Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. Плевен, 10. 12. 2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, I
граждански състав, в публичното заседание на двадесет и седми ноември през
двехиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ХРИСТО ТОМОВ
при секретаря Румяна Конова като разгледа
докладваното от съдията ТОМОВ гр. д. № 6179 по описа за 2019 година, и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК.
Постъпила
е искова молба от „Х.А.С.“
ООД ***- Р.Г.“ гр. П.. В молбата се твърди, че по силата на сключен договор за доставка на електрическа
енергия № *** от *** год., със страни „***“ ООД в качеството му на продавач и ЕТ „Р.Р.Г.“ в качеството му на купувач ответникът се е задължил да
закупува и приема електрическа енергия, при цена от 79 лв. за 1 МВтч. без
включен ДДС и потребено количество електроенергия съгласно показания на
измервателните уреди (електромери). Твърди се, че на основание чл. 15 ал. 1 от процесния договор продавачът
издава на купувача фактура за продадените количества електрическа енергия,
дължимите акцизи, ДДС и др. такси и добавки, ако такива са определени с
нормативен акт и/или решение на КЕВР. Твърди се, че по силата на договорните си
отношения дружеството доставчик е доставило общо 52 752 Kwh ел.
енергия на обща стойност 1 588,85 лв. без включен ДДС, за която сума същото
е издало данъчна фактура № ***/ *** год.
на стойност 1 387,33 лв. с включен ДДС, с краен срок на плащане 15. 12. 2018 год.,
и № ***/ *** год. на стойност 519, 29 лв. с ДДС с краен срок на плащане 04. 01.
2019 год., които не са били платени в посочения в тях срок. Твърди се, че с
договор за прехвърляне на вземане /цесия/ от *** год. „***“ ООД в качеството му на цедент е прехвърлило възмездно на
ищцовото дружество „Х.А.С.“ ООД в качеството
му на цесионер пакет от вземания спрямо крайни клиенти потребители на ел.
енергия, в това число и неплатените суми от страна на ответника ЕТ „Р.Р.Г.“ в общ размер към датата на цесията 1 906, 62 лв. Твърди
се, че съгласно издадено и връчено на законния представител на цесионера
потвърждение за цесия транслативният й ефект е настъпил на *** год. Твърди се,
че видно от обратна разписка за доставяне на куриер, ответникът е уведомен за
цесията с уведомление, получено на адреса на управление лично от търговеца на
30. 04. 2019 год. Твърди се, че въпреки надлежното уведомяване за размера на
дължимата сума и за новия кредитор, в това число и посочена негова банкова
сметка ***, към момента на депозиране на исковата молба няма извършено плащане
за погасяване на задължението от страна на ответния ЕТ „Р.Р.Г.“. Твърди се, че ищцовото дружество е депозирало пред П.ския
районен съд заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК. Твърди се, че срещу
издадената заповед за изпълнение е депозирано възражение от страна на
ответника, поради което за ищеца възниква правния интерес от предявяване на
настоящия установителен иск. В заключение ищецът моли съда да бъде признато за
установено вземането му срещу ответника в размер на сумата от общо 2 001,
15 лв., от които 1 906, 62 лв. представляващи главница по данъчни фактури №
***/ *** год. и № ***/ *** год., 70, 89 лв. представляващи лихва за забава
върху главницата от 1 387, 33 лв. за периода от 16. 12. 2018 год. до 17.
06. 2019 год., и 23, 64 лв. представляващи лихва за забава върху главницата от
519, 29 лв. за периода от 05. 01. 2019 год. до 17. 06. 2019 год., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 19. 06. 2019 год. до окончателното
изплащане на вземането. Претендира се присъждане на направените деловодни
разноски.
Ответникът ЕТ „Р.Р.Г.“*** ангажира становище, че
исковата молба е неоснователна.
Съдът, като прецени
събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази доводите на страните,
намира за установено следното:
Претенцията на ищеца намира
своето правно основание в разпоредбата на чл. 422 във вр. с чл. 415 ал. 1 от ГПК. Налице е спор между страните относно дължимостта на вземането по издадена
в полза на ищеца заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № ***/
2019 год. по описа на П.ския районен съд. Безспорно съдебната практика приема,
че между заявлението и установителния иск следва да съществува идентитет, тъй
като искът продължава защитата на кредитора. В случая се установява, че в подаденото
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК в т. 9 б. „б“
заявителят „Х.А.С.“ ООД е претендирал
сумата от 59, 09 лв. лихва за забава върху главницата от 1 387, 33 лв. по
данъчна фактура № ***/ *** год. Издадената заповед за изпълнение № ***/ ***
год. е съобразена със заявеното и е именно в горния размер. В настоящото исково
производство ищецът вече претендира лихва за забава в размер на 70, 89 лв., т.
е. излиза извън рамките на заявлението по заповедното производство, което води
до извода, че за разликата над 59, 09 лв. лихва за забава върху главницата от
1 387, 33 лв., или за сумата от 11, 80 лв., предявеният установителен иск
се явява процесуално недопустим и в тази му част производството по делото
следва да бъде прекратено. В останалата му част предявеният иск е допустим, тъй като във всички случаи,
когато заповедта за изпълнение е издадена въз основа на предвиден в закона
несъдебен акт /несъдебно изпълнително основание/ и е постъпило възражение от
длъжника в установения двуседмичен срок, заявителят /кредиторът/ разполага с
възможността да реализира правата си, предявявайки претенцията по чл. 422 от ГПК. Разгледана по същество, исковата молба е неоснователна.
Вземането на ищеца „Х.А.С.“
ООД произтича от договор за доставка на електрическа енергия № ***/
*** год. и договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от *** год.
По силата на първия договор „***“ ООД като продавач се е задължил да продава цялото
необходимо количество активна електрическа енергия за обектите на купувача ЕТ „Р.Р.Г.“, а
купувачът се е задължил да получава и заплаща тези количества електрическа
енергия. Между
страните не се спори, че във връзка с горния договор са били издадени и
процесните данъчна фактура № ***/ *** год.
на стойност 1 387, 33 лв. с включен ДДС, с краен срок на плащане 15. 12. 2018 год.,
и № ***/ *** год. на стойност 519, 29 лв. с ДДС с краен срок на плащане 04. 01.
2019 год., които не са били платени от ответника в отразения във фактурите
срок. Безспорно по делото е, че с договора за цесия от *** год. цедентът „***“ ООД е прехвърлил на цесионера „Х.А.С.“ ООД вземанията си срещу ответника ЕТ „Р.Р.Г.“ по посочените по- горе данъчни
фактури, видно от представеното опис- приложение № 1. Основният спорен въпрос
по делото е налице ли са условията да се прихване задължението на ответния
едноличен търговец, което по двете процесни фактури е в размер общо на 1 906,
62 лв., с негово насрещно вземане срещу цедента в размер на 3 000 лв. Поначало за да се извърши прихващане следва да е
налице изискуемост и ликвидност на вземането, с което се иска прихващането.
Както е посочено обаче в решение № 113- 2013- II г. о., горното изискване касае възникването и
упражняването на потестативното право на извънсъдебно прихващане, чиито
материален правопогасяващ ефект настъпва с факта на отправяне на изявлението по
реда на чл. 104 ал. 1 пр. 1 от ЗЗД, от който момент двете насрещни, изискуеми и
ликвидни вземания се считат погасени. Възражението за прихващане, надлежно
заявено в хода на висящ съдебен процес като процесуален способ за защита срещу
предявения основен иск, е допустимо и когато не е ликвидно или изискуемо. В
тези хипотези на съдебното прихващане погасителният ефект настъпва след като
влезе в сила решението, с което се установява съществуването на вземането и
неговата изискуемост. Именно от този момент същото е и ликвидно, установено по
размера, в който се реализира от съда. С влизането в сила на решението спорното
неликвидно насрещно вземане става ликвидно и изискуемо. Съдът счита, че в
настоящия случай са налице условия за допускане на заявеното от ответника
прихващане на насрещни вземания. На първо място следва да се отбележи, че в
сключения договор за доставка на ел. енергия от *** год. е било уговорено, че
договорът влиза в сила от датата на подписването му и е валиден за срок от една
година, считано от датата на първата доставка. Видно е обаче, че страните не са
поискали писмено прекратяването на договора в срок до 45 дни преди изтичането
му, поради което и на основание чл. 26 от договора срокът на последния се е
подновявал за всяка следваща година. Следователно през периода, в който са били
извършени доставките на ел. енергия по
двете процесни данъчни фактури, между цедента „***“ ООД и ответника ЕТ „Р.Р.Г.“ е съществувало договорно
правоотношение. Видно е, че в чл. 22 от договора е било уговорено, че в случай,
че някоя от страните лично или чрез упълномощено от нея лице предприеме
действия по смяна на доставчика на ел. енергия и/ или балансиращата група преди
прекратяването на договора по установения в него ред, то неизправната страна
дължи на изправната обезщетение в размер на 3 000 лв. Анализът на горната
разпоредба води до извода, че така договореното обезщетение има характера на
неустойка. С нея страните са уговорили предварително размера на
обезщетението, което ще заплати неизправната страна, в случай че не изпълни
своите задължения, без да е необходимо да се доказва размера на вредите,
настъпили от неизпълнението. В конкретния случай основанието за заплащането на
горното обезщетение /неустойка/ се доказа по надлежния ред. По делото е
приложено уведомление изх. № ***/ *** год.,
с което „***“ ООД е уведомило ответника, че се оттегля от пазара на
електрическа енергия от 24. 00 часа на 31. 12. 2018 год. Едновременно с
уведомлението доставчикът на ел. енергия е изпратил и споразумение за
заместване на страна по договор за продажба на ел. енергия и участие в балансираща
група № ***/ *** год., с който е предложено доставката на ел. енергия към
ответника да се поеме от „***“ ЕООД гр. ***. От изложеното става ясно, че „***“ ООД едностранно, без съгласието на ответника, е предприело
действия по смяна на доставчика на ел. енергия по процесния договор от *** год.
преди прекратяването действието на последния. В случая не се касае за обективна
невъзможност за изпълнение на договорните задължения на доставчика по смисъла
на чл. 81 ал. 1 от ЗЗД, поради което същият не се освобождава от отговорността
си за заплащане на уговореното обезщетение по
чл. 22 от договора. Нарушено е изискването за равнопоставеност,
предвидимост и добросъвестност в договорните отношения, поради което изправната
страна по договора- ответника има право на обезвреда в предварително
определения размер от 3 000 лв. Неоснователно е позоваването от страна на
ищцовото дружество на разпоредбата на чл. 103 ал. 3 от ЗЗД. Константната
практика на ВКС на РБ, отразена в решение № 247- 2018- II т. о., решение № 330- 2019- II т. о. и други, е в насока, че правото
на длъжника, при съобщена му цесия по чл. 99 ал. 3 от ЗЗД, да прихване
задължението си към цесионера със свое вземане към цедента, не е обусловено от
изразяване на несъгласие с цесията. Законът не изисква противопоставяне на
цесията от длъжника, нито приравнява липсата на такова противопоставяне на
дадено от длъжника съгласие, като последното не се презумира. Доколкото в
случая липсва изрично съгласие на ответника с договора
за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от *** год., легитимиращ ищеца
като кредитор, то разпоредбата на чл. 103 ал. 3 от ЗЗД не намира приложение и
направеното възражение за прихващане следва да се уважи. С оглед небходимостта
от формиране на сила на присъдено нещо по направеното възражение за прихващане
последното следва да бъде изрично отразено и в диспозитива на съдебното решение
/арг. от чл. 298 ал. 4 от ГПК/.
В заключение може да
се обобщи, че в частта му за сумата от 11, 80 лв., представляваща разликата от 59, 09 лв. до 70, 89 лв. лихва за забава върху главницата
от 1 387, 33 лв. по данъчна фактура № ***/ *** год., искът по чл. 422 във
вр. с чл. 415 от ГПК се явява процесуално недопустим и производството по делото
в тази му част следва да се прекрати. В останалата му част- за сумата от общо
1 989, 35 лв.- предявеният установителен иск следва да се отхвърли като
погасен чрез прихващане със сумата от 3 000 лв., представляваща
обезщетение по чл. 22 от договор за доставка на електрическа енергия № ***/ *** год.
При този изход на
делото и на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК ищцовото дружество следва да бъде
осъдено да заплати на ответника направените деловодни разноски в размер на 450
лв.
По изложените съображения П.ският
районен съд
Р Е
Ш И:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело №
6179/ 2019 год. по описа на П.ския районен съд в частта досежно сумата от 11,
80 лв., представляваща
разликата от 59, 09 лв. до 70, 89 лв.
лихва за забава върху главницата от 1 387, 33 лв. по данъчна фактура № ***/
***год.,
ОТХВЪРЛЯ предявения
от „Х.А.С.“ ООД ***- Р.Г.“ гр. П. иск с правно основание чл. 422 във вр. с чл.
415 от ГПК за сумата от 1 989, 35
лв., от които 1 906, 62 лв. представляващи главница по данъчни фактури № ***/
***год. и № ***/ *** год., 59, 09 лв.
представляващи лихва за забава върху главницата от 1 387, 33 лв. за
периода от 16. 12. 2018 год. до 17. 06. 2019 год., и 23, 64 лв. представляващи
лихва за забава върху главницата от 519, 29 лв. за периода от 05. 01. 2019 год. до 17. 06. 2019 год., като
ПОГАСЕН ЧРЕЗ ПРИХВАЩАНЕ със сумата от 3 000 лв., представляваща дължимо
обезщетение по чл. 22 от договор за доставка на електрическа енергия № ***/ ***год.
ОСЪЖДА „Х.А.С.“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от управителя ***, да заплати на ЕТ „Р.Р.Г.“, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление ***, ***, представляван от ***, сумата от 450, 00 лв., представляща
направени деловодни разноски.
В частта му, в която е
частично прекратено производството по делото, решението има характера на
определение и подлежи на обжалване с частна жалба пред П.ския окръжен съд в 7-
дневен срок от връчването му. В останалата му част решението подлежи на
обжалване с въззивна жалба пред П.ския окръжен съд в 14- дневен срок от
връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: