Р Е Ш Е
Н И Е
№305
гр. Несебър, 11.11.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД, наказателен състав в публично заседание на четвърти ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Валери Събев
при участието на секретаря Мая Деянова, като разгледа АНД
№ 840 по описа на Районен съд Несебър за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и следващите от АПК
вр. чл. 72, ал. 4 от ЗМВР.
Образувано е по жалба, подадена от А.Б., срещу Заповед № 304 зз – 734 от 24.07.2019г. за задържане на лице, издадена от С.С., младши полицейски инспектор в РУ Несебър.
Жалбоподателят лично и чрез процесуалния си представител моли оспорената
заповед да бъде отменена. Намира, че от събраните по делото доказателтва не се
установява основание по чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР за задържане на лицето.
Развива подробни съображения в насока, че твърденията на ответника за конкретни
неправомерни действия на Б., са оборени от останалите
събрани доказателства. Сочи, че не е налице нито едно доказателство за
извършени от Б. непристойни действия, нарушаващи обществения ред и/или
действия, с които същият да е пречил на орган на власт да осъществява
задълженията си по опазване на обществения ред. Твърдят се нарушения на
процеасуалните правила при издаване на заповедта, тъй като не е осигурен преводач на Б. по
смисъла на чл. 72, ал. 3 от ЗМВР и не са му разяснени в пълнота правата. С тези
доводи от съда се иска да отмени заповедта. Претендират се разноски.
Ответникът младши полицейски инспектор в РУ Несебър сочи, че
действията по задържане на лицето са били правомерни. Моли заповедта да остане.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като
съобрази доводите и възраженията, изложени от жалбоподателя, намира за
установено следното:
От фактическа страна:
Предмет на обжалване е Заповед № 304 зз – 734 от 24.07.2019г. за задържане на лице, издадена от С.С.,
младши полицейски инспектор в РУ Несебър на основание чл. 72,
ал. 1, т. 1 от ЗМВР, с която А.Б. е задържан за срок до 24 часа поради наличието на данни,
че е извършил престъпление по чл. 325 НК, чрез непристойни действия и
нарушаване на обществения ред в комплекс „А.”, намиращ се в к. к. „С.Б.” и
престъпление по чл. 270 НК – чрез пречене на орган на властта да изпълнява
задълженията си по ООР.
Между собствениците на самостоятелни обекти в комплекс „А.”
в к. к. „С.Б.” възниквали различни конфликти, най-вече при провеждане на общите
събрания на етажната собственост. Във връзка с предходни конфликти с Решение №
420 от 12.09.2017г., постановено по АНД № 1918/2017г. по описа на Районен съд
Несебър, А.Б. бил признат за невиновен в това, че на 24.07.2017г. е нарушил
обществения ред.
Посочените отношения между собствениците дали повод на
част от тях да поискат присъствието на полицейски служители на насроченото общо
събрание за 24.07.2019г. Около 10:00 часа на посочената дата, шест полицейски
служители, сред които ответникът С., се явили в комплекс „А.”. Полицейските
служители имали информация, че на предходно събрание Б. предизвикал скандал.
При пристигането полицейските служители установили, че Б. е зад рецепцията в
комплекса. По тяхна инициатива той бил отстранен оттам, като му бил съставен и
протокол за предупреждение. Започнала процедура по регистрация на участниците в
общото събрание, която протекла в напрегната обстановка, поради образуването на
две групи от собственици, влизащи в конфликт една с друга. Б. бил от групата на
неговата майка – Р. Левченко (управител към онзи момент в етажната
собственост). Част от документите на собствениците не били приети при
регистрацията, поради което Р. Левченко обявила, че няма кворум и събранието се
отлага за другия ден. Това породила недоволство у част от собствениците, които
изразили пред полицейските служители съмнения за фалшифициране на документи.
Междувременно Р. Левченко предала на Б. документите
от събранието и той се запътил към изхода на фоайето. Част от собствениците го
обградили и искали от него да им даде документите. Неустановена по делото жена
успяла да издърпа част от документите от ръцете му. Между посочените
собственици и Б. започнало бутане и блъскане, като на място при тях се
приближил ответникът С.. Б. се опитал да излезе от фоайето, при което С.,
заедно със свои колеги, го задържал с помощта на помощни средства –
„белезници”. При задържането Б. започнал да крещи, че не оказва съпротива. След
задържането жалбоподателят бил поставен на стол извън фоайето, за да бъдат
изчакани допълнително повикани полицейски сили. Впоследствие Б. ***, като му
бил осигурен преводач от руски език. През цялото време той комуникирал с
полицейските служители и на български език. Бил му извършен личен обиск,
обективиран в изготвен протокол от 24.07.2019г. Ответникът С. изготвил Заповед № 304 зз – 734 от 24.07.2019г. за задържане на лице, която Б. отказал да подпише. На задържания били прочетени
правата, вписани в заповедта – чл. 72, ал. 3, 4, 5 и 6 и чл. 73 ЗМВР. Екземпляр
от заповедта бил връчен на Б. срещу подпис, като същата му била обявена на
руски език с помощта на преводач в 13 и 30 часа. Лицето било освободено в 12:50
часа на 25.07.2019г., като в протокола за обиск вписало на български език, че
получило вещите си без липси и повреди. На 24.07.2019г. била изготвена и
декларация (на л. 32 от делото), но Б. отказал да декларира, че е запознат с
правата си по смисъла на декларацията. По случая била изготвена и докладна
записка от ответника С. с № 304р-19454 от 26.07.2019г. Образувано било БП № 304
ЗМ – 968/2019г. по описа на РУ Несебър – за престъпление по чл. 325, ал. 1 НК –
за това, че на 24.07.2019г., около 10:00 часа, в комплекс „А.”, извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и
изразяващи явно неуважение към обществото – обиждал, изблъскал собственици на
апартаменти в този комплекс. По ДП били разпитани като свидетели 10 лица – С.С., Е.П., Г.Б., Н.П., Е.М., Р.М., А.Ф., Т.И., П.Т.и К.Ч..
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните
по делото доказателства: Заповед № 304 зз – 734
от 24.07.2019г. за задържане на лице, издадена от С.С., младши полицейски
инспектор в РУ Несебър, протокол за личен обиск на лице от 24.07.2019г.,
декларация от 24.07.2019г., докладна записка от мл. полицейски
инспектор С., длъжностна харатеристика на длъжностна младши полицейски
инспектор, жалба от А.Б. до началник сектор вътрешна сигурност при ОД на МВР
Бургас, свидетелските показания на свидетелите Ч. и М.,
догоовр за наем на недвижим имот, договор за услуга, материалите по ДП № 304 ЗМ
– 968/2019г. по описа на РУ Несебър, материалите по АНД № 1918/2017г. по описа
на Районен съд Несебър. Посочените доказателства по делото са непротиворечиви и
допълващи се, поради което съдът ги кредитира.
При така установената фактическа обстановка, съдът
достигна до следните правни изводи:
Жалбата е депозирана в рамките на 14-дневния срок за
обжалване по чл. 149, ал. 1 АПК, подадена от легитимирано да
обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме,
че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна.
Обжалваната заповед е издадена от компетентен
административен орган съгласно чл. 72, ал. 1 от ЗМВР - младши полицейски инспектор в РУ Несебър. Компетентността на
полицейския орган произтича пряко от разпоредбата на чл. 72, ал. 1 от ЗМВР.
Издателят на заповедта е разполагал с компетентност да постанови задържане на
лице при хипотезата на чл. 72, ал. 1 от ЗМВР, тъй като е полицейски орган.
Оспорената заповед е съставена в предвидената за това
писмена форма по смисъла на чл. 74 ЗМВР. Следва да се обърне внимание, че в
заповедта се съдържат реквизитите по смисъла на чл. 74, ал. 2 ЗМВР. Поради
което изискванията за форма на заповедта са спазени.
От събраните по делото доказателства се установява и
спазване на процесуалните правила при издаване на оспорената заповед. Същата не
е подписана от Б. поради негов отказ, удостоверен по реда на чл. 74, ал. 4 ЗМВР. Копие от заповедта е връчено на Б. по реда на чл. 74, ал. 5 ЗМВР.
Декларацията по чл. 74, ал. 3 ЗМВР не е попълнена от Б. поради отказ от негова
страна, удостоверен с подписа на един свидетел. Основното възражение на
жалбоподателя във връзка с процедурата е насочено към това, че не му е осигурен
преводач от литовски език. Следва да се обърне внимание, че заповедта за
задържане му е обявена на руски език с помощта на преводач в 13:30 часа на
24.07.2019г. Наред с това в протокола за личен обиск той е вписал на български
език, че е получил вещите си без липси и повреди. Налице са данни (вкл. и от
показанията на ангажираните от Б. свидетели), че жалбоподателят владее
български и руски език. Въпреки, че е получил препис от заповедта Б. не е
вписал нито в нея, нито в декларацията, че не разбира основанията за
задържането си. Разпоредбата на чл. 72, ал. 3 ЗМВР предвижда задължение
задържаното лице да се информира за основанията за
задържането му на разбираем за него език. В случая към момента на задържането Б. е контактувал с полицейските служители на
български език. Осигурен му е и превод на заповедта (в това число и основанията
за задържането му) на руски език. Т.е. налице са достатъчно данни, че
основанията за задържането на лицето са сведени до знанието му на разбираем от
него език, поради което не е налице нарушение на процедурата във връзка с
осъществения превод. С оглед обстоятелството, че текстът на заповедта е обявен
на Б. на разбираем за него език, вкл. и с цитиране на неговите права, както и с
оглед обстоятелството, че той е отказал да попълни предоставената му декларация,
съдът намира, че не е нарушена и процедурата по разясняване на правата му.
Съдът намира, че издадената заповед е материално
незаконосъобразна по смисъла на чл. 146, т. 4 АПК. Съображенията за този извод
са следните:
По арг. от чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР полицейските органи могат да задържат лице, за което има данни, че е
извършило престъпление. По смисъла на чл. 170, ал. 1 АПК административният орган трябва да установи съществуването на фактическите
основания, посочени в съответния административен акт. Такива указания са дадени
на ответника от съда по реда на чл. 171, ал. 4 АПК. Въпреки това по делото не е
доказано да са се осъществили фактическите основания за задържане на лицето. Както
се посочи за надлежното задържане на лицето е било необходимо да се докаже, че
има данни за извършено от негова страна престъпление. В заповедта за задържане
е цитирано, че са налице данни за две престъпления, извършени от Б. – по чл. 325 НК и по чл. 270 НК.
На първо място съдът намира, че за престъпление по чл.
270 НК не се съдържат никакви доказателства в целия събран по делото
доказателствен материал. Видно от докладна записка от мл. полицейски
инспектор С. в нея изобщо не е описано Б. по някакъв начин да е оказвал
съпротива на полицейските органи. Такава съпротива не се установява и от
показанията на разпитаните свидетели очевидци - Ч. и М.. В рамките на
образуваното ДП са разпитани множество свидетели и нито един от тях (вкл.
ответникът С.) не излага твърдения за съпротива срещу
полицейски служители. За такава съпротива се говори единствено в обясненията на С., дадени в хода на производството, по реда
на чл. 176 ГПК вр. чл. 144 АПК. Следва да се има предвид обаче, че в случая става
въпрос за обяснения на страна в процеса, които не се подкрепят от нито едно
друго доказателство (вкл. и докладна записка и свидетелски показания по
образуваното ДП на ответника С.). Ето защо в тази им част обясненията
на С. няма как да се кредитират от съда. Впрочем и при самото образуване на
досъдебното производство (първоначално бързо) с първото действие по
разследването – разпит на свидетеля С., са посочени единствено данни за
престъпление по чл. 325 НК. Изпълнителното деяние на престъплението по чл. 270,
ал. 1 НК се изразява в противозаконно пречене на орган на властта да изпълнява
задълженията си. По делото не се доказа нито едно действие на Б., което да е
било насочено към пречене на орган на власт да изпълнява задълженията си. Поради
тази причина липсват каквито и да е данни за престъпление по чл. 270, ал. 1 НК,
които да са налагали задържането на жалбоподателя.
На следващо място в заповедта се сочи, че са събрани данни за извършено от Б.
престъпление по чл. 325, ал. 1 НК, чрез извършването на непристойни действия,
които нарушават обществения ред в хотел „А.”. От изготвената
във връзка с преписката докладна записка младши полицейски инспектор С. се
установява, че фактическите действия на Б. във връзка с посоченото деяние са
следните: предизвикателно и провокативно държане с останалите собственици,
влизане в конфликти, пререкания, скандали с другите собственици, обиди към тях,
псувни и блъскане. За такива действия се сочи и в обясненията на С. по реда на
чл. 176 ГПК. Съдът намира, че не събрани достатъчно доказателства за наличието
на такива действия, извършени от Б.. На първо място разпитаните по делото
свидетели Ч. и М. потвърждават, че е възникнал конфликт между
определени собственици и Б.. Никой от тях не сочи обаче жалбоподателят да е
псувал, обиждал или блъскал други собственици. От показанията им се установява,
че непосредствено след обявлението за прекратяване на събранието се е
образувало струпване от много хора около жалбоподателя, като една жена е
издърпала част от документите, които той държи. Безспорно между хората и Б. е
имало физическо съприкоснование и бутане, но липсват данни по инициатива на Б.
да са предприети действия по псуване, блъскане и обиждане на останалите
собственици. Прави впечатление, че много от разпитаните на ДП свидетели, също
не са възприели такива действия от страна на жалбоподателя. В тази връзка
свидетелите М., И., Т. и Ч. твърдят единствено, че е станало спречкване, след
което Б. бил задържан, но не са видяли какво точно е
направил. Свидетелите К., Б. и Филимошин са възприели единствено
блъскане между Б. и един от собствениците, които са
го обградили към този момент. Единствено свидетелите П. и Н.П. сочат, че жалбоподателят псувал и
обиждал определени собственици. Показанията на тези двама свидетели обаче не се
потвърждават от разпита на двамата свидетели, разпитани пред съда, както и
разпита на по-голямата част от свидетелите, разпитани по ДП. Т.е. може да се
приеме за доказано единствено, че към момента, в който Б. се опитвал да напсуне
събранието, същият бил заобиколен от множество собственици и между него и тях
възникнално спречкване, изразяващо се в бутане и блъскане, като целта на Б.
по-скоро е била да си пробие път между тези собственици, за да напусне
сградата. Съдът намира, че тези действия на Б. не попадат в обхвата на
престъплението по чл. 325, ал. 1 НК. На практика всички доказателства по делото
са еднопосочни и установяват, че е налице личен конфликт между собственици в
етажната собственост и жалбоподателя. Следва да се има предвид, че хулиганските
действия се характеризират като неприлични, безсрамни, които се изразяват в
ругатни, буйство, невъзпитаност и други прояви, скандализиращи обществото.
Грубо нарушение на обществения ред има, когато деецът чрез действията си
изразява брутална демонстрация против установения ред. Чрез тях нарушава важни
държавни, обществени или лични интереси или съществено засяга нормите на нравствеността.
Явно неуважение към обществото има, когато деецът чрез действията си изразява
открито висока степен на неуважение към личността. При това антиобщественият
характер на тези действия се съзнава както от дееца, така и от други лица, на
които са станали достояние (арг. от т. 2 Постановление № 2 от 29.VI.1974 г. по н. д. № 4/74 г., Пленум на ВС). В съдебната си практика
върховната инстанция е приела, че дори и при наличието на така наречения „личен
мотив” е възможно да са налице и хулигански действия. В такава насока са напр.
Решение № 575 от 04.01.2011г. по н.д. № 2428/2011г. на II н. о. на ВКС, Решение № 51 от 07.07.2014г. по КНОХД №
1848/2013г. по описа на III н. о. на ВКС, Решение № 255 от 03.07.2015г. по к.н.д № 544/2015г. по описа
на I н. о. на ВКС. В тази
съдебна практика от върховната инстанция е прието, че хулигански подбуди са
налице дори и при личен конфликт, но само когато умисълът на подсъдимия
значително надхвърля представата за личен конфликт и съдържа желание за
демонстрация на явно неуважение към обществото. В тази връзка е необходимо действията
му да са съпроводени с други действия, като например обиди, крясъци, заплахи и
др., които грубо нарушават обществения ред. В случая личният конфликт е
безспорно установен по делото. Установява се, че този конфликтът е ескалирал и
голяма част от собствениците са се насочили към Б., за да търсят сметка от него. Именно в такава
обстановка е настъпило и бутане между тях и жалбоподателя. Съдът намира, че
неговото поведение е било насочено срещу останалите собственици, като участници
в конфликта, но не и срещу обществения ред. Липсват доказателства за интензитет
на действията на Б., който да надхвърля участието му в разразлия се личен
конфликт. Както се посочи липсват убедителни доказателства за крясъци, обиди и
заплахи от негова страна. Множеството свидетелски показания са в насока, че той
е избутал друг собственик, но няма данни това негово действие да е било
придружено с активни действия, насочени срещу обществения ред. Налага се извод,
че чрез действията си Б. се е проявил като участник в личен конфликт, в рамките
на етажната собственост, но не и като лице, демонстриращо явно неуважение към
обществото. Това негово поведение е било възприето непосредствено от
полицейските служители, поради което още към момента на задържането му не е
имало данни за извършено от него престъпление по чл. 325 НК.
В заключение може да се посочи, че по делото не се доказа (въпреки
разпределената доказателствена тежест) да са събрани данни към 24.07.2019г. за
извършени от страна на Б. престъпления. Т.е. не се доказа наличието на
фактически основания по смисъла на чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР за задържането на
лицето. Следователно оспорената заповед е материално незаконосъобразна и следва
да бъде отменена на това основание.
По разноските:
Във връзка с разноските са прилижми правилата на чл. 78 ГПК (арг. от чл. 144 АПК). От жалбоподателя се претендират разноски, съобразно
списък на разноските, представен по делото за първи път с писмена защита вх. №
9291 от 08.11.2019г. по описа на Районен съд Несебър. С писмената защита са
представени за първи път и доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение
и заплатено възнаграждение на преводач. Според т. 1 от Тълкувателно решение №
6/2012г. от 06.11.2013г. по тълк. дело № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС съдебни
разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила
възнаграждението. В договора следва да е вписан начина на плащане – ако е по
банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой,
то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е
достатъчно и има характера на разписка. Т.е. в цитираното решение изрично са
посочени доказателствата, които установяват заплащане на адвокатско
възнаграждение – банков документ или надлежно съставена разписка. Такива не са
представени пред съда до приключване на устните състезания в откритото съдебно
заседание от 04.11.2019г. В случая
доказателства за извършени разноски не са представени по време на последното съдебно
заседание, а едва с писмената защита, поради което не следва да се присъждат на
страната (в този смисъл Определение № 363 от 19.07.2010г. на ВКС по ч. гр. д. №
238/2010 г., I г. о., ГК, Определение № 62 от 23.03.2011 г. на ВКС по ч. гр. д.
№ 218/2011 г., I г. о., ГК, Определение № 866 от 01.12.2014г. по ч.гр.д. №
5737/2014г. на III гр. о. на ВКС, Определение № 224 от 29.04.2015г. по търг.
дело № 1498/2014г. по описа на II търг. отделение на ВКС и др.). Същото важи и
за доказателства за направени разноски за преводач. Впрочем и в т. 11 от
Тълкувателно решение № 6/2012г.
от 06.11.2013г. по описа на ОСГТК на ВКС е възприето, че претенцията
за разноски по чл. 80 ГПК може да бъде заявена валидно най-късно в съдебното
заседание, в което е приключило разглеждането на делото пред съответната
инстанция, а не с писмената защита. При тези данни и с оглед обстоятелството,
че искане за разноски е направено още с подаването на жалбата, съдът намира, че
към момента на приключване на съдебното заседание от 04.11.2019г. такива са
били доказани единствено в размер на 10 лв. – за платена държавна такса
(платежно нареждане на л. 14 от делото), поради което следва да се присъдят в
този размер.
Така мотивиран и на основание и на основание чл. 172, ал.
2, предложение второ от АПК вр. чл. 72, ал. 4 АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на А.Б., роден на ***г. в гр. В., Литва, литовец,
литовски гражданин, с адрес в България в к.к. „С.Б.”, комплекс „А.”, ап. ***, Заповед № 304 зз – 734 от
24.07.2019г. за задържане на лице, издадена от С.С., младши полицейски
инспектор в РУ Несебър
ОСЪЖДА ОДМВР Бургас да заплати на А.Б., роден на ***г.
в гр. В., Литва, литовец, литовски гражданин, с адрес в България в к.к. „С.Б.”, комплекс „А.”, ап.***, сумата от 10 лева, представляваща
осъществени пред настоящото инстанция разноски – за платена държавна такса.
Решението подлежи на обжалване пред
Административен съд - Бургас в 14-дневен срок от датата на получаване на
съобщението, че решението е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: