Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 154 06.07.2020 год. гр.Добрич
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Добричкият окръжен съд гражданско отделение
На трети
юни 2020
год.
В
открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛАТЕЯ ХАНДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ДЯКОВА
Г. ПАШАЛИЕВ
Секретар:Румяна Радева
като разгледа докладваното от съдия Дякова
въззивно гражданско дело №
174 по описа за 2020 год.
за да се произнесе съобрази следното:
Производството
по делото е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по жалба рег.№222/27.01.2020
год. на Ф.М.С., ЕГН ********** и Ю. А.С. , ЕГН **********,*** срещу решение № 5
/14.01.2020 год. по гр.д.№ 245/2019 год. на
Районен съд Т.,с което е :
1./ оставено без уважение правопогасяващото им възражение , че са придобили собствеността на спорните идеални
части от 2 / 8 и.д.части на съделителите Р. М.С. и Г.Ф.Р. от недвижимия имот дворно място с площ от *** кв.м.,
съставляващо УПИ ***, с пл. № ***, *** в
квартал 41 по ПУП на село Ж.,
общ. Т., ведно с построеното в
същото дворно място едноетажно
еднофамилно жилище, със застроена площ от 65
кв.м. по правилото на чл. 69 от ЗС във връзка с чл.79 ал.1 от ЗС и
2./
допуснато е да се
извърши съдебна делба на дворно с площ от *** кв.м., съставляващо УПИ ***, с
пл. № ***, *** в квартал * по ПУП на село
Ж., общ. Т., ведно с построеното в същото дворно място
едноетажно еднофамилно жилище, със
застроена площ от 65 кв.м. , оставено в наследство от М.С. ***
починал на ***година в село Ж. между съделители и квоти както следва:Р.М.С. , ЕГН ********** ***-1/8
ид.ч., Ф.М.С. ,ЕГН ********** и Ю. А.С. ,ЕГН **********,*** -6/8 ид.ч. ,формирана както
следва: 1/8 ид.ч. за Ф.С. по наследство
и 5/8 ид. за двамата в режим на СИО и Г.Ф.Р.
, ЕГН ********** *** -1/8 ид.ч.
Изразено е несъгласие с фактическите констатации
на първоинстанционния съд ,направени несъответно на събраните по делото писмени
и гласни доказателства,както и с
правните му изводи,предимно с теоретичен
характер по въпросите относно обема на придобити права от съделители
по силата на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за
издръжка и гледане ,респ. квотите при които следва да бъде допусната делбата на
недвижим имот при съобразяване
притежанието на права по силата на договор и наследяване,както и по приложението на разпоредбите на чл.69 от
ЗС,във връзка с чл.79 ал.1 от ЗС.
Отправено е искане обжалваното решение да бъде отменено,като
въззивният съд постанови ново по същество на спора за отхвърляне на иска по
чл.69 от ЗН,тъй като делбения имот не е
съсобствен на наследниците на М.С. С., а обект на лично притежание на
въззивниците,респективно делбата да бъде извършена не при посочените от ТРС
квоти,а законоустановените такива.
При данни,че постановеното неизгодно за
въззивниците решение им е връчено на дата 22.01.2020 год., жалба рег.№222/27.01.2020 год. е подадена в срока по чл. 259 ал.1
от ГПК и е процесуално допустима .
Въззиваемите страни Р.С. и Г.Р. считат жалбата за неоснователна и настояват да
не бъде уважавана,което свое становище са изразили в подаден в срока и по реда
на чл.263 ал.1 от ГПК отговор рег.№ 494/25.02.2020 год.
Правомощията на
въззивният съд съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК са да се произнесе служебно по валидността и
допустимостта на обжалваното в цялост първоинстанционно решение,както и по
приложението на императивните правни норми,а по останалите въпроси
–ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците,водещи до
неправилност на решението.
Обжалваното решение е отчасти недопустимо касателно отразяването
в съдържанието на решението по чл.236 ал.1 т.5 от ГПК произнасяне на съда по отправено от
въззивниците възражение по чл.79 ал.1 от
ЗС.При разглеждане на възражението за
придобиване на недвижим имот по давност, произнасянето на съда се осъществява
чрез постановеното по самия иск - изводът дали възражението на ответниците е основателно или не, се отразява единствено
в мотивите на решението, като в диспозитивната му част този извод се отразява
чрез уважаването или отхвърлянето /изцяло или частично/ на предявения иск. Този
начин на произнасяне следва от самата същност и предназначение на възражението
за придобивна давност като средство за
защита на ответниците срещу
първоначалния иск за делба и от липсата
на процесуална самостоятелност на същото /за разлика от насрещния иск/.
Жалбата е неоснователна по
съображения,основани на фактически
констатации и правни изводи ,както следва:
Претенцията на Р.М.С. срещу Ф.М.С., Ю. А.С. и Г.Ф.Р. е за
делба на недвижим имот:дворно място и
сграда в с.Ж., общ.Т.,притежаван от страните в съсобственост по наследство от М.С.
С.,поч. *** год. и по силата на алеаторен договор от 28.06.2004
год.,сключен между част от наследниците
му по закон:починалата на дата ***год.
съпруга Ф. К. С. и низходящ от първа степен -първия ответник по
време на брака му с втория ответник.Само приобретателите на част от недвижимия
имот по алеаторния договор ползвали делбения имот,а наследниците му не можели
да постигнат съгласие за доброволното му поделяне,поради което се
настоява,делбата да бъде извършена по съдебен ред.
В подаден в срока и по реда на чл.131 от ГПК писмен
отговор рег.№ 1945/20.08.2019 год. ответниците
Ф.М.С. и Ю. А.С. са изразили становище
за допустимост и неоснователност на
иска,тъй като делбеното имущество не било съсобствено, а обект на тяхно притежание по
наследство,сключен алеаторен договор и придобивна давност.Преди смъртта си , общия
наследодател бил заявил на близки и познати,че притежаваните от него ниви и
делбените имоти,остават за тях,тъй като именно ответниците полагали грижите за
него и съпругата му.Владение лично за себе си установили още преди смъртта на
общия наследодател,продължило и след това и до настоящия момент. Другите
наследници не били изразявали претенции по отношение на имотите,не го били
посещавали ,още изначално били наясно,че са отстранени от имота и не го
посещавали по никакъв повод.Ответниците били демонстрирали ,че считат имота за
своя собственост,извършвали всичко необходимо за поддръжката му,направили
подобрения като в личен имот.С оглед
продължилото непрекъснато и необезпокоявано владение за себе си повече от 10 години,считат за
настъпили последиците по чл.79 ал.1 от ЗС и настояват за отхвърляне на иска за
делба,а в условията на евентуалност ,тя
да бъде извършена при законоустановените квоти.
В подаден в срока и по реда на чл.131 от ГПК писмен
отговор рег.№ 2121/13.09.2019 год. ,ответникът Г.Ф.Р. е
изразил становище за допустимост и основателност на заявената претенция.Желае
да бъде допуснато извършването на делба на съсобствено между страните имущество
при законоустановените квоти.
От събраните по делото доказателства,поотделно и
в тяхната съвкупност,съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Страните по делото са наследници по закон на
починалия на дата *** год. М.С. С.-така
удостоверения за наследници изх.№№ АО-12-04/10.01.2019 год. и АО-12-05/10.01.2019
год. на кметството с.Ж. и изх.№ 003/15.01.2019 год. на Кметството с.З..Ищецът Р.М.С. и първия ответник Ф.М.С. са низходящи от първа
степен, а третият ответник Г.Ф.Р. е низходяща от втора
степен,дете на починалата на дата *** год. А. М.М..М.С. С. е оставил като
наследник /съпруга/ и Ф. К. С.,починала на дата ***год.Вторият ответник Ю. А.С. е
съпруга на Ф.М.С.-така удостоверение за сключен на дата *** год. граждански
брак.
Не е спорно между страните,че съпрузите М.С. С. и Ф. К. С. са придобили по време на
брака си делбения имот,а в тази насока е и н.а.№ *** год. на ТРС.
С договор от дата 28.06.2004 год.,сключен с н.а.№
*** год. на Р. Д.,нотариус с рег.№ *** на НК и район на действие-Районен съд Т.,вх.рег.№
1505/29.06.2004 год.,АКТ № *** год. на Службата по вписванията,Ф. К. С. е
прехвърлила на сина си Ф.М.С.
своите 4/6 ид.ч. от недвижим имот: дворно място с площ от *** кв.м.,
съставляващо УПИ ***, с пл. № ***, *** в
квартал * по ПУП на село Ж.,
общ. Т., ведно с построеното в
същото дворно място едноетажно
еднофамилно жилище, със застроена площ от 65
кв.м. Прехвърлителката си е запазила
правото да живее в имота докато е жива,а приобретателят е нямал право да
отчуждава имота под каквато и да е форма,освен с нейното изрично писмено съгласие.
Свидетелите Б. Х. И. ,С. Х. М. , Г. Г. Г.,Ш. М.
Д. ,О. А. И. /зет на ответниците/ ,Н. М. К. и Б. Х. И. са дали показания,че
ответникът Ф.С. е живеел в едно домакинство със своите родители М.С. С. и Ф. К. С. в недвижимия имот,заявен за
делба.Той полагал грижи за тях до смъртта им .Останалите деца на възрастните
хора ги посещавали в къщата в с.Ж. до смъртта им.На свидетелите не са известни
случаи, ищецът да не е допускал останалите наследници до имота,респективно те да са изявявали
претенции към имота. Св.Г. Г. Г. е
посочил,че бай М. е помогнал на сина си Р. да си купи къща ,както и заявявал,че
тъй като най-малкия син Ф. го гледал, делбения имот ще остане за него.По тази
причина ответникът Ф.С. го възприемал като свой. Като всеки стопанин ремонтирал дома за 3 000 лв.,вкл. направата на
покрив.Другият син не посещавал за да
работи дворното място-да копае или сее.Показания за желанието на М.С. С.
,имотът да остане за най –малкия син-ответника е дал и св. Ш. М. Д. . Св. О. А. И. сочи,че общия на страните
наследодател е заявявал : ”Каквото остане от мене,всичко на Ф. да остане”.Тъстът
му направил ремонти,доста пари хвърлил-вън,вътре,ограда,покрив.
Неоснователно е заявеното от Ф.М.С. и Ю. А.С. възражение по чл.79 ал.1 от ЗС.
Материалното държане на вещта и волята фактическата власт да
се упражнява за себе си, дават понятието на владението, но те не са достатъчни
да го направят годно да произведе гражданските последици, които произтичат от
владението. За да е налице владение, годно да произведе правни последици, е
необходимо упражняването на фактическата власт за себе си да е постоянно и
непрекъснато , да е израз на воля,
трайно да се държи вещта по начин препятстващ евентуалното владение на други
лица ,да не е установено с насилие или по скрит начин, да е явно ,като се упражнява така, че всеки заинтересован да
може да научи за това и да е несъмнено ,че владелецът държи вещта, както и за
това, че я държи за себе си.
От показанията на разпитаните свидетели не се
установява,ответниците да са установили владение върху имота приживе на наследодателя
и с негово съгласие.Напротив ,доколкото същият е заявявал желание имота да
остане на най-малкия син ,то е било за след смъртта му.
Когато един от наследниците упражнява фактическа власт върху
оставен в наследство имот, той е владелец само на притежаваната от него по
наследство идеална част от имота и държател на идеалните части на останалите
сънаследници. За да се приеме, че този наследник е установил владение и върху
притежаваните от другите наследници идеални части от имота, не е достатъчно той
да упражнява фактическа власт върху целия наследствен имот, а е необходимо
освен това да е отблъснал владението на останалите наследници, като е
манифестирал ясно пред тях намерението си да владее целия наследствен имот само
за себе си. Това следва да стане с конкретни действия на отричане правата на
останалите сънаследници върху имота, които действия да са станали достояние на
тези сънаследници. Такива действия могат да
бъдат например отказа на ползващия имота сънаследник да допуска останалите
сънаследници в имота, или доведено до знанието на останалите сънаследници
намерение на сънаследника-държател да се разпореди с имота само в своя полза,
или ползването на имота по начин, който ясно показва, че изключва владението на
останалите сънаследници.
Декларирането
на имота в данъчните служби на свое име, без това деклариране да е станало
известно на останалите сънаследници, не представлява действие на отричане на
техните права. Плащането на данъци и консумативни разноски за имота,
извършването на ремонти в имота също не са такива действия, защото съгласно чл. 31 от ЗС всеки съсобственик е длъжен да
участва в ползите и тежестите за общата вещ съобразно дела си, а когато сам е
поел целите разноски за съсобствената вещ може да иска от останалите
съсобственици да му заплатят такава част от тези разноски, която съответства на
техния дял в съсобствеността. Фактът, че разноските за даден имот са поети само
от един от съсобствениците, сам по себе си не означава, че този съсобственик
отрича правата на останалите съсобственици,още повече че именно той е ползващия
го.
По правилата на чл.5 ал.1,чл.9 ал.1 и чл.10 ал.1
от Закона за наследството ,чл.26 ал.1 и чл.27 от СК/отм./ , притежаваната от
½ ид.ч. от делбения имот от починалия на дата *** год.
М.С. С.
е придобита от Ф. К. С., Р.М.С. , Ф.М.С. и Г.Ф.Р.,съответно
по 1/8 ид.ч. за всеки един от тях,т.е. делбения имот е бил съсобствен
между Ф. К. С., Р.М.С. , Ф.М.С. и Г.Ф.Р.
,съответно при квоти от по 5/8 ид.ч.,1/8 ид.ч.,1/8 ид.ч. и 1/8 ид.ч. от дата С алеаторния договор от 28.06.2004 год., Ф. К. С. е отчуждила в полза на сина си Ф.М.С.,по време на брака му с Ю. А.С. 4/6
ид.ч.,т.е. и права каквито не притежава в имота ( 5/8 =15/24 ,а 4/6 =16/24 ).Релевантен за частта на всеки съделител ,която следва да бъде посочена в решението по
чл.344 ал.1 от ГПК е размера на действително притежаваните от Ф. К. С. права в
съсобствеността,а не посочения в по-голям размер в алеаторния договор.С оглед
на горното,делбата следва да бъде допусната при квоти от по 1/8 ид.ч. за Р.М.С. , Ф.М.С. и Г.Ф.Р.
по наследство и 5/8 ид.ч. в режим на СИО
за Ф.М.С. и Ю. А.С..
Обжалваното решение в частта по допускане на делбата е
законосъобразно постановено и на основание чл.271 ал. от ГПК следва да бъде
потвърдено.
С оглед изхода по спора-неоснователност на подадената
жалба,въззивниците Ф.М.С. и Г.Ф.Р. следва
да заплатят на въззиваемите страни Р.М.С. и Г.Ф.Р. сторените съдебно –деловодни
разноски във производството пред Окръжен съд Добрич в размер на по 300 лв. за адвокатско възнаграждение- така определение №
93 от 18.05.2018 год. на ВКС по ч. гр. д. № 1667/2018
год., II г. о. ;определение
№ 4 от 06.01.2011 год. по ч. гр. д. №
542/2010 год. на II г. о. и определение
№ 252 от 11.07.2014 год. по гр. д. № 2024/2014 год. на I г. о..
По изложените
съображения,съдът
Р Е Ш
И :
ОБЕЗСИЛВА
решение № 5 /14.01.2020 год. по гр.д.№ 245/2019 год. на Районен съд Т.,с което е оставено без уважение заявеното от Ф.М.С., ЕГН ********** и Ю. А.С.,ЕГН
**********,*** правопогасяващо възражение за придобиване собствеността на 2 / 8 и.д.части
от недвижимия имот дворно
място с площ от *** кв.м., съставляващо УПИ ***, с пл. № ***, *** в квартал 41 по ПУП на село
Ж., общ. Т., ведно с построеното в същото дворно място
едноетажно еднофамилно жилище, със
застроена площ от 65 кв.м. по правилото
на чл. 69 от ЗС във връзка с чл.79 ал.1
от ЗС.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 5 /14.01.2020 год. по
гр.д.№ 245/2019 год. на Районен съд Т. в
останалата му част.
ОСЪЖДА Ф.М.С., ЕГН ********** и Ю. А.С. , ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТЯТ на Р.М.С.,ЕГН
********** *** сумата от 300 лв.,сторени съдебно-деловодни разноски за
въззивното производство .
ОСЪЖДА Ф.М.С., ЕГН ********** и Ю. А.С. , ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТЯТ на Г.Ф.Р. ,
ЕГН ********** *** сумата от 300 лв.,сторени съдебно-деловодни разноски за
въззивното производство .
Решението подлежи на обжалване при
условията на чл.280 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните пред
ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.