Решение по дело №1987/2023 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 1677
Дата: 16 октомври 2023 г. (в сила от 16 октомври 2023 г.)
Съдия: Светомир Витков Бабаков
Дело: 20237180701987
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 7 август 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

№1677/16.10.2023 г.

гр. Пловдив

В ИМЕТО НА НАРОДА

           АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ,  XХХI КАСАЦИОНЕН СЪСТАВ, в  публично заседание на 28.09.2023 г. в следния състав:

                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРИАНА МИХАЙЛОВА                                        ЧЛЕНОВЕ:  ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ

СВЕТОМИР БАБАКОВ

 

при участието на секретаря Розалия Петрова и при участието на прокурора Борис Михов като разгледа дело номер 1987 по описа за 2023 година докладвано от съдия Светомир Бабаков, и за да се произнесе взе предвид следното:

        Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК, във вр.  чл.63, ал.1 ЗАНН.

Делото е образувано по касационна жалба на Д.К.П. от гр. Септември, чрез адв. С.П. срещу Решение № 1256/17.07.2023 г. по АНД № 3583/2023 г. на Районен съд – Пловдив, с което е потвърден  Електронен фиш серия К № 4618530 на ОДМВР Пловдив.

Касационният жалбоподател оспорва решението на първоинстанционния съд, като счита, че ЕФ не отговаря на законовите изисквания.

Ответникът по касационната жалба ОДМВР Пловдив. ангажира становище по касационната жалба и претендира разноски.

Прокурор при Окръжна прокуратура Пловдив дава заключение за неоснователност на жалбата и предлага да бъде оставено в сила решението на първоинстанционния съд.

Административен съд Пловдив, след като прецени допустимостта и основателността на подадената жалба с оглед наведените в нея касационни основания, приема следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна в законоустановения 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима.

Разгледана по същество съгласно чл. 218 от АПК същата се явява неоснователна.

Районен съд Пловдив е установил, че Д.К.П. е санкционирана за това, че на 15.03.2021 г., в 15:00 часа, в гр. Пловдив, бул. „Цариградско шосе“- ПВ „Скобелева майка“ северно платно, в посока запад, при въведено ограничение от 50 км/ч, за населено място, л. а . „Фолксваген Туарег“ рег. № РА *** КМ се движело с установена наказуема скорост от 67 км/ч, заснето със система за автоматично фиксиране CORDON-M2 M2 и отчетен толеранс от минус 3 км/ ч в полза на водача, а наказуемото превишение на скоростта било от 17 км/ час. Установено било, че процесното МПС е собственост на Д.К.П. от гр. Септември. Именно на последната е била ангажирана административнонаказателната отговорност за установеното нарушение, на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 2, т. 2 от ЗДвП, като бил издаден процесният Електронен фиш серия, с който й било наложено административно наказание глоба в размер на 50 лева.

За да потвърди електронния фиш, съдът е приел, че не са допуснати процесуални нарушения във връзка с издаването му. Приел е, че техническото средство, с което е установено нарушението е от одобрен тип, както и че е изготвен надлежен протокол съгласно разпоредбата на чл. 10 ал.1 от Наредба 8121з532/12.05.2015 г. От правна страна, съдът е приел, че е налице осъществен състав на нарушение на чл. 21 ал.1 от ЗДвП и правилно е приложена санкционната разпоредба на чл. 182 ал.1 т.2 от ЗДвП.

Решението на РС Пловдив е валидно, допустимо, и правилно.
Настоящият съдебен състав счита, че нарушението е установено по безспорен начин и правилно е приложен законът, като не са допуснати процесуални нарушения. Съобразно представените по делото доказателства, нарушението е установено посредством мобилна система за видеоконтрол, за която по делото е представен Протокол за използване на съответната дата, както и протокол за последваща проверка. Нарушението е документирано и със съответен снимков материал, на който ясно се вижда регистрационния номер на автомобила.  При използването на техническото средство са изпълнени условията за приложение на 
чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. Спазени са и изискванията на ЗДвП за съдържание на фиша и процесуалните правила по чл. 189, ал. 5 и сл. от ЗДвП. Деянието е санкционирано законосъобразно, като наложената глоба от 50 лева съответства на нормативно предвидения в чл. 182, ал. 2, т. 2 от ЗДвП вид и размер на наказанието и на констатираното превишение на скоростта за движение.

Настоящият касационен състав категорично се дистанцира от доводите в касационната жалба и цитираната там съдебна практика че следва да бъде приложена разпоредбата на чл. 39 ал.2 от ЗАНН и след установено несъгласие да последва издаване на АУАН и НП за нарушението, което се санкционира с ЕФ по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП в размер на 50 лева.Според чл. 189, ал. 14/предишна ал. 6 от ЗДВП за неуредените в този закон случаи по съставянето на актовете, издаването и обжалването на наказателните постановления и фишове и по изпълнението на наложените наказания се прилагат разпоредбите на Закона за административните нарушения и наказания. Във всеки случай ЗАНН е общ закон по отношение на ЗДвП, който в случая е уредил издаването на ЕФ за констатирано нарушение на чл. 21 от ЗДвП, което се наказва със глоба в размер на 50 лева.

Действително, установи се, че съдът не е изискал справка от Община Пловдив, дали цитираното в ЕФ място на нарушението попада на територията на гр. Пловдив и дали за него е важимо въведеното ограничение за скорост от 50 км. ч. за населено място. Касационната инстанция обаче счита, че такава справка не е необходима за изясняване на спора от правна страна, тъй като е ноторно известно че пътен възел „Скобелева майка“ се намира на територията на гр. Пловдив, а и това обстоятелство може лесно да бъде проверено чрез приложението google maps.

По изложените съображения и с оглед извършената служебна проверка по чл. 63в от ЗАНН, във вр. с чл. 218, ал. 2 от АПК, съдът следва да остави в сила оспорения  съдебен акт.

Предвид установения изход на спора пред касационната инстанция и на основание чл. 63д, ал. 4 и 5 от ЗАНН, в полза на ОДМВР Пловдив следва да бъдат присъдени своевременно заявените разноски за касационната инстанция, които представляват юрисконсултско възнаграждение за осъществено процесуално представителство. На основание чл. 63д, ал. 5 от ЗАНН, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 27е от Наредбата за заплащане на правна помощ, съдът намира, че следва да се присъди възнаграждение в размер на 80 лева.

Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Административен съд гр. Пловдив, XIХсъстав

 

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1256/17.07.2023 г. по АНД № 3583/2023 г. на Районен съд – Пловдив.

ОСЪЖДА Д.К.П. от гр. Септември, да заплати на ОДМВР Пловдив сумата от 80 (осемдесет) лева разноски Пловдив за юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:                        

 

                   ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                        2.