РЕШЕНИЕ
№ 14297
гр. София, 19.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
при участието на секретаря РУЖА Й. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело №
20231110121745 по описа за 2023 година
Б. П. П. е предявил против [******] обективно кумулативно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 557, ал. 1, т. 1 КЗ, с ответникът да
бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 20000 лева, частично от 35000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, настъпило на
[******] по вина на водач на неидентифицирано моторно превозно средство,
напуснал местопроизшествието, ведно със законна лихва от 26.04.2023 г. до
окончателното изплащане, както и сумата от 6000 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, настъпило на [******] по вина
на водач на неидентифицирано моторно превозно средство, напуснал
местопроизшествието, касаещи новонастъпили болки и страдания в резултат
влошаване здравословното състояние, ведно със законна лихва от 26.04.2023 г.
до окончателното изплащане.
Ищецът твърди, че на 05.10.2020г., движейки се с мотоциклет [******] с
рег. номер [******] по [******], с посока от [******] към [******], е
претърпял ПТП, като неустановено МПС удря мотоциклета, в резултат на
което ищецът пада и са му причинени травматични увреждания, изискващи
оперативна намеса. Поддържа, че за претърпените неимуществени вреди,
изразяващи се в болка и страдания, стрес и емоционален дискомфорт, е
предявен срещу ответника иск за сумата от 10000 лв., частично от 35000 лв.,
като по образувано гр.д. № [******] по описа СРС, 62 състав, искът е уважен
и ответникът е заплатил процесната сума. Сочи, че с настоящото
производство претендира част от разликата между уважената частична
претенция и пълния размер от 35000 лв., а именно сумата от 20000 лв.
1
Поддържа, че към момента продължава да изпитва болки и страдания при
натоварване на ръката и опъване при сгъване на пръстите. Отделно от това,
твърди, че са настъпили нови обстоятелства, довели до влошаване на
здравословното състояние, които не са изследвани при първоначалното
обезщетение. Поддържа, че е била необходима нова оперативна интервенция и
е претърпял втори следоперативен период, свързан с преживени болки и
страдания, емоционален и психически дискомфорт, обуславящи обезщетение
за неимуществени вреди. За претърпените нововъзникнали вреди ответникът
след предявена претенция е заплатил сумата от 4000 лв. Искането към съда е
да уважи предявения иск. Претендира разноски. Пред съда процесуалният
представител на страната поддържа исковата молба и претендира разноски, за
което представя списък по чл. 80 от ГПК.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата
молба. Излага доводи за недопустимост на претенцията от 20000 лв., предвид
СПН относно размера на обезщетението, определено по гр.д. № [******] по
описа СРС, 62 състав. Оспорва иска за ексцес като неоснователен, като
ответникът вече е заплатил сума от 4000 лв. Сочи, че в писмото си до ищеца
Гаранционният фонд не е определил одобрената сума като частично плащане
и в този смисъл е постигната извънсъдебна спогодба между страните за
окончателно решаване на въпроса за обезщетение и увредения няма основание
да търси репариране на същите вреди. Оспорва претенцията от 6000 лв. като
прекомерна. Пред съда процесуалният представител на страната поддържа
отговора на исковата молба и претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По делото е представен протокол за ПТП № [******] от [******], от
който се установява, че на [******] около 18.10 часа [******], на [******] на
310 м. преди указателната табела Д 12 [******], е настъпило пътно
транспортно произшествие между МПС- неизвестен и МПС с рег. № [******],
марка [******], [******], управлявано от Б. П. П.. В протокола е посочено, че
процесното ПТП било реализирано, тъй като на около 310 м. преди
указателната табела Д 12 [******] автомобил с неизвестна марка, модел и
регистрационен номер навлиза в насрещната пътна лента и участва в ПТП с
насрещно движещият се мотоциклет [******], [******], с рег. № [******],
след което напуснал мястото. В протокола е посочено, че водачът на
мотоциклет [******], [******], с рег. № [******] бил с работна диагноза
фрактура на 5-та метакарпална кост на лявата ръка, като е посочено, че било
образувано досъдебно производство.
Представено е препис от досъдебното производство № [******] г. във
връзка с процесния инцидент, към която е представена докладна записка от
06.10.2020 г., протокол за оглед на местопроизшествие, ведно с фотоалбум,
съдебно-медицинска експертиза, както и съдебно-трасологична експертиза.
По делото е представено съдебно-медицинско удостоверение №
375.10/2020 г., съгласно което на ищеца е извършен преглед на 08.10.2020 г.,
2
при който били установени следните травматични увреждания: фрактура на
пета дланна кост на лявата ръка; състояние след репозиция и имобилизация;
контузия и охлузване на дясната подбедрица; три минимални повърхностни
разкъсно-контузни рани на лявата подбедрица. Посочено е че травматичните
увреждания били получени в резултата от действието на твърди и тъпи
предмети, каквито характеристики могат да имат детайли от превозни
средства, теренът и други предмети, като уврежданията могат да бъдат
получени в условията на ПТП, по време и начин, както се съобщава в
предварителните сведения. Фрактурата на пета дланна кост на лявата ръка
била причинила трайно затруднение в движенията на горния ляв крайник, а
останалите травми причинявали временно разстройство на здравето, неопасно
за живота. Представена и е друга медицинска документация, а именно лист за
преглед на пациент от [******], амбулаторни листа от 08.10.2020 г. и
04.11.2020 г., епикриза от 26.10.2020 г., медицинско направление от 20.10.2020
г., три броя рецепти, , както и шест броя фактури за извършени медицински
разходи от 20.10.2020 г., 23.10.2020 г., 28.10.2020 г., и 04.11.2020 г., ведно с
фискални бонове.
Представена е и претенция от ищеца към ответника с вх. № 24-01-623 от
27.11.2020 г., за заплащане на застрахователно обезщетение за причинени
неимуществени и имуществени вреди във връзка с процесното ПТП, като към
претенцията е приложена медицинска документация, както и доказателства за
извършените разходи. С писмо с изх. № 24-01-623/09.12.2020 г. ответникът е
изискал допълнителни документи от ищеца във връзка с претенцията му.
С молба от 04.07.2022 г. ищецът е поканил ответника във връзка с
влязлото в сила решение по гр. д. № [******] по описа на СРС, 62 състав с цел
избягване на допълнителни разходи да му се заплати доброволно разликата
над 10000 лв. до пълния размер на претенцията от 35000 лв.
Представена е допълнителна медицинска документация, а именно
епикриза от 14.10.2022 г., амбулаторен лист от 28.10.2022 г., девет броя
фактури за извършени медицински разходи от 12.10.2022 г., 13.10.2022 г.,
18.10.2022 г., и 28.10.2022 г., ведно с фискални бонове, както и един брой
рецепта.
Представена е и претенция от ищеца към ответника с вх. № 21-01-308 от
23.12.2022 г., за заплащане на застрахователно обезщетение за причинени
неимуществени и имуществени вреди във новонастъпили обстоятелства,
които не били изследвани с постановеното решение по гр. д. № [******] по
описа на СРС, 62 състав. С писмо с изх. № 24-01-623/13.01.2023 г. ответникът
е посочил, че одобрявал сума в общ размер на 4402.99 лв., от която сума в
размер на 4000 лв. за ексцес за оперативна интервенция, свързана с болки и
страдания за фрактурата на пета дланна кост на лява ръка и възникнали
усложнения, и 402.99 лв. за разходите, свързани с извършената манипулация.
Като е представено и платежно нареждане от 18.01.2023 г., съгласно което
ответникът е заплатил на ищеца сумата от 4402.99 лв.
Представено е платежно нареждане от 11.07.2022 г., съгласно което
ответникът е заплатил на ищеца сумата от 15878.33 лв. с посочено основание
3
за плащане изпълнителен лист по гр. д. № [******], СРС.
По делото е представено решение № 20038455 от 27.05.2022 г.,
постановено по гр. д. № [******] по описа на СРС, 62 състав, съгласно което е
осъден [******], да заплати на Б. П. П., на основание чл.557, ал.1, т.1 КЗ,
както следва: сумата от 10 000 лв. – частичен иск от 35000 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, настъпило на [******] по вина
на водач на неидентифицирано моторно превозно средство, ведно със законна
лихва от 02.03.2021 г. до окончателното изплащане, сумата от 2077.84 лв.,
представляваща обезщетение за имуществени вреди от ПТП, настъпило на
[******] по вина на водач на неидентифицирано моторно превозно средство,
ведно със законна лихва от 02.03.2021 г. до окончателното изплащане, като е
отхвърлено искането за присъждане на законна лихва за периода от [******]
до 01.03.2021 г. като неоснователно. На решението е направено отбелязване,
че е влязло в сила на 21.06.2022 г., като е представен и издадени на 29.06.2022
г. изпълнителен лист.
Разпитван е свидетелят А.Ч., която посочва, че познавала ищеца от около
пет години, като той бил претъпял ПТП с мотора, като преди произшествието
били заедно, след това той тръгнал с мотора и след около час-два се обадил, че
бил в [******]. Посочва, че имало няколко намествания в [******], а след това
бил опериран в [******], като преди две години му направили повторна
операция за премахване на планката. Преди втората операция имал
ограничения, имало и болка, не можел изцяло да върши това което можел да
прави преди операцията, а именно домашни действия, като миене на чинии,
отделно му влияело на работата, която била свързана с деца, ищецът бил ски
инструктор. Посочва, че след втората операция болката намаля не била
толкова силна, тя била на моменти. Психологическата травма била по-трайна
отколкото тази която му била нанесла инцидентът, миналата година бил
започнал работа в [******], като механик и работата му била свързана изцяло
с ръцете му, като се наложило да напусне заради напрежението в ръката, като
ищецът бил казал, че не можел да свърши нещо, защото ръката щяла да го
заболи. Тръгвайки да извършва някаква дейност при най-малко усещане на
дискомфорт в ръката спирал. Посочва, че ищецът сам си оправял колите, като
след инцидента ходел при други механици. Свидетелката не си спомняла
периода на възстановяване, като между двете операции имало периоди на
затихване, но имало и периоди на силна болка, особено когато времето се
разваляло, като ищецът ходел и на рехабилитация, която донякъде му била
помогна, но не било достатъчна, отделно и в къщи продължавал да прави
упражнения и да раздвижва ръката. Било останало ограничение след първата
операция, отделно имало болка в подмишницата понеже там му слагали
упойката, което също създало допълнителен дискомфорт и забавило процеса
на възстановяване. Посочва, че имало психологически стрес след
първоначалната операция, сещал се и имало моменти, в които се стряскал
насън. Свидетелката твърди, че имало препоръка за втора операция, защото
колкото и да стоял с планката това щяло ограничава движенията му и щяло да
бъде по-трудно, като не си спомня какъв срок били дали за втората операция.
Втората операция била извършена в [******], където беше извършена и
4
първата, но не съм сигурна къде била извършвана рехабилитацията.
По делото е приета съдебно-медицинска експертиза, която настоящият
съдебен кредитира като компетентно изготвена, от която се установява, че на
05.10.20 г. след станалото ПТП ищецът е приет в [******] с диагноза:
счупване на пета мeтакарпална кост на лява ръка, открита рана на
подбедрицата представляваща три минимални повърхностни разкъсно-
контузни рани на лявата подбедрица, като било направено наместване на
фрактурата и била поставена гипсова шина. На 08.10.20г. отново било
направено ново наместване, но без добър резултат, като ищецът бил насочен
за оперативно лечение, като на 23.10.20 г. бил приет в [******], където бил
опериран на двадесетия ден и била поставена Л плака с винтове, била
направена тенопластика /удължаване/ на екстензорното сухожилие с ламбо от
1/3 дебелината на проксималния край. Съгласно заключението на 12.10.22 г.
ищецът бил приет в [******] за изваждане на плаката, като имал болка и
намален обем на движение на 5 - я пръст на лявата ръка. По време на
операцията сухожилията били задебелени с наличие на адхезии /сраствания/ и
фиброза палмарно, като тези сраствания и фиброзата /задебеляване/ били
изрязани, и металната плака била извадена, като след срязването на
синовиалното влагалище на екстензорните сухожилия, тенопластично било
възстановено сухожилното плъзгане. Ищецът след двадесетия ден бил
започнал да провежда рехабилитация на пръстите на лявата ръка. Вещото
лице посочва, че металната остеосинтеза се изваждала след една година,
поради което било наложително да се извади плаката. Съгласно заключението
с извършената втора оперативна намеса с изваждането на плаката и
освобождаването на сухожилното влагалище от срастванията палмарно
/дланно/, тенопластично възстановяване на сухожилното плъзгане, се целяло
подобряване на движенията на петия пръст на лявата ръка, като периодът на
възстановяване от повторната оперативна интервенция бил около 60 дни, с
извършване на активна рехабилитация за предотвратяване на нови сраствания.
В открито съдебно заседание вещото лице посочва, че около една година
следва премахването на плаката и след известно време се приключва с
оздравителния период. След първата операция първите петнадесет дни
болките били по -интензивни, след това до няколко месеца отзвучавали.
Срастванията били обичайно свързани с отока, като в случая доста се било
забавило премахването на плаката, тя следвало да се махне, тъй като се
натрупвала съединителна тъкан и не можело да се развива, тъй като металната
плака пречила, поради което трябвало да се премахне. Вещото лице посочва,
че в случая това не било бедро, не била тазобедрена става, при които след
слагане на планката можело цял живот да не се махне, а това била малка става
на дланта, която била изключително чувствителна към оперативните
интервенции, затова трябвало да се внимава със сроковете за премахването на
метала, като препоръчителният период за премахването на планката бил една
година след поставянето й. Уточнява, че след като била поставена плаката
можело да има малки ограничения, но като цяло функция на ръката я имало,
като с тази планка ищецът можел да върши ежедневните си функции,
функцията на ръката била запазена. Вещото лице посочва, че даже след една
5
година вече имало сраствания и фибрози около тази планка, колкото повече се,
чакало толкова повече се натрупвала, като винаги след една такава операция
има сраствания и фиброза.
По делото е приета и допълнителна съдебно-медицинска експертиза,
която настоящият съдебен кредитира като компетентно изготвена, от която се
установява, че след извършен личен преглед на ищеца при огледа на лявата му
ръка в областта на пета метакарпална кост се виждало надлъжен оперативен
белег с дължина 5 см., като към момента на прегледа ищецът бил напълно
възстановен от получените в резултат на произшествието травми, в т. ч. и след
проведената втора оперативна интервенция на 12.10.22 г., като изцяло била
възстановена функцията на лявата ръка, силата на захват, възможността да
сгъва и разгъва докрай пръстите и по-специално петия пръст на лявата ръка.
Вещото лице е посочило, че ищецът се оплаквал от болка в областта на пета
метакарпална кост при по-голямо натоварване на ръката, като тази болкова
симптоматика щяла продължи около 2 до 3 години. Съгласно заключението
периодът на възстановяване след първата проведена оперативна интервенция
на 23.10.20 г. бил продължил около 2 месеца, като след направената операция
ищецът бил провел рехабилитация на пети пръст на лявата ръка, като най-
вероятно след първата операция не бил имал пълно сгъване и разгъване на
пети пръст на лявата ръка поради наличие на адхезии /сраствания/ и фиброза
/уплътнение/ около металната плака. Вещото лице посочва, че на 12.10.22 г.
ищецът отново бил опериран с цел изваждане на металната плака, тъй като се
е оплаквал от болка и намален обем на движение на пети пръст на лявата
ръка. По време на операцията сухожилията били задебелени с наличие на
адхезии и фиброза, като след изваждането на металната плака е направено
срязване на синовиалното влагалище на екстензорните сухожилия,
тенопластично е възстановено сухожилното плъзгане и периодът на
възстановяване от повторната оперативна интервенция бил около 60 дни, като
ищецът бил провел активна рехабилитация, за да се предотврати появата на
нови сраствания. Съгласно заключението към датата на прегледа движенията
на пети пръст на лявата ръка били напълно възстановени. В открито съдебно
заседание вещото лице посочва, че при ищеца при втората оперативна
интервенция се било наложило не само плаката, но и допълнителни
хирургични интервенции за освобождаване на сухожилието, поради което би
могло все още да съществува този болков синдром, който постепенно щял да
отзвучи във времето. Вещото лице е уточнило, че болката след счупване била
нормална при по-голямо натоварване, при промяна на времето затова бил дал
един срок от 2-3 години за отзвучаване на тази болка, като тези болки били от
ревматичен характер и съпровождали почти всички счупвания.
В доказателствена тежест на ищеца по исковете с правно основание чл.
557, ал. 1, т. 1 КЗ е да докаже, че с влязло в сила решение по гр.д. № [******]
по описа на СРС, 62 състав е установено извършено на територията на
Република България ПТП, причинено виновно от водач на моторно превозно
средство, което е напуснало местопроизшествието и не е било установено
/неидентифицирано МПС/, като ищецът е претърпял неимуществени вреди,
които са в причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП, че здравословното
6
състояние на ищеца се е влошило в сравнение със състоянието, при което е
присъдено обезщетението, като влошаването е в причинно-следствена връзка
с твърдяното ПТП и не е предвидено и съобразено от съда при вече
определеното обезщетение и не се покрива с първоначалното страдание.
Съгласно постановките на ТР № 3/2016г. по т.д. № 3/2016г. на ОСГТК на
ВКС решението по уважен частичен иск за парично вземане се ползва със сила
на пресъдено нещо относно правопораждащите факти /юридическите факти,
от които правоотношението произтича/ на спорното субективно материално
право при предявен в друг исков процес иск за защита на вземане за разликата
до пълния размер на паричното вземане, произтичащо от същото право. При
уважаване на частичния иск обективните предели на СПН обхващат
основанието на иска, индивидуализирано посредством правопораждащите
факти /юридическите факти, от които правоотношението произтича/, страните
по материалното правоотношение и съдържанието му до признатия размер на
спорното субективно материално право. Поради това, че общите
правопораждащи юридически факти са едни и същи, както за частичния иск,
така и за иска за останалата част от вземането, те се ползват от последиците на
СПН при разглеждане на иска за останалата част от вземането. В случаите,
когато предмет на последващия иск за съдебна защита е разликата /остатъка/
от вземането, се касае до същото субективно материално право, същото
вземане, но в останалия незаявен с предявения преди това частичен иск обем.
По двата иска се претендира едно и също вземане, но в различен обем,
различни части. Предвид правоустановяващото и преклудиращото действие
на СПН е недопустимо в последващия исков процес за остатъка от вземането
да се спори относно основанието на вземането и правната му квалификация.
След като със СПН е установено, че правоотношението, въз основа на което се
претендира непогасено парично вземане, е възникнало валидно, поради което
частичният иск е уважен, то е недопустимо в последващ исков процес за
разликата до пълния размер на вземането да се пререшава въпросът дали
същото правоотношение е възникнало, нито каква е правната му
квалификация. Единствено размерът на обезщетението не се явява
правопораждащ факт, от което следва, че не се ползва със СПН.
В случая с решение № 20038455 от 27.05.2022 г., постановено по гр. д. №
[******] по описа на СРС, 62 състав е уважен предявения частичен иск срещу
ответника сумата от 10000 лв. – частичен иск от 35000 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, настъпило на [******] по вина
на водач на неидентифицирано моторно превозно средство, ведно със законна
лихва от 02.03.2021 г. до окончателното изплащане, сумата от 2077.84 лв.,
представляваща обезщетение за имуществени вреди от ПТП, настъпило на
[******] по вина на водач на неидентифицирано моторно превозно средство,
ведно със законна лихва от 02.03.2021 г. до окончателното изплащане, поради
което в настоящото производство подлежи на изследване единствено въпросът
за размера на претендираното обезщетението.
С оглед основателността на предявения иск следва да бъде определен и
размерът на дължимото обезщетение за претърпените неимуществени вреди
от страна на ищеца. Съгласно Постановление № 4 от 23.XII.1968 г., Пленума
7
на ВС размерът на обезщетенията за неимуществени вреди се определя от
съда по справедливост. Понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД
обаче не е абстрактно понятие, то е свързано с преценката на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат
предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Преценявайки
именно съобразно обществения критерий за справедливост по чл. 52 от ЗЗД
следните обстоятелства: а) характерът на увреждането, начинът на
извършването му; б) претърпените болки страдания, причинени неудобства и
негативните психически изживявания; в) периодът на лечение и
възстановяване, както и периода, през който ищецът е търпял болки и
страдания; г) прогноза за възстановяване и допълнителното влошаване
състоянието на здравето, осакатявания, загрозявания и др.; д) общественото
му положение; е) възрастта на пострадалия; ж) и не на последно място
социално-икономическите условия в страната.
Съгласно приетата по делото СМЕ ищецът вследствие на инцидента е
получил счупване на пета мeтакарпална кост на лява ръка, открита рана на
подбедрицата представляваща три минимални повърхностни разкъсно-
контузни рани на лявата подбедрица. Съгласно вещото лице възстановителния
процес по нанесените телесни увреждания свързани с болки и страдания за Б.
П., периодът на възстановяване след първата проведена оперативна
интервенция на 23.10.20 г. бил продължил около 2 месеца. Съгласно
допълнителното заключението движенията на пети пръст на лявата ръка са
напълно възстановени. Претърпените травми от ищеца се установяват и от
показанията на свидетелят Ч., която посочва, че била с ищеца непосредствено
след инцидента в [******], като свидетелката посочва, че ищецът изпитвал
болка и имал ограничения. Съдът не кредитира показанията на свидетелката
Ч., в частта, в която посочва, че в резултата на инцидента ищецът имал
затруднения в изпълнение на професионалната си дейност и домашни
действия, доколкото противоречат на разясненията в открито съдебно
заседание на вещото лице по съдебно-медицинската експертиза, което
посочва, че след поставяне на плаката можело да има малки ограничения, но
като цяло функция на ръката я имало, като с тази планка ищецът можел да
върши ежедневните си функции, функцията на ръката била запазена.
Причинените телесни увреждания са довели да негативните психически
изживявания, като съгласно показанията на свидетелката Ч. имало стрес след
първоначалната операция и ищецът се стряскал насън. Настоящият състав взе
предвид и проведеното лечение, което било приложено, а именно наместване,
операция на двадесетия ден и поставена Л плака с винтове, като била
направена тенопластика /удължаване/ на екстензорното сухожилие с ламбо от
1/3 дебелината на проксималния край, както и проведена рехабилитация. При
определяне на размера на обезщетението е съобразено и, че към момента на
инцидента ищецът е бил на 45години. Не на последно място следва да се
вземе предвид социално-икономическите условия в страната, индиция за
които съгласно константната съдебна практика, както при причиняване на
телесни увреждания и негативните психически изживявания, след инцидента,
така и при постановяване на настоящето решение, настоящият състав приема,
8
че обезщетение за неимуществени вреди в размер на сумата 10000 лв., е в
състояние да обезщети причинените на ищеца неимуществени вреди от
претърпени болки, страдания, битови неудобства и негативни душевни
изживявания, доколкото тези вреди изобщо подлежат на точна и адекватна
парична оценка. Настоящият състав като съобрази, че това се явява размерът
присъден вече с решение № 20038455 от 27.05.2022 г., постановено по гр. д. №
[******] по описа на СРС, 62 състав, намира, че предявения иск за сумата от
20000 лева, частично от 35000 лв. се явява неоснователен и като такъв следва
да се отхвърли.
По отношение на претенцията за сумата от 6000 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, настъпило на [******] по вина
на водач на неидентифицирано моторно превозно средство, напуснал
местопроизшествието, касаещи новонастъпили болки и страдания в резултат
влошаване здравословното състояние, ведно със законна лихва от 26.04.2023 г.
до окончателното изплащане, настоящият състав намира следното.
С оглед наведените в исковата молба фактически твърдения и при
приложение на нормата на чл. 154, ал. 1 от ГПК, в тежест на ищеца е да
установи влошаване на здравословното му състояние, което влошаване се
намира в причинна връзка с увреждането при ПТП от [******], за
новонастъпили след исковата молба по предходното съдебно производство
увреждания. Законодателят е въвел принципа на пълното обезщетяване на
пострадалия за понесените при непозволено увреждане неблагоприятни
последици. На обезщетяване подлежат както вредите, които са настъпили,
така и вредите, които ще настъпят, стига те да са пряка и непосредствена
последица от увреждането. Влошаването на здравословното състояние на
пострадалия, регламентирано съставлява вид новонастъпили вреди, но не ги
изчерпва. Предмет на обезщетяване в рамките на настоящото производство са
вредите, представляващи – продължаващи болки, намалена функция на ръката
и провеждане на втора операция за отстраняване на поставената Л плака с
винтове.
В случая от приетата по делото съдебно-медицинска експертиза, от
допълнителната такава и разясненията дадени от вещото лице в открито
съдебно заседание се установява, че най-вероятно след първата операция
ищецът не бил имал пълно сгъване и разгъване на пети пръст на лявата ръка
поради наличие на адхезии /сраствания/ и фиброза /уплътнение/ около
металната плака и на 12.10.22 г. ищецът отново бил опериран с цел изваждане
на металната плака, тъй като се е оплаквал от болка и намален обем на
движение на пети пръст на лявата ръка. Също така вещото лице уточнява, че
след поставяне на металната планка задължително трябва да се извърши втора
интервенция за нейното премахване като препоръчителният период за
премахването на планката бил една година след поставянето й, тъй като в
случая това не била тазобедрена става, при която след слагане на планката
можело цял живот да не се махне, а това била малка става на дланта, която
била изключително чувствителна към оперативните интервенции, затова
трябвало да се внимава със сроковете за премахването на метала. Тези
последващи увреди не са били предмет на обезщетяване по повод предходното
9
съдебно производство и същите са в причинно следствена връзка с
претърпяното от ищеца ПТП, поради което подлежат на обезвреда.
Неоснователно е възражението на ответника, че искът следва да бъде
отхвърлен, тъй като ищецът е приел изплатената от ответника сума в размер
на 4000 лв. за неимуществени вреди и 402.99 лв. за имуществени и по този
начин спорът е решен извънсъдебно, тъй като с факта на плащане се внася
яснота и определеност в отношенията на спорещите. Твърдението, че с
изплащането на сумата на ищеца страните са постигнали спогодба, чиято
писмената форма не е за действителност се отчита от съда. Действително
договорът за спогодба е неформален, но писмената форма е необходима с
оглед доказване волята на страните за разрешаване на спор чрез взаимни
отстъпки. Съдът приема, че тази воля не се съдържа в приемане на
определената сума от 4000 лв. за неимуществени вреди. Ищецът в качеството
си на увредено лице не е съгласно с размера на определеното обезщетение,
счита го за занижено, поради което е налице хипотезата на чл. 558, ал. 5 КЗ,
като в тази връзка обаче извършените плащания следва да бъдат отчетени.
С оглед основателността на предявения иск следва да бъде определен и
размерът на дължимото обезщетение за претърпените неимуществени вреди
от страна на ищеца, при посочените по-горе критерий. Също така следва да се
посочи, че при ексцес за пострадалия възниква ново вземане за обезщетение,
различно от първоначално предявеното, което произтича от новото състояние
на пострадалия, свързано с появата на ново страдание и/или съществено
утежняване на старите страдания. Обезщетението е за новите вреди, които се
добавят към вече обезщетените.
Съгласно приетата по делото СМЕ при извършената втора операция е
извадена плаката и било освободено сухожилното влагалище от срастванията
палмарно /дланно/, тенопластично било извършено възстановяване на
сухожилното плъзгане. Съгласно вещото лице възстановителния процес от
повторната оперативна интервенция бил около 60 дни, с извършване на
активна рехабилитация за предотвратяване на нови сраствания, като
движенията на пети пръст на лявата ръка са напълно възстановени. Съгласно
показанията на свидетелката Ч. след втората операция болката била намаляла,
не била толкова силна и била на моменти. Настоящият състав взе предвид и
проведеното лечение, възрастта на ищеца и социално-икономическите
условия в страната, като настоящият състав приема, че обезщетение за
неимуществени вреди в размер на сумата 6000 лв., е в състояние да обезщети
причинените на ищеца неимуществени вреди от претърпени болки, страдания,
битови неудобства и негативни душевни изживявания, като в случая следва да
се съобрази и вече извършеното плащане от страна на ответника на сумата от
4000 лв., поради което искът се явява основателен за сумата от 2000 лв., а в
останалата си част до пълния претендиран размер да се отхвърли.
По отговорността на страните за разноски:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на направените от него
разноски, като ищецът претендира сумите от 1040 лв. държавна такса, 700 лв.
депозити за вещи лица. С оглед частичната основателност на исковите
претенции на ищеца следва да му бъде присъдена сумата в размер на 133.84
10
лв. На основание чл. 38, ал. 2 от ЗА на процесуалния представител на ищеца се
дължат разноски за първата инстанция в размер на 210 лв., представляващи
адвокатско възнаграждение. С оглед частичната неоснователност на исковата
претенция на основание чл. 78, ал. 3 във вр. ал. 8 ГПК от ГПК ответникът има
право на разноски, като страната претендира сумата от 450 лв.
юрисконсултско възнаграждение, като настоящият състав с оглед
разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК определя за дължима сумата в размер на
100 лв. С оглед изхода на спора на ответникът следва да се присъди сумата от
92.30 лв.
Воден от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОСЪЖДА [******], с БУЛСТАТ [******], със седалище и адрес на
управление [******], да заплати на Б. П. П., ЕГН **********, със съдебен
адрес[******], чрез адв. А. Б., по предявения иск с правно основание чл. 557,
ал. 1, т. 1 КЗ сумата от 2000 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди от ПТП, настъпило на [******] по вина на водач на
неидентифицирано моторно превозно средство, напуснал
местопроизшествието, касаещи новонастъпили болки и страдания в резултат
влошаване здравословното състояние, ведно със законна лихва от 26.04.2023 г.
до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата над уважения
размер от 2000 лв., до пълния претендиран размер от 6000 лв., ведно със
законна лихва от 26.04.2023 г. до окончателното изплащане, както и иска за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 20000 лева, частично от
35000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от ПТП,
настъпило на [******] по вина на водач на неидентифицирано моторно
превозно средство, напуснал местопроизшествието, ведно със законна лихва
от 26.04.2023 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА [******], с БУЛСТАТ [******], със седалище и адрес на
управление [******], да заплати на Б. П. П., ЕГН **********, със съдебен
адрес [******], чрез адв. А. Б., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 133.84
лв. разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА [******], с БУЛСТАТ [******], със седалище и адрес на
управление [******], да заплати на адвокат А. Л. Б., с адрес [******], на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 38, ал. 2 ЗА, сумата от 210 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение за процесуално представителство
на ищеца Б. П. П. пред СРС.
ОСЪЖДА Б. П. П., ЕГН **********, със съдебен адрес [******], чрез
адв. А. Б., да заплати на [******], с БУЛСТАТ [******], със седалище и адрес
на управление [******], на основание чл. 78, ал. 3 във вр. ал. 8 ГПК сумата от
92.30 лв. разноски в исковото производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11
12