Р Е Ш Е Н И Е
№ 241
гр. П., 07.04.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен съд,
гражданска колегия, II - ри граждански състав, в открито съдебно заседание на десети
март две хиляди и седемнадесета година, в състав:
Районен съдия: Адриан Янев
като разгледа докладваното от
съдията Янев гр. д. № 02082 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано по предявен с молба рег.
№ *** г. положителен установителен иск от Р.М.П.
срещу Г.К.С. (в последното съдебно заседание искът срещу втория ответник е
оттеглен), с който се иска да бъде признато за установено спрямо ответника, че Р.М.П.
е собственик на недвижим имот, представляващ ливада с площ 1,002 дка, * категория, находящ се в
землището на село К., местност «****», община П. с *** ***, съставляващ имот № ***
по картата на землището, при граници -
имот № *** - вътрешна река на ***, имот № *** – ливада на наследници на З.Г.З.,
имот № *** – ливада на Кметство на село К., имот № *** – местен път на Кметство
на село К. и имот № *** - ливада на наследници на Д.П.Л., въз основа на договор за покупко – продажба,
обективиран в Нотариален акт № ***, рег. № ***, нотариално дело № *** г. по
описа на нотариус Р.М., с район на действие ПРС.
В случай, че се отхвърли главния иск, ищцата Р.М.П. предявява
евентуален положителен установителен иск срещу Г.К.С., с който се иска да бъде
признато за установено спрямо ответника, че Р.М.П. е собственик на
горепосочения недвижим имот, въз основа на давностно владение, осъществено
от месец *** г., което продължава до настоящия момент.
В исковата молба се посочва, че Р.М.П. е придобила правото на собственост върху
гореописания имот въз основа на сключен с И.Б.Д. договор за покупко – продажба,
обективиран в Нотариален акт № ***, рег. № ***, нотариално дело № *** г. по
описа на нотариус Р.М., с район на действие ПРС. Посочва, че от датата на сключване на договора
ищцата владее необезпкоявано имота, поради което счита, че ако отхвърли главния
иск, то същата е придобила правото на собственост въз основа на давностно
владение, осъществено от месец *** г., което продължава до настоящия
момент. .
Ответникът Г.К.С. е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва основателността на исковите претенции. Заявява, че е собственик на
имота, тъй като с решение № *** от *** г. на ОСЗ – гр. П. с приложена скица на
имота към него, е възстановено на наследодателя на ответника правото на
собственост в реални граници на процесния имот.
Пернишкият районен съд, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
От приложеното
по делото удостоверение за наследници с изх. № *** г. се установява, че
ответникът Г.К.С. е един от наследниците на К.С.М..
На *** г. ищцата Р.М.П. сключила договор за покупко – продажба на недвижим
имот с продавачите И.Б.Д. и Д.Б.К., което се установява от приложения по делото
Нотариален акт № * от *** г., том , рег. № ***, нотариално дело № *** г. по
описа на нотариус Р.М., с район на действие ПРС.
Установява се още, че между Г.К.С. и И.Б.Д. е
съществувал съдебен спор, който е разрешен с влязло в сила Решение № *** г. по
в. гр. д. № *** г. на Пернишки окръжен съд (с определение № *** г. по гр. д. № ***
г. на ВКС не е допуснато касационно обжалване). С цитирания съдебен акт е
признато за установено по предявения иск от Г.К.С. против И.Б.Д., че към датата на
образуване на ТКЗС в с. К., общ. П. – *** година собственик на процесния имот е
бил наследодателя на ищеца, а именно - К.С.М..
Съдът намира, че ответникът Г.К.С. е образувал
административна процедура в хипотезите на чл. 14, ал. 7 и 7а ЗСПЗЗ, която е
завършила с издаването на решение № *** от *** г. на Общинска служба по
земеделие – гр. П., с което е
възстановено правото на собственост на наследниците на К.С.М. в съществуващи
(възстановими) стари реални граници на процесния имот.
За
изясняване на спорните фактите свъзрани с осъщественото владение върху процесния имот са
събрани гласни доказателствени средства, чрез разпита на свидетелите Х.Е.Т., К.С.Т.,
Ц.С.Ц. и К.К.Г., които показания могат да се
обособяват в две групи. В първата група са показанията на свидетелите Х.Е.Т. (***) и Ц.С.Ц., а във втората група попадат показанията на свидетелите
К.С.Т. и К.К.Г.. Свидетелите от
първата група твърдят, че от ***. ответницата е предоставила за ползване имота
на свидетеля Ц. и никой друг не е ползвал имота до настоящия момент.
Свидетелите от втората група твърдят обратното – ответникът предоставил за
ползване имота на свид. Г., като никой друг не е ползвал процената ливада. Съдът дава вяра на показанията на първата група
свидетели. Съображенията са следните:
Съдът
намира, че показанията на К.С.Т. и К.К.Г. си противоречат, а и също така са вътрешно противоречиви.
В тази връзка свидетелят Т. заявява, че преминава покрай имота 2-3 пъти
седмично и е категоричен, че имотът се ползва само и единственно за коситба,
която се осъществява от свид. Г., докато последният заявява, че извършва
дейности по косене на имота, а така също води животни (овце) на паша. Освен
това, ако се приеме за вярно казаното от свид. Г., то няма как свид. Т. да не
забележи животните в имота, при положение, че преминава често покрай него.
Съществуват противоречия в показанията на двамата свидетели относно
момента, от който свид. Г. ползва имота. В тази връзка свид. Т.
посочва, че до ***. е косил имота заедно с племенника на ответника, като след ***.
единствено свид. Г. (в протокола е записано презимето К.) коси имота, докато
свид. Г. заявава, че само той ползва имота от ***.
Показанията
на свидетеля Г. са вътрешно противоречиви и непоследователни. Посочените констатации се изразяват в това, че в
началото на разпита свидетелят обяснява, че посещава имота само, когато го
коси, тъй като такава била уговорката с ответника, а впоследствие заявява, че използва имота за коситба и
за паша на животни. Също така заявява, че чужди стада не могат да се водят на паша в имота, тъй
като не могат да преминат през намиращия се наблизо комплекс ***. В същото
време обяснява, че през лятото неговите животни се намират в село Д., но
заявява, че пасе животни в имота, което според съда не съответства на
твърдението му за невъзможността чужди стада да се водят на паша в имота.
Подобни
противоречия има в показанията на свид. Т., според който животни не могат да
влизат в имота, заради намиращия се наблизо комплекс ***, но заявява, че това
място винаги е било спорно, тъй като животни от съседни села влизат в землището
на селото. Наред с това заявява, че хората от село К. водят животните на паша в
този имот, както и около този имот.
Предвид
изложеното съдът намира, че показанията на Г. и Т. са логически
непоследователни, вътрешно и помежду си противоречиви, поради което съдът не им
дава вяра.
Свидетелите
Ц. и Т. заявяват категорично, че през ***. ищцата е предоставила за ползване
имота на свидетеля Ц., който до момента извършвал коситба в имота и отглеждал
животни, за което поставял пастир. След извършен съвкупен анализ техните
показания, настоящият състав намира, че същите са последователни и
непротиворечиви, поради което ги кредитира. Действително има противоречия
(свид. Т. заявява, че в имота се отглеждат крави, както и в частта отнасяща за
това колко често посещава имота), но същите са несъществени, с оглед останалото
съдържание от показанията им, което е непротиворечиво и логически
последователно. Съдът отчитайки разпоредбата на чл. 172 ГПК при анализа на
показанията на свидетеля Т. намира, че същите намират опора в представените
писмени доказателства, а именно договорите за наем.
Предвид
изложеното съдът приема, че от показанията на свидетелите Ц. и Т. се
установява, че през ***. ищцата е предоставила за ползване имота на свидетеля Ц.,
който извършвал коситба в имота и отглеждал животни в ливадата, което
продължава и до настоящия момент.
Несъстоятелни
са възраженията на ответника за заинтересованост на свид. Ц., тъй като е страна
по договора за наем. Съдът намира, че показанията му съобразени с останалия
доказателствен материал (най – вече показанията на свид. Т.) не водят до извод
за заинтересованост от изхода на делото. Нещо повече – обстоятелството, че е
страна по договора подкрепя твърдението на ищцата за наличието на облигационна
връзка помежду им, по силата на която се е ползвал процесния имот.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият
съдебен състав прави следните правни изводи:
Предявени
са положителни установителни искове с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК. Доколкото ищцата заявява, че е
придобила правото на собственост върху
имота въз основа на правна сделка (договора за покупко - продажба от ***.)
и давностно владение, осъществено от ***., което продължава до момента, то
съдът намира, че са въведени две придобивни правни основания касаещи правото на
собственост, което води до извод за наличието на предявен един главен и един
евентуален установителен иск. Отхвърлянето на главния иск е условие за
разглеждане на евентуалния иск, с който е въведено давностното владение, като
придобивно основание.
В
настоящия случай по главния иск ищцата претендира, че е собственик на имота по
силата на договор за покупко – продажба от *** г., сключен между Р.М.П., в качеството си на купувач, от една страна и
от друга страна И.Б.Д. и Д.Б.К., в качеството им на продавачи.
Съдът намира, че между Г.К.С. и И.Б.Д. е постановено
влязло в сила Решение № *** г. по в. гр. д. № *** г. на Пернишки окръжен съд (с
определение № *** г. по гр. д. № *** г. на ВКС не е допуснато касационно
обжалване). С този съдебен акт е признато за установено по предявения иск по
чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ от Г.К.С. срещу И.Б.Д., че към датата на образуване на ТКЗС
в с. К., общ. П. собственик на имота е наследодателя на Г.К.С., а именно - К.С.М..
Горното означава, че със сила на пресъдено нещо е
признато правото на собственост на Г.К.С. спрямо И.Б.Д., която е праводател на
ищцата Р.М.П.. Щом праводателят на ищцата не е притежавал правото на собственост върху
имота, то същият не може да прехвърли това право, тъй като не го притежава. А
щом не може да прехвърля правото на собственост, то и частният правоприемник,
какъвто се явявя ищцата не може да го придобие с
последваща сделка, поради което не е възможно ищцата да претендира спрямо ответника Г.К.С., че е придобила правото на собственост, въз
основа на сключения с И. Б. договор за покупко – продажба от ***., обективиран
в представения по делото нотариален акт
№ * от *** г., том I, рег. № ***, нотариално дело № *** г. по описа на
нотариус Р.М., с
район на действие ПРС.
Предвид
изложеното съдът намира за неоснователен предявения главен иск, с който се иска
признаване на правото на собственост върху имота, придобито въз основа на
договор за покупко – продажба от ***., обективиран в представения по делото
нотариален акт № * от *** г., том I,
рег. № ***, нотариално дело № *** г. по описа на нотариус Р.М., с район на действие ПРС.
В този смисъл главният иск следва да се отхвърли и да се премине към
разглеждане на евентуалния установителен иск, с който се пртендира правото на
собственост въз основа на придобивна давност, тъй като ищцата е владела имота
от ***., което продължава до настоящия момент.
Ответникът противопоставя възражения, че е собственик, за
което представя по делото решение № *** от *** г. на Общинска служба по
земеделие – гр. П., с което е
възстановено правото на собственост на наследниците на К.С.М. (***) в съществуващи (възстановими) стари
реални граници на процесния имот, заедно с приложена скица на имота към
решението на административния орган.
Съгласно чл. 14, ал. 1, т. 1 ЗСПЗЗ, решението на Общинска служба по
земеделие, придружено със скица, има сила на констативен нотариален акт за
собственост. Това означава, че представеното по делото решение № *** от *** г. на ОСЗ – гр. П., придружено със
скица, легитимира Г.К.С., като носител на
правото на собственост върху процесния имот, доколкото ответникът е наследник
на К.С.М.. Следва да се отбележи, че
решението на Общинската служба по земеделие представлява индивидуален
административен, който има конститутивно действие и има действие за в бъдеще,
т. е. правото на собственост се възстановява от момента на влизане в сила на
обсъждания административен акт.
Съгласно
чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ изтеклата
придобивна давност за имоти, собствеността върху които се възстановява по ЗСПЗЗ,
не се зачита и започва да тече от деня на влизането на тази разпоредба в сила (***
Владение осъществено след *** г. би могло да доведе до придобиване на
собствеността върху земеделския имот по давност, само ако към датата на
установяване на това владение имотът вече е бил възстановен на бившите му
собственици, т. е. само ако е приключила предвидената в ЗСПЗЗ административна
процедура по възстановяване на собствеността. С чл.10, ал. 13 ЗСПЗЗ се отнема
вещнопрехвърлителния ефект на сделките на разпореждане със земеделски земи в
полза на трети лица, извършени от селскостопански организации с изключение на
случаите по чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ, в които правата на приобретателите се
запазват, ако е построена сграда при спазване на всички нормативни изисквания
или законно разрешеният строеж въз основа на отстъпено право на строеж е
започнал към 01.03.1991 г. В чл. 10, ал. 13, изр. “второ” ЗСПЗЗ е предвидено,
че приобретателите на такива имоти не могат да се позовават на изтекла в тяхна
полза придобивна давност. Отделно от това, съгласно чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ,
изтеклата придобивна давност за имоти, собствеността върху които се
възстановява по този закон или по ЗСПЗЗ, не се зачита и започва да тече от деня
на влизането на тази разпоредба в сила (*** г.), и то само при положение, че
реституционното производство, образувано по заявление за възстановяване на
собствеността е приключило окончателно. Този извод (важащ и за случаите, когато
приобретателите са получили имота не от селскостопански организации, а от други
лица) произтича от намерилият конкретно проявление в множество разпоредби на
закона (чл. 115 от ЗЗД, чл. 10, ал. 13 от ЗСПЗЗ, чл. 5, ал. 2 от ЗВСВОНИ, чл. 19
от ЗСПЗЗ и др.) общ принцип, че срещу този, който не може да води иск, давност
не тече. В този смисъл е и приетото в решение № *** г. по конституционно дело №
*** г. на Конституционния съд на Република България, че разпоредбата на чл. 5,
ал. 2 от ЗВСВОНИ не е противоконституционна, тъй като тя е проявление на
горепосочения принцип и тъй като целта на тази разпоредба е да се препятства
възможността трети лица да придобият по давност собствеността върху земеделски
земи, преди те да са възстановени на техните собственици с решение на поземлена
комисия (сега Общинска служба „Земеделие”) и преди бившите собственици да могат
да защитят правата си чрез предявяване на иск за собственост. (В този смисъл решение
№ *** г. по гр. д. № *** г. на ВКС, I г.о., решение № *** г. по гр. д. № *** г.
на ВКС, II г.о. и решение № *** г. по гр.д.№ *** г. на ВКС, І
г.о., постановени по реда на чл. 290 ГПК).
Aдминистративната
процедура по възстановяването на собствеността върху процесния имот е
приключила на *** г., когато е издадено
решение
№ *** от *** г. на ОСЗ – гр. П.. В
този смисъл от тази дата започва да тече срокът на давностното владение, но
исковата молба е подадена през ***, което означава, че не е изтекъл
необходимият петгодишен респ. десетгодишен давностен срок по чл. 79, ал. 1 или ал. 2 ЗС.
Предвид изложеното евентуалният
установителен иск е неоснователен и като такъв следва да се отхвърли.
По разноските:
С оглед изхода на делото ищцата следва да заплати претендираните от ответника разноски, които са в размер на 500 лева по представен списък по чл. 80 ГПК. По отношение на претенцията на ответника за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение по негаторния иск, произовдството по който е прекратено, съдът намира за неоснователна, тъй като липсват доказателства, че тази сума е заплатена.
Мотивиран от гореизложеното, Пернишкият районен съд, Гражданска колегия,
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявения установителен иск от Р.М.П., ЕГН **********, с адрес *** срещу Г.К.С., ЕГН **********, с адрес ***, с
който се иска да бъде признато за установено спрямо ответника, че Р.М.П. е
собственик на недвижим имот, представляващ ливада с площ 1,002 дка, * категория, находящ се в землището на село К.,
местност «****», община П. с *** ***, съставляващ имот № *** по картата на
землището, при граници - имот № *** -
вътрешна река на ***, имот № *** – ливада на наследници на З.Г.З., имот № *** –
ливада на Кметство на село К., имот № *** – местен път на Кметство на село К. и
имот № *** - ливада на наследници на Д.П.Л., въз основа на договор за
покупко – продажба на недвижим имот от ***
г., сключен между че Р.М.П., като купувач и И.Б.Д. и Д.Б.К., като продавачи, обективиран в Нотариален акт № ***,
рег. № ***, нотариално дело № *** г. по описа на нотариус Р.М., с район на действие ПРС.
ОТХВЪРЛЯ предявения
евентуален установителен иск от Р.М.П., ЕГН **********, с адрес *** срещу Г.К.С., ЕГН **********, с адрес ***, с
който се иска да бъде признато за установено спрямо ответника, че Р.М.П. е
собственик на недвижим имот, представляващ ливада с площ 1,002 дка, * категория, находящ се в землището на село К.,
местност «****», община П. с *** ***, съставляващ имот № *** по картата на
землището, при граници - имот № *** -
вътрешна река на ***, имот № *** – ливада на наследници на З.Г.З., имот № *** –
ливада на Кметство на село К., имот № *** – местен път на Кметство на село К. и
имот № *** - ливада на наследници на Д.П.Л., въз основа на давностно владение.
ОСЪЖДА Р.М.П., ЕГН **********,
с адрес *** да заплати на Г.К.С., ЕГН **********, с адрес *** сумата в
размер на 500 лева, представляваща направени разноски в производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия:
Дата на обявяване
на решението: 07.04.2017г.
Съд. деловодител: