Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр.Русе,
23.І.2009год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Русенският
окръжен съд, гражданска колегия, в открито заседание на 19 януари двехиляди и
девета година, в състав:
Председател: Т.И.
при
секретаря Е.Д. и в присъствието на
прокурора като разгледа докладваното от съдията гр.д.№155 по описа за 2008год., за да се
произнесе, съобрази следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.240, чл.92
и чл.86 ЗЗД.
Ищецът КСК”Р.П.К.”
със седалище гр.Р., представлявана от Ю.Д.твърди, че на основание сключен
договор за заем №1652/08.06.2005г. за сумата от 45000 лева, изплатена на
ответника на 14.06.2005г., с краен срок на издължаване 14.06.2010г. и при
условия, подробно посочени в договора. Съгласно т.5 от същия, бил подписан и
погасителен план. За обезпечаване на дадената в заем сума страните сключили
нот.акт за договорна ипотека. В т.6 от договора за заем било предвидено
заемополучателят да заплаща лихва, представляваща сбор от основния лихвен
процент на БНБ, плюс 13 пункта, а съгласно т.15 от същия, при неплащане на една
погасителна вноска и лихвата в уговорения срок, заемодателят ги събира
принудително, като за периода на просрочие се начислява неустойка,
представляваща сбор от ОЛП на БНБ плюс 25 пункта, върхум есечните вноски от
деня на забавата до окончателното им изплащане. Твърди, че досега ответникът не
е издължил пълния размер на главницата, както и дължимите лихви за периода до
подаване на исковата молба. Претендира заплащането на сумите 45000 лева
неизплатена главница, 19311.20 лева договорната лихва за периода от
14.06.05год. до завеждане на иска и сумата 5969,49 лева договорена неустойка по
договора от 21.06.05г. до завеждане на иска, ведно с договорената лихва върху
главницата от завеждане на иска до окончателното изплащане на сумата, както и
направените деловодни разноски.
Ответникът Р.В.С., чрез назначения
му на осн.чл.47 от ГПК и чл.23, ал.1 от ЗПП процесуален представител, оспорва
допустимостта на исковите претенции, поради липса на правен интерес от страна
на ищеца. Счита клаузата за неустойка за нищожна, алтернативно претендира
претенцията в тази част да бъде уважена до размер на законната лихва.
Окръжният
съд, като взе предвид твърденията в исковата молба и обсъди събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
На 08.06.2005год. страните сключват
договор за заем №1652, по силата на който ищецът К.С.К”Р.п.к.” предоставя на
ответника сумата 45000 лева с краен срок на издължаване 14.06.2010год. В чл.6
страните уговорили лихва за срока на окончателното погасяване на заема в размер
на сбора от ОЛП и надбавка от 13 пункта,
а погасяването да се извършва на месечни вноски, платими на 20-то число на
съответния месец, съгласно погасителен план, съставляващ неразделна част от
договора. Уговорено е също, че неиздължаването на която и да е вноска по
главницата или лихвите води до изискуемост на цялото вземане. В този случай, за
неиздължените в уговорените срокове погасителни вноски по главницата и лихвите
заемателят дължи и неустойка, чийто размер е определен в чл.15 като сбора от
ОЛП плюс 25 пункта, изчислена за всеки ден забава до окончателното му
изплащане.
За обезпечаване вземането си към заемополучателя, страните сключват
договорна ипотека, изповядана в нот.акт №100, т.II,
д.№209/8.06.05г. по описа на н. рег.№218 с район на действие РРС, по силата на
която ответникът учредява в полза на ищеца ипотека върху свой недвижим имот,
представляващ апартамент***, подробно описан в договора.
Представен е разходен касов ордер, видно от който сумата от
45 000лв. е изплатена на ответника на 14.06.05г., съгласно уговорения срок
на усвояване в договора за заем.
От заключението на вещото лице по
назначената съдебно-икономическа експертиза се установява, че от усвояване на
дадената в заем сума няма постъпили плащания за погасяване задължението на
заемополучателя. Договорената възнаградителна лихва по т.6 от договора за
периода от 14.06.2005год. до предявяване на иска възлиза на 19311,20 лева, а
неустойката по чл.15 е изчислена в два варианта-в уговорения размер общо върху
главница и лихва и отделно върху главница и лихви в уговорения размер и в
размер на законната лихва.
При така установените фактически
обстоятелства, съдът намира предявените искове за основателни и доказани по
размер.
С отговора на исковата молба и в съдебно заседание процесуалният
представител на ответника прави възражение за недопустимост на претенциите
поради липса на правен интерес от страна на ищеца, тъй като разполага с възможност
да се снабди със заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист на
основание чл.418 и чл.417 ГПК. Съдът не споделя горното становище. Възможността
на кредитната институция да се снабди директно с изпълнителен лист по реда на
заповедното производство в ГПК не я лишава от правния й интерес да осъществи
вземането си и чрез иск по общия ред срещу длъжника, поради силата на пресъдено
нещо на съдебното решение. В този смисъл е и константната съдебна практика.
Със сключването на договора за заем, между страните е създадена
облигационна връзка, в изпълнение на задълженията по която ищецът е предоставил
на ответника в заем сумата от 45000 лева. За последния е възникнало
задължението да върне сумата на месечни вноски съобразно утвърдения от страните
погасителен план в срок до 14.06.2010 год. За срока на издължаването й е
уговорена и възнаградителна лихва, определена като сбор от основния лихвен
процент и надбавка от 13 пункта, която се начислява от датата на получаване на
сумите по заема и се плаща ежемесечно, ведно с главницата на месечни вноски. По
делото е установено, че ответникът не е изправна страна, тъй като не е погасил нито
една вноска от задължението. В този случай цялото вземане-за главница и лихви е
станало предсрочно изискуемо и за кредитора е възникнало правото да предяви иск
за вземането си. Задължението на ответника, установено със заключението на
икономическата експертиза, което съдът възприема, възлиза на 45000 лева
главница и 19311,20 лева договорена лихва за периода 14.06.05год.-11.09.2008
год. В този размер са заявени и претенциите, поради които същите се явяват
основателни и следва да бъдат уважени.
Неизпълнението на задължението на
ответника има и друга последица. Той дължи уговорената в чл.15 от договора
неустойка в полза на кредитора за неиздължените в уговорените срокове
погасителни вноски по главницата и дължимата лихва по кредита. Обезщетението за
неустойка е определено като сбор от основния лихвен процент плюс 25 пункта и е
в размер на 5969,49 лева. Искът е предявен в този размер и следва да бъде
уважен изцяло.
Неоснователни са възраженията на
процесуалния представител на ответника за нищожност на клаузата за неустойка
поради противоречие със закона и за прекомерност на уговорения размер в
сравнение с действително претърпените от ищеца вреди от неизпълнението. В
случая не сме изправени пред искане за присъждане на лихва върху лихва, тъй
като уговорената лихва в договора за заем не е мораторна /закъснителна/, т.е.
тази, която се дължи при забавено изпълнение на парично вземане, а е
възнаградителна. По своята правна и икономическа същност тя е цена,
възнаграждение, което се заплаща на кредитора за ползването на предоставените
от него парични средства. Тази лихва е дължима от длъжника винаги, независимо
дали е използвал средствата или не. От тук следва, че не е налице анатоцизъм и
в случая не съществува забраната по
чл.10, ал.3 ЗЗД. След падежа на задължението по договора за заем длъжникът ще
дължи главницата, уговорената лихва по цената на договора, както и уговорената
неустойка върху сбора от двете, която служи като обезщетение за вредите от
неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Нормата на чл.92 ЗЗД е
диспозитивна и страните могат да уговарят при какви условия и в какъв размер се
дължи неустойката, като автономията на волята е ограничена единствено от
разпоредбата на чл.9 от ЗЗД, на която се позовава и ответникът. Съобразно тази
разпоредба и предвид данните по делото съдът намира, че претендираната по
процесния договор неустойка не е прекомерно голяма и не са налице
предпоставките за нейното намаление.
Върху главницата се дължи и договорената лихва /съгласно чл.6 от
договора за заем/ от предявяване на иска до окончателното й изплащане.
При този изход на спора ответникът
съгласно чл.78, ал.1 ГПК дължи на ищеца сумата 5065,84 лева, представляваща
направените в производството разноски. Ответникът дължи и сумата от 40лв. по
сметка на РОС за направени деловодни разноски по допълнителната задача на
вещото лице.
Предвид изложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА Р.В.С., ЕГН **********
с последен известен адрес ***, да заплати на К.С.К.”Р.п.к.” със седалище град Р.,
вписана в търговския регистър с ЕИК *********, сумата от 45000 лева, представляваща главница по договор за заем от
08.06.2005г., сумата 19311.20 лева
договорна лихва за периода 14.06.2005г. - 11.09.2008г. и сумата 5969,49 лева неустойка по договора,
ведно с договорената лихва върху главницата от 45000лв. в размер на основния
лихвен процент на БНБ и надбавка от 13 пункта, считано от 11.09.2008г. до
окончателното й изплащане, както и 5065,84
лева разноски в производството.
ОСЪЖДА Р.В.С., ЕГН **********
с последен известен адрес ***, да заплати по сметка на Русенски окръжен съд 40 лева деловодни разноски.
Решението подлежи на въззивно
обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред ВТАС.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: