Решение по дело №18/2018 на Районен съд - Девня

Номер на акта: 34
Дата: 22 март 2018 г. (в сила от 3 юли 2018 г.)
Съдия: Даниела Христова Вълева
Дело: 20183120200018
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 22 януари 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

№34/22.03.2018 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

гр. Девня

 

ДЕВНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в публично съдебно заседание на дванадесети март през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ВЪЛЕВА

при протоколист Искра Василева, като разгледа докладваното НАХД № 18/2018 г. по описа на Районен съд - Девня, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН и е образувано по жалба на „***“ЕООД гр. Варна, ЕИК: ***, представлявано от Д.Я.В. против Наказателно постановление № 23-0001120, издадено на 08.11.2017 г. от Началника на Областен отдел ”АА” гр. Варна, с което на въззивника за нарушение по чл. 96  ал. 5 т. 3 пр. 2 от Закона за автомобилните превози /ЗАвП/  е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 1 000 лева.

Въззивникът обжалва наказателното постановление, като счита същото за неправилно и незаконосъобразно, тъй като описаната в него фактическа обстановка не отговаряла на действителното положение и правната квалификация. Навежда твърдения за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила касаещи описанието на вмененото му нарушение. Отделно от това намира, че нарушението, за което е санкциониран съставлява маловажен случай, поради което наказващия орган не е следвало да му налага санкция, а да приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.

В с.з., жалбоподателят, редовно призован, не се явява, не се представлява.

Административно–наказващият орган, редовно призован, участва в производството чрез надлежно упълномощен процесуален представител, който счита обжалваното наказателно постановление за правилно и законосъобразно и моли същото да бъде потвърдено от съда.

Контролиращата страна – РП - Девня, редовно призована, не изпраща представител и не ангажира становище по жалбата.

Съдът, след преценка на събраните по делото гласни и писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

При извършена на 28.08.2017 г. документална проверка на транспортната дейност, осъществявана от превозвача „***“ЕООД гр. В, притежаващ лиценз на Общността №13619/10.07.2015 г. за международен превоз на товари е било установено, че на 17.07.2017 г. въззивникът в качеството на превозвач е допуснал извършването на обществен превоз на товари с водач ***, който не  е преминал предпътен медицински преглед. Горното обстоятелство се установило след проверка на пътен лист сер. Н № 0022434/17.07.2017 г., в който не фигурирал подпис на медицинско лице, извършило прегледа. Предвид горното било прието, че въззивникът е извършил нарушение на чл. 96 ал. 5 т. 3 от ЗАвтП, поради което му бил съставен АУАН. Актът бил връчен на управителя на дружеството – нарушител, който го подписал със заявлението, че ще внесе възражение в срок. Такова не постъпило в законоустановения 3 дневен срок пред наказващия орган, поради което възприемайки изцяло фактическите констатации, описани в акта и правната квалификация на нарушението, той издал атакуваното пред настоящата съдебна инстанция наказателно постановление.

Горната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на показанията на разпитаните свидетели, които установяват лично възприети от тях факти, в показанията им не се констатират никакви противоречия, поради което и съдът няма основание да се съмнява в тяхната достоверност. В подкрепа на твърденията им са и писмените доказателства, приложени към АНП и приобщени по реда на чл. 283 от НПК, сред които и горецитирания пътен лист, които преценени в своята съвкупност не налагат различни фактически изводи.

При така установената по делото фактическа обстановка, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление по отношение законосъобразността, обосноваността и правилността му, съдът прави следните  правни изводи:

Относно допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е приета от съда за разглеждане.

Относно компетентността на органа, издал обжалвания административен акт:

 Наказателното постановление е издадено от компетентен орган по смисъла на чл. 92 ал. 2 от ЗАвтП – Началника на Областен отдел”АА” гр. Варна, упълномощен с това правомощие със заповед № РД-08-249/15.05.2015 г. на Министъра на Транспорта, информационните технологии и съобщенията.

Относно процесуалната законосъобразност на обжалвания административен акт:

Служебната проверка на въззивния съд констатира, че обжалваното наказателно постановление и акта за установяване на административно нарушение, въз основа на който е издадено не страдат от процесуални нарушения, даващи основание за неговата отмяна. В АУАН и НП фигурират всички нужни реквизити, които гарантират правото на защита на нарушителя и възможността да разбере в както точно е обвинен. Спазена е процедурата за издаването им, регламентирана в ЗАНН. Нарушението е описано по начин, изчерпващ всички обстоятелства, при които е извършено, посочени са всички факти, касаещи съставомерните признаци на нарушението, правилно е била определена и посочена нарушената правна норма. Възраженията за допуснати процесуални нарушения в хода на административно – наказателното производство са декларативни, немотивирани и неоснователни.

Относно материално-правната законосъобразност и обоснованост на обжалвания административен акт.

Анализът на така визираната фактическа обстановка дава основание съда да приеме, че въззивникът е допуснал нарушение по чл. 96 ал. 5 т. 3 пр. 2 от ЗАвтП. Разпоредбата предвижда задължение за дружеството - превозвач да организира предпътния медицински преглед на водачите, включващ общото им здравословно състояние, респ. санкция при неизпълнение на това задължение.

Видно от приложения към делото пътен лист е, че няма положен подпис от страна на медицинско лице, което е имало задължение преди водача да излезе от гаража с управляваното от него МПС да извърши предпътен медицински преглед на водача, с който да удостовери неговото физическо и психическо състояние и дали е годен да управлява. Върху пътния лист е положен само щемпел – печат с надпис на медицинско заведение и име на лекар по вътрешни болести, но липсва подпис на медицинско лице, който да удостовери извършването на предпътен медицински преглед на 17.07.2017 г.

 

 

 

 

 

 

 

 

Според съда е напълно неприемливо и недопустимо здравословното състояние на водачите на моторните превозни средства, осъществяващи изключително отговорна и високорискова дейност, да бъде удостоверявано само и единствено чрез щемпел, който би могъл да бъде поставен от всяко едно лице в дружеството, което няма необходимото медицинско образование. Това е така, тъй като възможността за злоупотреба, която се открива с тази практика е огромна. Необходимо е изрично медицинското лице, извършило предпътния преглед за общото здравословно състояние на водача, лично да удостовери своята констатация дали водачът на превозното средство е в състояние да изпълнява служебните си задължения. Това става чрез полагането на личен подпис, който може да бъде изследван графологично и чрез който на практика медицинското лице поема своята отговорност за отразените в пътния лист констатации относно годността на водача да управлява.

 

 

 

 

Поради тази причина, съдът намира, че правилно е била ангажирана административно - наказателната отговорност на дружеството, тъй като липсата на подпис от медицинско лице върху пътния лист се приравнява на липса на предпътен медицински преглед на водача на превозното средство, преди същият да излезе от гаража на дружеството и да започне да изпълнява своите служебни задължения. Това означава, че дружеството превозвач не е изпълнило задължението си да организира извършването на такъв преглед на конкретния водач, а и на други водачи, видно от останалите пътни листи, приложени по делото, в които също липсва подпис на медицинско лице.

 

 

 

 

Възражението на въззивното дружество, че процесния случай следва да се квалифицира като "маловажен" по смисъла на чл. 28 буква "а" от ЗАНН, съдът намира за неоснователно.  

 

 

 

 

На първо място процесното нарушение е от категорията на т. нар. "формални" нарушения /нарушения на просто извършване/, при които вредните последици /обществената опасност/ произтичат от самото осъществяване на изпълнителното деяние. Случая не представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на административни нарушения от съответния вид. Обстоятелствата, че от нарушението няма настъпили вредни последици не е в състояние да квалифицира случая като маловажен по смисъла на цитираната разпоредба. Предвиденото в санкционната норма наказание е в абсолютен размер, който никак не е незначителен и очевидно законодателят е преценил, че нарушения от съответния вид са с висока степен на обществена опасност. В крайна сметка касае се за една изключително специфична високорискова дейност, каквато е обществения превоз на товари /в случая горива/, като едно подобно нарушение може да застраши безопасността на широк кръг от хора и да настъпят непоправими последици. Данните по делото сочат, че процесния случай не е единичен, изолиран и инцидентен, а справката за нарушител за това, че въззивникът е наказван и за други нарушения на ЗАвтП и подзаконовите нормативни актове по прилагането му и международни регламенти. С оглед на изложеното и отчитайки засегнатите с извършеното нарушение обществени отношения, както и данните за нарушителя се налага извод, че правилно наказващия орган е приел, че процесният случай не следва да бъде квалифициран като маловажен.

При така описаното от фактическа страна нарушение и при така посочената нарушена правна норма, правилно АНО е наложил административната санкция във фиксиран от законодателя размер, при което съдът няма възможност да я ревизира.

Предвид гореизложеното съдът намира, че проверяваното НП следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно, поради което и на основание чл. 63 ал.1 от ЗАНН:        

 

                               Р  Е  Ш  И :

 

  ПОТВЪРЖДАВА  Наказателно постановление № 23-0001120, издадено на 08.11.2017 г. от Началника на Областен отдел ”АА” гр. Варна, с което на „***ЕООД гр. Варна, ЕИК: *** представлявано от Д.Я.В. за нарушение по чл. 96  ал. 5 т. 3 пр. 2 от Закона за автомобилните превози /ЗАвП/  е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 1 000 лева.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд - Варна в 14 дневен срок, считано от съобщаването му на страните по реда на АПК.

 

                                            

 

                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: