Р Е Ш Е Н И Е
№ 1714
гр.Пловдив, 26.09.2019г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, Втори наказателен състав в публично заседание на седемнадесети септември, две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР КАЦАРЕВ
и секретар: ВЕЛИЧКА ИЛИЕВА,
като разгледа докладваното от съдията АНД № 4296 по описа за 2019 година на ПРС и за да се произнесе съобрази следното :
Производството
е по реда на чл.59 и следващи от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление
№ 19-1030-003469 от 25.04.2019г. на К.О.Н.на
длъжност началник група към ОДМВР Пловдив, сектор Пътна полиция, упълномощен с
Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на МВР с която на основание чл.53 от ЗАНН и
чл.183, ал.5, т.2 от ЗДвП на А.Г. ***,
ЕГН ********** е наложено административно наказание Глоба в размер на 100 лева
за нарушение по чл.119, ал.1 от ЗДвП. В издаденото НП е посочено, че на
основание Наредба N Iз-2539 на МВР се отнемат общо 8 точки.
С жалбата се прави искане за отмяна
на наказателното постановление поради неговата незаконосъобразност. С жалбата се излагат съображения по същество на искането. Не се правят доказателствени искания.
Жалбоподателят редовно призован, в
съдебно заседание се представлява от процесуален представител адв.С.П. който поддържа
жалбата и искането за отмяна на атакуваното НП. В пледоарията си изложи доводи за допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила при провеждане на административнонаказателното
производство по издаване на атакуваното НП.
Въззиваемата страна ОДМВР
Пловдив, сектор Пътна полиция редовно призована, в съдебно заседание не се представлява и не
представя становище по жалбата на Ал.Д..
Съдът като съобрази и прецени
доказателствата по делото по отделно и в тяхната съвкупност прие за установено
следното:
Жалбоподателят А.Г.Д. е правоспособен водач на ППС и притежава СУМПС № *****, категории В и М, и се води на отчет в ОДМВР Пловдив.
Атакуваното наказателно
постановление е издадено на въз основа на съставен на 02.04.2019г. в гр.Пловдив
от Е.Г.Г. -
полицейски служител, на длъжност *****група
„Сигма“, сектор СПС“ към ОДМВР Пловдив срещу
жалбоподателя Д. акт за установяване
на административно нарушение /АУАН/ серия АА бл.№ 199106 за това, че на 02.04.2019г. около 11,30 часа в гр.Пловдив,
бул.“България“ кръстовище с бул.“Васил Левски“ управлява собствения лек
автомобил „Фолксваген“ с рег. № ***** и извършва следното: 1. Не пропуска
стъпилите на пешеходна пътека (М8.1) или преминаващите пешеходци, като не
намаля скоростта си и не спира с което виновно е нарушил чл.119, ал.1 от ЗДвП.
Актът е съставен в присъствието на жалбоподателя, който след като се е запознал
със съдържанието му, саморъчно е вписал „не“ в графата за обяснения или възражения. Актът е подписан от
посочените в него лица, включително и от жалбоподателя. На датата на
съставянето на акта е връчен препис от него на жалбоподателя, надлежно
удостоверено с разписка, неразделна част от акта. В законоустановения три дневен срок пред контролните органи не са били представени
писмени обяснения от страна на жалбоподателя относно съставения АУАН. На основание констатациите в акта е издадено и
атакуваното НП, връчено лично на жалбоподателя на 25.05.2019г. Поради не съгласие с
издаденото НП, в срок пред РС гр.Пловдив е обжалвано издаденото НП.
Изложената по - горе фактическа обстановка Съдът приема за установена въз основа на приетите като доказателства по делото писмени доказателствени материали.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
По допустимостта на жалбата: Жалбата е с правно основание чл.59, ал.1 от ЗАНН, подадена в преклузивния срок по ал.2 от този текст, от легитимиран субект /срещу който е издадено атакуваното НП/, при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество жалбата се явява ОСНОВАТЕЛНА.
По същество на спора: За да се произнесе по съществото на правния спор /по основателността на жалбата/, съдът съобрази, че настоящото производство е от административно- наказателен характер и същественото при него е да се установи има ли извършено административно нарушение от лицето посочено в АУАН и НП. Тук следва да се отбележи, че актовете за установяване на административно нарушение нямат обвързваща доказателствена сила, т. е. посоченото в акта не се счита за доказано. Това означава, че в тежест на административно - наказващия орган, тъй като именно той е субекта на административно - наказателното обвинение, е да докаже по безспорен начин пред съда, с всички допустими доказателства, че има административно нарушение и че то е извършено виновно от лицето, посочено като нарушител. Разбира се при налагане на имуществена санкция на Еднолични търговци или Юридически лица се касае за обективна невиновна отговорност и съответно в тези случаи е достатъчно доказването на извършване на нарушението от обективна страна, като не се изследва въпрос за вина. Същата се определя като психично отношение на дееца към деянието и резултата от него и по тази причина подобно психично отношение не може да бъде формирано от ЕТ или ЮЛ/. Следва да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН за съставянето на акта и издаването на Наказателното постановление, както и сроковете за реализиране на административно наказателното преследване. В тази насока е налице различие в понятията „неправилно” и „незаконосъобразно” наказателно постановление. Когато АУАН или НП не са издадени от надлежен орган или не са издадени в установените законови срокове или не съдържат изискуемите от закона реквизити или са нарушени съществени процесуални правила при съставянето на акта и издаването на НП, то последното ще следва да бъде отменено като незаконосъобразно. Тук следва да се посочи, че критерият за определяне на съществените нарушения на процесуалните правила е този, че нарушението е съществено, когато ако не е било допуснато, би могло да се стигне и до друго решение по въпроса, или когато е довело до ограничаване на правата на страните в която и да е фаза на процеса. Когато, обаче, са спазени всички процесуални правила и срокове, то НП е законосъобразно издадено и именно тогава съдът следва да провери дали то е правилно, т. е. дали има извършено административно нарушение. Именно административно наказващия орган е този, който следва да установи пред съда, че има извършено административно нарушение /такова, каквото е описано в акта/ и че същото е извършено от лицето, посочено като нарушител. Ако това не бъде доказано пред съда, то НП следва да бъде отменено като неправилно, тъй като не е доказано извършването на нарушението. Едва когато НП е законосъобразно и се докаже извършването на съответното нарушение може да бъде разгледан и въпроса за съответствието на наложената санкция с тежестта на нарушението /само когато размерът на административното наказание или имуществената санкция може да бъде определен в някакви граници, а не е фиксиран в закона/.
Като прецени изложената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения и при цялостната служебна проверка на акта, на основание чл.313 и чл.314 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН, настоящият състав на Пловдивски районен съд, достигна до следните правни изводи
Настоящата съдебна инстанция е такава по същество и задължението на съда е служебно да следи за законосъобразността на обжалваното наказателно постановление. При направената такава съдът намира че АУАН и НП са издадени от оправомощени лица. Наказателното постановление е издадено от Началник група при сектор „Пътна полиция” към ОДМВР Пловдив действащ в качеството си на упълномощено от министъра на вътрешните работи лице в съответствие с разпоредбите на чл.189 от ЗДвП и оправомощителна заповед № 8121з-515 от 14.05.2018г. на министъра на вътрешните работи. Актът е съставен от полицейски служител. Атакуваното НП е издадено в срок, но въпреки това същото следва да бъде отменено изцяло като незаконосъобразно, поради следните съображения:
Разпоредбата на чл.119, ал.1 от ЗДвП предвижда, че при приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре. Съгласно легалното определение, дадено в §6, т54 от ЗДвП ”пешеходна пътека” е част от платното за движение, очертана или не с пътна маркировка и сигнализирана с пътни знаци, предназначена за преминаване на пешеходци. На кръстовищата пешеходни пътеки са продълженията на тротоарите и банкетите върху платното за движение. Видно от изложеното е че не всяка част от пътното платно е „пешеходна пътека” по смисъла на закона.
При
извършената служебна проверка на атакуваното НП, както и на съставения АУАН
съдът констатира, че при издаването на НП са допуснати съществени процесуалин
нарушения. Това е така, защото по начина
на описване на това нарушение е било накърнено правото на защита на
жалбоподателя Д. до степен на невъзможност да
научи в какво точно е обвинен и ефективно да се брани срещу конкретните факти,
очертаващи от обективна и субективна страна нарушението. Посочено е в НП, че
това нарушение било извършено в гр.Пловдив, на кръстовището на бул.”България“ кръстовище с бул.“Васил Априлов” при управление на автомобил
„Фолксваген” с рег. № ***** като не
пропуска преминаващите през пешеходна пътека. Съдът
констатира, че нито в АУАН, нито в НП е посочена улицата или булеварда по който
се е движел автомобила, управляван от жалбоподателя, нито в както посока се е движел. съдът също така констатира че при издаване на НП
АНО е посочил като място на извършване на нарушението кръстовището на
бул.България и бул.Васил Левски, нещо което Самото не
наличие на описание на това е достатъчно да се отмени НП, т.к. с неговото
издаване жалбоподателя Д. не е имал възможност да се брани и оспорва факта относно правилността
на преминаване на пешеходците по пешеходната пътека, както и за правилността на
своите действия. Това е така, тъй като посоченото в АУАН и НП е едно от големите кръстовища в гр.Пловдив, и
че същото е определена организация за преминаване на ППС и пешеходците през
него, като това става със светлинка сигнализация, вертикална и надлъжна на пътя
маркировка. Мястото на извършване на
нарушението е особено съществен елемент на същото и императивен реквизит на НП,
посочен в чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Не посочването или не правилното /не
коректно/ посочване на мястото на извършване на нарушението е съществено
процесуално нарушение, което е не отстранимо и определя заключение за отмяна
изцяло на издаденото НП.
Но освен изложеното
съдът констатира че при издаване на НП и друго нарушение на разпоредбата на
чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН а именно относно мястото където е извършено
нарушението. Началото на административното производство се поставя със
съставянето на акта за установяване на административно нарушение, чиято
процесуална роля е да предяви обвинение за извършено административно нарушение.
На 02.04.2019г. е бил съставен акт за установяване на административно нарушение
/АУАН/ серия АА бл.№ 199106 с който
жалбоподателя е обвинен в извършване на административно нарушение по смисъла на
чл.119, ал.1 от ЗДвП което е извършил в гр.Пловдив на бул.“България“ кръстовище
с бул.“В. Левски“. С издаденото НП на жалбоподателя е ангажирана
административната отговорност за извършено нарушение по смисъла на чл.119, ал.1
от ЗДвП извършено на 02.04.2019г. в гр.Пловдив на бул.“България“ кръстовище с
бул.“Васил Априлов“. Мястото на
извършване на нарушението както се посочи и по-горе е особено съществен елемент
на същото и императивен реквизит на НП, посочен в чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Не
посочването или не правилното /не коректно/ посочване на мястото на извършване
на нарушението е съществено процесуално нарушение, което е не отстранимо и
определя заключение за отмяна изцяло на издаденото НП.
За прецизност следва да се
допълни, че закономерен резултат от отмяната на НП е и отпадането на последица,
възникваща "екс леге" – отнемане на контролни точки на водача. В
случая с оглед изхода на делото следва да отпадне и тази последица от НП –
отнемане на 8 контролни точки на водача и това да бъде съобразено от
административно наказващия орган, от чиято компетентност се явява. По отношение на посоченото в НП отнемане общо на 8
точки съдът намира че следва да посочи, че отнемането на контролните точки се
извършва въз основа на влязло в сила НП. Според чл.3, ал.2 от Наредбата, при
налагане на наказания за нарушенията, посочени в Наредбата /чл.6/, в НП се отбелязва броят на отнетите контролни
точки. Следователно отнемането на контролните точки настъпва по силата на
закона /чл.157 от ЗДвП/ т.е „екс леге” и същото има контролно – отчетен
характер. Съгласно практиката на ВАС отнемането на контролните точки няма
санкционен характер – същото не представлява нито административно наказание,
нито принудителна административна мярка, а само последица от извършеното
нарушение, която настъпва по силата на закона. В този смисъл отбелязването в НП на контролните точки,
които се отнемат има удостоверителна функция.
Доколкото обаче е възможно да е налице неточно отбелязване на същите от
страна на наказващия орган, а това отбелязване е част от НП, то в тази част –
относно броя на отнетите контролни точки, НП подлежи на обжалване съобразно
чл.189, ал.6 от ЗАНН. И тъй като отнемането на контролните точки е последица от
влязлото в сила наказателно постановление, то по отношение на отразяването им
не важат изискванията на ЗАНН по чл.57,
ал.1 от ЗАНН.
В предвид на изложеното и
на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 19-1030-003469 от 25.04.2019г. на К.О.Н.на
длъжност началник група към ОДМВР Пловдив, сектор Пътна полиция, упълномощен с
Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на МВР с която на основание чл.53 от ЗАНН и
чл.183, ал.5, т.2 от ЗДвП на А.Г. ***,
ЕГН ********** е наложено административно наказание Глоба в размер на 100 лева
за нарушение по чл.119, ал.1 от ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административния съд на гр.Пловдив по реда на глава ХІІ от АПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала!
В.И.