№ 2654
гр. София, 29.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Пепа Маринова-Тонева
Членове:Василена Дранчовска
Цветина Костадинова
при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева
като разгледа докладваното от Пепа Маринова-Тонева Въззивно гражданско
дело № 20241100505608 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 2735 от 16.02.2024 г. по гр.д. № 40934/2023 г. Софийски
районен съд, 55 състав осъдил Д. С. Д., ЕГН **********, да заплати на
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК *********, на
основание чл. 500, ал. 1, т. 1, предл. 1 КЗ сумата 1 581.01 лева,
представляваща регресна претенция за заплатено от ищеца застрахователно
обезщетение в размер на 1 561.01 лева и обичайните разноски в размер на
20.00 лева по щета № 0000-5103-19-5-04045, образувана за вреди на лек
автомобил марка „Киа Сийд“, рег. № СВ **** МК, причинени при ПТП,
настъпило на 22.06.2019 г. в гр. София, на бул. „Възкресение“ и ул. „Вардар“ с
посока на движението към бул. „Н. Мушанов“, причинено виновно от
ответника – Д. С. Д., като водач на МПС марка „Хонда“, рег. № С **** Х,
управляващ МПС с концентрация на алкохол над 0.5 промила – 0.91 промила,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба –
21.07.2023 г., до окончателното заплащане на сумата. На основание чл. 78, ал.
1 ГПК ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата 463.24 лева – разноски
по делото.
1
Срещу решението е подадена въззивна жалба от ответника Д. С. Д.,
който го обжалва изцяло с оплаквания за неправилност – неправилно
приложение на материалния закон и необоснованост. Първоинстанционният
съд базирал извода си за основателност на иска само на протокола за ПТП и
пробата от дрегера. При процесното ПТП от 22.06.2019 г. въззивникът
получил нелеки наранявания, полицията го откарала по спешност във ВМА,
където били осъществени манипулации по зашиване на две открити рани на
десен долен крайник. След като излязъл от хирургичния кабинет го
подложили на проба с дрегер, която на място оспорил. От даване на талона за
кръвна проба в 06.45 ч. до вземане на кръвната проба бил спазен срокът от 45
минути. Кръвната проба показала 0.37 промила алкохол в кръвта. В случая
водещ бил резултатът от кръвната проба, а не от дрегера. Предвид
оспорването на резултатите от протокола, същият не се явявал безспорно
доказателство в процеса. Не бил налице елемент от фактическия състав на
регресната отговорност по чл. 433, т. 3 КЗ, поради което предявеният иск бил
неоснователен. Моли съда да отмени първоинстанционното решение и вместо
това постанови друго, с което да отхвърли предявения иск. Претендира
разноски за двете инстанции, както и присъждане на адвокатско
възнаграждение на пълномощника му на основание чл. 38 ЗА.
Въззиваемата страна „ЗК ЛЕВ ИНС“ АД с отговор по реда на чл. 263,
ал. 1 ГПК оспорва жалбата и моли съда да потвърди решението като
правилно. Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение за
въззивното производство. Прави евентуално възражение за прекомерност по
смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК.
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна
страна, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт.
За да се произнесе по основателността на жалбата, Софийски градски
съд като въззивна инстанция обсъди събраните по делото доказателства
съобразно чл. 235, ал. 2 и 3 и чл. 12 ГПК, във връзка с изтъкнатите доводи, при
което намира за установено следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с осъдителен иск с правно
основание чл. 500, ал. 1, т. 1, предл. 1 КЗ за сумата 1 581.01 лв.,
представляваща регресно вземане за платено от ищеца застрахователно
2
обезщетение в размер на 1 561.01 лв. и обичайни разноски в размер на 20 лв.
по щета № 0000-5103-19-5-04045, образувана за вреди по лек автомобил марка
„Киа Сийд“, рег. № СВ **** МК, причинени при ПТП, настъпило на
22.06.2019 г. в гр. София, на бул. „Възкресение“ и ул. „Вардар“ с посока на
движение към бул. „Н. Мушанов“, причинено виновно от ответника Д. С. Д.
като водач на мотоциклет марка „Хонда“, рег. № С **** Х, управляващ МПС с
концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма - над 0.5
промила. Претендирана е и законната лихва от датата на подаване на исковата
молба в съда на 21.07.2023 г. до окончателното плащане.
Ищецът твърди, че като застраховател на гражданската отговорност на
собственика и водачите на МПС марка „Хонда“, рег. № С **** Х по
задължителната застраховка „Гражданска отговорност” със застрахователна
полица, валидна към датата на ПТП, изплатил на застрахователя на
собственика на увредения л.а. „Киа Сийд“, рег. № СВ **** МК,
застрахователно обезщетение в размер на 1 536.01 лв. и 25 лв. –
ликвидационни разноски, общо 1 561.01 лв. Съгласно съставения протокол за
ПТП № 1738943/22.06.2019 г., виновният водач бил употребил алкохол с
концентрация в кръвта от 0.91 промила.
С отговора на исковата молба, депозиран в срока по чл. 131 ГПК,
ответникът е оспорил предявения иск по основание и размер. Не оспорва, че
на 22.06.2019 г. реализирал ПТП, но не бил употребил алкохол над
допустимата по закон норма. Оспорил резултатите от дрегера и от по-късно
взетата проба се установило, че концентрацията на алкохол в кръвта е 0.35
промила. Искал е от съда да отхвърли иска.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а
служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост
на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на
материалния закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.д.
№ 1/2013 г., ОСГТК на ВКС).
Обжалваното решение е валидно и допустимо, но настоящият въззивен
състав го намира за неправилно по следните съображения:
Съгласно чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ, застрахователят има право да получи от
виновния водач платеното от застрахователя обезщетение заедно с платените
3
лихви и разноски, когато виновният водач при настъпването на
пътнотранспортното произшествие е извършил нарушение по Закона за
движението по пътищата, като е управлявал моторното превозно средство под
въздействие на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата
по закон норма или под въздействието на наркотици или други упойващи
вещества или е отказал да се подложи, или виновно се е отклонил от проверка
за алкохол, наркотици или други упойващи вещества.
В случая ищецът твърди да е налице първата хипотеза – че ответникът,
като водач, чиято гражданска отговорност е била застрахована при ищеца, е
управлявал МПС след употреба на алкохол с концентрация на алкохол в
кръвта над допустимата по закон от 0.5 на хиляда (чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП). В
тази хипотеза за да възникне регресното право на застрахователя е необходимо
кумулативното наличие на следните предпоставки: Валидно сключен договор
за застраховка „Гражданска отговорност“, осъществен деликт от
застрахованото лице (виновно и противоправно деяние, вреда, причинна
връзка между деянието и вредата), наличие на алкохол в кръвта му с
концентрация над допустимата по закон норма, плащане на застрахователното
обезщетение от ищеца – застраховател по застраховка „Гражданска
отговорност“ на собственика на увреденото МПС, респ. на застрахователя на
собственика по имуществена застраховка. В тежест на ищеца, съобразно
правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК, е да докаже пълно и главно наличието на тези
предпоставки.
Спорен пред настоящата инстанция е само въпросът дали при
процесното ПТП, състояло се на 22.06.2019 г., виновният водач – ответникът, е
управлявал МПС марка „Хонда“, рег. № С **** Х, след употреба на алкохол с
концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон норма.
При доказателствена тежест за ищеца, последният не е провел пълно и
главно доказване на този факт.
Съгласно чл. 3а от издадената въз основа на законовата делегация в чл.
174, ал. 4 ЗДвП Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. за реда за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества
или техни аналози в относимата й за спора редакция (Наредбата),
установяването на концентрацията на алкохол в кръвта се извършва с
доказателствен анализатор, показващ концентрацията на алкохол в кръвта чрез
4
измерването му в издишания въздух и отчитащ съдържанието на алкохол в
горните дихателни пътища (доказателствен анализатор), или с медицинско и
химическо лабораторно изследване, а на употребата на наркотични вещества
или техни аналози – с медицинско и химико-токсикологично лабораторно
изследване, когато: 1. лицето откаже извършване на проверка с техническо
средство или тест; 2. лицето не приема показанията на техническото средство
или теста; 3. Физическото състояние на лицето не позволява извършване на
проверка с техническо средство или тест.
Съгласно чл. 3, ал. 2 от Наредбата, при съставянето на акт за
установяване на административно нарушение за установена с техническо
средство концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда и при попълване
на протокол за установяване употребата на наркотични вещества или техни
аналози контролният орган попълва и талон за изследване по образец
съгласно приложение № 1; Според чл. 4, ал. 1, в случаите, когато контролните
органи задължително посещават на място пътнотранспортно произшествие, се
извършва проверка с техническо средство за установяване на концентрацията
на алкохол в кръвта на водачите на МПС, а при необходимост - и на останалите
участници в произшествието. При необходимост на водачите на МПС се
извършва проверка с тест или те се изпращат за медицинско изследване за
установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози. При
невъзможност да се извърши проверка с техническо средство или тест на
място, от лицата по ал. 1 се вземат проби от медицински специалист в
лечебното заведение, в което са транспортирани за оказване на медицинска
помощ или са настанени за лечение (ал. 2 на чл. 4). Според ал. 3 на чл. 4, в
случаите по ал. 2 контролният орган незабавно предприема мерки за
установяване на участниците в пътнотранспортното произшествие,
транспортирани за оказване на медицинска помощ или настанени в лечебно
заведение, като посочва на кои от тях да бъде взета проба и попълва и
изпраща до лечебното заведение талона за изследване по чл. 3, ал. 2.
В чл. 6 от Наредбата са предвидени редът за издаване на талона по чл. 3,
ал. 2 и сроковете за вземане на пробите, като съгласно ал. 9 на чл. 6
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества
или техни аналози се установява въз основа на показанията на техническото
средство за установяване концентрацията на алкохол в кръвта или на теста за
установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози в
5
случаите на отказ на лицето да подпише или да получи талона за изследване,
при неявяване в определения срок на посоченото място или при отказ за
изследване с доказателствен анализатор и/или за даване на проби за
изследване.
От тази уредба следва, че когато е издаден талон за кръвна проба по реда
на Наредбата и лицето не е приело показанията на техническото средство,
употребата на алкохол се установява с медицинско и химическо лабораторно
изследване, като в този случай само при отказ на водача да подпише или
получи талона, или неявяване в определения срок в лечебното заведение, или
при отказ да даде кръв за изследване, употребата на алкохол се установява въз
основа на показанията на техническото средство. Следователно при надлежно
извършено лабораторно изследване протоколът за ПТП няма обвързваща съда
материална доказателствена сила относно установената с техническо средство
употреба на алкохол, а с такава сила се ползва протоколът за химическо
изследване.
В случая от изисканата АНП, съдържаща и протокола за ПТП се
установява, че произшествието е настъпило на 22.06.2019 г. около 03 ч. Видно
от докладна записка (л. 63 от делото на СРС), след ПТП екип на ЦСМП е
откарал водача Д. в „Пирогов“ за обстоен медицински преглед. Не се твърди и
няма данни водачът да не е бил в състояние да даде проба за алкохол на
мястото на ПТП, а проба с техническо средство – дрегер е взета едва в 05.21 ч.
на 22.06.2019 г., след извършените медицински манипулации и изследвания на
ответника. Резултатът от техническото средство (доказателствен анализатор)
от 0.91 промила не е приет от провереното лице, което е поискало
установяване на концентрацията на алкохол чрез химическо изследване.
Талонът за изследване е връчен на ответника в 06.45 ч. на 22.06.2019 г., като в
определения му срок от 45 минути (в съответствие с чл. 6, ал. 6, т. 2 от
Наредбата), в 7.10 ч. ответникът е дал кръвна проба. Съгласно изготвения
протокол при вземане на пробата (л. 72 от делото на СРС), лицето твърди
употреба на алкохол – 2 чаши бяло вино на 21.06.2019 г., 22 ч.; Оплаквания –
рана в областта на десния крак.
Съгласно протокол за химическо изследване № 410/24.06.2019 г. (л. 54 и
71 от делото на СРС), в изпратените за изследване проби кръв, взети от Д., е
доказано наличие на етилов алкохол в количество 0.37 промила.
6
Следователно по делото се установява, че непосредствено след ПТП
ответникът е бил откаран в болнично заведение за оказване на спешна
медицинска помощ във връзка с наранявания по десен долен крайник. Това му
състояние не е препятствало вземането на проба от полицейските органи с
техническо средство, които в нарушение Наредбата са взели такава едва в 5.21
ч. на 22.06.2019 г., след извършените медицински изследвания и манипулации
по наранения долен крайник, като няма данни какви лекарствени средства са
използвани. Същевременно резултатът от взетата проба с дрегер е оспорен от
ответника, същият не е отказал да подпише или да получи талона за
изследване, явил се е в определения му срок на посоченото място и е дал
кръвна проба за изследване. Действително, както е посочил и районният съд,
целта на Наредбата е установяване на количеството алкохол в кръвта във
възможно най-кратки срокове след ПТП, което в случая не е направено поради
бездействието на органите на полицията в периода от пристигането им на
мястото на ПТП до 5.21 ч. на 22.06.2019 г. След като обаче не е налице някое
от изключенията по чл. 6 от Наредбата, с обвързваща съда материална
доказателствена сила относно установената употреба на алкохол се ползва
протоколът за химическо изследване, а не вписаното в протокола за ПТП
относно установеното количество с техническо средство.
Щом не се установява застрахованият при ищеца водач да е употребил
алкохол над допустимата по закон норма от 0.5 на хиляда при процесното
ПТП, застрахователят на гражданската му отговорност няма регресно вземане
спрямо същия, а предявеният иск с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 1, предл.
1 КЗ е неоснователен и подлежи на отхвърляне.
Крайните изводи на двете инстанции са противоположни, поради което
първоинстанционното решение следва да бъде отменено изцяло и вместо него
постановено друго, с което искът се отхвърли.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати
на ответника своевременно претендираните разноски за първата инстанция.
Доказано направените такива са в размер на 600 лв. – адвокатско
възнаграждение, което е заплатено в брой съгласно удостовереното в
представения договор за правна защита и съдействие от 15.01.2024 г.
Своевременно заявеното от ищеца възражение за прекомерност по смисъла на
чл. 78, ал. 5 ГПК съдът намира за основателно. Съгласно задължителното за
7
националните съдилища решение от 25.01.2024 г. на СЕС по дело C‑438/22,
съдът не е обвързан от минималните размери по Наредба № 1/2004 г. на ВАС и
следва да откаже прилагането й, тъй като същата нарушава забраната по
член 101, параграф 1 ДФЕС. Последователна е практиката на ВКС с оглед
цитираното задължително решение на СЕС, че посочените в Наредбата
размери на адвокатските възнаграждения не обвързват съда и подлежат на
преценка с оглед цената на предоставените услуги, като се съобразяват вида
на спора, материалния интерес, фактическата и/или правна сложност на
делото, количеството извършена работа. В случая въззивният съд,
съобразявайки материалния интерес, вида на спора, липсата на фактическа
и/или правна сложност на делото в първата инстанция и извършеното от
пълномощника на ответника, намира, че възнаграждението следва да бъде
намалено на 400 лв.
При този изход и изричната претенция, разноски за въззивното
производство се следват на въззивника. Доказано направените такива са в
размер на 31.62 лв. – заплатена държавна такса. Претендирано е и присъждане
на адвокатско възнаграждение на пълномощника на въззивника на основание
чл. 38, ал. 2 ЗА, но не е посочено в коя от хипотезите на чл. 38, ал. 1 ЗА е поета
безплатно защитата, нито е представен договор за правна защита и
съдействие, от който да е видно това основание. Поради това възнаграждение
по реда на чл. 38 ЗА не следва да се присъжда.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло решение № 2735 от 16.02.2024 г., постановено по гр.д.
№ 40934/2023 г. на Софийски районен съд, 55 състав, и вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ
ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, срещу Д. С. Д., ЕГН **********, гр. София,
ул. „Одрин“, бл. ****, иск с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 1, предл. 1 КЗ за
сумата 1 581.01 лв., представляваща регресно вземане за платено от ищеца
застрахователно обезщетение в размер на 1 561.01 лв. и обичайни разноски в
размер на 20 лв. по щета № 0000-5103-19-5-04045, образувана за вреди по лек
8
автомобил марка „Киа Сийд“, рег. № СВ **** МК, причинени при ПТП,
настъпило на 22.06.2019 г. в гр. София, на бул. „Възкресение“ и ул. „Вардар“ с
посока на движение към бул. „Н. Мушанов“, причинено виновно от ответника
Д. С. Д. като водач на мотоциклет марка „Хонда“, рег. № С **** Х, управлявал
МПС с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон норма,
като неоснователен.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„Симеоновско шосе“ № 67А, да заплати на Д. С. Д., ЕГН **********, гр.
София, ул. „Одрин“, бл. ****, на основание чл. 78 ГПК сумата 400 лв.,
представляваща разноски за първоинстанционното производство, и сумата
31.62 лв., представляваща разноски за въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване,
съгласно чл. 280, ал. 3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9