Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.С.,
27.6.2018 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, Търговско отделение, VІ-13 състав, в закрито заседание 27.6.2018 г. в следния състав
СЪДИЯ: : В. Вълков
като разгледа докладваното от съдията търговско
дело № 80 по описа за 2014 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 632, ал. 4 от ТЗ.
С решение № 1830/25.10.2016
г., постановено по т.д. № 80/2014 г. на СГС, ТО, VІ-13 състав, на основание чл.
632, ал. 1 от ТЗ е открито производство по несъстоятелност по отношение на „С.“
ЕООД и дружеството е обявено в несъстоятелност. Решението е обявено
в търговския регистър на 27.10.2016 г.
На 27.10.2017 г.
е депозирано искане от Националната агенция за приходите за възобновяване на
производството по несъстоятелност с довод да е налице негово имущество на обща
стойност от 859563,19 лв. Навежда довод, че това имущество е достатъчно, за да
осигури покриване на определените разноски за издръжка на производството.
Фазата, на която
се намира висящото производство по несъстоятелност е призвана да установи
имуществото на несъстоятелния длъжник и чрез осребряването му да осигури
средства за покриване на задължения към неговите кредитори. Самата процедура
предполага участие на синдик, чието възнаграждение е дължимо помесечно – арг.
от чл. 661 ал. 3 ТЗ. Освен това, осребряването предполага актуална оценка на
имуществото. Поради тази причина и нормата на чл. 629б ал. 2 ТЗ предписва
механизъм за формиране размера на началните разноски. Съгласно чл. 632 ал. 2 ТЗ
невъзможността в рамките на съдебното производство да бъде установено налично
имущество, позволяващо посрещане на текущото възнаграждение за синдика в
предписаните от самия закон срокове, предпоставящи достигната и реализирана
продажба на имуществото, ангажира кредиторите да ги обезпечат или да докажат
наличие на достатъчно имущество, принадлежащо на несъстоятелния длъжник, за да
ги осигури.
От представените
постановления за налагане на обезпечителни мерки се установява, че на
17.10.2016 г. и 18.10.2016 г. главен публичен изпълнител е иззел вещи,
съставляващи оборудване – щендери, стелажи, рафтове, плотове и маси, както и
конфекция, На 22.11.2016 г. съхранението на вещите е възложено на пазач. Тези
обстоятелства позволяват извод, че е налично имущество на несъстоятелния
търговец.
Кредиторът обаче
не доказва, че то е достатъчно.
Както бе
посочено вече ангажирането на синдик – безусловно необходим за развитие на
производството по осребряване на наличното имущество, предпоставя периодично
заплащане на следващото му се възнаграждение. За целта е нужна парична сума или
имущество, обосноваващо разумно предположение, че може да бъде своевременно
осребрено, за да покрие задължението към синдика още в края на първия месец,
както и за следващия период, включващ предписаното от закона време за развитие
на процедурата.
Невъзможността
кредиторът, поискал възобновяване да осребри имуществото в рамките на
специалната процедура поставя под въпрос ликвидността на наличното имущество.
Дори хипотетично да се приеме, че синдикът би се справил по-,спешно в сравнение
с публичния изпълнител, необоснован е доводът на кредитора, че наличното
имущество възлиза на 859563,19 лв. Тази сума е посочена като балансова стойност
при вписване на наложен запор през 2014 г. Оцененото имущество обаче включва
офис техника, охранителни системи и други дълготрайни материални активи на
дружеството, чиято наличност остава недоказана. Дори хипотетично да се приеме,
че иззетите вещи могат да бъдат идентифицирани с отразените в описа като „Спридер
офис“, офис мебели, маси, бюра, стелажи, шкафове и закачалки, балансовата
стойност на това имущество към 2014 г. възлиза на 17 848,63 лв. Липсват
данни за стойността на иззетата конфекция, но естеството на тези вещи –
бермуди, тениски и потници, с оглед наличните данни, че длъжникът е
преустановил дейността си през 2013 г., поставят под въпрос актуалността на
дрехите понастоящем, което пряко рефлектира върху тяхната продаваемост.
Настоящият
състав не счита за приложима в случая нормата на чл. 639б ТЗ. Имуществото не
попада в приложното поле на първата алинея, а приложението на втора и четвърта
алинея предполага структуриран орган на несъстоятелността – събрание на
кредиторите. Следователно, типичното приложно поле на тази норма визира
възникнала необходимост от разноски в рамките на развиващо се вече
производство. Ето защо и по изричен текст на чл. 639б ал. 4 ТЗ извън хипотезата
на очевидна икономическа нецелесъобразност от съхраняване на имуществото в
периода на развитие на предписаните процедури, предпоставка за прилагането й е
указание по чл. 629б ТЗ. С други думи, нормата е пряко приложима при наличието
на сформиран вече орган на несъстоятелността – събрание на кредиторите.
Преценката е безусловно необходима, доколкото приоритетна в случая се явява
бързината, пряко рефлектиращо и върху достижимата при тези условия цена на
имуществото.
При открито
производство в хипотезата на чл. 632 ал. 1 ТЗ сформирането на предписания от
закона орган налага като минимално необходим период от три месеца – предявяване
на вземания и развитие на производство по чл. 692 ТЗ при обезпечена възможност
за разглеждане на евентуално постъпили възражения и развитие на процедурата по
свикване на събрание на кредиторите. В процеса нито се твърди, нито се
установяват налични парични средства, обезпечаващи текущото възнаграждение на
синдика за този период.
Освен това,
фактът, че иззетите движими вещи не са били продадени от публичния изпълнител
за период от 6 месеца, изключва разумното предположение, че такъв резултат би
бил постигнат в рамките на производството по несъстоятелност, а още по-малко е
вероятно това да стане за по-кратко. Следователно, необходима е предварително
осигурена сума за заплащане възнаграждение на синдик за налагащия се в случая
като минимално необходим период след евентуално вземане на решение на
събранието на кредиторите, за да се разбере дали синдикът би бил в състояние да
реализира посоченото имущество, достигайки ликвидационната му стойност.
По тези
съображения настоящият състав не намира за налична хипотезата на чл. 632 ал. 2 ТЗ.
Законодателят
определя едногодишен период като разумен срок, за да могат кредиторите да преценят
своя интерес да поддържат висящността на откритото производство по несъстоятелност.
Липсата на имущество, гарантиращо посрещане на ежемесечно дължимото
възнаграждение за синдика и посрещане на съпътстващите осребряването разноски в
производството и бездействието на кредиторите да осигурят необходимите за целта
парични средства, обуславя прекратяване на производството и постановяване на
заличаване на търговеца от регистъра.
Мотивиран от
изложеното и на основание
чл. 632, ал. 4 от ТЗ съдът
Р Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА производството по несъстоятелност по търговско дело № 80/2014 г. на Софийски градски
съд, Търговско отделение, VІ-13 състав.
ПОСТАНОВЯВА заличаване от търговския регистър, воден
от Агенция по вписванията на „С.“ ЕООД – в
несъстоятелност, ЕИК ********.
Решението
може да бъде обжалвано пред Апелативен съд –
С. в седмодневен срок от вписването му в търговския
регистър, съгласно
чл. 613а, ал. 1 и чл. 633, ал. 1 от ТЗ.
Препис от решението да бъде изпратен за
вписване на Търговския
регистър при Агенцията по вписванията, на
основание
чл. 622 от ТЗ вр. с чл. 14 от ЗТР.
Решението да
бъде вписано в книгата по чл. 634в от ТЗ, която се води при СГС, ТО.
СЪДИЯ: