Р Е Ш Е Н И Е

 

№                            04.01.2019 г.      гр. Варна

 

             В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненски районен съд                                                                         гражданско отделение

На шести декември                                                           две хиляди и деветнадесета година

В открито съдебно заседание в състав:

                                            

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:   МАРТИН СТАМАТОВ

 

при секретар Мирослава Иванова

Като разгледа докладваното от съдията М. Стаматов

гражданско дело № 18631 по описа за 2017 год.

И за да се произнесе взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на гл. „ ХVІІІ-та” вр. гл. „ХІІІ-та” ГПК.

Делото е образувано въз основа на искова молба подадена от Е.М.Н., ЕГН ********** с адрес *** срещу Р.А.Н., ЕГН ********** с адрес *** и Б.А.Н., ЕГН ********** с адрес ***  за приемане за установено в отношенията между страните, че ищцата е собственик на 1/8 ид. ч. от 600/850кв.м. ид.ч. от имот с пл. № III, кв. 37, находящ се в местност Лозите, с. Кичево, община Аксаково целият с площ от 850кв.м., по КП от 1988г. на местност Лозите, с. Кичево община Аксаково, попадащ като реална част очертана с червен цвят на скицата на л. 69 от делото в имот целият с площ от 1447кв.м. с идентификатор № 37099.501.664 по КККР на с. Кичево одобрени със Заповед № РД-18-57/05.07.2016г. на ИД на АГКК при граници на частта - имоти с идентификатори: 37099.501.666, 37099.501.234, 37099.501.233, 37099.501.698, останалата част от 37099.501.664 и 37099.501.663, основан на твърдения за придобиване на собствеността по наследство от Атанас Н.А., поч. на 15.03.1992г., с отправено искане по чл. 537, ал.2 ГПК за отмяна на КНА за собственост върху недвижим имот придобит на основание пар. 4 ПЗР от ЗСПЗЗ № 18, том VII, дело № 4538/28.03.1997г. на нотариус при РС Варна Ал. Ганчев до размера на така описаната част.

В исковата молба се сочи, че ищцата и ответниците са наследници по закон на Атанас А., починал на 15.03.1992г. От получено през м. 11.2016г. писмо от община Аксаково ищцата узнала, че наследодателят й е притежавал имот в землището на с. Кичево. След направена справка установила, че ответниците на 28.03.1997г. са се снабдили с КНА за придобиване недвижим имот на основание пар. 4 ПЗР на ЗСПЗЗ, с който им е било признато правото на собственост в качеството им на наследници на Атанас Н. върху 600/850кв.м. ид.ч. от имот парцел III, кв. 37 по плана на с. Кичево. Имотът попадал в новообразуван ПИ 664 по ПНИ на с.о Лозите. В тази връзка ищцата отправила писмена покана до ответниците за уреждане на отношенията им по повод този наследствен имот. Междувременно, от Община Аксаково била уведомена, че ответникът Н. е предприел процедура по изменение на ПНИ относно имоти 663 и 664. Оспорва ответниците да се легитимират като собственици на целия имот, доколкото и тя има качество на наследник на Атанас А. с квота от 1/8. Заявява собственически права до размера на наследствената си квота и отправя искане за  отмяна на КНА в съответната му част. Претендират разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответниците оспорват иска като неоснователен и молят за неговото отхвърляне. Не оспорват, че с ищцата са наследници по закон на Атанас А.. Оспорват обаче същата да се легитимира като собственик на посочената ид.ч. от имота. В тази връзка посочват, че към момента на смъртта на наследодателят им, същият е имал качеството на ползвател, но не и на собственик на имота. Ответниците са тези, които са придобили собствеността чрез закупуване имота по реда на пар. 4б ПЗР на ЗСПЗЗ. Наред с това ищцата не е била страна по гр.д. 1200/1995г. на ВОС с решението, по което отменен отказ на кмета и последният е задължен да изпълни процедурата по изкупуване на имота от наследниците на А. - ответниците. След провеждане на посочената процедура е бил издаден и оспореният КНА. Твърдят, че наследодателят им е починал на 15.03.1992г. и към него момент не е бил упражнил правото си на изкупуване. В евентуалност се прави възражение за изтекла придобивна давност, позовавайки се на кратката и обща такава. Твърди се, че са владяли имота считано от м.03.1997г., а и понастоящем. Искането е за отхвърляне на иска и присъждане на разноски.

Съдът, след като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и в съвкупност, прие за установено от фактическа страна, следното:

От писмените доказателства – преписка от Община Аксаково по изкупуване на имот III в квартал № 37 в село Кичево, Удостоверение № 1307/16.10.1989 г. на Изпълнителния комитет на Общински народен съвет, с. Аксаково, Решение от 03.05.1996 г. по гр.д. № 1200/1995 г. на Окръжен съд - гр. Варна; Нотариален акт № 185, том. VII, н.д. 4538/97г. от 28.03.1997г.; Скица № Р-25-819/14.04.2008г., Справка за лице Стефка А. в Служба по вписванията от 01.01.1992г. до 22.06.2016г.; Удостоверение за наследници с изх. №11132/19.12.2016г.; справки от Община Аксаково с изх. УТ №53.3-26/1/22.11.2016г., изх. УТ №53.3-26/8/21.06.2017г. и изх. УТ №53.4-22/1/22.11.2017г;  Проект за изменение на план на новообразуваните имоти и ПКП - (Кадастрална карта) - СО „Лозите" - землище Кичево, код по ЕКАТТЕ 37099, кадастрален район № 501, ПИ 37099.501.664 и 663,    се установява, че:     На 16.10.1989г. на Атанас Н.А. била предоставена за ползване 600 кв.м. земя за земеделско ползване - парцел III, кв. 37 по плана на местност „Лозите“ в землището на с. Кичево, обл. Варненска. Е.М.Н., ЕГН ********** /по заместване на баща си Мирослав Н./,  Р.Д.А., ЕГН ********** и Б.А.Н., ЕГН ********** са наследници по закон на Атанас А., починал на 15.03.1992г.   Р.  А.Н. като наследник на Атанас Н.А. подала две молби за оценка по реда на § 4 от ЗСПЗЗ на същия имот до Кмета Община Аксаково – на 289.06.1992г. и 19.09.1994г., по които били постановени откази, вторият от който бил обжалван и бил отменен от ВОС с влязло в сила на 03.05.1996 г. решение. Определената с това решение оценка от 41811 лв. била внесена от Р.  А.Н. на 12.12.1996г. На 28.03.1997г. нотариус при ВРС признал на основание § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ за собственици на недвижим имот представляващ 600/850 кв.м. ид.ч. от имот парцел III, кв. 37 по плана на с. Кичево,Стефана Д. Атнасова - 4/6 ид.ч., Р.  А.Н. и Б.А.Н. – по 1/6 ид.ч, в качеството им на наследници на Атанас Н.. Имотът попада в новообразуван ПИ 664 по ПНИ на с.о „Лозите“.

 От показанията на свидетеля Невенка Йорднова Ковачева,  се установява, че познава Р.Н. и Б.Н. - деца на първата й братовчедка Стефка. Нейният съпруг се казвал Наско и Е. е внучка на Наско, дъщеря на сина му Мирослав, но нея не познава. Наско взел два парцела през 1970 г.-1980 г.  по пътя от кв. Виница за с. Кичево. Свидетелката също има място там през две къщи и ходи постоянно там. Едното място било на името на бащата на Стефка и той го е прехвърлил на Б., а другото е на Стефка и Р.. Мястото е 600 кв.м. В началото обработвали местата без да имат документи за тях.  Мястото на Стефка и Р. никой не го обработва в момента. В началото го обработвал Наско докато починал около 1993 г., след това Стефка и бащата й, и Р.. Б. е идвал с децата си, но никога не го е виждала да обработва мястото. Разхождали се малко из мястото и си заминавали. Никой друг освен тях не е виждала да идва в този имот. Преди около 3 години братовчедка й се разболяла и идвала само да го вижда, но не можела да го обработва. Обградено е мястото и се затваря с порта. Р. лятно време минавала със снахата и внуците. Е.Н. никога не я виждала. Виждала я баща й на гости в жилището на братовчедка й. Никога не е ставала свидетел да говорят за собствеността на имота. Бащата на Стефка насадил лозя и овошки. Стефка не й е споделяла, че някой иска да вземе част от имота, тя не е общувала с ищцата. Докато е бил жив Мирослав са се събирали по празници, но Е. е била бебе тогава.  Мястото, което е на братовчедка й Стефка било платено от нея и Р.. В момента в имота е обрасло, по вътрешния път не може да се мине от трева, има ток. Бащата на Стефка също има имот там, но не са разделени, един общ парцел са. Общия парцел е на главен и вътрешен път, тоест на ъгъл. В общия парцел се влиза единствено от вътрешна пресечка. Не си спомня как точно ги разпределили имотите, на кой от коя страна е.

 Въз основа на така установените факти, Варненският районен съд, като съобрази приложимия закон, приема от правна страна следното:

Предявеният иск е положителен установителен с правно основание чл. 124 ГПК.

  Предвид посочената правна квалификация, предмет на настоящото дело е установяване по отношение на ответниците, че ищцата притежава право на собственост върху идеална част от процесния недвижим имот. Правното основание, на което се позовава ищцата за придобиването на идеална част от имота е пар. 4а на ПЗР от ЗСПЗЗ. Съгласно чл. 18, ал. 1 ПМС № 76 от 1977 г. земята за лично ползуване се предоставя безвъзмездно за безсрочно ползуване. То не се погасява със смъртта на лицето, в чиято полза е учредено, а преминава в патримониума на неговите наследници за разлика от правото на ползуване, което се учредява по реда на чл. 56 ЗС. След смъртта на Атанас Н.А. това право е преминало в патримониума на неговите наследници по закон, поради което същите имат качеството ползватели по смисъла на § 4а ПЗР на ЗСПЗЗ и са с влизане на закона в сила за тях е възникнало правото да придобият собствеността върху имота.

С приемането на ЗСПЗЗ се създава възможност за възстановяване на собствеността върху земеделски земи, които преди това са били предоставени за ползване на трети лица с актове на Президиума на Народното събрание, на Държавния съвет и на Министерския съвет. По силата на §4, ал.1 ПЗР на ЗСПЗЗ правото на ползване се прекратява, като на бившите ползватели, които отговарят на условията на §4а или §4б ПЗР на ЗСПЗЗ, се дава възможност да изкупят земята при определени условия и в определени срокове. Само ако е упражнил правото си на изкупуване, ползвателят придобива право върху конкретния имот, което може да брани в един исков процес.

В първоначалната редакция на § 4 ПЗР ЗСПЗЗ при обнародването на закона в ДВ бр. 17 от 01.03.1991 год. е предвидено гражданите, които към 17.08.1990 год. притежават право на ползуване върху такива земеделски земи да запазят правата си, както и възможността същите да придобият правото на собственост върху тези земи, като ги заплатят на общинския народен съвет по цени, определени от Министерския съвет - ал. 1. Когато за такива земи има претенции от предишните им собственици, последните се обезщетяват от съответната община по цени, определени от Министерския съвет или по тяхно искане им се предлагат равностойни земи – ал. 5. С измененията и допълненията на ЗСПЗЗ, обн. в ДВ бр. 28 от 03.04.92 год. законодателят избира друг подход за разрешаване на колизията между бившите собственици и тези, на които е предоставено право на ползване върху земеделски земи, като предвиди в § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ прекратяване на предоставеното по горния ред право на ползване върху земеделските земи, при изключенията на уредените в параграфи 4а, 4б и 4з хипотези.  С изменението на ал. 1 на § 4а от ПЗР на с.з. (ДВ, бр. 83 от 1993 г.) – меродавно за настоящия казус, е предвидено, че гражданите, на които е предоставено право на ползване върху земи по предходния параграф, придобиват право на собственост върху същите, когато са построили сграда върху земята, ако до 30 септември 1994 г. заплатят земята на собственика чрез общинския съвет по цени, определени от Министерския съвет съобразно пазарните цени на съответния район.

От това следва, че заплащането на цената е последното действие, с което приключва реализирането на гореизложения сложен фактически състав и което води до придобиване правото на собственост по см. на чл. 77 пр. 3 от ЗС.

 Съдът намира, че извършеното от един от наследниците изкупуване по горепосочения ред /завършено на 12.12.1996г./ води до възникване на съсобственост относно имота с останалите наследници, дори и те да не са участвали в производството, като липсата на плащане от някой от тях води единствено до възникване на облигационни правоотношения помежду им.

При това положение следва да се разгледа възражението на ответниците за изтекла в тяхна полза придобивна давност чл. 79 ал. 1 вр. чл. 77 пр. 2 ЗС.

Съобразно установената практика на ВКС самата придобивна давност, като институт е един от регламентираните в чл. 77 ЗС способи за придобиване право на собственост върху вещи. Предвид разпоредбата на чл.79 от ЗС правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години, а ако владението е добросъвестно - с непрекъснато владение в продължение на 5 години. От своя страна нормата на чл.68 от ЗС дава и легално определение на термина „владение“ – това е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи лично или чрез другиго, като своя. Следователно е редно да се акцентира върху две обстоятелства – това са т.нар. „фактическа власт“ и факта, че веща се държи „като своя“. Презумпцията относно субективния елемент на владението, т.е. намерението за своене на вещта (animus), е въведена в полза на владелеца и в случай на отричане на владелческото му качество тежестта за оборването й пада върху лицето, което оспорва осъщественото владение.  

За да се придобие право на собственост по давностно владение, позоваващият се на него /в случая ответниците/ следва да установят, чрез главно и пълно доказване наличието на всички елементи на фактическия състав на чл. 79, ал. 1 или ал. 2 ЗС, като липсата на категоричност, за която и да е от законовите материалноправни предпоставки изключва този придобивен способ.

В случая съдът въз основа на свидетелските показания и осъществената процедурата по снабдяване с констативен нотариален акт, приема за доказано осъществяваното от ответниците владение считано от 03.1997г. до подаване на исковата молба.

Спори се налице ли е била законоустановена пречка за прилагане на института за давността по отношение на процесния имот до издаване на заповед по §4к от ПЗР на ЗСПЗЗ

Когато правото на ползване е било трансформирано при условията на § 4а и 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ в право на собственост по реда и в сроковете по § 5 /изм./ ПЗР на ППЗСПЗЗ, § 30 от ПЗР на ПМС № 121/25.07.1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ или § 61 и 62 от ПЗР на ПМС № 456 от 11.12.1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ преди приемането на § 4к от ПЗР на ЗСПЗЗ (обн. ДВ, бр. 98 от 1997 г.), не е необходимо издаването на заповед по ал. 7 от с.н. за възстановяване на имота на бившите собственици, съответно за придобиване от ползвателите, тъй като юридическия състав, от който произтича правото им на собственост, е бил завършен преди влизане в сила на плана на новообразуваните имоти, а планът само отразява вече придобитите права.  Разпоредбата на § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ няма обратно действие и не касае имоти, за които собствеността е била възстановена в реални граници и са били индивидуализирани със съседи или с идентификатори от съществуващите кадастралните или регулационни планове.

Съгласно установената съдебна практика – в частност Решение № 61 от 14.02.2012 година, по гр.дело № 562/2011 година и други, давност не протича против онзи, който не може да защити правата си по исков ред. Следователно ВКС приема, че по смисъла на чл.5 ал.2 от ЗВСОНИ началният момент, от който започва да тече придобивна давност за имоти, подлежащи на възстановяване по реда на  ЗСПЗЗ, находящи се в терен по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, следва да бъде свързан с установения в ЗСПЗЗ административен ред за възстановяване на собствеността. Давността започва да тече от момента, в който обекта на собственост, за който се провежда реституционната процедура, е надлежно индивидуализиран в съответния индивидуален административен акт - Решение № 204/15.07.2011 г. по гр. д. № 99/2011 г. на II ГО на ВКС; решение № 112/5.03.2010 г. по гр. д. № 981/2009 г. на II ГО на ВКС; решение № 469/21.05.2009 г. по гр. д. № 905/2008 г. на I ГО на ВКС; решение № 584/25.09.2009 г. по гр. д. № 2949/2008 г. на I ГО на ВКС и решение № 547/12.01.2011 г. по гр. д. № 660/2010 г. на II ГО на ВКС.

В случая този момент следва да се приеме, че е настъпил на 12.12.1996г., от когато лицата черпещи права от него са били в състояние към него момент да защитят правата си по исков ред срещу ответниците, които са демонстрирали своенето на процесната идеална част от закупения имот.

По изложените съображения, ВРС намира, че ответниците доказаха придобито от  тях право на собственост върху спорния имот на твърдяното от него оригинерно основание – чл. 79 ал. 1 ЗС, чрез непрекъснато владение през периода от 03.1998г. до 07.12.2017г.

Предвид така изложените доводи искът следва да бъде отхвърлен изцяло. Съобразно с отхвърлянето на иска, следва да се отхвърли и искането за отмяна на процесния КНА по реда на чл. 537 ал. 2 ГПК - Решение №115/26.05.2016 по дело №352/2016 на ВКС, ГК.

При този изход на спора, в полза на ответниците следва да се присъдят на осн. чл. 78 ал. 3 ГПК сторените от него по делото съдебно – деловодни разноски общо за сумата от 300 лв. за адвокатско възнаграждение според представения списък по чл. 80 ГПК.

Мотивиран от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

           

ОТХВЪРЛЯ  предявения от Е.М.Н., ЕГН ********** с адрес *** иск с правно основание чл. 124 ГПК срещу Р.А.Н., ЕГН ********** с адрес *** и Б.А.Н., ЕГН ********** с адрес ***  за приемане за установено в отношенията между страните, че ищцата е собственик на 1/8 ид. ч. от 600/850кв.м. ид.ч. от имот с пл. № III, кв. 37, находящ се в местност Лозите, с. Кичево, община Аксаково целият с площ от 850кв.м., по КП от 1988г. на местност Лозите, с. Кичево община Аксаково, попадащ като реална част очертана с червен цвят на скицата на л. 69 от делото в имот целият с площ от 1447кв.м. с идентификатор № 37099.501.664 по КККР на с. Кичево одобрени със Заповед № РД-18-57/05.07.2016г. на ИД на АГКК при граници на частта - имоти с идентификатори: 37099.501.666, 37099.501.234, 37099.501.233, 37099.501.698, останалата част от 37099.501.664 и 37099.501.663 и ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането по чл. 537, ал.2 ГПК за отмяна на КНА за собственост върху недвижим имот придобит на основание пар. 4 ПЗР от ЗСПЗЗ № 18, том VII, дело № 4538/28.03.1997г. на нотариус при РС Варна Ал. Ганчев до размера на описаната 1/8 ид. част от имота.

 

ОСЪЖДА на осн. чл. 78 ал. 3 ГПК  Е.М.Н., ЕГН ********** с адрес ***  да заплати на Р.А.Н., ЕГН ********** с адрес *** и Б.А.Н., ЕГН ********** с адрес ***  сумата от 300 лева, представляваща сторени по делото съдебно – деловодни разноски.

 

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Варна в двуседмичен срок от връчването на препис от акта на страните.

 

                                                                      

 

                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ