РЕШЕНИЕ
№ 137
гр. Силистра, 25.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на девети юли
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Люба Ст. Стоилкова
Членове:Теодора В. В.
Натали Яс. Жекова
при участието на секретаря Ели Ст. Николова
като разгледа докладваното от Люба Ст. Стоилкова Въззивно гражданско дело
№ 20243400500073 по описа за 2024 година
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ П. Т. М., с ЕГН **********, представляван от адвокат М. К.,
член на РсАК, моли съда да отмени Решение № 195/11.10.2023 г. постановено по гр.д. №
58/2023 г. по описа на РС- Тутракан, тъй като при постановяването му съдът не е отчел и
обсъдил депозирания от него отговор по чл. 131 от ГПК, така и наведените обстоятелства,
депозирани с отговора на ответниците Д. М. и С. П., чрез особения представител им
представител- адв. Д. А.. Това е довело до порочност на обжалваното решение съгласно чл.
260, т.3 ГПК.
Независимо от горното, по делото има данни за извършено престъпление, във
връзка, с което е сезирана Районна прокуратура- Русе / вх. № 6367/01.11.2023 г./ Счита, че
спрямо него, като наследник, са извършени престъпления, които определя като- подправяне
на подписа на баща му на пълномощното, с цел облага на трети лица и използване на
пълномощното след смъртта на баща му- издаването на разписка за получени пари от
„пълномощника“ Ивайло Георгиев Георгиев.
Заявява, че баща му не е получавал никакви суми, нито при подписване на
предврителния договор, нито наследниците му, са получавали суми след смъртта му.
Счита, че не може да се придобие по давност имот, в случаите, когато е извършено
престъпление и намерението да се свои е последица от престъпна дейност. Започването на
владение, основано на предварителен договор, но осъществено по престъпен начин, с
1
измамливи действия, е в противоречие с добрите нрави и повелителните норми на закона.
Това го мотивира да обжалва постановения съдебен акт.
Претендира съдебните разноски, направени по делото.
ОТВЕТНИЦИТЕ по жалбата Ф. А. А. и А. М. А., представлявани от адвокат Д. Г. от
САК, са подали отговор, с който заявяват, че решението на първоинстанционния съд е
правилно и законосъобразно, поради, което молят съда да остави жалбата без уважение и да
потвърди решението изцяло.
Считат за неоснователни доводите, изложени във въззивната жалба, че при
постановяване на решението си ТРС не е отчел и обсъдил в достатъчна степен депозираните
отговори по чл.131 от ГПК. Следва да се има предвид, че отговорът на жалбоподателя е
само 1 страница и съдът е взел отношение по двете оспорвания направени с него, а именно
липсващ номер на приложената скица и ново удостоверение за наследници. Други
възражения, оспорвания и искания за събиране на доказателства от ответника не са
направени, в срока по чл.131 от ГПК.
За първи път с въззивната жалба се оспорва приетото, като доказателство
пълномощно, заверено от нотариус П. Ш., с район на действие РС-Русе, с твърдение, че
баща му не е подписал пълномощното.
Правото да се оспори истинността на представения писмен документ може да се
упражни с отговора на исковата молба, в срока по чл.193 от ГПК. С пропускането на срока
възможността за оспорване истинността на документа в това производство се преклудира
/чл.133 ГПК/. Такъв е и настоящия случай.
Моли съда да съобрази, че представените от тях в първоинстанционното
производство пълномощно, предварителен договор и разписки имат за цел единствено да
установят началния момент на завладяване на процесния имот, поради което нямат
отношение към последващото владение продължило повече от 15г. и към възможността за
придобиване на имота по давност. Поради това, правилно в мотивите си съдът приема, че
предвид основанието на иска -чл. 79 от ЗС- ирелевантен е факта дали пълномощникът е
имал представителна власт да получи цената. Относимите факти за предмета на делото,
отчетени от районния съд са, че предварителният договор е валидно сключен и, че
фактическата власт върху имота е предадена на купувача.
РС-Тутракан е преценил в съвкупност всички събрани по делото доказателства и
правилно е приел, че е налице упражняване на непрекъсната фактическа власт с намерение
за своене от страна на ищците, върху спорния имот в продължение на повече от 10 г., с което
са изпълнени условията на чл.79, ал.1 във вр.с чл.68 от ЗС за придобиване на имота по
давностно владение.
Претендират разноските, направени пред въззивната инстанция.
Постъпило е становище от ответниците в първоинстанционното производство Д. Т.
М. ЕГН **********, и С. В. П., представлявани от особения представител адв.Д. А.
Гр.Тутракан, с което заявяват, че с оглед изложените от жалбоподателя обстоятелства за
2
извършено престъпление и подадената Жалба с вх.рег. №6367/01.11.2023 г. по описа на РП
Русе, делото следва да бъде спряно на основание чл. 229, ал.1, т.5 от ГПК.
Ответниците П. В. П. с ЕГН ********** и Х. П. П. с ЕГН **********, не са подали
отговор.
Съдът, като съобрази доводите на страните и доказателствата по делото,
прие за установено следното:
ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259,ал.1 от ГПК, от процесуално
легитимирано лице и отговоря на изискванията на чл.260 и 261 от ГПК, поради което е
процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
Производството пред РС-Тутракан е образувано по установителен иск с правно
основание чл.124,ал.1 от ГПК, във връзка с чл.79 от ЗС, предявен от Ф. А. А. с ЕГН
********** и А. М. А. с ЕГН **********, против Д. Т. М. с ЕГН **********, П. Т. М., с
ЕГН **********, П. В. П. с ЕГН **********, С. В. П. с ЕГН ********** и Х. П. П. с ЕГН
**********.
С Решение № 195/11.10.2023г. по описа на РС-Тутракан, в обжалваната му част,
съдът ПРИЗНАВА за установено спрямо Д. Т. М. с ЕГН **********, П. Т. М. с ЕГН
**********, П. В. П. с ЕГН **********, С. В. П. с ЕГН ********** и Х. П. П. с ЕГН
**********, че Ф. А. А. с ЕГН ********** и А. М. А. с ЕГН ********** са собственици на
Дворно място в с. Антимово, общ. Тутракан, обл. Силистра, ул. „Трета“ № 28, с площ 1594
кв.м., урегулиран поземлен имот II-64, кв. 4, ведно с построената в него полумасивна
жилищна сграда на един етаж, на основание изтекла в тяхна полза придобивна давност в
периода от 31.12.2006 г. до 31.12.2016 г.
Решението е постановено след задълбочен и подробен фактически и правен анализ.
Районният съд е подходил отговорно и задълбочено към спора и изясняване на
действителната фактическа обстановка. Мотивите са подробни, като са изследвани и
анализирани всички аспекти на фактическата обстановка. Решението съдържа обоснован
правен анализ на установените факти и се базира на събраните доказателства.
Възраженията на жалбоподателите срещу постановения съдебен акт са изцяло
неоснователни и необосновани.
Новите доводи и съображения, изложени във въззивната жалба и в писмените
бележки, необхванати от анализа на фактическата и правна обстановка, направен от
районния съд, са свързани с предполагаеми от жалбоподателя престъпни обстоятелства при
сключване на предварителния договор. Не се сочат доказателства, но дори това да е така,
тези обстоятелства не оказват влияние върху придобивното основание, на което ищците се
позовават и не водят до невалидността му /в каквато насока са доводите на жалбоподателя/.
3
Няма данни, нито се твърди, че владението е придобито по насилствен начин, нито че е било
скрито.
Направените от жалбоподателя възражения относно валидността на предварителния
договор са извън предмета на спора и не следва да се обсъждат. Ищците в
първоинстанционното производство се позовават на този договор единствено, за да
обосноват факта, че владението им е предадено от съсобствениците на имота и от този
момент те са започнали да го владеят-упражнявайки фактическа власт върху същия, с
намерение да го своят и това владение е било явно и необезпокоявано. От гласните
доказателства, събрани в първоинстанционното производство се установява, че от
сключването на предварителния договор през 2005 година, ищците са упражнявали
непрекъснато фактическата власт върху процесния имот до настоящия момент. Установява
се още, че ищците са извършили редица ремонтни дейности по имота и безспорно са
демонстрирали правото си на собственост пред обществото и наследниците на лицата, с
които са сключили предварителния договор. В тази насока са и показанията на свидетелите,
сочени от ищците- Д.Г.Д. и Г.К.А.. Дадените показания са безпротиворечиви и
последователни и двамата свидетели категорично сочат като собственици на имота Ф.А. и
А.А..
Настоящия състав не споделя тезата на първоинстанционния съд, че установената на
база предварителния договор фактическа власт не може да се квалифицира като владение по
смисъла и за целите на придобивния способ по чл. 79 от ЗС, тъй като намерението за своене,
се опровергава от факта, че фактическата власт е установена на облигационно договорно
основание и следователно, купувачът, който получава фактическата власт по силата на
предварителен договор за продажба не е владелец, а държател на имота.
Да, предварителният договор за продажба на недвижим имот няма
вещнотранслативен ефект, но по аргумент от разпоредбата на чл. 70, ал. 3 от ЗС фактическа
власт, упражнявана въз основа на такъв договор, следва да се приеме за владение по смисъла
на чл. 68, ал. 1 от ЗС, съответно, да се приложи презумпцията на чл. 69 от ЗС.
Упражняващият фактическа власт въз основа такъв предварителен договор държи имота за
себе си, тъй като има увереността, следваща от целта на договора, че ще придобие
собствеността върху имота./ В случая тази убеденост се засилва и от факта, че купувачите са
заплатили цената и действително за започнали да владеят имот със съзнанието, че той им
принадлежи. За това са показателни извършените от тях сериозни подобрения./
Поради това за придобиване на имота въз основа на давност не е необходимо да се
доказва демонстриране на намерение за своене на имота, а е достатъчно да се установи само
продължителността на владението, което следва да е непрекъснато, явно и спокойно / има се
предвид при липса на насилие при установяването и поддържането му/. В този смисъл е и
трайната съдебно практика, обективирана в решение № 528 от 11.06.2010 г. по гр. дело №
1218/2009 г. на ВКС, І г. о., решение № 82 от 01.06.2015 г. по гр. дело № 6873/2014 г. на ВКС,
ГК, I г. о., решение № 83 от 1.02.2021 г. на ВКС по гр. дело № 2978/2019 г. на ВКС, II г. о.,
решение № 60077 от 14.06.2021 г. по гр. дело № 3677/2020 г. на ВКС, решение № 43 от
4
13.05.2022 г. по гр. дело № 3941 от 2021 г. на ВКС, I г. о. И Определение № 3311/27.06.2024г.
по гр.д.№ 20238002102734 по описа на ВКС- 2-ро г.о./
Това налага извода, че семейство А. са започнали да владеят имота в деня на
сключване на предварителния договор -29.11.2005г. а не както е прието в обжалваното
решение, считано от 31.12.2006г.
За страните този теоритичен дебат е без практическо значение, тъй като при тезата
застъпена от районния съд, така и при тази на ОС, се установява, че ищците в
първоинстанционното производство са придобили имота по давност.
Поради съвпадането на крайните изводи на въззивния съд с тези на
първоинстанционния съд, въззивнaта жалба следва да бъде оставена без уважение като
неоснователна, а обжалваното решение на РС-Тутракан – потвърдено.
По разноските:
С оглед изхода от процеса пред настоящата инстанция, П. Т.М. дължи на Ф. А.А. и А.
М.А. сумата от 1500 лева – разноски по делото- заплатено възнаграждение за адвокат.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 195/11.10.2023 г. постановено по гр.д. № 58/2023 г.
по описа на РС- Тутракан.
ОСЪЖДА П. Т. М., с ЕГН **********, да заплати на Ф. А. А., с ЕГН **********
и А. М. А., с ЕГН **********, сумата от 1500.00 /хиляда и петстотин/ лева,
разноски по в.гр.д.№73/2024г. по описа на ОС-Силистра.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС, в едномесечен срок от връчването му на
страните, при наличие на предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал.2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5