Р Е Ш Е Н И Е
№ 13.06.2019 година гр.София
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Софийски градски съд , Гражданско отделение ,
II “Б” състав , в публично заседание на десети юни две хиляди и деветнадесета година , в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
КАЛИНА АНАСТАСОВА
Мл.съдия СВЕТОСЛАВ
СПАСЕНОВ
при секретар С.Апостолова
като разгледа докладваното от съдия Василев въззивно гражданско дело №14632 по описа на 2018 година,
за да се произнесе взе предвид
следното :
Производството е по
чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №14632/2018 г по описа на СГС
е образувано :
- по въззивна жалба на Б.Т.Л. ЕГН ********** *** срещу решение №205478 от 31.08.2017 г постановено по гр.д.№20625/2016 г на СРС , 40 състав , в частта , с
която въззивникът е осъден да заплати на основание чл.71 ал.1 т.3 ЗЗДискр Е.К.А.
ЕГН **********
*** сумата от
2000 лева – неимуществени вреди /претърпени болки и страдания/ от унижение
, напрегнатост , психологическа криза , депресия и разстроени нерви вследствие на дискриминационно третиране под формата на тормоз по смисъла на чл.5 ЗЗДискр. във вр.§1 т.1 от ЗЗДискр
на основата на признак „лично положение“ , установено с решение №430 от
11.11.2011 г на Комисията за защита от дискриминация по преписка №98/12 г ; ведно със законната
лихва от 11.11.2014 г до окончателното заплащане на главницата
. Решението се обжалва и в частта за разноските
- и
по насрещна въззивна жалба на Е.К.А. срещу същото решение , но в отхвърлителната му част – за
разликата над 2000 лева до пълния предявен размер от 3000
лева неимуществени вреди със законните
последици. Решението се обжалва и в частта за разноските.
Въззивникът Б.Т.Л. излага доводи за неправилност
на решението на СРС , тъй не е осъществила дискриминация спрямо А.
на работното място чрез „привидно законни практики“. Самата А. не е уведомила работодателя
, че страда от заболявания обосноваващи предварителна закрила по чл.333 КТ , а
дисциплинарните наказания са били поради извършени дисциплинарни нарушения . Не
са доказани от разпитаните свидетели на ищцата неимуществени вреди в присъдения
от СРС размер , като неправилно не са кредитирани показанията на св.М..
Взаимоотношенията между страните са продължили само 4 месеца и присъденото
обезщетение е прекомерно .
А. е подала писмен отговор , в който
оспорва въззивната жалба . Решението на КЗД е влязъл в сила административен акт , а съображенията от трудово-правен
характер са неотносими . Осъществен е тормоз и е
накърнено човешкото й достойнство , като присъденото обезщетение не е
прекомерно .
Въззивникът по насрещната жалба Е.К.А.
счита , че Л. не се е поправила от наложената й глоба и оспорва вече установено
дискриминационно поведение . Действително Л. й е била директор само 4 месеца ,
но през тях са настъпили тежки последици за А. – увредено е личното й
достойнство и правото й да се труди спокойно и нормално .
Л. е подала писмен отговор , в който
оспорва насрещната въззивна жалба . На А. са налагани многобройни дисциплинарни
наказания , а трудовото й правоотношение е прекратено от друг директор през
март 2012 г като заповедта за уволнението е потвърдена от съда . А. насочва
целия си гняв и ярост към Л. , но не и към предходните директори , които също
са я наказвали .
Въззивните жалби са допустими. Решението на СРС няма данни да е е връчено на въззивника Л. , поради което въззивната жалба от
22.12.2017 г е подадена в срок . Въззивната жалба е връчена на А. на 25.05.2018
г , поради което насрещната въззивна жалба от 01.06.2018 г е подадена в срок .
Налице е правен интерес на въззивниците
за обжалване на решението на
СРС в съответните части.
След преценка на доводите в жалбите и доказателствата по делото, въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна :
За да уважи частично иска СРС е приел
, че според чл.4 ал.1 от Закона за защита от дискриминация /ЗЗДискр/
е забранена всяка пряка или непряка дискриминация, основана на пол, раса,
народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход,
религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или
обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно
положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в
закон или в международен договор, по който Република България е страна. Според чл.4
ал.2 ЗЗДискр пряка дискриминация е всяко
по-неблагоприятно третиране на лице на основата на признаците по ал. 1,
отколкото се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при
сравними сходни обстоятелства. Според §1 от ДР на ЗЗДискр
"тормоз" е всяко нежелано поведение на основата на признаците по закона
изразено физически, словесно или по друг начин, което има за цел или резултат
накърняване достойнството на лицето и създаване на враждебна, принизяваща,
унизителна, обидна или застрашителна среда. От значение за установяването на
дискриминация е обективно съществуващ недопустим правен резултат при
упражняване на дейността, проявен в очертаните от Закона за защита от
дискриминация форми на нежелано или
по-неблагоприятно третиране, независимо дали при осъществяване на тази
дейност са спазени съответните нормативни изисквания. Законът за защита от
дискриминация цели уеднаквяване и санкциониране на всяко поставяне в
неравностойно положение според признаците, изброени в разпоредбата на чл.4 ал.1
ЗЗДискр или на всякакви други признаци, установени в
закон или в международен договор, по който Република България е страна. Това
по-неблагоприятно третиране на лице въз основа на признаците по чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр следва да се преценява в сравнение с начина, по
който се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при
сравними сходни обстоятелства. /решение №153/14.06.2010г. по гр.д. №6/2009г. на
ВКС, ІІІ г.о./ В случая с влязло в сила
Решение №430/11.11.2014 г. на Комисията за защита от дискриминация ,
постановено по преписка №98/2012г. е установено, че Б.Л. е извършила акт на
дискриминация под формата на тормоз по смисъла на чл.5 от ЗЗДискр
във вр. с §1, т.1 от ДР на ЗЗДискр
на основата на признак „лично положение“ по отношение на ищцата Е.А.. От
показанията на разпитаните по делото свидетели Е.С.и Д.Ф.се установява, че в
резултат от дискриминационните действия, приети за такива в решението на КЗД, ищцата е претърпяла неимуществени вреди,
изразяващи се в изпитано унижение, напрегнатост, психологическа криза и
депресия, разстроени нерви. Въз основа на кредитираното заключение на
съдебно-медицинската експертиза, в което се посочва, че за периода от м.юни
2011г. до м.ноември 2011г. липсват
данни, сочещи рязко влошаване на
здравословното състояние на ищцата СРС е приел , че не се доказа по делото
ищцата да е претърпяла сочените в исковата молба вреди, изразяващи се във
влошаване на здравословното й състояние. Ищцата е претърпяла неимуществени
вреди, изразяващи се в изпитано унижение,
напрегнатост, психологическа криза и депресия, разстроени нерви, които
следва да бъдат обезщетени и по справедливост /чл.52 ЗЗД/ СРС е приел , че
размерът на обезщетението за претърпените неимуществени вреди следва да бъде
определен на 2000 лева .
Решението на СРС е частично неправилно . Неоснователни са
доводите на въззивника Л. , с които се оспорва самото
увреждащо действие - дискриминационно третиране под формата на тормоз – и
неговата противоправност . В трайната практика на ВКС е безспорно , че в
случаите, когато дискриминационното
действие е установено в производство
по гл. ІV, раздел І от ЗЗДискр от
КЗД съдът по иска за обезщетение за вреди по чл.74 ЗЗДискр
не установява повторно осъществена
ли е дискриминация, от кого и срещу кого, а преценява единствено има ли
причинени на пострадалото лице вреди, какви са те, пряка последица ли са от
дискриминационното нарушение и какъв е размерът на обезщетението /решение №192
от 25.06.2014 г по гр.д. № 5663/2013 г, ГК , ІV ГО на ВКС, решение №73 от
12.06.2013 г по гр.д. № 311/2012 г, ГК , ІV ГО на ВКС , решение № 350 от
20.10.2015 г по гр.д. № 1730/2014г. на ІV ГО
на ВКС / . Нещо повече , според решение №112 от 05.05.2016 г по
гр.д.№6128/15 г на ВКС , III ГО ако нарушението
е такова, че с осъществяването му неизбежно се засяга достойнството на лицето,
като се създава унизителна или обидна среда /каквато е посочената в §1 от ДР на
ЗЗДискр дефиниция на понятието „тормоз”/, изрично не
е необходимо да се установяват от ищеца причинените неимуществени вреди и да се
доказва тяхната причинна връзка с нарушението, защото те естествено следват по
човешка презумция и имплицитно се предполагат в обичайния им размер .
При наличните доказателства в случая
съдът следва да извърши проверка единствено дали присъденото по справедливост
обезщетение за неимуществени вреди е доказано по основание и размер респ.налице ли са вреди над обичайните при
сходни случаи . Настоящият съд счита , че присъденото обезщетение от 2000 лева
се явява завишено . Основателни са оплакванията на въззивника
А. , че дискриминационно третиране под формата на тормоз е извършено за сравнително кратък период – от 08.09.2011 г до ноември
2011 г , евентуално и до декември 2012 г във връзка с неправомерно дадена
атестация . Установените с решението на КЗД форми на тормоз обективно
погледнато не са били тежки – искане
за деклариране на обстоятелства касещи предварителна
закрила , налагане на дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“
/отменено от съда / и започване на процедура за дисциплинарно уволнение с
искане до Инспекцията по труда , ниска оценка при атестация . Отделно , ищцата неправомерно не е декларирала
пред работодателя дали се ползва с предварителна закрила от уволнение по чл.333 КТ , с което е допринесла за влошаване
на отношенията си с ответницата . СМЕ не доказва влошаване на
здравословното състояние на ищцата . Съществена част от оплакванията на ищцата
не са уважени от КЗД , като самото уволнение на същата не е от ответницата , а
от друго лице .
Не могат да се кредитират в цялост като явно пристрастни показанията на св.С.и св.М., като от тях става
ясно , че на работното място са били образувани „групички“ от служители с не
особено високо интелектуално ниво , които са враждували и са били „за“ и
„против“ директора на институцията . Св.Ф.е бил адвокат на ищцата и също е
пристрастен и защитава – вече като свидетел – нейните интереси .
Предмет на настоящото производство са само вреди от визирания в решението на КЗД
тормоз , а не и вреди свързани с цялостната атмосфера и негативни
изживявания на ищцата на работното място - преди и след уволнението й . Не са
доказани от ищцата неимуществени вреди над обичайния размер , като същият трябва
да се определи на 1000 лева .
Решението на СРС трябва да се отмени частично и да се отхвърли иска за
разликата над 1000 лева , както и да се измени в частта за разноските , като се присъдят по-малко
разноски на ищеца и повече на ответника , съобразно уважената и отхвърлената
част от иска . В останалата част решението на СРС трябва да се потвърди , като се
допълни и правната квалификация на иска , която е и по чл.74 ал.1 ЗЗДискр. Пред СГС разноски се дължат от А. по компенсация .
По изложените съображения , СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение №205478 от 31.08.2017 г постановено по гр.д.№20625/2016 г на СРС , 40 състав , в частта ,
с която Б.Т.Л. ЕГН ********** *** е осъдена да заплати
на основание чл.71 ал.1 т.3 ЗЗДискр Е.К.А. ЕГН ********** *** сумата от разликата над 1000 до 2000 лева
– неимуществени вреди
/претърпени болки и страдания/ от унижение , напрегнатост ,
психологическа криза , депресия и разстроени нерви вследствие на дискриминационно третиране под формата на тормоз по смисъла на чл.5 ЗЗДискр. във вр.§1 т.1 от ЗЗДискр на основата на признак „лично положение“ ,
установено с решение №430 от 11.11.2011 г на
Комисията за защита от дискриминация по преписка №98/12 г ; ведно със законната
лихва от 11.11.2014 г до окончателното заплащане на главницата ; както и в частта , в която Б.Т.Л.
ЕГН **********
*** е осъдена да заплати на Е.К.А. ЕГН ********** *** сумата от разликата над 146,67 лева до 294,80 лева разноски пред СРС и вместо него ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ иска на Е.К.А.
ЕГН **********
*** с правно основание
чл.74 ал.1 ЗЗДискр във вр.чл.71
ал.1 т.3 ЗЗДискр в частта му да се осъди Б.Т.Л. ЕГН ********** *** да заплати разликата над 1000 до 2000 лева
– неимуществени вреди
/претърпени болки и страдания/ от унижение , напрегнатост ,
психологическа криза , депресия и разстроени нерви вследствие на дискриминационно третиране под формата на тормоз по смисъла на чл.5 ЗЗДискр. във вр.§1 т.1 от ЗЗДискр
на основата на признак „лично положение“ , установено с решение №430 от
11.11.2011 г на Комисията за защита от дискриминация по преписка №98/12 г ; ведно със законната
лихва от 11.11.2014 г до окончателното заплащане на главницата.
ПОТВЪРЖДАВА решение №205478 от 31.08.2017 г постановено по гр.д.№20625/2016 г на СРС , 40 състав , в частта , в която описания иск по чл.74 ал.1 ЗЗДискр
във вр. чл.71 ал.1 т.3 ЗЗДискр
е уважен за сумата от 1000 лева и отхвърлен за разликата над 2000 лева до
предявения размер от 3000 лева .
ОСЪЖДА Е.К.А. ЕГН
********** *** да заплати на Б.Т.Л. ЕГН
********** ***
допълнително още 356,33 лева деловодни разноски пред СРС и сумата от 21,67
лева разноски пред СГС / по компенсация/ .
Решението не подлежи
на обжалване /чл.280 ал.3 т.1 ГПК/
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.