РЕШЕНИЕ
№ 6245
гр. София, 10.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СТЕФАН ИС. ШЕКЕРДЖИЙСКИ
при участието на секретаря СИМОНА Г. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от СТЕФАН ИС. ШЕКЕРДЖИЙСКИ Гражданско
дело № 20211110171671 по описа за 2021 година
иск с пр.осн. чл. 79, ал. 1, във вр. с чл. 240 и чл. 86 от ЗЗД:
Ищецът -фирма, твърди, че във връзка с договор за заем от 01.11.2016г. бил предоставил на
ответника следните суми:
1. с платежно нареждане № 735FTRO16335BO75/30.11.2016г. - 3 500,00 лева;
2. с платежно нареждане № 735FTR016357C5JQ/22.12.2016г. - 3 500,00 лева.
Съгласно чл. 4. ал. 2 от Договора заемателят се е задължил да плати на заемодателя като
възнаграждение лихва върху заетата сума в размер на месечния LIBOR, увеличен със 7%.
При така уговорената между страните възнаградителна лихва, същата за периода от
предоставяне на заетите суми до 31.12.2017г. (падежа на заема) възлиза на 560,14 лева,
съгласно лихвен лист, приложен към исковата молба.
Ин-Пропъртис не е изпълнил задължението си да върне заетата сума, ведно с дължимата
възнаградителна лихва на падежа (31.12.2017г.). С покана с вх. № 05/16.05.2019г., получена
от представляващия Пламен Цеков, заемателят бил поканен да възстанови заемната сума,
ведно с дължимите лихви.
С писмо с изх. № 019/20.05.2019г. Ин-Пропъртис не е оспорил задължението си по договора
за заем към ЗКН, но е заявил, че не може да изпълни задължението си поради липса на
парични средства.
С оглед изложеното, ищецът моли да се осъди ответникът да му заплати:
- сумата от 7 560,14 лева, главница, ведно със законната лихва;
1
- сумата от 2 303,93 лева, мораторна за периода от 14.12.2018г. до 14.12.2021г.
Претендира още и разноски.
Ответникът -фирма, оспорва иска:
- оспорва подписите на лицата подписали договора;
- сумите не били прехвърлени;
- навежда и довод за давност.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, с оглед разпоредбата на чл. 12 и чл. 235, ал. 3 от ГПК, приема за установено
следното:
от фактическа страна:
Представен е договор, подписан двустранно. Ответникът може да оспорва само
подписа на представляващия ответното дружество. Обстоятелството, че е предявен иск
(дори и да е верен доводът на ответника по отношение подписите на представляващите
ищеца) е хипотеза на конклудентно потвърждаване – арг. от чл. 35 ш чл. 42 от ЗЗД (Р. № 872
от 14.12.2009г. на ВКС, ІV г.о., по гр.д. № 2011/2008г: по предявения иск ответната страна
може да се брани, като предявява с възражение всякакви насрещни права, но само в случай,
че тези права са нейни – например възражение за изтекла придобивна давност. Съдът не
следва да взема предвид предявените пред него чужди права, каквото е правото на страните
да претендират нищожността на договора, след като правещият възражението не е страна по
този договор).
Предмет на сделката са 50 000 лева (чл. 1); падеж – до 31.12.2017г. (чл. 3, ал. 1);
договорна лихва (чл. 4). Предвидена е и неустойка в хипотеза на забава, но от страна на
заемодателя – чл. 6.
Доводът относно подписите на представляващия ответника, също е неоснователен и
то по няколко съображения:
1. представителната власт на г-н Виктор Сертов е заличена (начин на
представителство, към момента на подписване – заедно и поотделно), според Търговския
регистър, на 20.07.2017г., което означава, че е могъл, като изпълнителен директор, да
задължи дружеството;
2. дори и да се приеме нещо различно относно представителната власт на г-н Сертов,
доктрината приема следното: търговският помощник извършва по правило фактически
действия - чл. 30, ал. 2, изр. 1 от ТЗ. Забраната на закона не е абсолютна. Когато търговският
помощник работи в общодостъпно място за търговия, той се смята овластен да извършва
сделките, които обикновено се извършват там - чл. 30, ал. 2, изр. 2 от ТЗ. Правилото на чл.
30, ал. 2, изр. 2 съдържа необорима презумпция - законът не предвижда възможност за
установяване на противното. То е създадено в интерес на третите лица с цел да се гарантира
сигурността на оборота. Терминът „общодостъпно място за търговия" не е дефиниран от
законодателя. Кога е налице подобно място, е фактически въпрос. Всяко място, до което
2
третите лица имат достъп и което е свързано с търговската дейност на търговеца, е
общодостъпно място за търговия - магазин, търговски салон, банков салон, каса, сер6ш,
ателие, пазарен щанд, склад. Презумпцията се отнася до сделките, които обикновено се
сключват на съответното общодостъпно място за търговия (но не и до други подобни места).
Въпросът кои са тези сделки също е фактически. Преценката се извършва с оглед на
конкретното място. Често тези сделки са на ниска стойност, неформални са, изпълняват се
веднага след сключването им, но това не е задължително. Продажба на дълготраен
материален актив в магазина за хранителни стоки не е обикновено сключвана сделка.
Презумптивната представителна власт на търговския помощник може да бъде както
активна, така и пасивна - опр. № 81 от 17.11.2008г. по т.д. № 422/2008г., ТК на ВКС.
На по-силно основание това се отнася до изпълнителния директор (чл. 301 от ТЗ).
Приложението на чл. 301 от ТЗ предполага изследване на конкретни факти, от които
може да се обоснове безспорен извод, че търговецът е узнал за сключването на сделката или
действията, извършени от негово име, но без представителна власт, и не се е
противопоставил на същите веднага след узнаването. Предметът на доказваното знание е за
факта на сключването, респ. извършването на съответното действие и следователно
доказателствата за узнаването не биха могли да са свързани с осъществяването на факти,
предхождащи факта на сключването на сделката, респ. извършването на действието без
представителна власт. Такива факти са демонстрирано мълчаливо последващо одобрение на
сделката или действията, извършени без представителна власт, манифестиране на намерение
за ползване от целения със сделката правен резултат, упражняването на права и
изпълнението на задължения по сключената сделка, при осчетоводяване на фактура за
задължаване към противната страна, в съответствие с основанието и предмета на
сключената без представителна власт сделка и ползване на данъчен кредит от ненадлежно
представляваната страна (реш. № 42 по т.д. № 593/2009 г. на ІІ т.о., реш. № 44 по т.д .№
447/2008 г. на ІІ т.о. , реш. № 46 по т.д. № 454/2008 г. на ІІ т.о., реш. № 109 по т.д. №
465/2010 г. на ІІ т.о., реш. № 228 по т.д. № 3697/2013 г. на І т.о., реш. № 202 по т.д. №
87/2011 г. на ІІ т.о., реш. № 166 по т.д. № 991/2009 г. на ІІ т.о., реш. № 96 по т.д. № 380/2008
г. на І т.о. ВКС и др.). С оглед конкретното основание на договора – за наем – такива факти
са и ползването на имота и заплащането на наемната цена (реш. № 57 от 07.06.2011 г. по т.д.
№ 546/2010 г. на І т.о.).
3. сделката е осчетоводена от ответника. Това отново означава, че ответното
дружество е наясно със сделката и я приема. Това приемане, тъй като осчетоводяването е
писмено и подписано, е и формално (арг. и от решение № 96 от 26.11.2009 г. по т.д. № 380/
2009 г., І т.о., решение № 46 от 27.03.2009 г. по т.д. № 454/2008 г., ІІ т.о., решение № 42 от
19.04.2010 г. по т.д. № 593/2009 г., ІІ т.о., решение № 166 от 26.10.2010 г. по т.д. № 991/2009
г., ІІ т.о., решение № 23 от 07.02.2011 г. по т.д. № 588/2010 г., ІІ т.о., решение № 30 от
08.04.2011 г. по т.д. № 416/2010 г., І т.о.).
4. открита е процедура по оспорването на подписа на представляващия ответника
(Разпореждане от 07.03.2022г.). Адв. Н., тогава процесуален представител на
3
50
заемополучателя, е уведомил дружеството (отбелязване от 24.03.2022г., 9,ч. – л. 21, гръб).
E-mail-ът е бил препратен на адв. Тонев.
17
От адв. Н. е депозирана молба с ел. подпис от същата дата, но впоследствие – 11,ч.,
в която вече се сочи, че вече не представлявал ответника. До този момент съдът на е бил
уведомяван за това, но адресът му изрично е посочен като съдебен в отговора – л. 16. По
този причина счита, че, тъй като новият процесуален представител не бил надлежно
уведомен за насроченото о.с.з. (по смисъла на ГПК уведомяването е знание, без значение как
информацията е достигнала до адресата си – арг. от чл. 54 от ГПК), че делото следвало да
се отложи.
В тази връзка, в протокола от 24.03.2022г. изрично е взето становище, като
определението, с което е допусната СГЕ, е отменено.
Оспорването е неоснователно.
5. Същевременно е депозирана молба и от вещото лице, че поради смяна на
процеусалния представляващ, не е успял да осъществи контакт с ответното дружество (л.
100). Тази смяна по никакъв начин не отменя процесуалното задължение на длъжника да
предостави достъп до счетоводните си вписвания на ответната страна.
Още на този етап бе приложимо правилото на чл. 161 от ГПК.
На 03.05.2022г. е депозирана втора молба от в.л. по ССчЕ, в която се сочи, че
ответникът отново не му съдейства.
Едва на третото о.с.з. (от 09.06.2022г.) заключението на експертизата е прието, без да
е оспорено от ставните. От него се установява, както бе посочено, че сумата е осчетоводена,
а преди това и прехвърлена на ответника с две нареждани от 2016г.
6. До ответника е изпратена покана, на която е отговорено, че това не може да бъде
сторено по различни причини. Един от доводите за неплащане е че ищцовото дружество
било с отнет лиценз и забрана за разпореждане с активи (става въпрос за извънсъдебно
признание на неизгоден за ответната страна факт – чл. 175 от ГПК / например: РЕШЕНИЕ №
475 от 08.06.2010г. по гр.д. № 1311/2009г., г.к., ІІІ г.о. на ВКС: Изявлението на страната по
делото, когато то съдържа неизгодни за нея факти, релевантни за спорното право, има
характер на признание и се явява важно доказателствено средство. Когато признанието води
до съвпадане на фактическите твърдения на двете спорещи страни това е указание за тяхната
истинност. Признанието има доказателствено значение, затова съдът преценява
признанието, с оглед на всички обстоятелства по делото - чл. 175 ГПК /чл. 127, ал. 2 ГПК
(отм.); също Р. № 98 от 21.03.2011г. на ВКС, ІV г.о., по гр.д. № 952/2010г.). Става въпрос за
обстоятелството, че заемът е предоставен, приет и дължим.
Според ТР, ищецът се представлява по следния начин: 11.: Розалина Йорданова
Градинарова-Стоянова - квестор, назначен с решение № 1132-ОЗ от 17.08.2017 г. на
Комисията по финансов надзор до назначаване от съда на синдик или до вписването на
ликвидатор на дружеството.
4
от правна страна:
С договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други
заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид,
количество и качество.
Заемателят дължи лихва само ако това е уговорено писмено (чл. 240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД).
В случаят е предоставен заем с настъпил падеж за връщане, без да има престация от страна
на ответника. Дори и обявено в несъстоятелност дружество, каквото ищецът не е, може да
получава средства, чрез синдика си.
Всички доводи на ответника за непрестиране могат да се обобщят като шиканиране на
процеса. Така например: едно жалба ще представлява злоупотреба с правото на жалба, ако
съзнателно е основана на неверни факти с цел да подведе съда (ЕСПЧ - Varbanov v.
Bulgaria).
Доводът за давност също е неоснователен. Тя следва да се прецени към момента на падежа,
който е през 2017г. Дори обаче от 2016г., когато е сключен договора, до 14.12.2021г. - няма 5
години (чл. 110 от ЗЗД). Единственият заем, който представлява периодично вземане, е
револвиращият (Определение № 326 от 20.06.2019 г. на ВКС по т. д. № 1829/2018 г., I т. о.,
ТК, докладчик съдията Емил Марков). Настоящият не е такъв.
На основание чл. 162 от ГПК съдът приема, че възнаградителната лихва съответства на
претендиранато, като същото се отнася и до мораторната. Доктрината приема (доц.
Станева), че цената на парите, са част от главницата, която следва да се върне. По този
причина и исковете са квалифицирани по този начин.
Съобразно изложеното, претенциите са основателни.
по разноските:
На ищеца се дължат разноски (чл. 78, ал. 1 от ГПК).
Минималните размери, съобразно Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, са: 580 лева (чл. 7, ал. 2, т. 3) + 28 лева + 300 лева
(т. 2, във вр. с чл. 2, ал. 5) + 91,27 лева. Или общо: 999,27 лева.
Претендират се 800 лева.
Този състав, предвид констатираната недобросъвестност, не би намалил и
възнаграждение до 3 000 лева (т. 3 от ТР от 6.11.2013г., т.д. № 6/2012г.).
Общо разноските възлизат на 1 494,56 лева.
Воден от гореизложеното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 79, ал. 1, във вр. с чл. 240 и чл. 86 от ЗЗД, фирма, ЕИК..., със
5
седалище и адрес на управление: гр. С., представлявано от П. Е. Ц., съд.адр.: гр. С., чрез адв.
А. Т., е-mail на адв. Дружество „Г., Ф. и Т.“: ..., да заплати на фирма, ЕИК ..., със седалище
и адрес на управление: гр. С., представлявано от Р. Й. Г.-С. - квестор, назначен е решение №
1132-03 от 17.08.2017 г. на Комисията по финансов надзор, електронна поща: ...., съд.адр.:
гр. С., следното:
- сумата от 7 560,14 (седем хиляди петстотин и шестдесет лева и четиринадесет
стотинки) лева, главница, предоставена по договор за заем 01.11.2016г., ведно със
законната лихва, считано от 14.12.2021г. до окончателното ѝ изплащане;
- сумата от 2 303,93 (две хиляди триста и три лева и деветдесет и три стотинки) лева,
мораторна за периода от 14.12.2018г. до 14.12.2021г., както и на основание чл. 78, ал. 1 от
ГПК,
- сумата от 1 494,56 (хиляда четиристотин деветдесет и четири лева и петдесет и шест
стотинки) лева, сторени деловодни разноски.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6