№ 1835
гр. Варна, 07.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IIIА СЪСТАВ, в публично заседание на
девети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Даниела Св. Христова
Светлана К. Цанкова
при участието на секретаря Елка Н. И.ова
като разгледа докладваното от Светлана К. Цанкова Въззивно гражданско
дело № 20213100502397 по описа за 2021 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.258 от ГПК.
Производството е образувано по въззивна жалба срещу решение №
261670/19.05.2021 г , постановено по гр.д. 6742 /2020 год по описа на ВРС .
Твърди се ,че решението е незаконосъобразно и се претендира неговата отмяна
по изложени подробни съображения във въззивната жалба .
Въззиваемата страна е депозирала писмен отговор,в който изразява становище за
неоснователност на въззивната жалба. Претендира разноски.
Съдът, след преценка на събраните доказателства, касаещи предмета на
спора, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, предметните предели на
въззивното производство, очертани с жалбата, намира, че жалбата е подадена в срока
по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице, съдържа необходимите реквизити, не
страда от пороци, поради което съдът я намира за допустима.
Съдът на осн. чл. 269 от ГПК, след като извърши служебна проверка,
намира обжалваното решение за валидно и допустимо.
Обжалваното решение подлежи на проверка за правилност по наведените в
жалбата оплаквания, поради което и за да се произнесе съдът взе предвид следното:
Производството е образувано по иск на Й. П. М., ЕГН **********,г срещу А.М.
1
Ч. – Г., ЕГН **********, за приемане на установено, че ответницата дължи на ищеца сумата
от 12 000 лв. - представляваща обезщетение за лишаване от ползване на съсобствен имот,
представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 66425.500.7334.1.1 по
КККР, одобрени със заповед № РД – 18 – 66/02.06.2008г. на Изпълнителния директор на
АГКК - С., изменени със заповед № 18 – 8021/07.10.2016г. на Началника на СГКК – С. с
площ от 174 кв.м., находяща се в гр. С., ******, построена в ПИ с идентификатор №
66425.500.7334 за периода от 01.11.2016г. до 10.10.2018г., ведно със законната лихва от
датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 25.11.2019г. до окончателното
изплащане на задължението, за която сума е издадена по реда на чл. 410 от ГПК заповед за
изпълнение № 635/07.02.2020 г. по ч.гр.д. №19769/2019 г. на ВРС, 24 състав, на
основание чл. 422 от ГПК вр. чл. 31, ал. 2 от ЗС.
Твърди се, че страните са съсобственици на процесния недвижим имот.
Съгласно Заповед № 437/1992 г. на Община С. за възстановяване на собствеността на
наследници на И. Г. П., съсобственици на ПИ с идентификатор № 66425.500.7334 и
изградените в него сгради в периода от 01.11.2016 г. - 10.10.2018 г. при квоти са лицата: В.
Д. Й. - 1/3 ид.ч. ; Й. П. М. - 1/3 ид.ч. ; АНК. М. Ч. - 1/6 ид.ч. ; Р. Г.а Б.-Ч.-1/12 ид.ч. ; М. П. Ч.
- 1/12 ид.ч. . Съгласно Споразумение от 1992г. АНК. М. Ч., П. М. Ч. /наследници Р. Г.а Б.-Ч.
и М. П. Ч./ и В. Д. Й. ползват и стопанисват съсобственият имот, като за разликата от
полагащите им се квоти плащат обезщетение за наем на М. Й. М.а, чиито наследник е
ищеца. Сочи се, че А.Ч. отдава под наем изцяло сградата с площ от 174кв.м., с което се
обогатявала за сметка на ищеца-съсобственик, тъй като ищеца е лишен от ползването на
сградата. Намира, че като лишен от ползването на общата вещ ответницата му дължи
средния пазарен наем съобразно квотата си в съсобствеността от 1/6 ид.ч., като за периода от
01.11.2016 г. до 10.10.2018 г. остойностява на 500лв. месечно. Претендира за уважаване на
така предявения иск и претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК , в писмен отговор ответницата оспорва иска по
допустимост, евентуално неоснователност. Счита, че исковата молба е предявена от лице без
представителна власт - ищецът Й. М. живее и работи в ******, ******, и не е учредявал
мандат за процесуално представителство по делото.Оспорва представителната власт на
ищеца за предявяване на иска, както и автентичността на представеното пълномощно,
поради което претендира открИ.е на производство по чл. 193 от ГПК за установяване на
истинността му. Намира, че сключеното споразумение от 25.05.1992 г. не обвързва
ответницата, доколкото задължението по него се е погасило със смъртта на наследодателите
на страните. Настоява, че реституирания имот не отговаря на сегашната площ и граници и
на имота. Сочи, че през м. април 1992 г. от ответницата и В. Й. са закупени два
преместваеми обекта от община С., които не са обект на реституция и наследниците на И. П.
нямат права върху тях. Твърди, че в резултат на кадастрални изменения и в последствие
реконструкция на павилионите, последните се обособили като самостоятелен обект – сграда
с идентификатор №66425.500.7334.1.1 с площ от 174кв.м. за обществено хранене и
самостоятелен обект - сграда с идентификатор №66425.500.7334.1.2 с площ от 219кв.м. за
2
обществено хранене; сграда с идентификатор №66425.500.7334.1.3 складова база с площ от
62кв.м. и реституирания магазин/дюкян/ - с идентификатор №66425.500.7334.1.4 с площ от
157кв.м. Ищецът не е участвал при реконструкцията и подобряването на имота и влагане на
средства в него, в т.ч. изградените сгради. През 2016 г е проведена среща на
съсобствениците, ищецът чрез адв. Г. заявил, че не желае да участва в разходите за имота и
не желае получаване на доход от 1/3 от всяка сграда, доколкото доходът от склада и дюкяна
го удовлетворявал напълно. Постигнали устна уговорка по отношение на разпределение на
ползването по колена на починалите трима наследодатели, което се запазило до 10.10.2018г.
Твърди, че съсобственика ищец никога не е заявявал претенции писмено или устно за
служене лично с общата вещ съобразно дела си, както и ответницата не получава доход от
това. Твърди, че ищецът няма качеството на неползващ съсобственик, доколкото е
получавал обезщетение за най-голяма площ от имота и реално е ползвал същия в периода от
2016г. до 2018г., поради което моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.
Съдът въз основа на събраните по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните приема за установено следното от фактическа страна:
По ч.гр.д. №19769/2019 г. на ВРС, срещу ответника е издадена заповед за
изпълнение № 635/07.02.2020 г. на парично задължение по чл. 410 ГПК за 12 000 лв.,
представляваща обезщетение за лишаване от ползване на съсобствен имот - самостоятелен
обект в сграда с идентификатор № 66425.500.7334.1.1 по КККР с площ от 174 кв.м.,
находяща се в гр. С., ******, построена в ПИ с идентификатор № 66425.500.7334 за периода
от 01.11.2016г. до 10.10.2018г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на
заявлението по чл. 410 ГПК – 25.11.2019г. до окончателното изплащане на задължението.
Срещу заповедта за изпълнение е постъпило възражение от АНК. М. Ч. , поради
което е предявен иска .
Установено е по безспорен начин,че на 24.06.1933 г. И. Г. П. е придобил
собствеността върху недвижим имот в гр. С., ******, заедно с построените сгради. С
договор от 10.12.1977 г. наследниците на И. Г. П. са продали на ГНС – С. собствения си
недвижим имот и построените в него сгради. Със заповед №473/04.06.1992 г. е постановено
отписване от актовите книги на имота, предмет на договора от 1977 г., собственост на
наследниците на И. Г..
Не е спорно между страните, че на 25.05.1992 г. е подписано споразумение
между К. И.ова Д., М. И.ова Г.а и З. В. Г.а и М. Й. М.а за разпределение ползването на
имота. Съгласно т. 3 от споразумението наследниците на Й. И.ов Г. – З. В. Г.а и М. Й. М.а
предоставят за ползване своята 1/3 ид.ч. на другите две наследници К. Д. и М. Г.а срещу
наем.
Представено е споразумение между В. Й., А. Ч., П. Ч., З. Г.а и М. М.а, съгласно
което се задължават В. Й. да заплаща наем на З. Г.а и М. М.а от 2000лв., А. Ч. и П. Ч. да
плащат наем на З. Г.а и М. М.а от по 1000лв. на месец.
Не е спорно между страните, че В. Д. Й.; Й. П. М.; АНК. М. Ч.; Р. Г.а Б.-Ч.; М. П.
3
Ч. са съсобственици на ПИ с идентификатор 66425.500.7334 и изградените в него сгради в
периода от 01.11.2016 г. - 10.10.2018 г.
От нот. акт № 90/ 10.10.2018 г. се установява, че Й. П. М. е продал на В. Д. Й.
притежаваните от него 1/3 ид.ч. от ПИ с идентификатор 66425.500.7334 и изградените в него
сгради с ПИ с идентификатор 66425.500.7334.1.1, ПИ с идентификатор 66425.500.7334.1.2,
ПИ с идентификатор 66425.500.7334.3, ПИ с идентификатор 66425.500.7334.4. Представена
е скица на имотите, в която са посочени като титуляри наследниците на И. Г. П..
Представено е удостоверение за категоризация за предоставен под наем обект в
гр. С. ул. ******..
Видно от данъчна декларация е, че процесния имот е деклариран на
собствениците Й. П. М., В. Д. Й., А.М. Ч., М. П. Ч..
От удостоверение за наследници на И. Г. П. / поч. на 24.10.1973 г./, се установят
наследниците му - В. Й., Й. П. М., А.М. Ч.- Г., Р. Г.а Б. – Ч. и М. П. Ч..
Наследници на Й. И.ов Г., починал на ****** г. са З. В. Г.а и М. Й. М.а.
Наследник на З. В. Г.а/ поч на ****** г./, е М. Й. М.а. Наследник на М. М.а е Й.
П. М..
Наследник на М. И.ова Г.а /поч на ******г./, е А. М. Ч.- Г. и П. М. Ч., починал на
****** г., като негов наследник е М. П. Ч. и съпуга Р. Г.а Б. - Ч..
Видно от удостоверение за наследници №579/11.02.2021г. наследници на К.
И.ова Д. / поч. на ****** г./, е В. Д. Й..
От назначената по делото съдебно-оценителна експертиза, неоспорена от
страните, което заключение съдът намира за безпристрастно и компетентно дадено, се
установява, че пазарната стойност на средномесечния пазарен наем на недвижим имот ПИ с
идентификатор 66425.500.7334.1.1, ПИ с идентификатор 66425.500.7334.1.2, ПИ с
идентификатор 66425.500.7334.3, ПИ с идентификатор 66425.500.7334.4, находящи се в гр.
С., ******5 възлиза на сумата от 83060 лв. за периода от 01.11.2016 г. до 10.10.2018 г., като
за 1/6 ид.ч. сумата възлиза на 13843лв.
Въз основан на установената фактическа обстановка,съдът приема правни
изводи:
Видно от исковата молба и уточняващите такива, предявеният иск е с правно
основание чл. 422 вр. 415, ал. 1, т.2 от ГПК вр. чл. 31, ал. 2 от ЗС - ищецът се позовава на
ползване на имота от ответницата в обем по - голям от притежавания от нея, което
представлява източник, основание на парично вземане по чл. 31, ал. 2 ЗС
Съгл. чл. 31, ал. 1 ЗС всеки съсобственик има право да си служи със
съсобствената вещ изцяло, стига да не пречи на другите да си служат с нея според правата
им, като източник на вземането е реалното ползване на общата вещ
В производството не е спорно обстоятелството, че страните по делото са
съсобственици на процесните недвижими имоти,като правилно ВРС е посочил, че
4
твърдението имотите са претърпели изменения, като ищецът не е участвал в разходите за
подобренията на имота, са без правно значение за наличието на съсобственост и не следва
да бъдат разглеждани в настоящото производство.
Настоящият въззивен състав възприема извода на ВРс, че с оглед представените
по делото доказателства,съсобствеността е разпределена по следния начин : В. Й. -
4/12 ид.ч.; Й.М. - 4/12 ид.ч. 2/12 ид.ч. за А. Ч. – Г. и по 1/12 ид.ч. за наследниците на П. Ч.-
Р. Б. Ч. и М. Ч..
Ищецът заявява, че претендира обезщетение за лишаване от ползването на
съсобствената вещ съобразно правата му, а не гражданските плодове от отдаване на имота
под наем на трето лице,като ответницата е заявила, че не е ползвала имотът еднолично, не
е ограничавала правата на ищеца, в т.ч. ищецът не е предявявал под устна или писмена
форма желание да се ползва от общата вещ или да получава обезщетение за лишаване от
ползване.
За да се уважи предявената претенция по чл. 31, ал. 2 от ЗС е необходимо
ответникът да ползва имота или площ, по - голяма от съответстващата на правата му в
съсобствеността, ищецът да е отправил писмена поК. за заплащане на обезщетение за
лишаване от ползването и да е доказал ползата, която е пропуснал след поК.та.
Правилно и законосъобразно, ВРС е приел,че в случая по делото не са
ангажирани доказателства ответната страна да е ползвала еднолично съсобствения имот в
по-голям дял от притежавания от нея. Представените данъчни декларации и удостоверения
за категоризация не установяват по никакъв начин, че ответницата ползва еднолично имота
сама или чрез трето лице безвъзмездно и то в по-голям от притежавания от нея дял
Отделно от това, липсват данни ищецът да е отправил поК. до ответната страна
като необходим елемент от фактическия състав за възникване на вземането за обезщетение
за ползване на съсобствения имот, като наличието на споразумение от 25.05.1992 г. не
подменя необходимостта от същата. За да обоснове претенция за заплащане на обезщетение
за ползването на имота, ищецът е следвало след смъртта на своя наследодател изрично да
поиска ползване на имота съобразно правата си, респективно получаване на обезщетение за
лишаване от ползването.
По изложените съображения съдът намира иска с правно основание чл. 422 от
ГПК вр. чл. 31, ал. 2 ЗС за недоказан по основание, поради което следва да бъде отхвърлен
изцяло .
В обобщение,решението на ВРС като правилно и законосъобразно следва да се
потвърди.
С оглед изхода на спора пред въззивната инстанция, въззивникът следва да
заплати на въззиваемата страна направените пред въззивната инстанция разноски в размер
на 600 лв.
5
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 261670/19.05.2021 г , постановено по гр.д. 6742
/2020 год по описа на ВРС.
ОСЪЖДА Й. П. М., ЕГН **********, гр. ******, да заплати на А.М. Ч. – Г.,
ЕГН **********, ******, сумата от 600лева , представляваща сторени разноски за
въззивната инстанция, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в
едномесечен срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6