№ 1282
гр. София, 14.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Теменужка Симеонова
Членове:Хрипсиме К. Мъгърдичян
Яна Борисова
при участието на секретаря Михаела Огн. Митова
като разгледа докладваното от Теменужка Симеонова Въззивно гражданско
дело № 20221100508908 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 09.05.2022 г. по гр.дело № 56064/2021 г., СРС, ГО, 168 с-в
е отхвърлил предявените от ЗАД „ОЗК - З.“ АД, ЕИК *******, със седалище
и адрес на управление: гр. София, ул. „******* срещу ЗАД „Д.З.“ АД, ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „*******
искове с правно основание чл. 411 КЗ за сумата 240 лева, представляваща
незаплатен остатък от регресно вземане за платено застрахователно
обезщетение по застраховка „Каско “ по щета № 0020-195-0554-2018, ведно
със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда-
29.09.2021 г., до окончателното изплащане на вземането, и иск с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 62.20 лева, за периода от 11.03.2019
г. до 28.09.2021 г. като неоснователни. Осъдил е ЗАД „ОЗК - З.“ АД, ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „******* да
заплати на „Д.З.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „******* на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 100 лева -
разноски по делото.
Решението е обжалвано с въззивна жалба от ищеца ЗАД „ОЗК - З.“ АД,
1
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „*******,
представлявано заедно от изпълнителните директори А.Л. и Р.Д., чрез
пълномощника АД „Г. и П.“, представлявано от управителя адвокат С. С., със
съдебен адрес: гр.София, район „Слатина“, ул.“******* с мотиви, изложени в
жалбата. Твърди се, че решението е постановено при допуснати процесуални
нарушения, тъй като СРС не е допуснал изготвянето на допълнителна САТЕ
за установяване стойността необходима за възстановяване на всички
увреждания по процесния автобус марка “МАН“. Ето защо, във въззивната
жалба се прави доказателствено искане за допускане изслушването на
допълнителна САТЕ, като вещото лице даде отговор на поставените 7
въпроса. Сочи се, че в настоящия казус, цената на сервизния час за
извършения ремонт на процесния автобус е от съществено значение за
определяне размера на дължимото се обезщетение. Според вещото лице по
приетата САТЕ, ремонтът на автобуса е отнел 21,1 часа, като по средни
пазарни цени цената на сервизния час възлиза на 28 лв./ч. към 2018 г. Съдът е
приел тези стойности, както и че цената от 40 лв. на сервизен час в
официалния сервиз на марката е най-високата пазарна, според
изясненото от вещото лице в о.с.з. на 07.03.2022 г., в което експертът
обяснява, че при определяне на средната пазарна цена на сервизен час се е
ползвало от данни от различни сервизи, включително и официалния, където
уточнява, че цената била най-висока. По делото обаче е представено писмо с
per. № 12726/08.03.2022 г., по описа на „МКБ Т.Е.Б. България“ АД, видно от
което сервизният час към 2018 г. в официалния сервиз е бил 60 лв./ч., като
„ЗАД ОЗК - З.“ АД се ползва с отстъпка въз основа на договорни отношения,
с оглед на което цената на сервизния час се е фактурирала на 40 лв. Счита, че
доколкото при определянето на средните пазарни цени следва да се отчитат
цените на сервизите, без да се вземат предвид преференциални отстъпки,
които са резултат от договорености на сервиза с конкретни застрахователи, то
на автотехническия експерт е следвало да бъде дадена възможност да
допълни заключението си като отчете цената на сервизния час без ползваната
от „ЗАД ОЗК - З.“ АД отстъпка. С оглед на приетата в САТЕ цена на
сервизния час по средни пазарни цени, общата стойност на труда по ремонта
възлиза на сума в размер на 590,80 лв., като за същите часове труд (21,1 ч.), по
цената на сервизния час на официалния сервиз към 2018 г., а именно - 60
лв./ч., цената на труда по ремонта възлиза на 1 266 лв. С оглед на последното,
2
определянето на цената на труда по средни пазарни цени е от особено
значение за определяне на размера на дължимото се обезщетение. От
значение е обстоятелството, че извършването на ремонт на процесния автобус
в официалния сервиз на марката е наложено и от факта, че единствено
официалният сервиз може своевременно да извърши ремонт на
процесния автобус, че официалния сервиз разполага с резервни части за
автобуси марка „МАН“, модел „Лайънъс Сити“, като в случай на
необходимост е в състояние да достави в България всяка една част,
произвеждана от концерна производител, както и ремонтът на процесния
автобус е отнел само 9 дни, което е било възможно от една страна, с оглед
обезпечеността на сервиза с резервни части за конкретния модел автобуси, а и
с оглед санкциите, които биват налагани на сервиза въз основа на сключения
между „Столичен автотранспорт“ ЕАД и „МКБ Т.Е.Б.“ АГ Договор № А-
22/28.02.2014 г., приобщен като доказателство по делото. Видно от посочения
Договор и приложените към него техническа спецификация, техническо
предложение за доставка и приемопредавателен протокол за предаване на
последните, ремонтът на автобусите, предмет на договора, следва да бъде
извършен своевременно в изключително кратки срокове от официалния
сервиз, като неспазването на тези срокове води до налагане на санкции . Съдът
е игнорирал информацията, дадена от „МКБ Т.Е.Б. България“ ЕАД относно
факта, че официалният сервиз е единственият, който отговаря изключително
за поддръжка на брандировката на автобусите на „Столичен автотранспорт“
ЕАД.
В процесния случай, представената с исковата молба застрахователна
полица по застраховка „Каско на МПС“, сключена с ищцовото дружество е
издадена, съгласно условията на обществена поръчка. Видно от клаузите на
Договор за обществена поръчка, сключен между ищцовото дружество и
„Столичен автотранспорт“ ЕАД не може и не следва да се извършва ремонт
на увредените автобуси в неоторизиран сервиз, по аргумент от чл. 25, т. 6
от Договора и страница 44 от приложената Техническа спецификация.
Съгласно чл. 29 от Договора за обществена поръчка, при лошо изпълнение, в
отклонение от изискванията на възложителя, за ищцовото дружество са
предвидени санкции. Съдът не е отчел обстоятелството, че договорът за
имуществено З. е сключен при условията на възлагане на обществена
поръчка. Особеното на застраховките, сключвани въз основа на обществена
3
поръчка е това, че същите се сключват при строго регламентирани правила,
както и въз основа на условия, определени от възложителя, които са
установени в публичен интерес. Клаузата, включена в Договора за възлагане
на обществената поръчка, за отремонтиране на застрахованите автобуси в
официалния сервиз на марката, е условие, определено от възложителя, като
същото е поставено с оглед на обществения интерес. В процесния случай
действително са налице договорни отношения между застраховащ и
застрахован, но доколкото се касае до възлагане на обществена поръчка, то
следва да бъде отчетено, че този вид договори се сключват при по-
благоприятни условия, като възложителите се стремят да осигурят
получаването на най-добрите публични блага, с оглед съблюдаването на
обществения интерес, т.е. с уговореното в Договора за възлагане на
обществена поръчка не се цели създаването на задължение за трето лице в по-
голям размер от законоустановения, а чрез него се установява задължение,
което е съобразено с обществения интерес. В случая, процесният автобус
марка „МАН“ служи за обществено ползване, с цел осигуряване на градски
транспорт. Установява се, че единствено официалният сервиз на марката
разполага с налични части на склад и може своевременно да извърши ремонт
на процесния автобус без да се стигне до разреждане на графика на
автобусите от обществения транспорт, че ремонт в сервиз, който не разполага
с налични на склад части би удължил прекомерно времето за ремонт,
съответно би повлиял и на предназначението на автобусите, съответно
графиците на линиите за обществен транспорт.
Предвид гореизложеното, моли съда да постанови решение, с което да
отмени процесното и да бъде уважена в цялост претенцията на ищеца.
Претендира присъждане на разноски за настоящата инстанция.
Въззиваемият/ответник „Д.З.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес
на управление: гр. София, бул. „******* чрез пълномощника юрисконсулт
К.Р. оспорва въззивната жалба. Претендира разноски за настоящата за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв.
Съдът приема, че въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от
ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта-в обжалваната
4
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното решение е валидно, не е постановено в нарушение на
правните норми, които уреждат условията за валидност на решенията-
постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в
необходимата форма и с определено съдържание, от което може да се извлече
смисъла му. Ето защо, съдът следва да се произнесе по неговата правилност.
От фактическа страна:
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл.410 във вр. с
чл.411 КЗ от ЗАД „ОЗК- З.“ АД срещу „Д.З.“ АД за сумата от 240 лева,
представляваща незаплатен остатък от регресно вземане за платено
застрахователно обезщетение по застраховка „„Каско “ по щета № 0020-195-
0554-2018, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба
в съда- 29.09.2021 г., до окончателното изплащане на вземането, и иск с
правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 62,20 лева, за периода от
11.03.2019 г. до 28.09.2021 г.
Ищецът ЗАД „ОЗК - З.“ АД твърди, че на 02.05.2018 г. в гр. София, по
бул. „Цариградско шосе“, в посока Орлов мост към бул. „П.К. Яворов“,
водачът на лек автомобил „Форд Фокус“, с рег. № ******* при
осъществяване на маневра навлизане надясно по платното за движение
отнема предимство на попътно движещ се товарен автомобил „МАН Лион“, с
per. № *******, като го удря, в резултат на което е причинил вреди на
последния, за когото при ищеца е имало сключена застраховка „Каско“ по
застрахователна полица № 0020195201700736 със срок на валидност от
20.10.2017 г. до 19.10.2018г. За настъпилото ПТП е съставен Протокол за
ПТП № 1690524/02/05.2018г., по описа на ОПП при СДВР, според който
виновен за ПТП-то е водачът на лек автомобил с марка „Форд Фокус“, с per.
№ ******* като на последния е съставен АУАН серия Д, с бл. №
663101/02.05.2018 г., по описа на ОПП при СДВР. По образуваната при
ищеца ликвидационна преписка по щета № 0020-195-0554-2018 е определено
и изплатено на сервиза, извършил ремонта на увредения автомобил,
обезщетение в размер на 1360,62 лева с ДДС с платежно нареждане от
21.11.2018 г. по фактура № **********/31.10.2018 г. Към датата на
настъпване на застрахователното събитие водачът на лек автомобил „Форд
Фокус“, с per. № ******* е имал сключена с ответника „Д.З.“ АД застраховка
5
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите № 08117002259210, валидна
към датата на процесното ПТП. До ответника е изпратена регресна покана,
получена на 08.02.2019 г., за заплащане на сумата в размер на платеното
обезщетение с включени ликвидационни разходи в размер на 15 лева като
след извършено прихващане, за което ответникът се съгласил, останала
непогасена сумата в размер на 240 лева, представляваща размера на
неизплатената регресна претенция. Претендира заплащане и на обезщетение
за забава върху главницата за периода от 11.03.2019 г до 28.09.2021г. в размер
на 62,20 лева.
Ответникът „Д.З.“ АД в срока по чл.131 ГПК е оспорил иска по
основание и размер с твърдението, че с извършеното прихващане е изпълнило
задължението си да обезщети ищцовото дружество, като е възстановило
сумата от 1135.62 лева, представляваща остойностените от ответника
имуществени вреди по увредения товарен автомобил „Ман“ в резултат на
процесното ПТП. Оспорва размера на претендираното обезщетение като
завишен, тъй като стойността на ремонтните дейности и вложените в ремонта
материали надвишават пазарната им цена, като искът следва да бъде
отхвърлен както за главницата в размер на 240 лева, така и по отношение на
мораторната лихва.
От правна страна:
Разпоредбата на чл.410 във вр. с чл.411 от КЗ урежда право на
застрахователя, изплатил застрахователно обезщетение по имуществена
застраховка, да встъпи в правата на застрахования срещу застрахователя на
деликвента по застраховка „Гражданска отговорност“, до размера на
платеното обезщетение и обичайните разноски, направените за неговото
определяне. Основателността на предявения иск се обуславя от доказване на
право пораждащ фактически състав, включващ следните елементи: - 1/
наличие на валиден договор за имуществено З., сключен между ищеца като
застраховател и собственика на увредения в резултат на ПТП автомобил, 2/
заплащане на застрахователното обезщетение от ищеца-застраховател на
застрахования в изпълнение на сключения между тях договор, 3/ отговорност
на предизвикалия ПТП водач по чл.45, ал.1 ЗЗД, възникнала при
осъществяване изискуемите елементи на непозволеното увреждане-деяние,
противоправност, настъпили в причинна връзка с деянието вреди и вина,
която по арг. от чл.45, ал.2 ЗЗД се предполага, 4/ наличие на валидно
6
застрахователно правоотношение между деликвента и ответника по
застраховка „Гражданска отговорност“.
Настоящата инстанция също приема, че по делото са налице всички
елементи на фактическия състав на чл.411 КЗ. От събраните писмени и гласни
доказателства, от изслушаната САТЕ, се установява по безспорен начин
настъпването на процесното ПТП по описания в исковата молба начин,
виновното поведение на водача, чиято гражданска отговорност е застрахована
при ответното дружество, както и наличието на застраховка „Каско на МПС”
за увреденото МПС, както и причинната връзка между настъпилото ПТП и
вредите, нанесени на застрахованото при ищеца МПС. Безспорно е, че в
ответното дружество по повод предявената по извънсъдебен ред претенция от
ищеца е образувана ликвидационна преписка, по която е одобрена за плащане
сумата 1135.62 лева, която е прихваната извънсъдебно с насрещни вземания
на ответника като е останала непогасена сума в размер на 240 лева.
Спорният въпрос касае размера на вредите, причинени на застрахованото
при ЗАД „ОЗК - З.“ АД имущество, респ. в какъв размер е възникнало
регресното вземане на ищеца:
По делото е установено, че ищецът по заведената при него щета №0020-
195-0554/2048 е заплатил сумата 1375,62 лева в полза на сервиза, извършил
ремонта на автомобила, който е и официален сервиз на марката, т.е налице е
регресно вземане. Обемът и съдържанието на суброгационното вземане на
застрахователя по имуществената застраховка спрямо прекия причинител на
вредите, респективно срещу неговия застраховател по застраховка
"Гражданска отговорност", са изрично определени в чл. 411 КЗ, според който
застрахователят по имуществена застраховка встъпва в правата на увреденото
застраховано лице до размер на платеното застрахователно обезщетение и
обичайните разходи за определянето му. Размерът на застрахователното
обезщетение по имуществената застраховка се определя в съответствие с
клаузите на договора и то трябва да бъде равно на размера на действително
претърпените вреди към деня на настъпване на събитието / чл.386, ал.2 КЗ/ и
се дължи от застрахователя в границите на уговорената в договора
застрахователна сума, като доказването на вредата е в тежест на
застрахования.
В конкретния казус е увреден товарен автомобил „Ман“ и според
клаузите на Договор за обществена поръчка, сключен между ищцовото
7
дружество и „Столичен автотранспорт“ ЕАД не може и не следва да се
извършва ремонт на увредените автобуси в неоторизиран сервиз, по аргумент
от чл. 25, т. 6 от Договора и страница 44 от приложената Техническа
спецификация. Договорът за имуществено З. е сключен при условията на
възлагане на обществена поръчка. Особеното на застраховките, сключвани
въз основа на обществена поръчка е това, че същите се сключват при строго
регламентирани правила, както и въз основа на условия, определени от
възложителя. Клаузата, включена в Договора за възлагане на обществената
поръчка, за отремонтиране на застрахованите автобуси в официалния сервиз
на марката, е условие, определено от възложителя. Ето защо, обезщетението
следва да се определи по цени за ремонт, каквито е необходимо да се заплатят
в оторизирания сервиз, щом това е условие залегнало като изискване в
Договор за обществена поръчка. И обратно, ако няма причина автомобилът
да се ремонтира в сервиз с цени над средните, дължимото от ответника
обезщетение не може да надхвърля средните пазарни цени.
В конкретния казус, от приетата по делото САТЕ се установява, че
стойността необходима за възстановяване на всички увреждания по автобус
„Ман Лион С Сити Г“ с per. № *******, описани от застрахователя,
изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП е в размер на
1097,58 лева. В о.с.з. вещото лице посочва, че при изчисляване на средната
стойност за възстановяване на щети на автобуса е ползвал стойността на нови
резервни части, тъй като няма алтернативи като авточасти и е определил
средния час на труда в размер на 28 лв/час съобразявайки и ставката, при
която е ремонтиран процесния автомобил в размер на 40 лв/час. По делото е
приет договор за възлагане на обществена поръчка за услуги, от който се
установява, че процесният автобус е бил за обществено ползване и като такъв
е бил обект на договора за гражданска отговорност, сключен по реда за
възлагане на обществените поръчки като е следвало да бъде ремонтиран в
официалния сервиз на марката, което е и направено, като автобусът е бил
ремонтиран именно в лицензиран сервиз, посочен в договора за възлагане на
обществена поръчка за услуги.
Настоящата инстанция приема, че регресното вземане на ищеца следва
да се съизмерява със заплатеното от него при ремонт на автомобила в сервиз
на официалния представител поради удължената му гаранция и поето с
договора за обществена поръчка задължение за осъществяване на сервизното
обслужване именно в този сервиз, поради което ответникът дължи платеното
от ищеца застрахователно обезщетение в размер на 1360,62 лв., от което
ответникът е погасил сума в размер на 1135,62 лева чрез извънсъдебно
прихващане, поради което в полза на ищеца съществува вземане за остатък
8
от претендираното обезщетение в размер на общо 240 лв./225 лв. + 15 лв.
обичайни разноски/.
Регресната претенция на ищеца за заплащане на застрахователно
обезщетение се явява основателна за преневдираната сума от 240 лв., както и
претенцията за обезщетение за забава за периода 11.03.2019 г. до 28.09.2021
г. в размер на 62,20 лв.
На основание чл.271, ал.1, пр.II ГПК първоинстанционното решение
следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъдат
уважени изцяло исковите претенции.
За първата инстанция на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в
размер от 350 лв. за държавна такса и депозит за САТЕ, както и 300 лв.
адвокатско възнаграждение, определено по чл.7, ,ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 9
юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
предвид направеното възражение за прекомерност, или общо 650 лв.
За въззивната инстанция въззиваемото дружество следва да заплати
разноски в общ размер от 505 лв./25 лв. за държавна такса и 480 лв. за
адвокатско възнаграждение, за което няма постъпило възражение за
прекомерност./
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение от 09.05.2022 г. по гр.дело № 56064/2021 г., с което
СРС, ГО, 168 с-в е отхвърлил предявените от ЗАД „ОЗК- З.“ АД, ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „******* срещу
ЗАД „Д.З.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. „******* искове с правно основание чл. 411 КЗ за сумата 240 лева,
представляваща незаплатен остатък от регресно вземане за платено
застрахователно обезщетение по застраховка „Каско “ по щета № 0020-195-
0554-2018, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба
в съда- 29.09.2021 г., до окончателното изплащане на вземането, и иск с
правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 62.20 лева, за периода от
11.03.2019 г. до 28.09.2021 г. като неоснователни. Осъдил е ЗАД „ОЗК - З.“
АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„******* да заплати на „Д.З.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „******* на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата
9
100 лева - разноски по делото, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗАД „Д.З.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „******* да заплати на ЗАД „ОЗК- З.“ АД, ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „******* по иск
с правно основание чл. 411 КЗ сумата 240 лева, представляваща незаплатен
остатък от регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по
застраховка „Каско “ по щета № 0020-195-0554-2018, ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба в съда- 29.09.2021 г., до
окончателното изплащане на вземането и иск с правно основание чл. 86, ал. 1
ЗЗД сумата от 62,20 лева, за периода от 11.03.2019 г. до 28.09.2021 г.
ОСЪЖДА ЗАД „Д.З.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „******* да заплати на ЗАД „ОЗК- З.“ АД, ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „*******
направените разноски за първата инстанция в общ размер от 650 лв., а за
въззивната инстанция в общ размер от 505 лв.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване на
основание чл.280, ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10