Р Е Ш Е Н
И Е
София, 25.06.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, I-ВО
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 3-ТИ състав, в открито заседание на осми юни през две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
БОГДАНА ЖЕЛЯВСКА
при секретаря Ели Гигова, като разгледа докладваното от съдия Желявска
гр.д. № 11034/18 г.,
за да се произнесе взе пред вид:
Предявен е иск М.П.З., ЕГН **********,
чрез адв. Н.М. - САК, съдебен адрес:*** против ЗАД „ОЗК - З.“ АД, София, ул. “**********, с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./,
за сумата 30 000 лв., представляваща
обезщетение за петърпени неимуществени вреди, претендирана пряко от застрахователя,
ведно със законна лихва, считано от датата
на увреждането – 03.12.2014 г., до окончателното изплащане и сторените по делото разноски,
в т.ч. адвокатски
хонорар на основание чл. 38 от ЗА с вкл. ДДС
В исковата молба се твърди, че на 03.12.2014 г. около
10:40 часа, в гр. Горна Оряховица, на ул. „**********, Й.П.Й., като водач на между
л.а. Ауди, модел А3, Рeг. № **********нарушил правилата
за движение по пътищата, шофирайки в нетрезво състояние, след употреба на
алкохол /1,90 промила алкохол в кръвта/, вследствие на което изгубил
управлението на автомобила и причинил ПТП като ударил пешеходката Й.П.И. – сестра на ищеца.
След катастрофата И. *** и по спешност е била откарана в
МОБАЛ гр. Велико Търново, но на 12.12.2014 г. е
починала.
По случая е образувано НОХД № 420/2015 г., по описа на
Окръжен съд Велико Търново, което е приключило с влязла в сила Присъда №
117/24.11.2015 г., с която Й.Й. е признат за виновен.
Ищецът твърди, че със сестра си имал трайна и дълбока
емоционална връзка. След смъртта й преживявал изключително тежко загубата,
изпаднал в депресия, станал затворен и неконтактен, плачел постоянно. Заявява,
че травмата, която изпитва не може да се преживее и преодолее дори и с времето.
За лекия автомобил, причинил катастрофата, ищеца твърди
да е сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност” с ответното дружество
по з.п. № 23114000869890, валидна за периода 21.03.2014 г. до 21.03.2015 г.
В тази връзка е предявил
настоящия иск срещу ЗАД „ОЗК - З.“ АД с правно основание чл.
226, ал. 1 от КЗ /отм./ за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени
вреди в посочения размер, със законните последици – законната лихва и сторените
разноски .
Ищецът моли да бъдат допуснати и приети приложените
писмени доказателства.
Ангажира устни
доказателства и експертиза.
В хода по същество поддържа предявения иск и моли съда да
гоуважи изцяло с разноски по списък – адвокатско
възнаграждение по чл. 38 ЗА. Претендира разноски по списък.
Ответникът ЗАД „ОЗК - З.“ АД оспорва предявените искове изцяло по
основание и размер. Претендира разноски и юрисконсултско
възнаграждение.
На първо място счита главния иск за недопустим при
твърдения, че не е изпълнена процедурата, предвидена в чл. 498 от КЗ.
Оспорва механизма на ПТП.
Оспорва вината на водача Й.П.Й. по аргумента на
разпоредбата на чл. 300 ГПК, като твърди, че не е установено той да е станал
причина за настъпилото ПТП.
Оспорва пряката причинно-следствена връзка на всички
твърдени вреди с настъпилото ПТП и противоправното
поведение на водача Й..
Отделно от горното, оспорва изключителната вина на водача
Й., при твърдения, че е налице висока степен на съпричиняване
от страна на пострадалата, която е пресичала на необозначено за целта място,
пресичала е косо, почти попътно и с гръб към потеглящия автомобил.
Оспорва иска и по размер, като счита, че той е предявен в
изключително завишен размер и в противоречие с принципа за справедливост,
прогласен в чл. 52 от ЗЗД.
Оспорва началния момент, от който същите се търсят, по
аргумент за неоснователност на главния иск.
Претендира разноски, в
това число и юрисконсултско възнаграждение.
В хода по същество моли съда да отхвърли предявения иск.
Претендира присъждане на разноски по списък.
По делото е конституиран като трето лице – помагач на ответника водачът на лекия автомобил, причинил катастрофата, Й.П.Й., ЕГН **********,***, който не взема становище.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства,
намира за установено от фактическа страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./, вр. чл.
45 ЗЗД за заплащане на обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди в размер
30 000 лв., ведно със
законната лихва, считано от датата
на увреждането – 03.12.2014 г., до окончателното изплащане и сторените по делото разноски,
По делото не се
спори за наличието на застрахователно правоотношение по отношение на
автомобила, причиил катастрофата по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност” с ответното дружество по з.п. № 23114000869890,
валидна за периода 21.03.2014 г. до 21.03.2015 г.
Не се спори също, че на 03.12.2014 г., около 10:40 часа, в гр. Горна Оряховица,
на ул. „**********, е настъпило ПТП, като водачът на между л.а. Ауди, модел А3,
Рeг. № **********Й.П.Й., нарушил правилата за
движение по пътищата, шофирайки в нетрезво състояние, след употреба на алкохол
/1,90 промила алкохол в кръвта/ и изгубил управлението на автомобила, като
причинил ПТП, вследствие на което ударил сестрата на ищеца -пешеходката Й.П.И..
Пострадалата И. е била откарана след катастрофата в ЦСМП
Горна Оряховица и, впослествие, по спешност е била откарана
в МОБАЛ гр. Велико Търново, но на 12.12.2014 г. е
починала.
Доказа се, че с влязла в сила Присъда № 117/24.11.2015 г.
по образуваното за станалия инцидент НОХД № 420/2015 г., по описа на Окръжен
съд Велико Търново водачът на лекия автомобил Й.Й. е
признат за виновен за извършено престъпление и му е наложено съответното
наказание.
В хода на производството съдът допусна и изслуша съдебна автотехническа
експертиза.
В заключението си на въпрос на ищеца наличен ли е бил тротоар на мястото на настъпване на процесното ПТП,какво е било неговото обективно състояние,
към датата на настъпване на процесното ПТП и дали
същият е бил използваем от пешеходци, експертът отговори следното:
В
протокола за оглед е дадено: „.. Описание на крайпътните съоръжения, банкети,
канавки и оврази(скатове): Северно спрямо платното за движение на ул. „Цар
Освободител” е разположено платно за движение
към ул. „Пробуда”. Заустената част на платното
за движение е с широчина 21м. Западната част на заустването е
точно срещу ориентира (ОР1), перпендикулярно на него...Западно срещу ориентира
е изграден затревен банкет с широчина 1,05 м. разположен до северния ръб на
платното за движение по ул. „Цар Освободител” и тротоар с широчина 1,30 м. след
банкета. Последният тротоар е затревен и с разбити плочки...” Може да се каже,
че при дъждовно време, тревна площ и
разбити плочки на тротоара може да се каже, че такъв тротоар е труден за
използване от пешеходци и напълно е възможно да не се използва в дъждовно
време.
Мястото на удара е на около
0,4 м. вляво от десния бордюр за посоката на движение на л.а. Ауди. По
протежение на платното за движение , при скорост на движение около 85,7 км/ч,
мястото на удара е в зоната на дом № 63, на около 3 метра след ориентира, в
посока изток. Ударът на пешеходката е настъпил с предна дясна част на лекия
автомобил - десен фар, преден десен калник, бронята в дясно, десен мигач и
капака.
Видимостта
в района на произшествието е била добра. Няма данни за други МПС, дървета или
други предмети, ограничаващи видимостта на водача лекия
автомобил, а скоростта му на движение е била около 85-86 км/ч.
В заключението си вещото лице
заявява, че водачът на автомобила е имал техническа възможност да
предотврати удара с пешеходката при условие, че е контролирал непрекъснато
управлението на автомобила и се е движил нормално разположен в дясната пътна
половина.
На база приложените мотиви към присъда № 117 от 24.11. 2015 г.
на Великотърновски окръжен съд, вещото
лице е дало заключение, че пешеходката е пресичала косо отляво - надясно за
посоката на движение на лекия автомобил в посока от север към юг. При тези
данни тя е била почти с гръб към идващия лек автомобил и съществува възможност
да не може да го възприеме. Все пак, чрез извъртане на тялото и главата, тя е
имала видимост към лекия автомобил.
Пешеходката е пресичала косо
отляво - надясно за посоката на движение на лекия автомобил в посока от север
към юг. С оглед уврежданията на пострадалата, счупване на двете подбедрици в задната им част, съществува и друга възможност
– движение на пешеходката надлъжно по платното за движение с гръб към лекия
автомобил. Ако пешеходката е предприела косо пресичане на платното за движение
на ул. „Цар Освободител” преди да започне да пресича улицата, то тя е могла да
изчака преминаването на автомобила и тогава да започне да пресича платното за
движение.В този случай удар не би се получил. Все пак трябва да се има предвид,
че пешеходката почти е достигнала до десния край на платното за движение (
място на удара на 0,4 м. вляво от десния му край) и съществува възможност
пешеходката да не може да предвиди, че удар ще настъпи в самия край на платното
за движение.
Ако се
приеме, че пешеходката се е движила успоредно на надлъжната ос на платното за движение с гръб към лекия
автомобил съществува възможност да не може да възприеме лекия автомобил и в
този случай, тя не би могла да предотврати удара с лекия автомобил. На мястото,
на което се е намирала пешеходката, към момента на удара, не е имало пешеходна пътека или светофарна
уредба.
По делото беше изслушано и прието, като
неоспорено от страните, заключение на
съдебно – медицинска експертиза, съгласно което в резултат на настъпилото
на 03.12.2014 г. ищцата е претърпяла следните травматични увреждания: Съчетана травма – глава, гърди,
крайници. Травматичен шок. ТЧМТ. Дифузна травма на главен мозък. Счупване на
свода на черепа – депресионно фронто-париетално
в ляво. Травматичен субдурален кръвоизлив.
Травматичен мозъчен оток. Контузия на бял дроб. Двустранен хидроторакс.
Счупване на гръдната кост с дислокация. Счупване на гръбначен прешлен – тялото
на Тх 8 (гръден). Съчетано счупване на диафизите на лакетна и лъчева
кост в дисталната трета с дислокация. Изкълчване,
навяхване и разтягане на външната колатерална връзка
на лява колянна става. Трималеоларна
фрактура на дясна глезенна става. Открита рана на
бедрото. Като усложнения на тези травматични увреждания ищцата е била в кома и
е развила дихателна недостатъчност с ARDS (остър респираторен дистрес синдром - Острият респираторен дистрес синдром (ОРДС) е тежко, животозастрашаващо
състояние, характеризиращо се с дифузно засягане на белодробния паренхим. Представя се със следните характеристики: 1.
Остра белодробна увреда с давност по-малко от 1
седмица с прогресиращ ход. 2. Двустранни рентгенологични
инфилтрати, които не могат да се обяснят с друга белодробна патология (напр. плеврален излив, пневмоторакс или нодули).3. Дихателна
недостатъчност (ДН), несвързана със сърдечна недостатъчност или обемно
обременяване с течности.4. Понижено артериално съотношение PaO2/FiO2).
Според
вещото лице, описаните увреждания са в пряка и непосредствена причинна връзка с
претърпяното ПТП.
По – нататък в заключението си експертът заявява,
че в приложената по делото медицинска документация е отразено: в Лист от медицинското й досие от Център за
спешна медицинска помощ В. Търново с час на повикване 10.52 на
03.12.2014г., на място в 10.55ч. и пристигане в болница в 11.55ч., в която е
описано, че е блъсната от кола, в тежко общо състояние, неконтактна, с
артериално налягане 60/20, пулс – 100уд/мин. Извършено е шиниране на горни и
долни крайници. Хванат е периферен венозен път. Включена е система с банка с
физиологичен серум, мониторирано е артериалното
налягане. Поставена е предварителна диагноза: Политравма.
Кома. Транспортирана към СПО (спешно приемно отделение) гр. В. Търново.
В Лист за преглед в Спешно отделение на Й.П.И. № 22982 с дата на постъпване 03.12.14г., 11.15ч. и
напускане 11.45ч. и диагноза: Съчетана травма. Тежка черепно-мозъчна травма.
Кома. Травматичен шок. Терапия – 1 банка Рингер, 1
ампула ТАП (тетаничен анатоксин)
и 1 банка GEL. Отбелязано е АН 135/63, в кома,травматични очила.
Голяма рана на дясно бедро, деформация на дясна китка. Назначена КТ (скенер). Като
придружаващо заболяване е отбелязано наличието на лейомиома на
матката, което не би могло
да има отражение
върху лечебния процес и да има
вредоносен резултат с оглед леталния изход.
Проведеното лечение
изцяло е съобразено с правилата за добра медицинска практика и на необходимото
професионално ниво. Пострадалата ищца е била в тежко общо състояние. „Тежко
общо състояние” е широко понятие и обхваща най-разнообразни заболявания и
състояния. В случая са проведени всички реанимационни,
оперативни, медикаментозни мероприятия и инструментални изследвания, но тежката
съчетана травма глава-гърди-крайници е довела до несъвместимо с живота
увреждане на главен мозък, на белодробни усложнения - остър респираторен дистрес синдром, на фона на тежки множествени счупвания на
костите на горни и долни крайници, размачкване и разкъсване на мускулни групи
на двете подбедрици.
За установяване на претърпените неимуществени вреди от ищеца съдът допусна до разпит по делегация от РС Горна Оряховица на двама
свидетели.
Свидетелката Ж.Д. е близка на семейството на ищеца и неговата съпруга.
В показанията си тя заяви, че преди смъртта на Й.,
брат и – ищецът М.З. и неговата съпруга са били в прекрасни отношения, двамата
много й помагали. Взели я на работа в супермаркета, който притежавали, дори
понякога оставала да спи у тях. Брат и сестра са имали много силна връзка, тя е
по – малка осем години. До 1990 г., когато М. и съпругата му Марина си купили
апартамент, всички живеели заедно. М. организирал сватбата на сестра си, купил
й кола, водел я по болници и изследвания, тъй като имала проблеми със
забременяването, плащал кредитите й.
Всеки ден са се виждали. Конфликти между двамата не е имало. Всеки ден
посещавал болницата, където тя е била настатена, тя е
била в кома 6 – 7 дни, платил й е здравните осигуровки. Ищецът много тежко
понесъл загубата на сестра си, не бил същият човек, не бил на себе си.
Разноските и организацията по погребението са изцяло поети от него. И сега е
коренно променен, сринат е, мъката му е голяма, продали супера след смъртта наЙ.. Паметникът на починалата е купен от съпругата на
ищеца.
Свидетелят Л. Б.познава ищеца
още от системата на МВР, през 1985 г.
В показанията си той
заяви, че брат и сестра са имали много силна връзка, изградена през годините. М.
много се е грижел заЙ., организирал е сватбата й,
взел я да работи при него, на всички празници били заедно, имали прекрасни
отношения. Този свидетел също потвърди, че всички, и след сватбата на ищеца, са
живели заедно до 1990 г., когато той си купил апартамент, а тя останала да
живее с майка си и баща си, както и че М. е воделЙ.
по болници във връзка с проблемите, които е имала. Знае и за закупената от него
кола. Според него след смъртта на сестра си ищецът е бил в шок, няколко пъти е
ходил у свидетеля за подкрепа, плакал е, преди е бил душата на компанията, сега
е много променен. М. организирал и платил погребението й, поел разходите и за
надгробната плоча. Свидетелят не знае да е посещавал психолог. Сега е по –
затворен, по – мълчалив, не е така емоционален, затворил се в себе си, животът
му се променил.
В
хода на настоящото производство по искане на ищеца бе назначена и съдебно психологична експертиза.
В
заключението си вещото лице заяви, че ищецът е изпълнявал ролята на
покровителстващ по – възрастен брат към малката си сестра при нейните трудности
от всякакъв характер. Имали са много силна емоционална връзка и, след смъртта
й, не е могъл да запази психическото си равновесие. Понастоящем, пет години
след престъплението, е налице свръхценностна ориентация
към вината на извършителя на катастрофата, но, тъй като липсват данни преди този
период, не може да се прецени дали само това е причината. Сега З. не показва психотични симптоми и е клинично здрав, наблюдава се
повишена ранимост. Възможно е тъгата да остане за
много дълъг период.
Други релевантни към спора доказателства по делото не са
представени.
Изложеното се доказва от приетите от съда и неоспорени
писмени, гласни доказателства и експертиза.
При така установеното от фактическа страна съдът намира от правна страна
следното:
Предявеният иск с правно основание чл.
226, ал. 1 от КЗ /отм./ и чл. 86 от ЗЗД е за изплащане на обезщетение
за претърпени неимуществени вреди вследствие настъпилото на 03.12.2014 г. ПТП
пряко от застрахователя по застраховката „Гражданска отговорност“ на
автомобила, чиито водач е причинил катастрофата.
По делото се
доказа наличието на сключена застраховка „Гражданска отговорност” с
ответното дружество, валидна към момента на ПТП.
Съгласно разпоредбата на чл. 45, ал.1 от ЗЗД всеки е
длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, а, според ал. 2 на
същия текст, при всички случай на непозволено увреждане вината се предполага до
доказване на противното.
Непозволеното увреждане е сложен юридически състав, чиито
елементи, при условията на кумулативност, следва да
бъдат налице, за да бъде ангажирана отговорността както на прекия причинител,
осъществил деликта, така и на обвързания с
гаранционно-обезпечителната отговорност правен субект, а именно: деяние, противоправност, вреда, причинна връзка между деянието и
вредата, както и вина, независимо от нейната форма – умисъл или
непредпазливост. Следователно основателността на иска по чл. 45 от ЗЗД
предполага установяване в съдебното производство на тези елементи, съотнесени към конкретната фактическа обстановка, твърдяна
от ищеца.
В настоящия случай по безспорен начин се установи
наличието на всички елементи от състава на непозволеното увреждане.
Доказа се,
че, в резултат на станалото ПТП, е починала сестрата на ищеца, от което тя е
претърпяла неимуществени вреди – скръб, душевна мъка, емоционална травма,
породена от тежкото и трагично събитие в живота – загубата на брат и много
близък човек, които вреди са в причинна връзка с катастрофата, а презумпцията
за вина на водача на лекия автомобил не бе опровергана.
От
ответната страна бе направено възражение за недопустимост на претенцията, пред вид факта, че
ищецът не попада в обхвата на лицата, посочени в Тълкувателно решение № 1 от
2016 г. на ОСНГТК, и, съответно, не разполага с правото да получи обезщетение
за понесени от него неимуществени вреди вследствие смъртта на сестра му.
Настоящият съдебен състав не споделя направеното от
ответната страна възражение и счита, че ищецът е от кръга на лицата, правно
легитимирани да предявят настоящата претенция, така, както те са очертани от
цитираното Тълкувателно решение на ВКС. Според приетото в него, материално легитимирани
да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт
на техен близък са лицата,
посочени в Постановление №
4 от 25.V.1961 г. и Постановление
№ 5 от 24. ХI.1969 г. на Пленума на Върховния
съд, и, по изключение всяко друго лице, което
е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата
смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. С оглед
представените по делото доказателства, съдът счита, че такава връзка между
ищеца и починалата му сестра е била налице.
Що се касае до другото възражение на ответника, свързано
с нормата на пар. 96, ал. 3 ПЗРН на КЗ, това
възражение съдът счита за основателно.
Това е така, защото, както бе посочено по – горе,
ответникът изрази довод, че, ако съдът намери иска за доказан по основание,
следва да определи обезщетение съобразно нормата на пар.
96а, ал. 3 КЗ, действащ към настоящия момент, според която до влизане в сила на
Наредба за утвърждаване на Методика за обезщетяване на лицата по чл. 493а, ал.
4 КЗ – до размер 5 000 лв. Посочената разпоредба предвижда, че, когато по
изключение други лица, извън кръга на тези по ал. 3, са претърпели
неимуществени вреди от смъртта на пострадалото лице, пред вид дълбоката и
трайна емоционална връзка помежду им, размерът на обезщетението за причинените
им продължителни болки и страдания от загубата следва да бъде определен до
5 000 лв. Тази разпоредба, както е посочено в самата нея, се прилага по
отношение на предявените претенции за периода 21.06.2018 г. – 07.12.2018 г.
Съдът счита, че конкретният размер на обезщетението
следва да се съобрази с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, съгласно която размерът
на причинените неимуществени вреди при непозволено увреждане се определя от съда по справедливост, като се
вземат пред вид всички относими обстоятелства,
очертаващи действителните болки и страдания на ищеца, на базата на разпоредбите
на пар. 96, ал. 3 ППЗРКЗ, вр.
чл. 493а КЗ.
По
изложените съображения, съобразявайки посочените по – горе критерии, наличието
на трайна емоционална връзка и привързаност между ищеца и неговата сестра,
обуславяща голямата му загуба, съдът намира, че
като обезщетение за претърпените от вреди следва да му бъде присъдена
сумата 5 000 лв., според посочената задължителна законова норма, като в
останалата част за разликата до претендирания в
настоящото производство размер 30 000 лв. следва да се отхвърли, като
неоснователен и недоказан.
По
отношение на претендираната
законна лихва върху цитираното обезщетение,
същата следва да се присъди така, както е поискана – от
датата на увреждането – 03.12.2014 г. до
окончателното изплащане на сумата.
На адвоката - повереник на ищеца
следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер 830 лв., на
основание чл. 38 ЗА, с включен ДДС, съобразно уважената част от иска.
С оглед изхода на спора на ответника следва да бъдат
присъдени разноски по компенсация и, пред вид възражението на ищцовата страна, в минимален размер 830 лв.
В диспозитива на решението
следва да бъде посочено, че то е постановено при участие на трето лице – помагач на ответника.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК - З.“ АД, София, ул. “**********, да заплати на М.П.З., ЕГН **********, чрез адв. Н.М. - САК, съдебен адрес:***, на основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./,
сумата 5 000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, претендирани пряко от застрахователя, ведно
със законната лихва, върху тези
суми, считано
от завеждане на
делото – 03.12.2014 г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
иска в частта за разликата до 30 000 лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК - З.“ АД да заплати на адв. Н.М. - САК, съдебен адрес:***, адвокатско възнаграждение в размер 830 лв. с
вкл. ДДС, на основание чл. 38 ЗА, съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА М.П.З. да заплати на ЗАД
„ОЗК - З.“ АД разноски – ю.к. възнаграждение
в размер 830 лв.
РЕШЕНИЕТО е
постановено при участие на трето лице – помагач на ответника Й.П.Й., ЕГН **********,***
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в четиринадесетдневен срок
от съобщението за изготвянето му пред Софийски апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: