Р Е Ш
Е Н И Е № 49
гр. Перник, 13.11.2019 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Пернишкият окръжен съд, наказателно
отделение, в публично съдебно заседание на тринадесети ноември през две хиляди
и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАЛИН
БАТАЛСКИ
ЧЛЕНОВЕ: ВИКТОР ГЕОРГИЕВ
БИСЕР ПЕТРОВ
при участието на секретаря Ива Цветкова, в
присъствието на прокурора Бисер Михайлов, като разгледа докладваното от съдия
Баталски ЧНД №19 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на
чл. 465, ал. 4, във вр. с ал. 2, във вр. с ал.1 от НПК.
В Окръжен съд –
Перник е постъпило чрез
Министерството на правосъдието на РБ искане от Република Турция - Главна републиканска
прокуратура - гр. Анкара
за признаване и изпълнение на присъда на 24-и основен наказателен съд - гр. Анкара, постановена по дело
2013/154 Основен,
с подсъдимо лице българския гражданин И.К.И., съпроводено с комплект документи
преведени на български език.
В искането се сочи, че
българския гражданин И.К.И.
с родители с малки имена Ц.
– К., роден на *** ***, с последен известен адрес:
*** е осъден на девет години,
четири месеца и 15 дни лишаване от свобода и 240.00 турски лири съдебна парична
глоба за престъпление "извличане на изгода чрез използване на фалшиви банкомат
или кледитна карта – неправомерно придобиване или разпространяване на лични
данни“.
В съдебно заседание пред
настоящата инстанция, представителят на ОП-Перник
поддържа становище, че производството по делото следва да се прекрати, тъй като
турските власти не са изпратили допълнително поисканите от съда документи и не
са изяснили неяснотите, констатирани в съдебно заседание и не става ясно от
представените документи дали става дума за едно деяние или за две деяния.
Защитникът на осъденото лице – адвокат Г.М. от ПАК развива доводи, че
регламентираните условия за признаване и изпълнение на присъдата на
чуждестранен съд в случая не са налице. Счита, че поради обстоятелството, че турската
страна не е изпратила допълнително поисканите документи за изясняване на
обстоятелствата, то не би могло да се прецени в случая дали става въпрос за
една присъда или за две отделни присъди, поради което искането се явява неясно
и следва да бъде отхвърлено.
Осъденото лице
моли да бъде отхвърлено искането.
Окръжен съд –
Перник, след
като съобрази доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства,
намери за установено следното:
С присъда на 24-ти първоинстанционен
основен
наказателен съд - гр. Анкара,
постановена на 19.09.2013
г. по дело 2013/155,
българският гражданин И.И.
е осъден, като му е наложено наказание
лишаване от свобода за срок от 9
години, 3 месеца и 15 дни, както и 240.00 турски лири
съдебна парична глоба за престъплението "осигуряване на изгода чрез
използване на фалшиви банкови карти и кредитни карти и противоправно
придолбиване и разпространяване на персонални данни“. Отделно от това, по
делото са налице данни относно обстоятелството, че по делото са наложени две
отделни наказания на осъденото лице, а именно – с решение на съда №2013/155 от
19.09.2013 г. по дело №2013/971 е наложено наказание 6 години и 3 месеца
лишаване от свобода, а със същото решение е наложено наказание лишаване от
свобода за срок от 3 години, 1 месец и 15 дни, като така посочените наказания
на лицето са събрани в резултат на което наложеното на осъденото лице наказание
е пресметнато като 9 години, 4 месеца и 15 дни. След развил се инстанционен контрол, с решение
215/1395 от 21.01.2015 г. по дело №2014/30107 на 8-мо Отделение на Върховния
касационен съд /Яргътай/, касационната жалба е утхвърлена и решението е
потвърдено. Първоинстанционната присъда, с която на осъденото лице е наложено
наказание общо
9 години, 4 месеца
и 15 дни лишаване от свобода, е била
обявена в отсъствие на осъденото лице. Налице са противоречия в дадените сведения за процеса,
тъй като на една място е отразено, че осъденото лице само е извършвало защитата
си, а на друго място – че присъдата е постановена в отсъствие на осъденото
лице. Следва да се посочи, че делото е отлагано неколкократно като е изисквано
от турската страна да отстрани неяснотите, описани в приложените към искането
документи и констатирани при разглеждането на делото, но отговор от турска
страна така и не е постъпил по делото.
При така установената по
същество фактическа обстановка, настоящият съдебен състав намери, че следва да
постанови решение с което да остави
без уважение искането на Република Турция
- Главна републиканска прокуратура - гр. Анкара,
за признаване и изпълнение на присъда на 24-ти основен
първоинстанционен
наказателен съд - гр.
Анкара, постановена по дело
2013/155, с
подсъдимо лице българския гражданин И.И.. Това е така защото, от материалите
по делото се установява, че осъденото лице съгласно приложеното решение на
турските власти е с имена И.К.И., докато призованото лице в съдебно заседание е И. М.
И.. На
следващо място, от материалите придружаващи искането, изпратени от турската
страна се установява, че на 19.09.2013 г. първоинстанционната присъда на 24-ти основен наказателен съд гр.
Анкара, чието признаване се иска,
е прочетена в отсъствието на осъдения български гражданин, което представлява
нарушение на основен принцип на българското наказателно-процесуално право, регламентиран в чл. 15, ал. 3, във вр. с ал. 1 от българския НПК, а именно
нарушено е правото му на
защита. В допълнение следва да се посочи, че по делото не са налице каквито и да е било данни
за изпълнение на аналогична спрямо разпоредбата на чл. 247б, ал.1, във
вр. с чл.269
от нашия
НПК процедура,
т.е. подсъдимият /осъденият/ да е бил уведомен, че
делото може да се гледа в негово отсъствие. Извън изложеното, следва да се отбележи, че
съгласно разпоредбите на чл. 269, ал. 1 и чл. 329, ал. 2 от българския НПК по дела с обвинение за
извършване на тежко престъпление присъствието на подсъдимия в съдебно заседание
е задължително. На последно място, наистина от представените документи по делото не става
ясно дали осъденото лице е осъдено за едно или за повече деяния, породи което и
няма как да се се прецени дали наказанието би могло да бъде приспособено в
съответствие с българския наказателен закон.
Ето защо,
настоящият състав на съда намира, че искането на Република Турция – Главна
Републиканска прокуратура гр. Анкара за признаване и изпълнение на присъдата на
24-и основен наказателен състав гр. Анкара по дело №2013/154, постановена срещу
българския гражданин И.И. следва да бъде оставено без уважение.
Водим от изложеното и на основание чл.
465, ал. 4 от НПК, Пернишкият окръжен съд
Р Е
Ш И:
Оставя без уважение
искането на Република Турция – Главна Републиканска прокуратура гр. Анкара за
признаване и изпълнение на присъда на 24-и основен наказателен състав гр.
Анкара по дело №2013/154, постановена срещу българския гражданин И.И..
Решението подлежи на обжалване
и протест пред Софийския апелативен
съд в 7- дневен
срок от днес.
След влизане в сила на
решението заверен препис да се изпрати на Министерство на правосъдието на Република
България за
препращане на компетентните органи на Република Турция - Главна републиканска прокуратура -
гр. Анкара.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.