Р Е Ш Е Н И Е
№ ….
гр.
Луковит, 11.09.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛУКОВИТСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в открито заседание на втори
септември през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕНЦИСЛАВ ВЪЛЧЕВ
При секретаря: В.
П.
като разгледа докладваното от съдията АНД № 177 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по повод подадена
жалба от В.Б., румънски гражданин, роден на *** г., чрез процесуалния си
представител адв. В. И. от АК гр.Кюстендил, срещу Наказателно
постановление № 19-0297-000216, издадено на 11.06.2019 г. издадено от П. П.,
на длъжност Началник на група към ОД МВР - Ловеч, РУ МВР – Луковит, с което за
нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, на основание чл. 179, ал. 2, пр. 1 от ЗДвП, на
жалбоподателя е наложено наказание „глоба” в размер на 200 лева.
В жалбата се твърди, че
наказателното постановление е неправилно, необосновано и незаконосъобразно, тъй
като е издадено в противоречие с материалния закон и при съществени нарушения
на процесуалните разпоредби. Излага се становище, че не е спазена разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 4, т. 5 и
т. 6 ЗАНН, не е взета предвид тежестта на нарушението, не е доказана
материалната компетентност на административнонаказващия орган, неправилно е
наложена административнонаказателната санкция, като наложената глоба е изцяло
неправомерна с оглед субекта на нарушението. По конкретно се твърди, че не е
спазена разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 4, т. 5 и т. 6 ЗАНН, тъй като не е
описано нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при
които е извършено, както и доказателствата, които го потвърждават. Твърди се,
че не е спазен чл. 28 от ЗАНН, който гласи, че за маловажни случаи на
административни нарушения наказващия орган може да не наложи наказание, като
предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на
нарушение ще му бъде наложено административно наказание. В настоящия случай е ставало въпрос за
маловажно нарушение, тъй като случая не е от съществена обществена значимост,
че нарушението е за пръв път и наистина тази санкция би била подходяща, че дори
и недостатъчна за системен нарушител. Твърди се, че наказателно постановление е
издадено от лице, което няма правомощия да издава такива. В НП е посочено, че
издателя на същото е П. П., на длъжност началник на група към ОД МВР Ловеч, РУ
Луковит определен за длъжностно лице по законоустановения ред, като релевантно
в случая е акта за упълномощаване за издаване на подобен род наказания да бъде
представен в първото по делото заседание, за да се установи компетентността на
административно-наказващия орган. В така издаденото НП не е посочено нито
номер, нито дата на релевантния за това документ. Твърди се, че нецелесъобразно
с оглед целта на наказанието, а именно индивидуална и генерална превенция на
наказания, е отнемането на свидетелството за правоуправление, което е за първо
нарушение от подобен вид, като с това напълно е пренебрегната разпоредбата на
чл. 27 от ЗАНН. Не е взета предвид цитираната норма при определяне на
наказанието, тъй като глобата в подобен размер не е съобразена с възрастта на
жалбоподателя и реализираният месечен доход ненадвишаващ размера на минималната
работна заплата за страната. Твърди се, че обстоятелствената част относно
несъобразена скорост на движение, съобразно атмосферните условия, релефа,
условията на видимост, интензивност на движение описани в обстоятелствената
част на така издаденото НП не отговарят на действителното положение. Твърди се,
че жалбоподателят е съобщил на органите, че е бил засечен от друго МПС, поради
което е настъпило ПТП-то, но това по никакъв начин не е отразено, като това
обстоятелство ще бъде предмет на доказване в настоящето производство. Също така
се твърди, че е налице несъответствие между изложената фактическа обстановка в АУАН
и НП, което е изцяло незаконосъобразно, тъй като в закона императивно е
уредено, че същите трябва да са в абсолютно тъждество, с оглед действителност
на административното наказание.
Жалбоподателят, редовно
призован чрез своя процесуален представител, не се явява. Не се явява и
процесуалният представител на жалбоподателя – адв. Владислав Иванчов от АК
гр.Кюстендил
Административно-наказващият орган РУ МВР -
Луковит, надлежно призован не изпраща представител, както и не изразява
становище по внесената жалба.
Съдът след като служебно
провери атакуваното наказателно постановление и събраните доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:
На 11.08.2019 г., около 01.30 часа през нощта,
жалбоподателят В.Б., румънски гражданин, се движел с управляван от него лек
автомобил марка “Мерцедес” с молдовски рег. № GLS 77 по главен път I-3 между населените места гр.Луковит и
с.Петревене, община Луковит в посока гр.София, като в автомобила били и
членовете на неговото семейство. В района на км. 143+200 навлизайки в ляв завой
и движейки се с несъобразена с пътните условия /релефа на местността в зоната
на ляв завой/ скорост, автомобилът управляван от жалбоподателя се отклонил на
дясно, излязъл от пътя и се блъснал в четири обозначителни табели /средство за
сигнализиране табела С4/, поставени от дясната страна на пътя по посока на
движение на автомобила, като с реализираното от жалбоподателя ПТП били
причинени материални щети. Двамата полицейски служители Г.В.Й. – младши
автоконтрольор II степен и Н.Л.Н. – младши полицейски инспектор, веднага били
изпратени от оперативния дежурен при РУ МВР - Луковит на мястото на
произшествието, за да извършат проверка по случая. Когато пристигнали на
мястото на произшествието, двамата полицейски служители установили, че
жалбоподателят като водач на лек автомобил „Мерцедес“, е претърпял ПТП с
материални щети. Установили, че водачът на автомобила е румънски гражданин, но
нямало пострадали лица - нито водачът, нито членовете на неговото семейство.
Полицейският служител Н.Л.Н., който знаел английски език, провел разговор с
водача на автомобила, който му заявил, че е навлязъл с по-висока скорост в
зоната на завоя, при което последвали удари в 4 обозначителни табели за опасен
завой. Жалбоподателят поискал от полицейските служители да му осигурят пътна
помощ, тъй като автомобилът му не бил в движение вследствие на претърпяното
ПТП.
След като установили
фактическата обстановка, полицейските служители заедно с жалбоподателя се
отправили полицейското управление в гр.Луковит. Предвид установеното свидетелят
Г.В.Й. преценил, че жалбоподателят В.Б. е допуснал нарушение по чл. 20, ал. 2
от ЗДвП, за коeто съставил против него АУАН бл. № 983951 от 1.06.2019 г.
Свидетелят Н.Л.Н. провел разговор на английски и разяснил извършеното нарушение
и съдържанието на акта на жалбоподателя – румънският гражданин В.Б., след което
последният подписал съставения АУАН и получил препис от него, без на направи
възражения. Съставен бил и Протокол на ПТП № 1688394 от 11.06.2019 г., който
също бил подписан от жалбоподателя без възражение.
Въз основа на акта за
установяване на административно нарушение, от страна на П.С.П. на длъжност
Началник група към ОД МВР Ловеч, РУ Луковит, веднага било издадено обжалваното
наказателно постановление, с което за допуснатото нарушение по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, на жалбоподателя В.Б., на основание чл. 179, ал. 2, пр. 1 от ЗДвП било
наложено наказание “глоба” в размер на 200 лева. Наложеното административно
наказание „глоба“ в размер на 200 лева, веднага било заплатено от
жалбоподателя, като това обстоятелство било отбелязано в самото НП.
Горната фактическа обстановка се
установява по безспорен начин от събраните по делото материали по
административнонаказателната преписка, както и гласните и писмени
доказателства, събрани в хода на съдебното производство, които съдът кредитира
изцяло. От обстоятелствената част на акта за нарушение, който като съставен по
надлежния ред представлява годно доказателствено средство, съобразно чл. 189,
ал. 2 от ЗДвП за констатациите в него, се установява гореописаната фактическа
обстановка, в каквато насока са и показанията на разпитаните свидетели - Г.В.Й.
и Н.Л.Н..
От свидетелските показания на Г.В.Й. и Н.Л.Н.,
които са еднопосочни и безпротиворечиви и които съдът кредитира изцяло, се
установява датата и мястото на нарушението, обстоятелствата при които е
настъпило ПТП с участник жалбоподателя като водач на лек автомобил „Мерцедес“ с
рег. № GLS 77, поведението на
жалбоподателя при установяване на нарушението, както и обстоятелствата, при
които е съставен АУАН и НП. От показанията на двамата свидетели по несъмнен
начин се установява, че жалбоподателят е бил запознат с извършеното нарушение и
съдържанието на административните актове от свидетеля Н.Л.Н., който разговарял
с него на английски.
Въз основа на така
установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Съдът приема, че жалбата е подадена
в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, което е
видно от съставената разписка /л.11/ – НП е връчено на жалбоподателя на 11.06.2019
г., а жалбата е подадена в офис на „Еконт Експрес“ ООД в гр.София на 17.06.2019
г., което е видно от приложеното по делото писмо с изх. № 8413/ 10.07.2019 г.
от „Еконт Експрес“ ООД.
Жалбата е подадена от
легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, чрез процесуален
представител за което е представено валидно адвокатско пълномощно /л.9/
преведено на български език, поради което следва да се приеме, че същата се
явява процесуално допустима.
Разгледана по същество
жалбата е неоснователна, като съображенията затова са следните:
В конкретния случай съдът
счита, че наказателното постановление е издадено от компетентен орган – П.С.П.
на длъжност Началник на група „Охранителна полиция“ към ОД МВР - Ловеч, РУ МВР
– Луковит, който към дата 11.08.2019 г. е бил назначен на тази длъжност, видно
от приложеното удостоверение издадено от Директора на ОД МВР – Ловеч /л.23/,
както е бил и оправомощен да издава НП, видно от приложената Заповед Рег. №
8121з-515/ 14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи /т. 2.9 от същата
заповед/. АУАН е съставен от компетентно /териториално и материално/ лице – Г.В.Й.
– младши автоконтрольор II степен, който безспорно е длъжностно лице на
службите за контрол, предвидени в ЗДвП и който по силата на чл. 189, ал. 1 ЗДвП
е компетентен да съставя АУАН за нарушения по ЗДвП.
Административно-наказателното
производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН и НП е било издадено при
спазване на процедурата по чл. 44, ал. 4 ЗАНН, тъй като съставеният акт срещу
нарушителя, който няма постоянен адрес в Република България, незабавно е предоставен
на наказващия орган. Издаденото НП е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, тъй
като съдържа - собственото, бащиното и
фамилното име и длъжността на лицето, което го е издало, датата на издаването и
номерата на постановлението, датата на акта, въз основа на който се издава и
името, длъжността и местослуженето на актосъставителя, имената на нарушителя /същият е чужд гражданин и се
индивидуализира с две имена/, описание
на нарушението, датата и мястото, където е извършено и обстоятелствата, при
които е извършено, законовата разпоредба, която е била нарушена виновно, както
и вида и размера на наказанието. При издаването на административния акт /АУАН/
е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН, като нарушението на жалбоподателя е
индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу
какво да се защитава.
По конкретно, съдът счита,
че деянието и неговите съставомерни признаци са описани достатъчно изчерпателно
както в АУАН, така и в НП, поради което и не са допуснати нарушения в тази
връзка. Посочена е нарушената материално правна норма, като наказанието за
нарушението е индивидуализирано правилно. В случая не са налице формални
предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на
административно-наказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на
административно-наказателното производство.
Предвид изложеното в горните три абзаца,
съдът намира за неоснователни изложените възражения в жалбата, че наказателното
постановление е издадено в противоречие с материалния закон и при съществени
нарушения на процесуалните разпоредби - че не е спазена разпоредбата на чл. 57,
ал. 1, т. 4, т. 5 и т. 6, тъй като не е описано нарушението, датата и мястото,
където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и
доказателствата, които го потвърждават, че наказателно постановление е издадено
от лице, което няма правомощия да издава такива, че в издаденото НП не е
посочено нито номер, нито дата на релевантния за това документ.
Жалбоподателят е наказан за
нарушение на разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП. Съгласно тази разпоредба на
ЗДвП, действала към момента на извършване на нарушението – „Водачите на пътни
превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се
съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на
пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в
състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да
намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност
за движението“. Това е примерно изброяване на факторите на пътната обстановка,
които имат значение за избиране на съобразена скорост за движението. Величината
на скоростта трябва да бъде в зависимост от отрицателното влияние на тези
фактори, като в същото време да е такава, че да позволя превозното средства да
бъде спряно пред всяко препятствие, стига то да е предвидимо, тоест при пътни
условия и ситуации, когато движението дори и с минимална скорост създава
опасност за настъпване на транспортно произшествие. Тази разпоредба /чл. 20,
ал. 2 от ЗДвП/ задължава водачите да съобразят всички конкретни фактори, които
усложняват пътната обстановка и създават обективни предпоставки за
пътно-транспортни произшествия.
В съставения АУАН и в
обжалваното НП, актосъставителят, респективно административно-наказващия орган
приели и описали като нарушение това, че с действията си жалбоподателят е
нарушил посоченото по-горе задължение, като при избиране скоростта си на
движение не се съобразил с пътните условия на ляв завой. Посочили, че в
резултат от това възникнало описаното по-горе ПТП с причинени имуществени
вреди.
Съдът намира, че
възникналото ПТП е в причинна връзка със скоростта на движение на автомобила
управляван от жалбоподателя В.Б., тъй като в настоящия случай, предвид установените
и представени обективни данни, се касае за несъобразяване на скоростта на движение
с релефа на местността /зона на опасен ляв завой сигнализиран с табели/, с
което жалбоподателят е нарушил задължението си въведено с разпоредбата на чл. 20,
ал. 2 от ЗДвП.
Съдът намира, че правилно е
ангажирана отговорността на жалбоподателя за нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП.
Правилно е определено и наложено предвиденото за това наказания, по вид и в
размер, предвиден в приложената санкционна норма - чл. 179, ал. 2, пр. 1 от ЗДвП /изм. - ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г./. Тази разпоредба предвижда
санкция за лице, което поради движение с несъобразена скорост, причини
пътнотранспортно произшествие, се наказва с глоба в размер 200 лева, ако
деянието не съставлява престъпление.
Съдът не споделя изложените в жалбата доводи за допуснати
съществени процесуални нарушения.
Неоснователно е възражението
на жалбоподателя, че наложената глоба е изцяло неправомерна с оглед субекта на
нарушението. Изложеното по-горе налага извода, че управляваният от
жалбоподателя автомобил „Мерцедес” е моторно превозно средство по смисъла на §
6, т. 11 от ДР на ЗДвП, както и че същият е бил управляван от жалбоподателя на
път, отворен за обществено ползване, преминавайки по главен път между
населените места - гр.Луковит и с.Петревене.
Самият жалбоподател - румънският гражданин В.Б. е
имал качеството на водач по смисъла на § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП, който факт се
установява и от показанията на двамата полицейски служители, пред които Б. е
заявил, че е „водачът на автомобила“.
Неоснователно е възражението
на жалбоподателя, че описаното в обстоятелствената част на НП не отговарят на
действителното положение, тъй като наказаният е съобщил на органите, че е бил
засечен от друго МПС, поради което е настъпило ПТП-то. Такава хипотеза не е
изследвана в хода на административно-наказателното производство, тъй като такова
възражение при съставяне на акта и протокола за ПТП не е било направено от
страна на водача на претърпелия ПТП автомобил. Следва отново да се отбележи, че
самите полицейски служители и свидетели по делото Г.В.Й. и Н.Л.Н., дадоха
достоверни и без нотка на някаква заинтересованост показания, в които не
изложиха такива факти, а именно, че нарушителят водач е възразил, съобщавайки
им, че е бил засечен от друго МПС. Точно обратното, от показанията на двамата
свидетели се установява, че самият жалбоподател разговаряйки със свидетеля Н.
на английски, е споделил пред тях, че „както е управлявал автомобила, не е
могъл да вземе завоя“.
Относно твърденията в
жалбата, че при определяне на наказанието е напълно е пренебрегната
разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН, съдът намира да отбележи, че така наведените
възражения са неотносими към настоящия случай, тъй като разпоредбата на чл.
179, ал. 2, пр. 1 ЗДвП предвижда наказание „глоба“ с фиксиран размер от 200
лева, поради което НП не подлежи на съдебен контрол в тази му част.
Съдът, в контекста на
правомощията си по съдебен контрол, след като провери изцяло и служебно за
нарушения при издаването на акта за установяване на административното нарушение
и обжалваното наказателно постановление, без да се ограничава с обсъждане на
посочените в жалбата доводи, намира, че не са допуснати и следните процесуални
нарушения:
По делото няма спор, че
жалбоподателя-водач на превозното средство, е чужд гражданин. Действително
нормата на чл. 44, ал. 1 ЗАНН предвижда възможността на нарушителя в 3-дневен
срок да депозира писмени възражения против акта. Съгласно ал. 4 обаче, когато
нарушителят няма постоянен адрес в Република България, съставеният акт се
предоставя незабавно на наказващият орган. Използването на думата „незабавно”
от страна на законодателят предпоставя дерогиране на общите правила, визирани в
ал. 1 на чл. 44 ЗАНН. Нормата не поставя препратка към ал. 3, поради което
съдът няма основание да счита, че ал. 4 визира възможност за неспазване на
срока само по ал. 3 от разпоредбата на чл. 44 ЗАНН.
Не е извършено и нарушаване
на правото на защита поради липса на надлежен превод, тъй като в ЗАНН не се
предвижда задължително участие на преводач в административно-наказателното
производство - във фазата на установяване на нарушението, извършено от лице,
което не владее български език. Съгласно чл. 84 от ЗАНН, доколкото в този закон
няма особени правила, се прилагат разпоредбите на Наказателно-процесуалния
кодекс /НПК/. Субсидиарното прилагане на нормите на НПК в частта относно
задължението за назначаване на преводач не може да стане на основание чл. 84 от ЗАНН, тъй като неговите разпоредби са приложими за производството по обжалване
на наказателните постановления пред съда. В тази връзка неприложима е и нормата
на чл. 55, ал. 3 от НПК с която е възприета Директива 2010/64/ЕС на Европейския
парламент и на Съвета от 20 октомври 2010 г. относно правото на устен и писмен
превод в наказателното производство. Директивата не се прилага в случаите,
когато законодателството на държава-членка предвижда налагането на санкция за
леки нарушения от страна на орган, различен от съд с компетентност по
наказателно-правни въпроси, и когато налагането на такава санкция може да бъде
обжалвано пред съд. При установяване на нарушението и съставянето на акта,
както българските така и чуждите граждани, които не владеят български език,
имат правото да разберат за какво нарушение са обвинени. Именно с това право на
невладеещото български език лице следва да се обвърже преценката за наличие на
нарушение, свързано с назначаване на преводач.
В случая, преценката дали
липсата на преводач при предявяване на АУАН представлява съществено процесуално
нарушение, не следва да се прави формално и да се основава единствено на този
факт, което пък автоматично да обосновава засягане правото на защита на
наказаното лице. Засягането на правото на защита следва да се разглежда през
призмата на фундаменталния принцип за върховенството на закона, отразен в чл. 6
от ЕКПЧ и предвид чл. 47 и чл. 48 §2 от Хартата на основните права на ЕС,
доколкото последната се явява приложима предвид упражняването на правото на
свободно движение на чуждия гражданин.
При преценката на
нарушението, описано в АУАН, поведението на жалбоподателя, сложността на
случая, интересите на наказания и развитието на процедурата по налагане на
наказанието, в цялост, следва да се направи извод постигнат ли е справедлив
баланс между обществения интерес и индивидуалния интерес и права на личността. Също
така е необходимо да се отбележи, че правото на лицето да бъде информирано за
обвинението срещу него на разбираем за него език е с акцесорен характер - част
е от правото му на справедлив процес и правото му на зачитане на правото му на защита,
а последното намира проявление и в рамките на проведения процес пред настоящата
инстанция. В Директива 2010/64/ЕС на ЕП и на Съвета от 20.10.2010 г. относно
правото на устен и писмен превод в наказателното производство и Директива
2012/12/ЕС относно правото на информация в наказателното производство, изрично
е предвидено, че при налагане на санкции за леки нарушения, например
пътнотранспортни нарушения, установени след пътнотранспортна проверка,
изискването за преводач и за осигуряване на информация важи единствено за
производството по обжалване пред съд. Разгледани в своята цялост, цитираните
директиви установяват безусловно задължение за осигуряване на превод единствено
в рамките на наказателното производство. За извършените административни нарушения,
обаче, такова задължение липсва.
В настоящият случай,
запознаването на жалбоподателя със съдържанието на документите е извършено от
служител на РУ МВР - Луковит, като този факт се потвърждава и от показанията на
свидетелите Г.В.Й. и Н.Л.Н., който дадоха сведения, от които се установява, че
водачът на автомобила е разбрал, какво нарушение е извършил и за какво му е бил
съставен АУАН. Предвид на това съдът счита, че жалбоподателят В.Б., макар и чужд
гражданин, е разбрал в какво се изразява нарушението, за което му е съставен
АУАН, респ. каква санкция му е наложена с НП, и се е възползвал пълноценно от
възможността да го оспори по съдебен ред посредством ангажиран адвокат. В
подкрепа на тези съждения е и фактът, че в жалбата не се излагат възражения в
тази насока
Съдът намира за
неоснователно възражението изложено в жалбата, че не е спазен чл. 28 ЗАНН, тъй
като така констатираното нарушение не може да се счете за маловажен случай.
Действително преценката за маловажност на деянието подлежи на съдебен контрол,
в който смисъл е Тълкувателно решение № 1/ 12.12.2007 г. на ВКС, ОСНК, по т.д.
№ 1/ 2007г. по описа на ВКС. Конкретните фактически обстоятелства по случая не разкрива
наличието на предпоставките за приложение на чл. 28 от ЗАНН, тъй като не е
налице по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи
на административни нарушения от този вид. Релевираното деяние е с висока степен
на обществена опасност поради наличието на допуснато ПТП с причинени материални
щети. Нарушението е типично за вида си, като нито пред контролните органи, нито
пред съда, жалбоподателят е въвел твърдения за факти, които да водят до
занижаване на обществената опасност на извършеното.
Съдът намира, че
атакуваното наказателно постановление се явява правилно и законосъобразно и
като такова следва да бъде потвърдено, а жалбата като неоснователна следва да
бъде оставена без уважение.
Мотивиран от гореизложеното
и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, Съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 19-0297-000037, издадено
на 11.02.2019 г. от П.П., на длъжност Началник на група към ОД МВР Ловеч, РУ
МВР Луковит, с което на В.Б., румънски гражданин, роден на *** г., за извършено
нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, на основание чл. 179, ал. 2, пр. 1 от ЗДвП,
е наложено наказания „глоба” в размер на 200 лева, като
правилно и законосъобразно.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред
Административен съд - Ловеч в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му, по реда на Глава ХІІ от АПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: