,
като е било оспорено съдържанието на данъчните оценки. С писмо изх.№ РД
9400-896/1/14.03.2017г. на Кмета на Община П. е отговорено по подадената жалба
на Г. как е била сформирана сумата за дължимите данъци. След като С.Г.Г. е
получил отговора по жалбата от Кмета на Община П., с молба вх.№ РД
9400-1083/23.03.2017г. е направил искане до Кмета на Община П. да му бъде
издаден акт за установяване на данъчното задължение по реда на чл.107, ал.3 от ДОПК. В издадения АУЗ по чл.107 ал.3 от ДОПК размерът на определените задължения е определен и описан, съгласно
декларациите, като са определени задълженията на търговеца по години - относно
дължимия данък и относно дължимата ТБО.
Оспореният АУЗД е връчен
на жалбоподателя на 05.05.2017г., за което е оформена разписка, а жалбата срещу
същия по административен ред е подадена на 17.05.2017г. при спазване на срока
по чл. 152, ал.1 от ДОПК. По тази жалба е постановено Решение №
**********/31.05.2017г. на Началник отдел "Местни данъци и такси" при
Община П., с което жалбата срещу АУЗД е оставена без уважение и същият е потвърден.
Решението е връчено на жалбоподателя с известие за доставяне, приложено на лист
13 по делото на 08.06.2017г. Жалбата по съдебен ред срещу АУЗД е депозирана
чрез Община П., където е заведена с вх.№ РД 9400-2111/20.06.2017г., т.е. в
14-дневния срок по чл.156 от ДОПК, във връзка с чл. 4, ал.1 от ЗМДТ. Поради
това съдът намира, че жалбата като подадена в законоустановения срок за
обжалване, от активно легитимирана страна и срещу годен за оспорване ИАА, е
процесуално допустима за разглеждане.
Настоящият акт е издаден
от Р. Н. И. – главен специалист в „Местни данъци и такси“ при Община П.,
оправомощена с представената по делото Заповед № 02/02.01.2014г. на Кмета на
Община П., от което следваа, че оспореният акт АУЗД№ **********-1/05.04.2017г.
е издаден от надлежно оправомощено и компетентно лице в кръга на предоставените
му правомощия.
Във връзка с останалите
основания за законосъобразност на акта, в това число форма, процедура и
съответно приложение на материалния закон, съдът установи следното:
Задълженията за данък
върху недвижимите имоти и за такса битови отпадъци представляват публични
общински вземания, което изрично е регламентирано в чл. 162, ал.2, т.1 и т.3 от ДОПК. Според чл. 166, ал.1 от ДОПК установяването на публичните вземания се
извършва по реда и от органа, определен в съответния закон. Относно вземанията
за данък върху недвижимите имоти този ред е предвиден в чл. 4, ал.1 от ЗМДТ,
според който установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършва
от служители на общинската администрация по реда на ДОПК, като обжалването на
свързаните с тях актове се извършва по същия ред. Според ал.3, в производствата
по ал.1 служителите на общинската администрация имат правата и задълженията на
органи по приходите, а според ал. 4, тези служители се определят със заповед на
Кмета на общината. Последният, съгласно ал.5 упражнява правомощията на решаващ
орган по чл. 152, ал.2 от ДОПК, а ръководителят на звеното за местни приходи в
съответната община - на териториален директор на Националната агенция за
приходите. Същевременно в чл. 107, ал.3 от ДОПК е регламентирано, че по искане
на задълженото лице или служебно /в определените хипотези/, органът по
приходите може да издаде акт за установяване на задължението, когато размерът
му се установява по данни от декларация. Този акт може да се обжалва в
14-дневен срок от получаването му пред Директора на териториалната дирекция.
Относно вземанията за
местни такси редът за установяването им е предвиден в чл. 9б от ЗМДТ, според
който установяването, обезпечаването и събирането на местните такси по този
закон се извършват по реда на чл. 4, ал.1 - 5, а обжалването на свързаните с
тях актове се извършва по същия ред т.е. установяването, обезпечаването и
събирането на местните такси става по посочения по-горе ред, който се отнася и
за местните данъци.
Следователно, видно от
цитираните законови разпоредби, производството по издаването и обжалването на
актовете за установяване на местните данъци и такси е по реда на ДОПК. В конкретния
случай установяването на вземанията за местни данъци и за местни такси е
осъществено с един административен акт, който е издаден от орган на общинската
администрация, овластен за това по надлежния ред, което обстоятелство не се
оспорва по делото.От изложеното по-горе се вижда, че въпросния акт има
характеристиките на индивидуален административен акт и е съставен от
оправомощено за това длъжностно лице, в кръга на неговите правомощия, в
предписана от закона форма.
Не се спори, че така
описаните имоти са собственост на жалбоподателя, който ги е декларирал пред
органа по местни приходи с цитираните декларации. Не е спорно още, че за същите
не е заплащана такса битови отпадъци и данък за недвижимите имоти за процесния
период 2015г. и 2016г.
Видно от обстоятелствената
част на оспорения акт основанието, на което е формирано задължението, са
подадени декларации от жалбоподателя за притежавани от него недвижими имоти.При
така установените факти, органът е изчислил ТБО по цитираните декларации за
2015г. и 2016г., като са посочени размера на задължението по декларация,
внесена сума, дължима главница, годината, за която се дължи, както и за кой
имот е задължението, дължима лихва, общо колко е задължението. В обобщен вид е
посочено колко е задължението за данък върху недвижими имоти и такса за битови
отпадъци за 2015г. и 2016г.
Оспореният АУЗ е издаден
в предвидената по закон писмена форма, но не съдържа задължителните реквизити
по чл. 59, ал.2, т.4 от АПК, а именно фактически основания за неговото издаване
т.е. не съдържа мотиви, което представлява съществено нарушение на изискванията
за форма. Поради липсата на мотиви не може да се извърши и цялостна преценка от
страна на съда на съответствието на акта с материалния закон и целта на закона.
Съгласно разпоредбата на
чл. 62 ЗМДТ, такса за битови отпадъци се заплаща за услугите по събиране,
извозване и обезвреждане в депа или други съоръжения на битовите отпадъци,
както и за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в
населените места. Изрично е предвидено, че размерът на таксата се определя за
всяка услуга поотделно по реда на чл. 66 от ЗМДТ - в годишен размер с решение
на общинския съвет въз основа на одобрена план-сметка за всяка дейност. Или в
рамките на ТБО се включват такса за три отделни, самостоятелни услуги -
сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или
други съоръжения и поддържане на чистота на териториите за обществено ползване.
Това разграничение не е самоцелно, тъй като в разпоредбата на чл. 71 от ЗМДТ е регламентирано,
че такса не се събира за услугите, визирани в чл. 62 от посочения закон, когато
те не се предоставят от общината. Местната такса за битови отпадъци се заплаща
за трите вида услуги, визирани в чл. 62 от ЗМДТ, като размерът се определя за
всяка една услуга по отделно - сметосъбиране и сметоизвозване, обезвреждане на
битови отпадъци в депа, ако има такива изградени в съответното населено място,
и услугата чистота на териториите за обществено ползване. На основание чл. 63,
ал.2 от ЗМДТ границите на районите и видът на предлаганите услуги по чл. 62 в
съответния район, както и честотата за сметоизвозване, се определят със заповед
на Кмета на общината, като в настоящия случай не са цитирани в АУЗ. С
издадената Наредба от ОбС таксата се определя в годишен размер за всички
населени места в общината, въз основа на одобрена план-сметка за всяка дейност
- чл. 66, ал.1 от ЗМДТ. Дали услугите са реално предоставени за целия процесен
период е въпрос, който подлежи на доказване, за което следва да се изложат мотиви,
подкрепени с доказателства. А доказателства за извършване на услугите са
съответни официални документи - договори, отчети за извършена работа по място и
време, месечни графици, справки за почистване, протоколи, подписани от
изпълнителя и възложителя по договорите, с които са приети извършените работи,
пътни листове и т.н. Ако някоя от услугите не се предоставя, следва да се
посочи, че по тази причина такса за съответната услуга не се дължи.
В контекста на горното
от фактическа и правна страна, съдът намира, че в оспорения административен акт
липсват мотиви относно начина на изчисляване на таксата. Видно от АУЗ в таблица
е посочена само отчетната и данъчната стойност на обектите, като при
съпоставяне на общата стойност на същата с общия промил на таксата, се получава
сумата за главница. Не е ясно обаче, на колко възлиза таксата за всяка една от
тези услуги, няма и мотиви, че същите се предоставят. Това обстоятелство
създава неяснота в АУЗ, която неяснота не може да бъде преодоляна със
съдебно-счетоводната експертиза. Видно от съдържанието на процесния акт,
таксата битови отпадъци не е разграничена и по видове задължения с оглед
съотнасяне на размера към разпоредбата на чл. 67 във вр. с чл. 66 от ЗМДТ.
Последното е необходимо предвид изричната норма на ЗМДТ, както и с оглед
необходимостта от доказване на реалност на извършената услуга като отделен вид,
тъй като се изисква отделното им изчисляване. Във връзка с гореизложеното,
следва да се посочи, че мотивите са онази съществена част от всеки
административен акт, които обосновават наличието на факти от обективната
действителност, включени в хипотезата на съответната материално-правна норма,
въз основа на която се издава акта. Непосочването на мотиви - фактически
основания за издаване на акта, възпрепятства проверката за материална
законосъобразност на акта поради това, че не е ясно въз основа на какви факти и
обстоятелства органът го е издал. Такива са посочени в решението на горестоящия
административен орган, но предмет на обжалване е не решението на горестоящия
орган, а именно АУЗ. Неспазване на изискването за посочване на фактическите
основания представлява, както се посочи и по-горе, съществено нарушение,
обосноваващо отмяна на АУЗ.
Съгласно чл. 67, ал.4 от ЗМДТ, таксата за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване в
населените места се определя в левове на ползвател или пропорционално върху
основа, определена от общинския съвет. Следователно за цялата година таксата за
поддържане чистотата на териториите за обществено ползване в населените места
следва да се определи по този начин. Таксата за тази услуга, обаче, също е
дължима, само ако дейността е извършвана, за което също липсват мотиви с
посочване на съответни доказателства.
В АУЗ са посочени само
месец и година, размер на задължението, внесена сума и остатък. Във
фактическите основания за издаване на акта обаче, липсва яснота за реда на
изчисляването на дължимите суми, по коя формула/алгоритъм са начислени, как се
определя сумата, всеки един показател дали е взет предвид, за да се получи посочения
остатък, състоянието на имота към момента и т.н., което възпрепятства изцяло
съдебната проверка. Тези пропуски имат съществен за административното
производство характер, тъй като водят до нарушаване, респективно ограничаване
правото на защита на адресата. Дължимите суми, като елементи от фактическия
състав за отговорността, подлежат на установяване в процеса на оспорване. В
този смисъл се явява нарушен и чл. 35 от АПК - не са изяснени и установени по
безспорен начин, фактите и обстоятелствата от значение за случая, което също е
съществено нарушение на процесуалните правила, водещо до незаконосъобразност на
издадения акт.
Тъй като въпросът
относно дължимостта на данък недвижими имоти и ТБО от страна на жалбоподателя
за процесния период не би могъл да се реши в настоящото производство, Съдът
намира, че преписката следва да се върне на административния орган за ново
административно произнасяне при спазване изискванията на чл. 59, ал.2, т.4 от АПК и посочените по-горе съображения.
На основание чл. 143, ал.1 АПК и с оглед отмяната на обжалвания административен акт в полза на
жалбоподателя следва да се присъдят и
направените по делото разноски в размер на 410лв. /четиристотин и десет/,
представляващи заплатена държавна такса, внесен депозит за вещо лице и
адвокатско възнаграждение в производството.
Водим от горното и на
основание чл. 172, ал.2, предложение "второ", във връзка с чл. 173,
ал.2 и чл. 174 АПК, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Акт за установяване на задължение по чл.107 ал.3 от ДОПК
№ **********-1/05.04.2017г., издаден от Главен специалист в отдел
"МДТ" при Община П., потвърден с Решение № ********** от 31.05.2017г.
на Началник отдел "МДТ" при община П., с който на С.Г.Г. за 2015г. И
2016г. са начислени такса битови отпадъци и данък недвижими имоти - главница и
лихва.
ОСЪЖДА Община П. да заплати на С.Г.Г., ЕГН ********** *** сумата от 410лв. /четиристотин и
десет/, представляваща разноски по делото.
ВРЪЩА административната преписката за ново административно
произнасяне при спазване изискванията на чл. 59, ал.2, т.4 от АПК и указанията
дадени по-горе.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
получаване на съобщението до страните.
Административен съдия: