Определение по дело №51/2021 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 261336
Дата: 5 юли 2021 г.
Съдия: Диляна Николова Йорданова
Дело: 20212100900051
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 3 февруари 2021 г.

Съдържание на акта

 О   П   Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е   №261336

гр. Бургас, 05.07.2021г.

 

БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН   СЪД,  търговска колегия,  в закрито заседание на пети юли  две хиляди и двадесет и първа година, в състав:

                                                            Окръжен съдия: Диляна Йорданова

като разгледа докладваното от съдията търговско  дело N 51 по описа за 2021 година,  за да се произнесе, съобрази  следното: 

Производството по делото е образувано по искова молба от  А и Л Търговско представителство ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр. Враца, ул. Христо Ботев№100, ет.1, представлявано от управителя Христо Ристов Машов, с която е предявен иск да бъде прието за установено спрямо Контракт инвест ООД / в несъстоятелност/, ЕИК *********, със седалище гр. Свети Власт, ул. Средна гора, комплекс Панорама бей 1, ап.41 и синдика на ответното дружество А. Йорданов К.,***, за установяване съществуването на  предявеното  от ищеца вземане, произтичащо от договор за встъпване в дълг  от 01.04.2016 год.  с  размер  от 5000 лв., представляващо част от възнаграждение /лихва/ за ползването на сумата от 5 550 848,90 лв.   за периода от 11.01.2016 год.  до 30.03.2016 год., което вземане е  с общ размер от 200000 лв., от които 195 000 лв. са станали   предмет на  последващ  договор за цесия  от 30.05.2017 год. с нотариална заверка на подписите, сключен между „А и Л търговско представителство ЕООД и Царско село-Симеоново ЕООД.

В исковата молба се твърди, че ищецът има качеството на кредитор на длъжника Контракт инвест ООД, спрямо когото е открито производство по несъстоятелност с решение №509 от 27.02.2020г. по т.д.№27/2019г. на БОС. Ищецът обосновава качеството си на кредитор на основание договор за   встъпване в дълг от 01.04.2016 г. Твърди, че е кредитор по  горепосочения договор, като  длъжници по него са се задължили „Виго груп“ ООД и „Контракт инвест“ ООД . Посочва, че съгласно договореността „Виго груп“ ООД е встъпил в дълга на „Контракт инвест“ ООД , който дълг е в размер на 2776528,60  лв.  Поддържа, че е уговорено възнаграждение за периода от 11.01.2016 год. до 30.03.2016 год. в размер на 100000 лв. , при неплащане в срок до 30.03.2016 год., лихва за забава, считано от 01.04.2015 год. в размер на 0,1 % на ден от неизплатената сума. Излага, че „Контракт инвест“ ООД е встъпил в дълга на „Виго груп“ ООД, чийто дълг е в размер на 2774320,30  лв.  Според ищеца  възнаграждението за периода от 11.01.2016 год. до 30.03.2016 год. възлиза в размер на 100000 лв. , при неплащане в срок до 30.03.2016 год. , е дължима лихва за забава, считано от 01.04.2015 год. в размер на 0,1 % на ден от неизплатената сума. Допълва, че с предходен договор за прехвърляне на вземане /цесия/ от 10.02.2016 год. в качеството на цесионер е придобил вземане на дружество „Мега инвест“ ООД  към „Виго груп“ ООД-главница в размер от 2774320,30 лв., възнаграждение за периода от 11.01.2016 год. до 30.03.2016 год. в размер на 100000 лв. , при неплащане в срок до 30.03.2016 год., лихва за забава считано от 01.04.2016 год. в размер на 0,1 % на ден от неизплатената сума. Позовава се на  предходен договор за прехвърляне на вземане /цесия/, сключен на 10.02.2016 год., с който като цесионер е придобил вземане на „Мега инвест“ ООД  към „Контракт инвест“ ООД-главница в размер от 2776528,60 лв., възнаграждение за периода от 11.01.2016 год. до 30.03.2016 год. в размер на 100000 лв. , при неплащане в срок до 30.03.2016 год., лихва за забава считано от 01.04.2016 год. в размер на 0,1 % на ден от неизплатената сума. Ищецът заявява, че цедентът по договорите от 10.02.2016 год. „Мега инвест“ ООД  се е легитимирал като кредитор на „Виго груп“ ООД и „Контракт инвест“   с две отделни споразумения от 11.01.2016 год., едното сключено с „Виго груп“ ООД ,а другото, сключено с „Контракт инвест“ ООД ,с които са предоговорени вземания по договори, формирани от предоставени заемни суми и лихвите върху тях, като предоговорените  с „Виго груп“ ООД  суми са по четири договора за заем от 24.07.2007 год., от 26.10.2007 год., от 01.11.2007 год. и от 20.11.2007 год. и анексите към тях ,а предоговорените  с „Контракт инвест“ “ ООД  суми са по  шест договора за заем от 05.10.2007 год., от 12.11.2007 год., от 22.11.2007 год., от  29.11.2007 год., от 10.12.2007 год.  и  от 20.12.2007 год. и анексите към тях . Посочва, че падежът на цедираните вземания   е 30.03.2016 год.  и те се дължат от „Виго груп“ ООД  и „Контракт инвест“ ООД при условията на солидарност. Изнася данни, че съгласно договор за цесия  от 30.05.2017 год.  с нотариална заверка на подписите на нотариус Линка Чуткива, вписан в Служба по вписванията гр.Несебър  под № 09.06.2017 год. е продал на „Царско село-Симеоново“ ЕООД вземания, дължими при условията на солидарност от „Виго груп“ ООД  и „Контракт инвест“ ООД в размер на: главница  от 5550848,90 лв., ведно с част от дължимото се възнаграждение/лихва/ за ползването на горната сума за периода от 11.01.2016 год. до 30.03.2016 год. в размер на 195000 лв. , независимо от което си е запазил правото на вземане срещу солидарните  длъжници  за сумата от 5000 лв.-остатък от  дължимо възнаграждение /лихва/ за ползването на сумата от 5550848,90 лв.  за периода от 11.01.2016 год. до 30.03.2016 год., което преди договора за цесия е било  в  общ размер на 200000 лв.

 Посочва, че е направил надлежно възражение по чл. 690, ал.1 от ТЗ в преклузивния срок срещу списъка на неприетите вземания на кредиторите на Контракт инвест ООД по т.д. №27 по описа на БОС за 2019г., оставено без уважение от съда по несъстоятелността с определение №260515 от 18.01.2021г. Ангажира доказателства. Претендира разноски. 

 

 

 

В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от Контракт инвест ООД, чрез адв. Г.Н., който счита иска за допустим, но неоснователен. Моли производството по делото да бъде спряно на осн. чл. 229, ал.1, т.4 от ГПК поради наличие на преюдициален спор по т.д.№365/2020г. на БОС с предмет установяване съществуването на вземането на Царско село-Симеоново ЕЕОД от Контракт инвест ЕООД със същите страни. Оспорва истинността на договора за цесия от 10.02.2016г., като твърди, че е неавтентичен в частта относно положения подпис за цедента Мега инвест ЕООД от Диана Димитрова Данева, както и истинността на приложеното към него съобщение за цесия по отношение на подписа, положен за Контракт инвест ООД, като твърди, че не е изпълнен от Димитър Русев, както и, че не е изпълнен от Диана Данева положения подпис за цедента, в това число в потвърждението по чл.99, ал.3 от ЗЗД. Моли да бъде открито производство по чл.193 от ГПК, както и да бъде задължен ищеца да представи договора в оригинал. Посочва, че не е сключвано посоченото в договора за цесия споразумение, приложеното с исковата молба споразумение е неавтентично и неистинско, подписите под него не са положени от представляващите дружествата лица, като същото е и антидатирано. Моли на осн. чл.193 от ГПК да се открие производство по оспорването му, както и да се задължи ищеца да представи в оригинал споразумението. Прави възражение за нищожност на клаузата в т.III, т.3 от договора, предвиждаща санкция в размер на 100 000лева за периода от 11.01.2016г.-30.03.2016г., както и на тази по т. т.III, т.4, с която е уговорена неустойка в размер на 0,1 процент на ден като противоречащи на добрите нрави на осн. чл. 26, ал.2 от ЗЗД. Възразява, че задълженията по процесните договори за заем са несъщеустващи, договорите са неистински и сумите не са реално предадени на заемателя. Моли на осн. чл. 183 от ГПК съдът да задължи ищеца да представи договорите заем в оригинал. При условията на евентуалност прави възражение за погасяване на задълженията по договорите за заем по давност. Напълно идентични възражения са направени и по отношения на втория договор за цесия от 10.02.2016г., представен като доказателство към  исковата молба  под №11, съобщаването на цесията, споразумението и договорите за заем, на които са основават цедираните вземания.

Постъпил е отговор на исковата молба от синдика на ответното дружество В.Б., който счита предявеният иск спрямо него за недопустим. По същество оспорва предявения иск. Намира, че от представените с исковата молба писмени доказателства не се установяват реално възникнали и съществуващи вземания които да са годен предмет на договорите за цесия, поради което цесията е нищожна поради липса на предмет и липса на основание на осн. чл.26 от ЗЗД. Според синдика споразумението от 11.01.2016г. е нищожно поради липса на валиден стар дълг и липса на съществен нов елемент на задължението, поради което не е налице новация по смисъла на 107 от ЗЗД. Твърди, че представените с исковата молба доказателства са антидатирани, съставен за целите на процеса, не е доказано реално предаване на заетите суми като елемент от поетите задължения по договорите за заем. Излага доводи, че признанието на несъществуващо задължение не поражда правно действие, поради което е без значение дали е направено извънсъдебно признание със споразумението. Прави възражение за погасетелна давност на процесното вземане.

Ищецът се е възползвал от правото си да подаде допълнителна искова молба в законовия двуседмичен срок от получаването на писмения отговор от синдика, в която е взел становище по доказателствата.

Не  е постъпил писмен отговор на допълнителната искова молба в законоустановения срок.

БОС е сезиран с иск с правна  квалификация по чл.694, ал.2, т.1 ТЗ. Същият е допустим, като предявен в преклузивния срок по чл.694, ал.6 ТЗ. Синдикът е длъжен да участва в производството по чл. 694 ал. 1 – 3 съгласно ал.4 на същата разпоредба, поради което има качеството на самостоятелна страна. Предвид това е неоснователно възражението му за прекратяване на производството по делото спрямо него.

     По делото липсват въведени неподлежащи на доказване факти по смисъла на чл. 154. ал. 2 и чл. 155 от ГПК. На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 и чл. 146, ал. 2 съдът следва да укаже на страните, че съгласно чл. 153 и чл. 154, ал. 1 от ГПК всяка страна е длъжна да установи  спорните факти, на които основава своите искания или възражения, както и връзките между тях. Разпределението на доказателствената тежест следва непосредствено от материалноправните норми.

           Исковото производство по чл.694 от ТЗ, макар и да подлежи на разглеждане от съда по несъстоятелността, представлява допълнително производство, което има обслужващо предназначение по отношение на основното, същинско производство по несъстоятелност. Касае се за установителен иск относно съществуването или несъществуването на релевантно за несъстоятелността вземане. Този иск е под режима на общия исков процес и по отношение на него важат правилата на състезателното исково производство. В производството по иска по чл.694 от ТЗ съдът трябва да провери, както допустимостта – която в случая е налице, така и съществуването на твърдяното материалното право. В тежест на ищеца е да установи действителността на договорите за цесия, както и истинността на оспорените писмени доказателства в частта,  в която подписът под тях е изпълнен от представител на ищцовото дружество. Следва да докаже и реално предаване на сумите на заемателя по процесните договори за заем.

Приложените при предварителната размяна на книжа писмени доказателства са допустими, относими и необходими за изясняване предмета на спора и следва да бъдат допуснати.

По делото следва да бъде допуснато извършването на съдебно-счетоводна  експертиза, която да отговори на поставените въпроси от ищеца в исковата молба и от синдика в отговора.

Мотивиран от горното съдът,

 

 

 

 

 

 

О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И   :

 

 

ДОПУСКА представените от страните при първоначалната двустранна размяна на книжа писмени доказателства.

УКАЗВА на ответното дружество в едноседмичен срок от съобщението да представи надлежно пълномощно на подписалата отговора адв. Н., изходящо от законнен представител, като при неизпълнение отговорът няма да бъде приет по делото.

ДА СЕ ДОКЛАДВА т.д.№365/2020г. на БОС  по искането за спиране на производството.

ЗАДЪЛЖАВА ищеца в срок първото съдебно заседание да посочи дали ще се ползва от оспорените по реда на чл.193 от ГПК писмени доказателства.

УКАЗВА на ищеца в срок първото съдебно заседание да представи нарочна молба по реда на чл.192 от ГПК с препис до третото неучастващо лице.

          ДОПУСКА извършването на съдебно-счетоводна експертиза, която да отговори на поставените въпроси от ищеца в исковата молба и от синдика с отговора.

           ОПРЕДЕЛЯ депозит в размер на 400лв., вносим от ищеца в едноседмичен срок от съобщението по сметка на БОС.

            НАЗНАЧАВА за вещо лице Тонка Джалева

          СЪОБЩАВА на страните проекта си за доклад на делото.

ПРИКАНВА страните към медиация или към друг способ за доброволно уреждане на спора.

            ВНАСЯ делото за разглеждане в открито съдебно заседание и го НАСРОЧВА за 08.10.2020г. от 9,00 часа, за която дата и час да се призоват страните.

              ПРЕПИС от определението да се връчи на страните.

 

 

 

                                                                   ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :