Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 19.12.2018 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, І-21 състав, в публичното заседание на двадесет и втори ноември две
хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВАНА
ГЪЛЪБОВА
при секретаря Снежана
Апостолова, като разгледа гр.д. №14803
по описа на СГС за 2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно
основание чл.226 ал.1 КЗ отм. вр. чл.45 ЗЗД.
Ищецът М.В.
Х.твърди, че е пострадал от ПТП, реализирано на 08.10.2015 г. на автомагистрала
„Хемус“, км.32+500 м., в тунел „Витиня“, вина за което има водачът на т.а.
„Мерцедес 815Д” с рег. № *******.
Твърди, че по силата на договор за застраховка „Гражданска отговорност”
ответникът З. „У.” АД отговаря за вредите, причинени при управлението на това
МПС. Поддържа, че от деликта е претърпяла неимуществени вреди, свързани с
увреждане на здравето – счупване на опашната кост. Счита, че справедливото
обезщетение за неимуществените вреди е в размер на 30 000,00 лв., поради което
претендира тази сума, ведно със законната лихва, считано от 18.10.2017 г. до
окончателното плащане. Претендира разноски.
Ответникът З.
„У.” АД в сроковете за отговор по чл.367 и 373 ГПК оспорва предявените искове.
Оспорва механизма на процесното ПТП, вината на водача на т.а. „Мерцедес 815Д“,
наличието на причинно-следствена връЗ.а между ПТП и сочените от ищеца
увреждания, както и размера на сочените вреди. Релевира и възражение за
съпричиняване. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди доводите
на страните и събраните по делото доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
За
основателността на прекия иск в тежест на ищеца е да докаже, че в причинна връЗ.а
от виновно противоправно деяние на лице, чиято гражданска отговорност към датата
на деянието е застрахована при ответника, е претърпял вреди, както и какъв е
техният действителен вид и размер.
В тежест на
ответника е да докаже положителният факт на плащане на обезщетението.
Установява
се от представения по делото констативен протокол за ПТП с пострадали лица №190/2016
г., съставен от длъжностно лице след посещение на местопроизшествието, че на
08.10.2015 г. на автомагистрала „Хемус“, км.32+500, в района на тунел „Витиня“
е реализирано ПТП, при което е пострадала ищецът.
От
показанията на свид. Г.Х.се установява, че процесното ПТП е настъпило в тунел
„Витиня“, като свидетелят и ищецът са се ударили в стената на тунела, колата им
е спряла, след което ищецът е видяла, че зад тях се движи т.а., поради което са
слезли от автомобила и са се отдръпнали настрани, след което са ударени от т.а.
Свидетелят сочи още, че заедно с ищеца са били на тротоара в тунела, когато са
видели, че към тях се приближава т.а.
От
показанията на свид. Ц.Ц. се установява, че навлизайки в тунел „Витиня“,
управлявайки т.а. „Мерцедес“, е видял, че има спрели коли с пуснати
аварийни светлини, опитал е да спре, но
не е успял, защото камионът се е хлъзгал, след което водачът е видял, че пред
него има друг т.а., като преди ударът с него е видял двама души отляво.
Свидетелят сочи още, че хората са били зад другия камион в ускорителната лента,
но не може да каже дали са били на тротоара или на платното.
От приетото
по делото заключение на САТЕ, което съдът кредитира напълно, се установява, че
процесното ПТП е настъпило в тунел „Витиня“ върху лявата тротоарна площ, като
т.а. „Мерцедес“ преди настъпване на ПТП се е движил със скорост от 80 км/ч., а
л.а. „Мердецес“, в който е пътувала ищецът, е бил в спряло състояние. Вещото
лице сочи още, че от техническа гледна точка причините за настъпване на
процесното ПТП са поведението на водача на т.а., който е управлявал превозното
средство със скорост, при която не е могъл да спре в рамките на опасната зона
при попадане в район с ГСМ и наличието на ГСМ върху платното за движение.
С оглед на
това, съдът достигна до правния извод, че водачът на т.а. „Мерцедес 815Д“ с
рег. № ******* Ц.А.Ц. е извършил виновно противоправно деяние, като е нарушил
разпоредбите на чл.20 ал.2 ЗДвП.
По делото
не е спорно обстоятелството, че към датата на процесното ПТП – 08.10.2015 г.
между ответника и собственика на т.а. „Мерцедес 815Д” с рег. № ******* е
съществувало валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска
отговорност”.
Разпоредбата
на чл.257 ал.2 КЗ отм. предвижда, че застраховани лица по застраховка
„Гражданска отговорност” са собственикът на МПС, както и всяко лице, което
ползва МПС на законно правно основание.
Деликтът е настъпил в срока на застрахователното събитие.
В тежест на ищеца е да докаже, че в причинна връЗ.а с
деликта е претърпял неимуществени вреди, свързани с болки и страдания.
По делото е
представена епикриза, издадена от УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД, от която се
установява, че ищецът е постъпил в лечебното заведение на 08.10.2015 г. по
повод процесното ПТП, като е получила счупване на опашната кост, проведено и е
консервативно лечение, и е изписана на 12.10.2015 г.
От приетото
по делото заключение на СМЕ, което съдът кредитира напълно, се установява, че
при процесното ПТП ищецът е получила следните травматични увреждания: счупване
на опашната кост и кръвонасядане на кръстната област, които увреждания са
причинили на ищеца затруднение в движенията на долните крайници и тялото за не
по-малко от 1 мес. Вещото лице сочи още, че на ищеца е проведено болнично
лечение за 4 дни и домашно-амбулаторно лечение за период от около 1,5 мес.,
като ищецът е търпяла болки с по-голям интензитет за 9-10 дни непосредствено
след ПТП, след което интензитетът е намалявал до около 1,5-2 мес. От заключението
се установява още, че описаните травматични увреждания могат да се получат от
директен удар с твърд тъп предмет в кръстната и опашната области или падане
върху земята от собствен ръст.
От
показанията на свид. Х.Г. се установява, че след процесното ПТП ищецът е
престояла 4 дни в болница, като цялата е била в синини, имала е болки в кръста,
не е могла да ходи, след което се е прибрала вкъщи, където също не е могла да
се движи и да се обслужва сама. Свидетелят сочи още, че силните болки при ищеца
са продължили около 2 мес., а към настоящия момент все още има болки, не може
да вдига тежко, уморява се, продължава да е уплашена и я е страх, когато пътува
в автомобил.
С оглед на
така събраните доказателства, съдът намира, че в причинна връзка с ПТП ищецът е
претърпял телесна повреда, вследствие на което за определен период от време е
изпитвала болки и страдания. Налице е основание за обезщетение на претърпените
неимуществени вреди.
Съгласно
чл.52 ЗЗД размерът на обезщетението се определя по справедливост, като
преценката следва да се извърши въз основа обективни и доказани по делото факти
– интензитет и продължителност на болката, период на възстановяване, наличие на
остатъчна травма. Съдебната практика приема като критерии за определяне
на справедливо обезщетение житейски оправданото и утвърденото в практиката
обезщетение за аналогични случаи, но съобразени с конкретния случай.
Съдът, при
определяне размера на обезщетението, отчита обстоятелството, че получените от
ищеца травми са заболяване без риск за живота на пострадалия, че интензивността
на болката е била значителна, че на ищеца е проведено само консервативно лечение, периодът на възстановяване е със
средна продължителност и се е налагало ограничен двигателен режим на
пострадалия, както и че същият се е нуждаел от чужда помощ. Съдът отчита и
обстоятелството, че към датата на процесното ПТП ищецът е била на 37 години,
т.е. в сравнително млада възраст, а прогнозата е напълно благоприятна – ищецът
е напълно възстановен, и отчита, че липсват данни за остатъчни негативни
явления. С оглед на изложеното по-горе съдът счита, че справедливо обезщетение
за претърпените травматични увреждания е в размер на 15 000,00 лв.
Настоящият
съдебен състав намира за неоснователно и недоказано възражението на ответника
за наличието на съпричиняване от страна на ищеца. Съгласно разпоредбата на
чл.51 ал.2 ЗЗД, ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите,
обезщетението може да се намали. Не всяко нарушение на
установените в ЗДвП и
ППЗДвП правила за движение по пътищата обаче е основание да се приеме
съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, водещо до намаляване на
дължимото се за същия обезщетение. Тълкуването на нормата на чл.51 ал.2 ЗЗД налага
разбирането, че за да е налице вина на участник в пътното движение и принос на
увредения към щетата, е необходимо не само извършваните от последния действия
да нарушават предписаните от ЗДвП и ППЗДвП правила за поведение, но и нарушенията
да са в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, т.е. последният
да е тяхно следствие. В този смисъл е трайната практика на ВКС, постановена
по реда на чл.290 ГПК – напр. решение №206/12.03.2010
г. по т.д.№35/2009 г., ІІ ТО на ВКС.
Обективният характер на съпричиняването е признат изрично от Върховния съд в
ППВС №17/1963 г. – т.7, което има характер на задължителна съдебна практика по
смисъла на чл.280 ал.1 т.1 ГПК. С цитираното постановление Пленумът на
Върховния съд е приел със задължителна за съдилищата в Република България сила,
че обезщетението за вреди от непозволено увреждане се намалява, ако и самият
пострадал е допринесъл за тяхното настъпване, като се преценява единствено
наличието на причинна връзка между поведението му и настъпилия вредоносен
резултат.
От приетото по делото заключение
на САТЕ, което съдът кредитира напълно, се установява, че ако ищецът се е
движила по десния тротоар, удар между нея и т.а. е нямало да настъпи. В о.с.з.
вещото лице сочи, че ищецът най-вероятно се е намирала на левия тротоар.
При тези данни и с оглед на
събраните по делото доказателства /показанията на свид. Ц. и заключението на
САТЕ, какво и разпита на вещото лице в о.с.з./, настоящият съдебен състав
намира, че по делото не се установи при условията на пълно и главно доказване,
че към момента на настъпване на удара от страна т.а. „Мерцедес 815Д“ ищецът се
е намирала на платното за движение, т.е. не се установи соченото от ответника
нарушение на разпоредбата на чл.108 ЗДвП.
С оглед на
изложеното по-горе съдът счита, че справедливото обезщетение за претърпените
травматични увреждания е в размер на сумата от 15 000,00 лв. и искът следва да
бъде уважен до този размер и отхвърлен за разликата до пълния претендиран
размер.
С оглед изхода от делото и направеното искане, на ищеца на основание чл.78
ал.1 ГПК следва да се присъдят разноски, съразмерно с уважената част от иска, в
размер на сумата от 225,00 лв., представляваща депозити за вещи лица и сумата
от 738,00 лв. с ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение, платимо по реда
на чл.38 ЗА, а на основание чл.78 ал.6 ГПК ответникът следва да заплати по
сметка на СГС сумата от 600,00 лв., представляваща държавна такса.
При този
изход на делото и с оглед на изрично направеното искане, на ответника, на
основание чл.78 ал.3 и ал.8 ГПК, следва да се присъдят разноски за отхвърлената
част от иска в размер на сумата от 50,00 лв., представляваща депозит за вещо
лице и сумата от 150,00 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Воден от
гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗК „У.” АД, ЕИК *******, седалище и
адрес на управление:***-13, да заплати на
М.В. Х., ЕГН **********, адрес: ***, на основание чл.226 КЗ отм. вр. чл.45 ЗЗД сумата от 15 000,00 лв., ведно със законната лихва, считано от 18.10.2017 г. до окончателното
заплащане, представляваща обезщетение за претърпените от реализирано на
08.10.2015 г. на автомагистрала „Хемус“, км.32+500, в района на тунел „Витиня“,
ПТП неимуществени вреди – болки и страдания, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния претендиран размер от 30
000,00 лв., на основание чл.78 ал.1 ГПК сумата от 225,00 лв.,
представляваща разноски по делото, а на основание чл.78 ал.6 ГПК да заплати по
сметка на СГС сумата от 600,00
лв., представляваща държавна такса.
ОСЪЖДА ЗК „У.” АД, ЕИК *******, седалище и
адрес на управление:***-13, да заплати на адв. М.Н., адрес: ***, на основание
чл.78 ал.1 ГПК вр. чл.38 ал.2 ЗА сумата от 738,00 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА М.В. Х., ЕГН **********, адрес: ***,
да заплати на ЗК „У.” АД, ЕИК *******,
седалище и адрес на управление:***-13, на основание чл.78 ал.3 и ал.8 ГПК
сумата от 200,00 лв.,
представляваща разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване пред САС с въззивна жалба в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: