Р Е Ш Е Н И Е
№__540____, 28.12.2016г., Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд , Пазарджик четвърти граждански състав
на двадесет и втори
декември две хиляди и шестнадесета година
в публично
заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Красимир Ненчев
ЧЛЕНОВЕ:
Надежда Дзивкова
Магдалена Татарева
секретар : К.Р.,
като разгледа
докладваното от съдия Дзивкова
въззивно гражданско
дело Nо 804 по описа за 2016 година
и за да се
произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на
чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна
жалба на А.В.П. против решение № 532/07.07.2016г., постановено по гр.д.№ 1273/15,
ПзРС, с което е признато за
установено, че дължи на „БНП П. П.Ф.” ЕАД
присъдените по ч.гр. д. № 3979/
2014 г. на ПзРС,
със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК № 2149/29.12.2014г., суми, както следва: сумата от
5246,31лв., главница по Договор
за потребителски кредит № PLUS-01706955/04.10.2012г., сумата от 3533,59лв. – възнаградителна лихва за периода 20.08.2013г.-20.09.2016г.,
сумата от 647,56лв. – мораторна лихва за периода 20.09.2013г.-11.12.2014г.,
ведно със законната лихва от 22.12.2014г. до изплащане на вземането, както и 488,55лв.
и 35,34лв. разноски в заповедното
производство и 508,99лв. ,разноски пред първата инстанция.
Жалбоподателят А.В.П.
поддържа, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Счита, че съдът
неправилно е приел, че посочената в договора сума за покупка на застраховка
„Защита на плащанията“ е включена в
месечните вноски. Поддържа и че общите условия по застрахователния договор не
са му били представени и записаното в договора за кредит, че се е запознал с
тези общи условия и ги е приел, не отговаря на действителността. Поддържа , че
е бил въведен в заблуждение по отношение на правата, които има във връзка със
застраховката както и че не е имал никаква възможност да сключи застраховка с
друг застраховател, т.к. този е посочен от заемодателя. Прави оплакване и че не
е имал възможност дори да прочете сертификата за застраховка, както и че всички
документи, изходящи от застрахователя са написани на толкова дребен шрифт, че е
невъзможно да бъдат прочетени в просто око.
Служителят не му разяснил нищо от условията, а само му предложил
договора за подпис. Твърди, че е възникнало застрахователно събитие –
прекратяване на трудовото му правоотношение и е останал без работа, при което е
уведомил застрахователя за това, но последният е отказал да изплати
застрахователното обезщетение. Поддържа, че от издадения сертификат не става
ясно при какви условия ще се дължи обезщетение. С оглед на изложеното намира,
че за застрахователя се е породило задължението да изплати застрахователното
обезщетение. След отказа за изплащане на същото не намира основание на
претенцията за заплащане на суми по застрахователния договор.
По отношение на
претенцията за възнаградителна лихва
жалбоподателят поддържа, че клаузата в договора за включването й към
вноската върху главницата е нищожно , поради противоречието й със закона. В
ЗПК, който е приложим в случая, липсва уредба на подобни надбавки,
представляващи печалбата на кредитора и
покриваща разходите му за
подготовка и обслужване на заема. В този смисъл включването на надбавка печална
и добавка в месечната вноска противоречи на закона до степен на нищожност. Поддържа,
че съгл. чл.22 и чл.23 от ЗПК, при неспазване на посочените в хипотезиса на
нормите изисквания, договорът за потребителски кредит е недействителен, при
което потребителя връща само чистата стойност на кредита, но без лихви или други
разходи. Поддържа, че в конкретния случай не е спазено изискването на чл.12,
т.8 и т.9 от ЗПК, т.к. не е ясен размерът на договорната лихва, как е определен годишният процент на
разходите /ГПР/, каква част от месечната погасителна вноска представлява погасване
на главницата, каква част – на лихвите и каква част са другите разходи. По тези
съображение счита, че договорът е недействителен и на осн. чл.23 от ЗПК, счита
че дължи само чистата стойност на кредита – 4496,31лв. Счита, че надбавката –
печалба се дължи на кредитора до обявяване на предсрочната изискуемост, т.к.
след тази дата вече не е имало основание за начисляване на възнаграждение,
както и такси за обслужване на кредита.
Следващ довод на
жалбоподателя е, че е поставен в неравностойно положение в сравнение с кредитора
по смисъла на Директива 93/13 на ЕИО.
Сочи, че с договора , който не е индивидуално уговорен, той в качеството си на
потребител е поставен в неравноправно положение, т.к. не е имал възможност да
се запознае предварително с условията на договора, дадена е възможност на доставчика едностранно
да изменя клаузите в договора. Твърди, че от него само се е изисквало да
заплаща неоправдано високи надбавки. От договора не ставало ясно как е
формирана претендираната сума, с което се създавало впечатление, че може
едностранно да изменя условията в договора без основателна причина.
Моли съда да отмени
решението на първоинстанционния съд и да отхвърли иска за признаване на
дължимост на вземането от 3533,59лв., надбавка по т.3 от договора, като обяви
договора за потребителски заем за недействителен и приложи последиците от това,
като отхвърли изцяло предявения иск като неоснователен и недоказан, както и се
отхвърли иска за заплащане на ДТ и юрисконсултско възнаграждение. В последствие формулира петитум за цялостно
отхвърляне на иска или при условията на
евентуалност – отхвърляне на претенциите за заплащане на надбавка и мораторни
лихви, за заплащане на застрахователна премия, както и на разноски, като
договорът за потребителски заем бъде обявен за недействителен и се приложат
последиците от тази недействителност.
Претендира разноски.
Въззиваемата страна
„БНП П. П.Ф.“ ЕАД оспорва подадената въззивна жалба. Счита че
първоинстанционният съд подробно и обосновано е отговорил на възраженията на
жалбоподателя. По отношение доводите, свързани със застрахователното
правоотношение сочи, че предмет на производството е неизпълнението на договора
за потребителски кредит, а не за застраховка, като общото помежду им е само, че
цената на застраховката е финансирана от кредитора. Счита за невярно
твърдението, че цената на застраховката не е упомената в договора за кредит,
т.к. тя е посочена изрично в ред 2 на стр.1, параметри по кредита. Обстоятелствата
около подписването на договора за застраховка счита за ирелевантни за настоящия
спор. По отношение доводите за
надбавката по договора за кредит сочи, че в договора ясно е посочен лихвеният
процент по договора, както и годишният процент на разходите, а освен това е
посочил и стойностното им изражение. Счита, че са спазени изискванията по ЗПК,
а използването на един или друг термин не променя същността на договорените
плащания. Сочи и че договорените
проценти не са прекомерни, като липсват доказателства по делото за обратното.
По отношение дължимостта на възнаградителната лихва след настъпване на
предсрочна изискуемост счита, че такава е дължима, т.к. предсрочната
изискуемост не е тъждествена с предсрочното погасяване на кредита. В първия
случай е налице неправомерно поведение на длъжника, при което то не може да се
свързва с някакви благоприятни последици за него. Моли за потвърждаване на постановеното
решение. Претендира разноски в размер на минимално юрисконсултско
възнаграждение.
Третото
лице-помагач „К.Ж., клон България“ КЧТ и
„К.О.З., клон България“ КЧТ оспорват
подадената въззивна жалба. Считат, че независимо от това, че в сертификата към договора за застраховка
не са посочени конкретните основания на прекратяване на трудовото
правоотношение, при които се дължи застрахователно плащане , от общото
тълкуване на термините „безработица“ и „уволнение“ може да се извлече извод, че
застрахователното събитие е различно от прекратяване на трудово правоотношение
по взаимно съгласие на работника и работодателя. Поддържа и че писмено
уведомление за настъпване на застрахователното събитие не е постъпвало, като се
позовават на разписаните задължения на застрахованото лице в чл.6,4 от ОУ. Моли
съда да потвърди обжалваното решение.
Жалбата е подадена в срока
по чл.259 от ГПК, изхожда от легитимирано лице – ищец, останал недоволен от постановеното
съдебно решение, откъм съдържание е редовна, поради което и се явява допустима.
Съдът, след като обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в съвкупност, намери за установено следното :
Жалбоподателят е бил ответник в производството пред
първоинстанционния съд, сезиран с установителен иск – да се установи в отношенията
между него и „БНП П. П.Ф.“ ЕАД, че дължи заплащане
на суми, по Договор потребителски кредит № PLUS-01706955/04.10.2012г.. Дружеството ищец е изложило твърдения в първоинстанционното
производство, че за претендираните суми е издадена заповед за изпълнение по
ч.гр.д.№ 3979/2014, ПзРС, /всъщност заповедите са две, т.к. първоначално съдът
е отказал издаване на заповед за изпълнение и в последствие , след производство
по реда на чл.413 от ГПК, са издадени процесните заповеди по чл.410 от ГПК/ по
което , обаче , е постъпило възражение. Посоченото дело е приложено, като от
него се установява, че е налице подадено възражение от длъжника в срок, поради
което заявителят в заповедното производство има правен интерес от водене на
положителен установителен иск, с оглед нормата на чл.415 от ГПК.
Решението на първоинстанционния
съд се обжалва изцяло.
По делото е представен Договор
за потребителски кредит № № PLUS-01706955/04.10.2012г.,
сключен между „БНП П. П.Ф.“ ЕАД, като кредитор, и А.П., като
кредитополучател, за предоставяне на потребителски
кредит на стойност 5000лв., посочено е, че се предоставя и кредит за
покупка на застраховка „Защита на плащанията“
в размер на 960лв.. Като общ размер на кредита е посочена сумата от
5000лв. Указано е ,че таксата за усвояване на кредита е 175лв., че броя на
погасителните вноски е 48, месечната погасителна вноска е 231,31лв. В договора
е посочен лихвен процент 40,34%, годишен процент на разходите 54,02%, както и
общата стойност на плащанията – 11 103лв. Приложен е и погасителен план, в
който са отразени 48 броя вноски от по 231,31лв., както и размерът на
оставащата главница по месеци. Условията по договора са изложени на стр. 2 и 3,
като същите са разпечатани на шрифт 6 или най-много 7. В чл.2 от договора е
посочено, че общия размер на кредита е посочен в полето под същото наименование,
размерът на кредита за покупка на застраховка ще бъде изплатен директно на
застрахователя, а кредитополучателя заплаща и такса за усвояване на кредита,
която се удържа от общия размер на кредита.
По отношение на т.нар. „кредит за застраховка“ не става ясно дали също
се удържа от общия размер на кредита или това е допълнителен кредит и ако да –
при какви условия, дали е включен в месечните погасителни вноски и как се
погасява. В чл.3 от договора е уговорено, че кредитополучателят следва да
заплаща на кредитора погасителни вноски в размер , посочен в полето размер на
погасителните вноски и толкова на брой, колкото е посочено в съответното поле.
Посочено е и че погасителните вноски съставляват изплащане на главницата по
кредита, ведно с надбавка, покриваща разноските на кредитора по подготовка и
обслужване на кредита и определена добавка съставляваща печалба на кредитора. В
чл.5 е посочено, че при забава на две или повече месечни погасителни вноски,
считано от падежа на втората погасителна вноска кредита става автоматично
предсрочно изискуем в целия му размер, включително с определените по договора
надбавки и всички разноски. В чл.7 е
посочено, че месечните погасителни вноски покриват вземанията на кредитора в
следната последователност – разноски, вкл. за събиране на вземането, лихва и
главница. В т.10 е уговорено т.нар. фингирано връчване, а именно, че всички заявления
на кредитора се считат за надлежно връчени на кредитополучателя , ако са
доставени на адрес, съответно изпратени по факс, електронна поща или телефон,
посочени в съответния договор . Към договора е приложен и сертификат за
застраховка „защита на плащанията“ съгласно общи условия от „К. – Ж., клон
България“ и „К.-общо застраховане, клон България“ . Общи условия по тези
договори, подписани от застрахованото лице П. по делото не са представени.
По делото е приложено удостоверение
от куриерска фирма „Тип-топ куриер“, за удостоверяване, че на 30.09.2014г. БНП
Пъриба П.Ф. ЕАД е изпратила 8074броя писма, представляващи последна покана за
плащане, като е приложен и списък, в който фигурира името на А.П. с
отбелязване, че писмото е пуснато в пощенска кутия. Доколкото, обаче издателят на удостоверението
не притежава компетентност са удостоверява съдържанието на пратките, които е
получил, съдът намира, че посоченото удостоверение не може да бъде ценено като
такова доказателство.
А.П. е ангажирал доказателства за
това, че е останал без работа в периода, в който е преустановил плащанията,
както и гласни доказателства за това, че е уведомявал застрахователя си за
настъпване на застрахователното събитие – безработица. Доколкото, обаче,
предмет на производството не е изпълнение на задълженията по застрахователното
правоотношение между застрахован и застраховател, съдът намира тези
доказателства за ирелевантни за процесния спор.
По делото е изготвена и приета ССЕ,
неоспорена от страните, която се възприема от съда като компетентна и
незаинтересована. Същата е работила по различни варианти, като е представила в
табличен вид извършените погашения по погасителен план, като е разбила
плащанията съобразно погасена главница, лихва и застраховка и е определила
размера на дължимите суми. Изготвени са и варианти на дължимите суми съобразно
факта дали е настъпила предсрочна изискуемост или не, както и какъв е размера
на обезщетението за забава.
При така установеното от фактическа
страна се правят следните правни изводи : Налице е сключен между страните по
делото договор за кредит за сумата от 5000лв., която кредитополучателят е
следвало да върне на четиридесет и осем равни месечни вноски от по 231,31лв. Пред
настоящата инстанция не е въведен спор относно датата на последното плащане,
респ. относно настъпване на предсрочна изискуемост на вземането на 20.09.2013г.
, поради което няма да се излагат допълнителни мотиви в тази насока, като съдът
споделя изложеното от първоинстанционния съд, че в случая не намират приложения
разясненията, дадени в т.18 на ТР№ 4/2013, ОСГТК, ВКС, относно настъпването на
предсрочна изискуемост, доколкото кредиторът не е банкова институция. Въведените
оплаквания са досежно недължимост на разсрочената сума за застраховка и на
уговорената надбавка, като се поддържа от жалбоподателя наличие на
неравноправни клаузи в договора, водещи до неговата недействителност.
По отношение на сумата, уговорена за
заплащане на застраховка , съдът намира, че с оглед съдържанието на договора,
не може да се установи какви точно са били уговорките на страните досежно
предоставянето на същата. Както вече бе коментирано по-горе, единствената
уговорка е, че тази сума ще бъде заплатена директно на застрахователя, но дали
ще бъде удържана от общия размер на кредита / на кредитополучателя ще се даде
реално разликата между сумата 5000 и застрахователната премия/ или ще
представлява допълнителна сума към общия кредит от 5000лв. / кредитът ще стане
5960лв./ не може да се установи от договорните клаузи. Тази неяснота се подсилва
от факта, че в параметрите на договора е записано, че общия размер на кредита е
5000лв. , което по-скоро би обосновало извод, е застрахователната премия е включена в този общ размер и не е отделен
вид кредит. При доказателствена тежест на кредитора да установи какви суми е
предоставил по този договор, доказателства за противния извод не са ангажирани,
при което съдът ще приеме, че сумата , съставляваща кредит на покупка на
застраховка е част от общия размер на кредита.
Второто основно възражение касае недължимост на надбавката, уговорена в чл.3
от договора. С оглед практика на Съда на ЕИО и задължителната практика на ВКС
по чл.290 от ГПК, съдът намира че следва да извърши служебна проверка за
наличие на неравноправни клаузи в договора с оглед регламентацията в ЗПК и
ЗЗПотр. Тук е мястото да се отбележи, че при доказателствена тежест за
дружеството кредитор, по делото не е доказано, а и липсва твърдение, договорът да е
индивидуално уговорен, с което да се изключи проверката на неравноправни
каузи. В чл. 10 , ал.1 от ЗПК / в
редакцията от 2010г./ е записано, че договорът за потребителски кредит се сключва
в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, в два екземпляра - по един за
всяка от страните по договора. Едва в редакцията от 2014г. е записано
изискването , че договорът следва да е изготвен по ясен и разбираем начин, като всички елементи на
договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от
12, т.е. към момента на сключване на процесния договор законово изискване относно шрифта на договора
не е имало. В чл.147 от ЗЗПотр. е въведено изискването каузите в договора да
бъдат написани на ясен и разбираем език, като при съмнения те се тълкуват в
благоприятен за потребителя начин. С тази норма е транспонирана т.20 от
Преамбюла на Директира 93/13 на ЕИО, която е в същия смисъл и указва, че
потребителят следва да има възможност при запознаване с договора да проучи
всички условия по него, а при съмнения се приема най-благоприятното за него
тълкуване. Предпоставките за признаване на една клауза за неравноправна са тя
да не е уговорена индивидуално, да е уговорена във вреда на потребителя , да не
отговаря на изискванията за добросъвестна търговска практика, да води до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и
потребителя. Както вече бе отбелязано, в конкретния договор между страните има
известна неяснота относно компонентите и стойностното им изражение, които
кредиторът включва в договорената надбавка по чл.3. Доколкото, обаче в случая е
уговорен фиксиран лихвен процент за целия срок на договора, а не определяем
такъв, то съдът намира, че няма
основание да се приеме, че е налице неяснота
в договора или значително неравновесие между правата и задълженията на страните
по договора, т.к. те са конкретно определени при сключването му по вид и
стойност. Не са налице и предпоставките по чл.20 и л.22 от ЗПК, като доводът на
жалбоподателя за неспазване на чл.12 от ЗПК е неоснователен, т.к. посоченият
текст касае потребителски кредит, предоставен под формата на овърдрафт, а
процесният не е такъв. Не може да бъде споделена и тезата, че т.к. в ЗПК не е
предвидена надбавка, представляваща печалба на кредитора, то тази клауза
противоречи на чл.22 и чл.23 от ЗПК при което договорът е станал
недействителен. В конкретния случай договорката в чл.3 от договора следва да се
свърже с уговорения лихвен процент, който е постоянна величина, а какво кредиторът
влага в този лихвен процент е без значение на кредитополучателя. Не може да
бъде споделено и оплакването на жалбоподателя за недължимост на
възнаградителните лихви след настъпване на предсрочната изискуемост, с оглед
задължителните разяснения по реда на
чл.290 от ГПК, дадени от ВКС в Р№ 99/01.02.2013, т.д.№610/2011, Іт.о., съгласно
които при уговорена в договор за заем за потребление предсрочна изискуемост на
задължението за връщане на заетата парична сума, настъпва предсрочна
изискуемост и на непадежиралите към този момент анюитетни вноски, включително в
частта им за възнаградителните лихви и такси. Следователно в конкретния случай,
с оглед изричната договорка на страните за автоматично настъпване на предсрочна
изискуемост при неплащане на две месечни вноски, кредитополучателят е загубил
преимуществото на срока и е задължен да върне както заетата сума, така и да
плати уговорените лихви в договора.
Следващият довод на жалбоподателя за
неравнопоставеност се основава на твърдението му, че кредиторът имал възможност
едностранно да изменя клаузите в договора. Тук следва да се отговори, че на
първо място кредиторът не претендира суми , различни от уговорените в договора,
а и в приложимите клаузи от последния не е предвидена възможност той да изменя
вече уговореното между страните.
В обобщение може да се приеме, че
между страните е възникнала облигационна връзка, като жалбоподателят, в
качеството си на кредитополучател, е взел кредит срещу поето задължение за
връщане на сумата, уговорено като
разсрочено на равни вноски. Съгл. чл.79 от ЗЗД при неизпълнение на поето
договорно задължение, кредиторът може да претендира изпълнение на задължението,
ведно с обезщетение за забава. При доказателствена тежест за длъжника,
последният не установява да е изпълнил в цялост поетото задължение за връщане
на сумата по договора. Съгласно приетата ССЕ,
размерът на непогасената главница към датата на предсрочната изискуемост
е 4496,31лв., размерът на дължимата договорна лихва е 3533,59лв. , а лихвата за
забава е 567,13лв. По отношение на тези суми следва да бъде уважен
установителния иск , с който се признае дължимостта им, а по отношение на
претенцията за сумата от 750лв., включена като главница, но съставляваща сума
за застраховка, както и мораторни лихви върху нея от 94,60лв. - следва да бъде отхвърлен. Решението на първоинстанционния съд се
явява неправилно и незаконосъобразно частично по отношение на претенциите за
главница и мораторна лихва, поради което и ще следва да бъде отменено и вместо
него – да бъде постановено ново такова, с което се отхвърлят исковете в
гореуказания размер.
По разноските – Присъдените в
първоинстанционното решение разноски не следва да се намалят, т.к. съдът
намира, че са присъдени по-малко от дължимите 668,55лв. за юрисконсултско
възнаграждение, заплатена ДТ и депозит
за вещо лице.
Разноските в заповедното
производство, с оглед изхода на делото ще следва да бъдат редуцирани до 444,78лв.,
дължимо юрисконсултско възнаграждение и заплатена ДТ.
На осн. чл.78, ал.1 от ГПК
въззиваемата страна ще следва да заплати на жалбоподателя направените във
въззивното производство разноски в размер на
2,24лв., за
заплатената ДТ по съразмерност на
уважената жалба.
На осн. чл.78, ал.3 от ГПК
жалбоподателят следва да заплати на въззиваемата страна разноски в размер на
273,12лв., юрисконсултско възнаграждение по съразмерност на уважената част от
жалбата.
С оглед на изложеното съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 532/07.07.2016г., постановено по гр.д.№ 1273/15, ПзРС, в частта,
в която е признато за установено, че А.В.П.,
ЕГН **********, дължи на „БНП П. П.Ф.” ЕАД,
ЕИК *********, присъдените по ч.гр. д. №
3979/ 2014 г. на ПзРС, със заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 2149/29.12.2014г., суми, както следва:
сумата над 4496,31лв. до 5246,31лв., главница
по Договор за потребителски кредит № PLUS-01706955/04.10.2012г., сумата над
567,13лв. до 647,56лв. – мораторна лихва
за периода 20.09.2013г.-11.12.2014г., , както и сумата над 444,78лв. до 488,55лв. разноски в заповедното производство,
като вместо това ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ предявения
от „БНП П. П.Ф.” ЕАД, ЕИК *********, иск за признаване за установено, че А.В.П., ЕГН **********, дължи присъдените по ч.гр. д. № 3979/ 2014 г. на ПзРС, със заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК № 2149/29.12.2014г., суми, както следва: сумата над 4496,31лв.
до 5246,31лв., главница по Договор за потребителски
кредит № PLUS-01706955/04.10.2012г., сумата над 567,13лв. до 647,56лв. – мораторна лихва за периода
20.09.2013г.-11.12.2014г.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 532/07.07.2016г.,
постановено по гр.д.№ 1273/15, ПзРС, в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА „БНП П. Пърсънъл“ ЕАД, ЕИК *********,
да заплати на А.В.П., ЕГН **********,
сумата 2,24лв. разноски по съразмерност за въззивната инстанция.
ОСЪЖДА А.В.П.,
ЕГН **********, да заплати на „БНП П. Пърсънъл“ ЕАД, ЕИК *********, сумата 273,12 лв. разноски по съразмерност за
въззивната инстанция.
Решението е
постановено при участието на трето лице помагач „К.Ж., клон България“ КЧТ и „К.О.З.,
клон България“ КЧТ .
Решението подлежи на обжалване в
едномесечен срок от връчване на решението с касационна жалба пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :