№ 2213
гр. Пазарджик, 23.07.2024 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседА.е на двадесет и трети юли през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Николинка Н. Попова
при участието на секретаря Наталия Димитрова
като разгледа докладваното от Николинка Н. Попова Гражданско дело №
20215220103600 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 323 ал.3 ГПК във връзка с чл.127 ал.3 СК.
Ищцата по иск чл. 127 ал.2 СК относно спор за упражняване на
родителски права – А. П. Ч. е предявила чрез своят процесуален представител адв. Е.П.
искане за изменение на постановените привременни мерки с определение № 3307/
28.12.2023 г. относно грижата за малолетната й дъщеря В. К.ова Ч. , като желае да й се
предостави упражняването на родителските права върху това дете, което да живее заедно с
нея, а на бащата К. Ч. се определи подходящ режим за лични контакти и същият да бъде
осъден за заплаща издръжка. Съдът констатира , че в подадената молба , молителката е
допуснала техническа грешка в диспозитива на своето искане , като погрешно е посочила
номера и датата на съдения акт, но в мотивите същата е развила подробни и конкретни
доводи относно искането си да бъдат изменени мерките определени с определение № 3307/
28.12.2023 г., поради което съдът намира , че тази грешка не би следвало да се вземе
предвид, при постановяване на настоящия съдебен акт. В молбата се навеждат доводи, че
след постановява на мерките от съда с определение № 3307/28.12.2023 г. – са настъпили
обстоятелства , които са нови и които насочват на това, че в интерес на малолетното дете В.
е да бъде отглеждано от майката.
Ответникът по молбата – К. К. Ч. , чрез своят процесуален представител адв. Г.
изразява становище , че молбата за изменение на привременните мерки е недопустима , а по
същество неоснователна. Излага възражения срещу доводите поддържА. от ищцата.
След преценка поотделно и в съвкупност на събрА.я по делото доказателствен
материал, доводите и становищата на стрА.те, съдът намира за установено следното от
фактическа страна.
Между стрА.те по делото има висящ процес , образуван по искова молба подадена от
А. П. Ч. против бащата К. К. Ч. с правно основА.е чл. 127 ал.2 СК относно спор за
1
упражняване на родителски права по отношение на децата М. Ч. и В. Ч.. Към настоящия
момент освен определение № 3307/ 28.12.2023 г. е постановено и решение № 696 /
31.05.2024 г. , в което съдът е възпроизвел решението си в един и същ смисъл , а именно –
родителските права по отношение на двете деца са били предоставени на бащата К. Ч.. Не е
спорно и се установява, че решението не е влязло в законно сила , тъй като против него е
подадена в срок въззивна жалба от ищцата А. Ч..
При тези данни съдът намира , че молбата за изменение на постановени привременни
мерки е процесуално допустима, тъй като на етапа на който се намира процеса , все още не
е налице влязъл в сила съдебен акт, който разрешава спора по един окончателен начин. За
молителката е налице правен интерес от исканото изменение, а съгласно указА.ята дадени в
т.3 от Постановление № 5 / 15.03.1978 г. по гр.д. № 77/ 1977 г. на Пленума на ВС , във връзка
с привременните мерки , такива могат да се вземат по всяко време, докато трае процеса от
съда, пред който делото е висящо. В случая първоинстанционното производство е
приключило с решение, но по постъпилата от ищцата въззивна жалба все още не е
образувано въззивно производство, поради което компетентен да се произнесе е районния
съд по настоящото дело.
По същество. От кореспондиращите помежду си части на твърденията на ищцовата и
на ответната страна и на показА.ята на разпитА.те свидетели, както и по данни от
компетентно изготвените социални доклади и заключенията / основно и допълнително / на
допусната съдебно- психологична експертиза , съдът приема за установена следната
фактическа обстановка : СтрА.те са бивши съпрузи чиито брак е прекратен с развод. След
силно изостряне на отношенията между двамата родители, те с времето установили
физическо положение, при което двете деца да живеят разделени, а именно – детето М. при
бащата К. Ч. в гр. Благоевград , а детето В. при майката в гр. Септември. Безспорно се
установява, че двамата родители не живеят съвместно и конфликтите между тях не само, че
не затихват , но и се изострят още повече с всяко заведено между тях дело , като срещу
майката А. Ч. е постановена заповед за защита по гр.д. № 1052/2021 г. по описа на РС -
Благоевград за осъществено домашно насилие по отношение на детето М.. Също така
майката А. Ч. е завела три дела против бащата К. Ч. по ЗЗДН , като по две от тях / гр.д. №
1909/2022 г. и 120/2022 г. по описа на РС- Пазарджик/ молите са й били отхвърлени като
неоснователни. Освен това по третото дело № 3435/ 2023 г. по описа на ПЗРС е постановено
съдебно решение № 679/ 29.05.2024 г. , с което съдът е приел, че К. Ч. е извършил акт на
домашно насилие по отношение на А. Ч. в присъствие на детето В. Ч. и е постановил мерки
за защита. Не е спорно и се установява, че това решение не е влязло в законна сила и в
момента производството е висящо пред ПзОС. Към настоящия момент и считано от м.
декември 2023 г. двете деца се отглеждат от бащата , на който като привременни марки, а
впоследствие със съдебното решение – са предоставени родителските права. Двамата
родители разполагат с добри битови условия за отглеждането на децата, като майката
заявява претенция за изменение на мерките само по отношение на детето В.. Излага два
основни довода, а именно – за последното постановено съдебно решение, с което ответникът
2
е задължен да се въздържа от домашно насилие по отношение на А. Ч. и е приел, че актът на
домашно насилие е извършен в присъствие на детето В. и на второ място – с доводи и
оплаквА.я , че е нарушено правото на майката на пълноценни контакти с детето В., тъй като
бащата съзнателно създавал условия за родителско отчуждение.
При тези фактически данни , съдът от правна страна приема следното :
Разпоредбата на чл.127 ал.3 СК предвижда съда да постанови привременни мерки,
които мерки имат за цел, още в хода на висящото производството по определяне на родителя
който ще упражнява родителските права, да се уредят някои нетърпящи отлагане въпроси -
основно грижата за децата и тяхната издръжка. Всички тези въпроси ще бъдат окончателно
разрешени с решението на съда. Съгласно чл. 323 ал.3 ГПК, тези мерки могат да бъдат
изменяни от съда при настъпване на промяна в обстоятелствата.
Според съда искането за изменение на определените привременни мерки и
предоставяне на упражняването на родителските права по отношение на детето В. Ч. на
ищцата по предявения първоначален иск е неоснователно. Съдът съобразява , че и двамата
родители желаят да упражняват родителските си права по отношение на детето В. Ч. и
разполагат със сравнително еднакви битови ресурси да отглеждат детето си.
Според данните в социалните доклади за детето В. към настоящия момент се
полагат адекватни грижи, бащата е подпомаган при отглеждането от своите близки ,
поради което и потребностите на детето са задоволени.Освен това , детето живее заедно със
своя брат М. – така както е било заявено и неговото лично желА.е пред съда. ОгрА.чени са
обаче контактите на майката с детето В. , като причина за това основно са изострените
лични отношения между родителите и неизгладените между тях конфликти. Затова съдът
счита, че на този етап от производството, преди постановяване на окончателно съдебно
решение, не се налага да се правят промени и да се предостави упражняването на
родителските права по отношение на детето В. на майката , а те следва да се упражняват от
бащата и детето В. да живее при него, така както е до сега, а на майката да се предостави
подходящ режим на лични контакти с детето. Постановеното съдебно решение по ЗЗДН
против бащата, не е влязло в законна сила, поради което и съдът не би могъл да приеме за
доказА. фактическите констатации в него , но дори и да е така, следва да се вземе предвид,
че самият съдебен състав в това съдебно решение е констатирал, че детето е пострадало
присъствайки на личните конфликти между бащата и майката. Другите развити доводи
относно опасност от възникване на родителско отчуждение, съдът намира , че те са
неотносими към предмета на настоящия правен спор, доколкото касаят по-скоро
обстоятелства свързА. с изпълнението на наложените привременни мерки, но тези изразени
от ищцата опасения не представляват нови обстоятелства, налагащи интересите на детето да
бъдат защитени чрез промяна на този режим. Доводите за незаконосъобразност на тези
мерки ще бъдат разгледА. и по тях ще се произнесе въззивния съд при разглеждане на
постъпилата срещу съдебното решение жалба.
Мотивиран от изложеното Пазарджишкият районен съд :
3
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на А. П. Ч. представлявана от адв. Е.П. с
искане за изменение на постановените привременни мерки с определение № 3307/
28.12.2023 г. относно упражняване на родителските права по отношение на малолетната й
дъщеря В. К.ова Ч. – като неоснователна.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
4