РЕШЕНИЕ
№ 1047
гр. Варна, 13.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:С. Т
при участието на секретаря Х. И
като разгледа докладваното от С. Т. Гражданско дело № 20213110104171 по
описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по жалба от Г. Н. А., с ЕГН ********** и
адрес *** срещу Заповед № ***г. на Кмета на район „***“ на община ***, с която е
одобрена оценката на земя с площ от 110 кв.м., представляваща част от ПИ № ***,
кадастрален район ***по плана на новообразуваните имоти на местност „***“ – селищно
образувание, землище ***.
Жалбоподателят твърди, че заповедта е незаконосъобразна поради допуснати
съществени нарушения на материалния закон – изготвената оценка за заплащане на земята
не била реална, а занижена. Поддържа, че оценката на 110 кв.м. земя на стойност 3700 лева е
значително занижена и не отговаря на пазарните цени на имотите в селищно образувание
„***“. В изготвената оценка не било посочено по какъв начин е определена пазарната цена.
Моли за отмяна на заповедта и определяне на справедлива стойност на оценката,
кореспондираща с действителните пазарни условия.
В открито съдебно заседание жалбоподателят, лично и чрез проц. представител,
моли заповедта да бъде изменена с увеличаване на оценката на подобренията съобразно
заключението на вещото лице по приетата в производството съдебно-оценителна
експертиза..
Ответникът по жалбата – кмета на район „***“ при Община ***, чрез процесуален
представител моли жалбата да бъде оставена без уважение и за присъждане на разноски.
1
Твърди, че при изготвяне на оценката, въз основа на която е издадена заповедта, са
използвани различни методи и определената оценка отговаря на пазарните цени и
надвишава около два пъти данъчната оценка за имота.
Заинтересованата страна К. Г. К. заявява, че след като одобрената оценка е
извършена от лицензиран оценител, то жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли.
Заинтересованите страни П. Г. К., Н. А. К., И. АС. К., АС. Д. К., А. А. К. и Я. К. К.
не изразяват становище по жалбата.
СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на чл. 12 от
ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
Със заявление от 03.12.2020г. П. Г. К., в качеството си на наследник на М.П.Ш. е
поискала да бъде изготвена оценка и издадена заповед за одобряването и за разликата над
600 кв.м. по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ ( 110 кв.м.) от поземлен имот с ид. № *** по ПНИ на м.
„***“ /л.6-7/.
В таблицата за обезщетение на бившите собственици към ПНИ е посочено, че
новообразуван имот № ***с площ от 709.64 кв.м. и собствен на М.П.Ш. попада в стар имот
№ ***на наследниците на И.Х.К. с площ от 333.60 кв.м. и в стар имот № ***на
наследниците на Н.С.А. с площ от 376.04 кв.м. /л.9-10/.
Административния орган е установил наследниците на И.Х.К. и Н.С.А. от издадени
от община ***удостоверения за наследници /л.15-24 и 27/.
Експертна оценка на 110 кв.м., идеална част от поземлен имот № ***, кадастрален
район ***по плана на новообразуваните имоти на местност „***“ (поземлен имот с
идентификатор *** по КККР на гр.***, район „***“) е изготвена от Ц.Н.Ни. – независим
оценител на 30.11.2020г. /л.32-44/.
С писмо от 29.12.2020г. наследниците на Н.С.А., наследниците на И.Х.К. и
заявителите – наследници на М.П.Ш. са уведомени за започналата процедура по издаване на
заповед за изготвяне на оценка на имот по §4з, ал.2 ПЗР на ЗСПЗЗ за ПИ № ***по ПНИ на
местност „***“, кадастрален район ***, за площ от 110 кв.м., целия с площ от 710 кв.м.
/л.52-62/.
Със Заповед № ***г. на Кмета на Район „***“ при община ***е одобрена оценката на
земя с площ от 110 кв.м., представляваща част от ПИ № ***, кадастрален район ***по плана
на новообразуваните имоти на местност „***“ – селищно образувание, землище ***в размер
на 3700 лева /л.5/
Заповедта е получена от жалбоподателя Г. Н. А. на 16.02.2021г. /л.64/.
Жалбата, по която е образувано настоящето производство е подадена на 01.03.2021г.
– в законоустановения 14-дневен срок за обжалване на заповедта.
По делото е допусната съдебно-техническа експертиза, в която пазарната стойност на
земя с площ от 110 кв.м., представляваща част от ПИ № ***, кадастрален район ***по плана
на новообразуваните имоти на местност „***“ – селищно образувание, землище ***е
2
определена в размер на 5660 лева /л.143-147/.
Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните
изводи от правна страна:
Жалбата е депозирана в законоустановения срок и от лице, за което съществува
правен интерес, поради което е допустима.
Съгласно §31, ал.1 от допълнителните разпоредби към Постановление № 234 на
Министерския съвет от 16 декември 1999 г. за изменение и допълнение на Правилника за
прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, приет с
Постановление № 74 на Министерския съвет от 1991 г., правоимащите по § 4а, 4б, 4в и 4з
от преходните и заключителните разпоредби на ЗСПЗЗ в 30-дневен срок от влизането в сила
на плана на новообразуваните имоти могат да подадат молба за оценка, като молбата се
подава до кмета на общината и съдържа данни за имота и за подобренията, които ще се
оценяват, както и данни за собственика и за ползвателя. Според ал.2, т.1 на цитирания §31,
оценката се извършва от техническата служба на общината в 3-месечен срок от влизането в
сила на плана на новообразуваните имоти. В §31, ал.3 от ПЗР на ППЗСПЗЗ се допълва, че
оценката се одобрява със заповед на кмета на общината или на упълномощено от него
длъжностно лице, съобщава се на заинтересуваните лица по реда на Гражданския
процесуален кодекс и подлежи на обжалване по реда на АПК.
Цитираните разпоредби очертават критериите за законосъобразност на
административния акт, заповед на кмета на общината или упълномощено от него
длъжностно лице, издаван въз основа на тях. Обжалваната заповед е издадена от кмета на
район „***“, който съгласно Заповед № ***г. на кмета на община ***е бил компетентен за
това орган.
Заповедта е издадена в изискуемата от закона писмена форма и е подписана от
издателя си.
Съгласно §4з, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, гражданите, чието право на ползване се
превръща в право на собственост съгласно § 4а, ал.1, придобиват собствеността на земята до
600 кв.м. Според ал.2 на същия параграф, разликата над 600 кв.м. до фактически ползваната
земя се възстановява на собствениците за образуване на нови имоти с размери не по-малки
от 250 кв. м. при условия и по ред, определени в правилника за прилагане на закона, като
земите, от които не може да се образува нов имот, се заплащат от ползвателите на
собствениците по пазарни цени в тримесечен срок от влизането в сила на оценката. Налице
са изискуемите от закона материалноправни предпоставки за издаване на оспорената
заповед – от придадената част не може да се образува нов имот с площ не по-малка от 250
кв.м. и административното производство е започнало по инициатива на лице, което
разполага с право на това – собственикът на имот с придадена площ.
С инициатива да се оцени придадената площ, която следва да се заплати на
правоимащите като обезщетение, принадлежи на лицето с право на собственост, според §
31, ал. 1 от ПМС № 234 от 1999 г. или на самите правоимащи, според ал. 5 от същия
3
параграф. Ако собственикът с придадена площ към имота, по реда на чл. 28, ал. 7 ППЗСПЗЗ,
не поиска оценяването й в 30-дневния срок, това може да направи правоимащия, който има
правото да получи цената за него, но не и да стане собственик на придадената площ. Това
ясно личи от § 31, ал. 5, според която правоимащият се снабдява с изпълнителен лист срещу
длъжника, въз основа на влязлата в сила оценка. В този смисъл собственикът на придадената
площ към имота си остава неин собственик, като се превръща в длъжник за стойността й в
полза на правоимащите. Това е така, защото правото му на собственост върху придадената
площ към имота е възникнало към момента на влизане в сила на плана на новообразуваните
имоти. Ако не плати стойността на придадената площ, правоимащият не става собственик на
същата, а може да стане взискател на вземането за стойността на придадената част към
имота. От тълкуването на посочените разпоредби в тяхната съвкупност следва се приеме, че
пропускането на 30-дневния срок от влизането в сила на плана на новообразуваните имоти
не погасява правото да се иска оценка на придадената част към имота нито за собственикът,
нито за правоимащите. Сроковете по § 31, ал. 1 от ПМС № 234 от 1999г. и §4л ПЗР на
ЗСПЗЗ не са преклузивни и пропускането им няма за последица промяна на материалното
право на собственост върху придадената част към имота, нито води до погасяване на
вземането на правоимащите - правото им да получат стойността, като обезщетение.
Съгласно § 31, ал.2, т.1 от ПМС № 234 от 1999г. оценката се извършва от
техническата служба на общината съгласно чл. 90 от Правилника за прилагане на Закона за
държавната собственост, приет с Постановление № 254 на Министерския съвет от 2006 г.
(обн., ДВ, бр. 78 от 2006 г.; изм. и доп., бр. 26 и 51 от 2007 г., бр. 64, 80 и 91 от 2008 г., бр. 7
и 25 от 2009 г.), когато земите са разположени в селищни образувания или са включени в
строителните граници на населените места. Според посочената разпоредба цената се
определя по пазарен механизъм от независим оценител, но не може да бъде по-ниска от
данъчната оценка на имота. В случая действително е определена цена в размер по-висок от
данъчната оценка на имота, но по отношение цената на имота съдът кредитира
заключението на вещото лице изслушано в настоящето производство, което също е
независим оценител и е използвало пазарен механизъм при определяне на оценката -
методът на пазарните аналози. Заключението на вещото лице е подробно мотивирано и
обосновано и се кредитира от настоящия състав на съда.
Изложеното дава основание на съда да приеме, че обжалваният акт следва да бъде
изменен в частта относно определената стойност от 3700 лева, като се увеличи същата на
5660 лева.
Отговорноста за разноски в производството по обжалване пред съд на
административни актове е уредена в чл.143 АПК, а по силата на чл.144 АПК за неуредените
в този дял въпроси се прилага ГПК.
Жалбата се явява изцяло основателна, поради което и на жалбоподателя следва да се
присъдят разноски. Съгласно представения списък на разноски и доказателства към него,
жалбоподателят е направил разноски в общ размер на 760 лева, от които 260 лева депозит за
вещо лице и 500 лева заплатено адвокатско възнаграждение. Разноски в посочения размер
4
следва да бъдат присъдени в полза на жалбоподателя и възстановени от бюджета на органа,
който е издал изменения с решението акт.
Водим от горното, Варненски районен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Заповед № ***г. на Кмета на Район „***“ при община ***, с която е
одобрена оценката на земя с площ от 110 кв.м., представляваща част от ПИ № ***,
кадастрален район ***по плана на новообразуваните имоти на местност „***“ – селищно
образувание, землище ***в размер на 3700 лева, като определя оценка на земята в размер на
5660 лева.
ОСЪЖДА Район „***” при Община ***, представляван от Кмета ДА ЗАПЛАТИ на
Г. Н. АП., с ЕГН ********** и адрес гр.***, сторените в производството разноски в размер
на 760 лв. /седемстотин и шестдесет лева/ за адвокатско възнаграждение и депозит за
изготвяне на експертиза.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд гр.Варна в 14 -
дневен срок от съобщаването на страните, че същото е изготвено.
Препис от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със
съобщението за постановяването му.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5