Номер 125620.10.2020 г.Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – БургасI въззивен граждански състав
На 07.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Мариана Г. Карастанчева
Членове:Пламена К. Георгиева
Върбанова
Детелина К. Димова
Секретар:Ани Р. Цветанова
като разгледа докладваното от Мариана Г. Карастанчева Въззивно
гражданско дело № 20202100502080 по описа за 2020 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по
повод въззивната жалба на процесуалния представител на Министъра на
регионалното развитие и благоустройството ,представител на
Българската държава на осн.чл. 31 ал. 2 и чл. 32 ГПК –ответник по гр.д.
№ 1877 /2019 год. по описа на Бургаския районен съд против решение №
1016/10.04.2020 год. постановено по същото дело ,с което е прието за
установено по отношение на Община Бургас и Българската държава ,че Р.
Щ. С. ,Щ. А. М. и Р. А. М. са собственици на ½ ид.част от следната
реална част от поземлен имот с идентификатор 47202.501.70 по
кадастралната карта на с. Маринка : 365 кв.м. ,попадащи извън
регулационните граници на селото ,с посочени граници ,която реална
част е отразена в кариран щрих на комбинираната скица на в.л.
М.Мавродиев по приложение № 7 към заключението на извършената по
делото техническа експертиза,както и е прието за установено по
отношение на ищците ,че ответниците – Община Бургас и Българската
държава не са собственици на останалата ½ ид.част от описаната реална
част от 365 кв.м. от процесния поземлен имот .
Въззивникът изразява недоволство от решението ,
1
като неправилно и незаконосъобразно .
Сочи ,че е погрешен извода на съда ,че въпреки
регулационните промени процесната част от имота не била загубила
дворищния си характер .Подчертава се ,че с изключването на процесния
имот през 1973 година от регулацията на населеното място същият е
придобил земеделски характер и попада в дефиницията на чл. 2 ал. 1
ЗСПЗЗ.Като такъв имотът ,за да се върне на предишните им собственици
,следва да бъде възстановен от поземлената комия.Затова и ищците не
могат да се легитимират като собственици,тъй като в тяхна полза не е
проведена земеделска реституция по реда на ЗСПЗЗ.На осн.чл. 24 ал. 1
ЗСПЗЗ държавата запазва собствеността си върху земеделски земи
,заварени по този закон ,с изключение на земите ,чиято собственост е
възстановена.И тъй като по делото няма данни и твърдения,че ищците са
предявили реституционни претенции ,както и същият имот да е преминал
в собственост на друго лице ,различно от държавата ,то той е станал
държавен и е включен в КВС като свободен имот от държавния поземлен
фонд..Този извод не се променя от факта,че за имота не е съставен акт за
държавна собственост .Имотът не може да бъде придобит и по
давност,тъй като до 1996 г. действа забрана за придобиване на държавни
имоти ,а след това действа мораториум относно придобиването по
давност .Не е било възможно да се придобие имота по давност и от трети
лица.В този смисъл се атакува и решението в частта ,с която е уважен
отрицателния установителен иск ,като се сочи ,че липсват мотиви на
съда по отношение на този иск .Моли се за отмяна на решението и
вместо него – постановяване на ново ,с което се отхвърлят претенциите
на ищците .Не се сочат нови доказателства и обстоятелства по делото .
Въззивната жалба е допустима,подадена от
процесуално легитимирано лице против подлежащ на обжалване акт .
Въззимаемите ищци чрез адвокатския си представител са
подали писмен отговор по чл. 263 от ГПК ,с който оспорват въззивната
жалба ,като считат ,че при постановяване на атакуваното решение не са
допуснати визираните нарушения.Сочи се ,че решението кореспондира
както със закона ,така и с постоянната практика на ВКС по въпроса
2
относно възможността за запазване селищния характер на земите
,изключени от строителните граници на населените места по силата на
ПМС 216/1961 г./която практика е цитирана от въззиваемите /.Застъпва
се тезата ,че ако собствениците на такива земи ,или ползващите ги лица
,не са били членове на ТКЗС и земите не са били отнети физически ,то те
са запазили правата си върху тях и такива земи не подлежат на
възстановяване по реда на ЗСПЗЗ.За тези земи не съществува забраната
по чл. 86 ЗС за придобиването им по давност .В случая е налице именно
такава хипотеза- въпреки изключването на процесния имот от
строителните граници на селото ,той е запазил селищния си характер
,съответно-неговият собственик не е загубил правото си на собственост
поради обобществяване ,отчуждаване или незаконно фактическо
отнемане.Представени са доказателства ,че наследодателката на ищците
не е била член на ТКЗС.Затова тук и разпоредбата на чл. 24 ал. 1 ЗСПЗЗ е
неприложима –тя не създава самостоятелно придобивно основание за
държавата ,а третира случаи ,в които тя вече е придобила на основание
заварен от ЗСПЗЗ закон земеделска земя и кумулативно е налице
условието тази земя да не подлежи на възстановяване на бивши
собственици по реда на ЗСПЗЗ .
Моли се за потвърждаване на решението. .Също не се сочат
нови доказателства .
След преценка на събраните по делото доказателства и като
обсъди съображенията на страните ,Бургаският окръжен съд прие за
установено следното :
Предявени са били обективно и субективно съединени искове
с правно основание чл. 124 ал. 1 ГПК за установяване / отричане на
правото на собственост,като се претендира установяване по отношение
на ответниците ,че ищците са собственици на ½ ид.част от следната
реална част от поземлен имот с идентификатор 47202.501.70 по
кадастралната карта на с. Маринка : 365 кв.м. ,попадащи извън
регулационните граници на селото ,с посочени граници ,която реална
част е отразена в кариран щрих на комбинираната скица на в.л.
М.Мавродиев по приложение № 7 към заключението на извършената по
3
делото техническа експертиза,както и иск за установяване по отношение
на ищците ,че ответниците – Община Бургас и Българската държава не
са собственици на останалата ½ ид.част от описаната реална част от 365
кв.м. от процесния поземлен имот .
Твърдяло се е от ищците ,че са наследници на Щ. Г- К.
,поч.на **.**.**** г. ,който от своя страна е наследник на К. П. Г. ,поч. на
**.**.**** г.На основание Закона за селскостопанското настаняване на
бежанците от 1926 г. К. П. Г. /Д./ е била оземлена с няколко имота ,сред
които и дварно място ,представляващо пар-1-6 в кв. 1 по плана на
с.Маривка от 1945 година ,с площ от 1210 кв.м. ,за който е издадено
удостоверение от 30.12.1950 г. за собственост на недвижим имот по чл.
11 от Наредбата – закон за облекчаване положението на бежанците
,настанени по ЗССНБ.Със заповед от 24.02.1973 г. бил одобрен
кадастрален ,регулационен и застроителен план на с. Маринка ,съгласно
който същият имот бил заснет като имот пл. №1 и ме бил отреден пар. I
в кв. 1 ,като по силата на регулацията една част от имота с площ около
420 кв.м. останала извън строителните граници –това е спорният
имот.Изключването от строителните граници станало в изпълнение на
ПМС № 216/08.11.1961 г. за подобряване градоустройственото
планиране на населените места и увеличаване фонда на обработваемата
земя/ДВ бр.95/28.11.1961 г./.Другата част от имота пл.№ 1, с площ от 750
кв.м. останала в строителните граници и е урегулирана като пар.1-1 в
кв.1,като за тази част наследодателят на ищците се снабдил с нот.акт за
собственост № 57/21.03.2001 г.Плановете от 1945 г. и 1973 г. не били
приложени ,като не са уреждани регулационни сметки за придадени към
парцела части от съседни имоти ,както и за отдадени от имота части към
съседни парцели.По силата на §8ал.1 от ЗУТ отчуждителното действие на
плановете от 1945 и 1973 г. било прекратено . С решение от 2012 г. на
ОбщС-Бургас бил одобрен проект „Актуализация на ПУП-ПРЗ“ на
с.Маринка и разширение на с.Маринка ,съгласно който пар. . I в кв. 1 по
плана от 1973 г. е урегулиран като УПИ XI -5010001 в кв. 1 с площ от
797 кв.м. ,а частта от 420 кв.м. от бивш имот пл.№1 по плана от 1973 г.
,попадаща съгласно одобрената през 1973 г.дворищна регулаци извън
строителните граници на селото ,попадала в площта на УПИ XII в
4
кв.1,целият с площ от 615 кв.м. ,като в действащата кадастрална карта
този УПИ е отразен като ПИ с идентификатор 47202.501.70.
Ищците са твърдяли ,че въпреки изключването от
регулацията на процесната част от имот пл.№1 по плана от 1973 г. тази
част е запазила селищния си характер .Наследодателкаа К. Г. не е била
член-кооператор ,земята й не е била фактически отнета е тя е запазила
собствеността си върху нея .Тази процесна част не е била включена в
блокове на ТКЗС ,като през цялото време от 1973 г. до настоящия момент
наследодателката на ищците ,а в последните няколко години и самите
ищци са ползвали и владяли таци процесна част като дворно място ,със
съзнанието ,че са собственици на имота ,заедно с другата част ,която по
плана от 1973г. е останала в регулация.Двете части са ползвани като едно
общо цяло дворно място ,като ,което е било с ограда и е обслужвало
жилищната постройка с парцела.Затова считат ,че са собственици на ½
ид.част от описаната реална част от имота-извън регулацията , а за
собственици на останалата ½ ид.част считат останалите наследници на К.
П. Г. –тези на сестрата на наследодателя Щ. К. – С. Т. .Доколкото
Община – Бургас се е разпоредила с процесната земя,включвайки я без
съгласието на ищците съгл.чл. 16 ал. 5 ЗУТ в площта на УПИ XII в
кв.1,по ПУП на селото от 2012 г. и без да бъде издадена заповед съгл.чл.
16 ал. 6 ЗУТ,както и тъй като неправилно държавата е включила имота в
държавния поземлен фонд по чл.19 ал. 12 от ППЗДСПЗЗ-като имот №
001006 по КВС и неправилно го е възстановила на Община
Бургас,същите са предявили настоящите положителен и отрицателен
установителен иск ,като с отрицателния иск ищците защитават
фактическото състояние и целят да отрекат правата на държавата и
общината в имота ,за да могат да го придобият на оригинерно основание.
И двамата ответници не са оспорвали исковете .Държавата
чрез процесуалния си представител е заявила ,че не е оспорвала и не е
смущавала правото на собственост на ищците ,като счита ,че липсват
доказателства за изключване на процесния имот от границите на
населеното място и включването му в блок на ТКЗС,поради което счита
,че имотат не е изключен от регулацията и не е станал част от
кооперативното земеползване ,поради което не е налице възможност за
5
възстановяването му по реда на ЗСПЗЗ.Представителят на Община –
Бургаствърди ,че общината няма претенции към имота ,който не е
общинска собственост ,нито такава по чл. 19 ал. 1 ЗСПЗЗ.
Във въззивната жалба държавата ,чрез процесуалния си
представител , изоставя становището си ,заявено пред
първоинстанционния съд и в отговора на исковата молба –че няма данни
за осъществена процедура по включване на имота на осн.т.4 от ПМС
216/08.11.1961 г. в ТКЗС .Заявява ,че държавата била станала собственик
на процесната земя на осн.чл. 24 ал. 1 ЗСПЗЗ.
За да уважи предявените искове ,първостепенният съд е
приел за установено по делото ,че на осн.чл.3 от ЗССНБ от 1926 г.
наследодателят на ищците П. Д. Я. е придобил собствеността върху
дворно място от 1,210 дка ,ведно с изградената в него къща,като след
смъртта му това дворно място последователно е владяно от неговите
наследници ,последни от които са ищците по делото .Посочил е ,че
липсват данни фактически определените на място граници на имота да
са се променяли през годините ,като след 50-те години на миналия век
оградата на имота не е местена .През 1973 г. част от този имот е
изведена извън регулацията на населеното място-процесната реална част
от 365 кв.м. ,отбелязана в кариран щрих на комбинираната скица на
вещото лице Мавродиев по приложение 7 към заключението по
извършената съдебно-техническа експертиза/тази процесна реална част
от имот с пл. № 1 съвпада с имот № 00106 с площ от 0,407 дка по
картата за възстановеното собственост от 1999 г. в местността „До село
„,който имот попада в рамките на ПИ 47402.501.70 с площ от 615 кв.. по
действащата кадастрална карта от2016 г./ .Съдът е приел ,че въпреки
регулационната промяна тази част от имота не е загубила дворищния си
характер ,като е останала част от дворното място и ползването й е
продължило съобразно това предназначение .Имотът не е имал
земеделски характер и не е отчуждаван или коопериран при
обобществяването на земеделските земи чрез включването му в ТКЗС
или други подобни образувания .Затова районният съд е приел ,че
имотът няма характеристика на земеделски по смисъла на чл. 2 от ЗСПЗЗ
и попада в изрично посочените изключение на този закон-чл.2 т.3
6
ЗСПЗЗ,процедурите по възстановяване на собствеността по реда на този
закон за неприложими за него и затова липсва законово основание за
нанасянето на имота в картата на възстановената собственост и за
включването му във фонда по чл. 19 ал. 1 ЗСПЗЗ.
Решението е правилно и настоящият състав споделя изцяло
изложените от първоинстанционния съд мотиви ,към които препраща на
осн.чл. 272 от ГПК .
Решението кореспондира както със смисъла на закона ,така и
с утвърдената практикана ВКС по въпроса относно възможността за
запазване на селищния характер на земите ,изключени от строителните
граници на населените места . Така в цитираното и от въззиваемата
страна реш.№ 54/03.07.2020 г. на ВКС по гр.д. № 2674/2019 г. ,второ г.о.
се сочи :“Съгласно чл.10 и сл. ЗСПЗЗ по реда на този закон се възстановяват
правата на собствениците или на техните наследници върху земеделски земи,
които те са притежавали преди образуването на ТКЗС или ДЗС, независимо
дали са били включени в тях или в други образувани въз основа на тях
селскостопански организации, както и земеделските земи, одържавени по
отменения чл.12 ЗСГ, земеделските земи, които собствениците им са
отстъпили безвъзмездно на ТКЗС или държавата, както и неправомерно
отнетите такива земи, залесените и самозалесили се земеделски земи, вкл. и
включените в държавния горски фонд. Общото във всички тези хипотези е,
че ЗСПЗЗ предвижда реда за възстановяване на земи, които са имали
земеделско предназначение преди колективизацията. Ако земите към
момента на колективизацията са имали друго предназначение, по делото
следва да се установи одържавяване по отменения чл.12 ЗСГ или друга
хипотеза на отнемане, предвидена в чл.10 и сл. ЗСПЗЗ, за да се приеме, че
правото на собственост се възстановява по реда на този закон. В цитирания
смисъл е решение № 183 от 01.11.2016 г. по гр. д. № 702/2016 г. на първо г. о.
В практиката на ВКС /решение № 218/29.09.2014 г. по гр. д. № 6670/2014 г., І
г. о./ е дадено тълкуване, че имотите, за които е запазено владението в реални
граници, защото собствениците им не са станали членове на ТКЗС или ако са
били членове на ТКСЗ са запазили собствеността в реални граници до
размера и при условията, определени с Примерния устав на ТКЗС и тези
имоти не са били отнети фактически, те са запазили характера си на частна
собственост и реалните си граници и не подлежат на възстановяване по реда
7
на ЗСПЗЗ. Посоченото тълкуване е приложимо в случаите, в които към
момента на обобществяване на земята имотът е имал селищен характер или
земеделски характер и собственикът, респ. владелецът му не са станали
членове на ТКЗС, запазили са владението в реални граници и владение в
реални граници е осъществявано и към момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ
без междувременно имотът фактически да е отнет от държавата /решение №
101 от 03.10.2018 г. по гр. д. № 4402/2017 г. на второ г. о./. Преценката дали
имотът е подлежал на възстановяване изисква установяване на отнемането на
собствеността /одържавяване/ или включване в ТКЗС или друга
селскостопанска организация, като същата е въпрос на фактическо
установяване във всеки конкретен случай. В настоящата хипотеза такова
отнемане на собствеността не е установено. Процесният имот е запазил
реалните си граници.“
Идентично е и застъпеното становище в реш.№ 101 от
03.10.2018 г. на ВКС по гр.д. № 4402/2017 г.,второ г.о.:“ В практиката на
ВКС /например Решение № 218/29.09.2014 г. по гр.д.№ 6670/2014 г., І г.о. / е
дадено тълкуване, че имотите, за които е запазено владението в реални
граници, защото собствениците им не са станали членове на ТКЗС или ако са
били членове на ТКСЗ са запазили собствеността в реални граници до
размера и при условията, определение с Примерния устав на ТКЗС и тези
имоти не са били отнети фактически, те са запазили характера си на частна
собственост и реалните си граници и не подлежат на възстановяване по реда
на ЗСПЗЗ.
Посоченото тълкуване е приложимо в случаите, в които към момента на
обобществяване на земята /образуване на ТКЗС/ имотът е имал селищен
характер или земеделски характер и собственикът, респ. владелецът му не са
станали членове на ТКЗС, запазили са владението в реални граници и
владение в реални граници е осъществявано и към момента на влизане в сила
на ЗСПЗЗ без междувременно имотът фактически да е отнет от държавата“
В настоящия случай е установено ,че процесният имот ,въпреки
изключването му от строителните граници на с. Маринка ,е запазил селищния
си характер ,съответно-неговият собственик не е загубил правото си на
собственост върху него поради обобществяване ,отчуждаване или незаконно
фактическо отнемане .От представеното удостоверение от ДА“Архиви „ е
видно ,че наследодателката на ищците К. П. не е била член на ТКЗС.От
8
събраните по делото доказателства се установява ,че имотът не отнеман
фактически от неговите собственици /вж. свидетелските показания в тази
връзка /.Затова и възраженията на въззивната страна ,че с изключването на
имота през 1973 г. от регулацията на селото той е загубил дворищния си
характер и е придобил земеделски характер ,поради което тако такъв
подлежи на възстановяване на бившите си собственици по реда на ЗСПЗЗ,са
несъстоятелни .На възстановяване подлежат земеделските имоти ,които са
били включени в ТКЗ ,или са били одържавени ,или по някакъв начин са
фактически отнети ,а в случая имотът не е бил отнет по никакъв начин от
собственика му,нито е бил внасян в ТКЗС ,или е бил одържавен .В самия
текст на чл. 24 ал. 1 от ЗСПЗЗ се сочи ,че държавата „запазва“ собствеността
си върху земеделски земи ,заварени по този закон ,което означава ,че вече е
придобила на основание заварен от ЗСПЗЗ закон зезеделска земя и тази земя
не следва да подлежи на възстановяване на бивши собственици по реда на
ЗСПЗЗ .Коментираната разпоредба не съсздава самостоятелно придобивно
основание за държавата ,а в настоящия случай държавата никога не е
ставала собственик на процесната земя ,за да претендира собственост на
осн.чл. 24 ал. 1 ЗСПЗЗ . Ищците ,респ.техните наследодатели ,не са губили
собствеността върху имота ,за да се обсъжда въпросът дали са могли или не
да го придобият въз основа на давностно владение , а не се доказват по
делото основания за погасяване правото на собственост на наследодателите
на ищците .
Неоснователно е и възражението ,че е уважен предявения
отрицателен установителен иск без посочване на мотиви . Всъщност съдът е
посочил ,че доколкото ищците са правоприемници на единия от
наследниците на общия наследодател К. П. Г./Д.-на сина й Щ. Г- К. ,то не се
легитимират като собственици на ½ ид.част от процесния имот ,а останалата
½ ид.част е придобита от втория пряк наследник на К. П. – третото лице
,нейна ****** С. Г-а Т. /неучастваща в производството по делото /.Затова е
уважен отрицателния установителен иск за останалата ½ ид.част от имота ,за
която ищците не са предявили претенции ,но целят установяване на
фактическото положение и за която ответниците не са установили основание
за съществуване на собствени вещни права върху тази част от имота.
Оглед на горното атакуваното решение следва да бъде
потвърдено ,като при този резултат в полза на въззиваемите следва да бъдат
9
присъдени направените разноски по делото – в размер на 500 лв. ,платено
адвокатско възнаграждение.
По тези съображения Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВ ПОТВЪРЖДАВА решение № 1016/10.04.2020 г.
постановено по гр.д. № 1877/2019 г. по описа на Бургаския районен съд .
ОСЪЖДА БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВА ,представлавана от
Министъра на регионалното развитие и благоустройството ,действащ
чред Областен управител на област Бургас,съдебен адрес –Бургас
,ул.“Цар Петър“ № 1 да заплати на Р. Щ. С. ,ЕГН **********,Щ. А. М.
,ЕГН ********** и Р. А. М. ,ЕГН ********** ,съдебен адрес – Бургас
,ул.“Оборище“ № 90 ,ет. 2 сумата 500/петстотин /лева-разноски по
делото пред настоящата инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщението на
страните
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10