О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1582 27.07.2021г. гр. Бургас
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, XIX СЪДЕБЕН СЪСТАВ, на двадесет и
седми юли две хиляди двадесет и първа година, в закрито заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧАВДАР ДИМИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ:1. ХРИСТО ХРИСТОВ
2. МАРИНА Н.
Като разгледа докладваното от
съдия Хр. Христов ЧКАНД № 1833 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.63, ал.1 от ЗАНН, във
вр. с чл.229, ал.1, т.1 и сл. от АПК.
Образувано е по частна жалба от Д.Б.И., ЕГН **********,
чрез пълномощник адвокат С.Н.П. ***, против Определение № 356/09.06.2021г.
по АНД № 20212120201849/2021г. на Районен съд гр.Бургас, с което е оставено без
уважение искането на Д.Б.И. за възстановяване срока
на обжалване и жалбата му против Наказателно постановление /НП/ №
20-0769-005642/12.02.2021г. на началник група към ОДМВР – Бургас, Сектор „Пътна
полиция“, е оставена без разглеждане.
В частната жалба се твърди, че определението е
постановено при нарушаване на материалния закон, съдопроизводствените –
процесуалните правила и наложеното наказание е явно несправедливо. С жалбата се
иска да бъде обявена нищожността на НП №
20-0769-005642/12.02.2021г. на началник група към ОДМВР – Бургас, Сектор „Пътна
полиция“. При условията на евентуалност се иска да бъде отменено Определение №
356/09.06.2021г. по АНД № 20212120201849/2021г. на Районен съд гр.Бургас,
да бъде възстановен срокът на подаване на жалбата на основание чл.161 от АПК и
да бъде отменено НП № 20-0769-005642/12.02.2021г. на
началник група към ОДМВР – Бургас, Сектор „Пътна полиция“ или делото да бъде
върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Направено
е ОСОБЕНО ИСКАНЕ за спиране изпълнението на обжалваното определение до
разрешаването на частната жалба, на основание чл.233, ал.3 от АПК.
Ответната страна ОДМВР
– Бургас, Сектор „Пътна полиция“ не взема становище по жалбата.
Административен съд гр. Бургас, като взе
предвид направените с частната жалба възражения, и след като се запозна с
доказателствата събрани пред районния съд и в настоящото производство, намира
следното:
За да остави без уважение искането на Д.Б.И. за възстановяване срока на обжалване на НП №
20-0769-005642/12.02.2021г. на началник група към ОДМВР – Бургас, Сектор „ПП“,
въззивният съд е приел, че не са налице предвидените в чл.161 от АПК основания.
За да остави жалбата на Д.Б.И. против НП №
20-0769-005642/12.02.2021г. на началник група към ОДМВР – Бургас, Сектор „ПП“,
без разглеждане като недопустима, Районен съд – Бургас е преценил, че същата
е подадена след изтичане на срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и обжалваното НП е
влязло в сила съгласно чл.64, бук.“б“ от ЗАНН.
Настоящият съдебен състав намира изводите на
първоинстанционния съд за правилни и обосновани, поради следните съображения.
По делото не е спорно, вкл. и от страна на
частния жалбоподател, че същият е подал жалба срещу НП
№ 20-0769-005642/12.02.2021г. на началник група към ОДМВР – Бургас, Сектор „ПП“
след изтичане на преклузивния срок, определен в чл.59, ал.2 от ЗАНН.
Настоящият съдебен състав споделя
напълно мотивите на Районен съд Бургас, с които е оставено без уважение
искането на частния жалбоподател за възстановяване срока на обжалване на
процесното НП, като намира за необходимо да уточни, че предвид характера на
съдебното производство, развило се пред въззивния съд е следвало същият да се
позове на приложимия в случая чл.186 от НПК, съобразно препращата разпоредба на чл.84 от ЗАНН, а не както
неправилно е процедирал първоинстанционният съд, като се е позовал на чл.161 от АПК. Правилно и законосъобразно с оспореното определение съдът е посочил, че по
отношение на жалбоподателя И. не са били налице „уважителни причини“ по смисъла
на цитираната по горе разпоредба на чл.186, ал.1 от НПК и същият не е бил
възпрепятстван да обжалва НП №
20-0769-005642/12.02.2021г. на началник група към ОДМВР – Бургас, Сектор „ПП“ в
законоустановения в чл.59, ал.2 от ЗАНН преклузивен срок.
По отношение искането на частния жалбоподател
за обявяване нищожността на процесното наказателно постановление и твърдението
му, че жалбата за това не е ограничена със срок, съдът го намира за
неоснователно поради следните съображения:
Обжалването на наказателните постановления по
ЗАНН е различно от оспорването на индивидуалните административни актове по АПК,
като за всяко от тях се прилагат съответните процесуални норми. ЗАНН и АПК
регулират различни производства, като единствената връзка между двата
нормативни акта е чл.63, ал.1 от ЗАНН, която препраща към АПК само относно правилата на
касационното производство пред административния съд. В производството по
обжалване на наказателни постановление пред районния съд не се прилага
субсидиарно АПК, а се прилагат правилата на НПК, съгласно чл. 84 ЗАНН, а от това следва, че предвиденият ред изключва
разглеждането на каквито и да било искания относно наказателните постановления
по реда на АПК. Същите подлежат на проверка от районния съд, по реда на чл.59 и следв. от ЗАНН, т.е. за обжалването на наказателните постановления е
предвиден специален ред, който изключва общия ред по АПК. В законодателството
не е предвидена друга възможност да се установява самостоятелно и да се обявява
нищожност на НП, извън производството по
ЗАНН, както това е поискано в жалбата, подадена до Районен съд – Бургас. В
същото време, разпоредбата на чл.84 от ЗАНН препраща за неуредените въпроси към нормите на НПК, а
доколкото въпросът за основанията за отмяна на наказателните постановления не е
уреден изрично в ЗАНН, следва да се приеме, че те могат да се приравнят в
значителна степен с основанията за отмяна на присъдите и решенията, предвидени
в чл.352, ал.1 от НПК. Посочената разпоредба не предвижда възможност за
прогласяване нищожността на постановен акт. Също така,
според разпоредбата на чл.63, ал.1 от ЗАНН, определяща процесуалните възможности на съда в
административно-наказателния процес, районният съд може да потвърди, измени или
да отмени наказателното постановление. Отново, обаче, не е предвидена
процесуална възможност за прогласяване нищожността
на издадено наказателно постановление. При това положение съдът намира, че
действащата нормативна уредба не предвижда правомощие за районния съд да
прогласява нищожност на наказателните постановления и
в този смисъл, направеното от касатора с жалбата до Районен съд - Бургас искане
за обявяване на нищожност на наказателното постановление,
не може да бъде разглеждано по същество от въззивния съд. На същото основание
искането за прогласяване нищожността на процесното НП не може да бъде предмет
на разглеждане и в настоящото касационно административнонаказателното
производство. В разпоредбата на чл.63, ал.1 от
ЗАНН са изброени
правомощията на районния съд по отношение на възможността му да се произнесе с
решение по същество относно законосъобразността на актовете по чл.59, ал.1 от ЗАНН, а именно да потвърди измени или отмени наказателното постановление или
електронния фиш, но не и до прогласи нищожността им.
В този смисъл, след като не е допустимо
искането за обявяване нищожността на процесното наказателно постановление,
неоснователно е и твърдението, че такова искане може да се направи без
ограничение във времето.
Като е установил и съобразил релевантната
фактическа обстановка въззивният съд е постановил правилно и законосъобразно
определение, поради което жалбата срещу него се явява неоснователна и следва да
се остави без уважение.
При този изход на делото съдът не намира за
необходимо да се произнася по особеното искане на частния жалбоподател за спиране изпълнението на обжалваното определение до
разрешаването на частната жалба, на основание чл.233, ал.3 от АПК.
Воден от горното и на основание чл.229, ал.1,
т.1 и чл.221, ал.2, пр.1 във връзка с чл.236 от АПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА Определение
№ 356/09.06.2021г. по АНД № 20212120201849/2021г. на Районен съд гр.Бургас,
с което е оставено без уважение искането на Д.Б.И. за
възстановяване срока на обжалване и жалбата му против Наказателно постановление
/НП/ № 20-0769-005642/12.02.2021г. на началник група към ОДМВР – Бургас, Сектор
„Пътна полиция“, е оставена без разглеждане.
Определението е
окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.