Решение по дело №763/2019 на Районен съд - Габрово

решение № 195

гр. Габрово, 10 юни 2020 г.

 

 

в името на народа

 

 

     РАЙОНЕН СЪД Габрово в открито заседание на 9 юни 2020 г., в състав:

                                               Съдия: радосвета станимирова

 

при секретаря  елисавета илиева,  като разгледа докладваното от съдия станимирова гр. д. № 763 по описа за 2019 г. на ГРС, за да се произнесе взе предвид следното :

 

Производството е образувано по искова молба от  "В И К" ООД, ЕИК *********; седалище в град Габрово и адрес на управлението бул. „Трети март" № 6, представлявано от управителя инж. Владимир Георгиев Василев чрез пълномощника адв. Н.М. ***; съдебен адрес:***; СРЕЩУ С.Г.А.; ЕГН ********** с адрес ***;

·        правно основание: чл. 422 вр. чл. 415 ГПК чл. 79, чл. 86 ЗЗД;

·        цена на иска: 202,41 лева, от които:

§         177,10 лева - неиздължена главница

§         24,31 лева - мораторна лихва върху главницата

 

ОТВЕТНАТА страна чрез особен представител е представила писмен отговор в срок.

 

В исковата молба се твърди, че Ищцовото дружество „ВИК" ООД има качеството „оператор" по смисъла на чл. 2 от Наредба № 4 от 14 септември 2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи /обн. ДВ, бр.88 от 8 октомври 2008 г./ и като такъв предоставя водоснабдителни и канализационни услуги на своите потребители. Ответницата С.Г.А., е потребител на ВиК услуги с кл. № 061994 за обект в гр.Габрово, ул."Хризантема"№7, ап.12. В периода 13.02.2013г. - 15.01,2018г. дружеството е предоставило на ответната страна за посочения обект услугите „водоснабдяване с питейна вода", „отвеждане на отпадъчни води" и „пречистване на отпадъчни води" чиито цени са определени със Заповед № 363/31.10.2012г. на Управителя на „ВИК" ООД, съответно - 1,45 лева/ш³, 0,15 лева/ш³ и 0,23 лева/ш³, без включен ДДС. Въз основа на предоставените в рамките на процесния период услуги от страна на „ВИК" ООД са издадени следните фактури:

 

 

Фактурите са посочени в Справката за задълженията на абоната, приложена към заявлението по чл. 410 ГПК. Отчетните периоди, за които са издадени фактурите и отчетените количества вода се съдържат в справка за задълженията на абоната и в карнетния лист. Конкретният начин, по който е извършвано отчитането в обекта в рамките на процесния период, е посочен в графата „Код обр." на карнетния лист. Значението на посочените там кодове е съобразно Номенклатура на състоянията на водомера, която се използва от инкасаторите на „ВИК" ООД, като в конкретната хипотеза значението е следното - код 0 - „изправен водомер" (отчетена разлика по показания); код 9 - „служебен разход"/, код 12 - „разход по данни на клиента", код" 74" - „ без разход за периода". Ответната страна не е изпълнила задължението си за заплащане цената на доставените услуги в 30-дневния срок от датата на фактуриране, определен в чл. 33, ал. 2 от Общите условия на „ВИК" ООД, одобрени с решение № ОУ-09/11.08.2014г. на ДКЕВР. В резултат на неизпълнението от страна на „ВИК" ООД, на основание чл. 410 ГПК във вр. с чл. 203, ал. 1 от Закона за водите, на 27.03.2018г. пред Районен съд - Габрово е депозирано Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Въз основа на подаденото Заявление е образувано ч.гр.дело № 585/2018г. по описа на Районен съд - Габрово. В рамките заповедното производство съдът е издал Заповед №1672/28.03.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК. Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК. На основание чл. 415, ал.1, т. 2 ГПК съдът е указал на заявителя „ВИК" ООД да предяви установителен иск относно вземанията си. Определението на съда е получено от „ВИК" ООД на 15.03.2019г.

иска да се признае за установено между страните, че ответникът С.Г.А., дължи на „ВИК" ООД, с ЕИК *********, следните суми:

-            177,10 лева /словом: сто седемдесет и седем лева и десет стотинки/ - общ размер на неиздължената главница за предоставени ВиК услуги в периода 13.02.2013Г.- 15.01.2018г. ;

-           25,31 лева / словом: двадесет и пет лева и двидесет и една стотинки/ представляващи мораторна лихва върху главницата за периода от 31.03.2015г. до 28.02.2018г.

-           законната лихва върху главницата за периода от датата на депозиране на Заявление за издаване на заповед за изпълнение - 27.03.2018г. до окончателното изплащане на дължимата сума.

-           Претендираме направените по делото съдебни и деловодни разноски, списък на които ще представим в срока по чл. 80 ГПК.

 

ОТВЕТНАТА СТРАНА- чрез особен представител; взема следното становище: Възраженията ми срещу иска са свързани с: наличието на съществено разминаване между основанието на претендираното вземане, посочено в заявлението за издаване па заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК и  основанието на същото вземане, посочено в ИМ; отсъствието по делото на документ, онагледяващ възникването на валидно облигационно правоотношение между ищеца и ответника (или отсъствието па препратка към конкретен нормативен текст, по силата па които това правоотношение да е възникнало); наличието на съществени пороци във връзка с установяването и документирането на претендирайите задължения до степен тези задължения да не биха могли да се отнесат към ответника по делото; евентуалното наличие на нарушения па процедурите по договаряне и отчитане на водоподаването от ищеца към ответника, заложени в Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване па потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи (Наредба № 4); наличието на основания от правото па ЕС, действащия ГПК, практиката на Съда на ЕС (СЕС) и практиката на ВКС на РБългария за служебно обсъждане наличието на неравноправни клаузи в източниците па задължението и евентуалната нищожност спрямо ответника на конкретни условия, съдържащи се в източници те на задължението и имащи характер на неравноправни клаузи в потребителски договор по смисъла на чл. 143, т. 9 вр. чл. 146, ал. 1 ЗЗП;изтекла погасителна давност съгласно чл. 111, б. "в" ЗЗД за част от претендиранитс задължения; невъзможността към настоящия момент да бъдат установени плащания по цитираните в ИМ задължения, извършени от страна на ответника спрямо ищеца. Моля уважаемият състав при ГРС да обсьди следните доводи срещу така предявения граждански иск по гореизброените възражения:  По възражението за наличие па съществено разминаване между (1) основанието на претендираното вземане, посочено в заявлението за издаване на заповед за изпълнение но реда на чл. 410 ГПК и (2) основанието на същото вземане, посочено в ИМ: Моля съдът да приеме, че ИМ е изцяло недопустима поради разминаването й със съдържанието на заявлението за издаване па заповед за изпълнение. Трайно установената съдебна практика приема, че заявителят в заповедното производство трябва да посочи всички фактически обстоятелства, които са от значение за възникването и съществуването па вземането. Същевременно, наличието на обективен и субективен идентитет между издадената заповед за изпълнение и депозираната за разглеждане ИМ с иск по чл. 422 ГПК е измежду категорията на абсолютните процесуални предпоставки за допустимостта на иска. Съдът, разглеждащ гражданския иск, следва задължително да съобрази, че с него кредиторът продължава защитата си въз основа на вече издадената заповед за изпълнение, поради което не може да се променя материалпопракната характеристика па претендираното вземане, както и да се иска произнасяне на гражданския съд по нещо различно от вече заявеното в заповедното производство^[1]. С Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тьлк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК е застъпено становището, че въпросът за идентичност на заявеното в заповедното производство вземане по основание и размер с вземането, предявено нред гражданския съд чрез иск с правно основание чл. 422 от ГПК, е въпрос, относим към допустимостта на специалния усгановителен иск, а не към неговата основателност. В тази връзка гражданският съд следва внимателно да анализира дали с исковата молба не са наведени нови фактически твърдения и пови основания във връзка със заявеното вземане пред съда в заповедното производство. Съдът извършва проверката за идентичност на претепдираното материално субективно право съобразно неговата индивидуализация, въведена от кредитора със заявлението пред съда по заповедното производство, съответно от ищеца по иска за съществуване на вземането. Тази преценка се извършва въз основа на заявените основание и петитум, без да се ръководи от посочената от кредитора или ищеца правна квалификация па заявеното правоз. Относно изследваната от гражданския съд идентичност на заявената искова претенция със заявеното пред съда по заповедното производство, определяща е идентичността на фактите, от които ищецът твърди че произтича материалното му субективно право.  Видно т. 11 от заявлението за издаване на заповед за изпълнение (вх. № 2533/27.03.2018 г. по приложеното към настоящото производство гр. д. 585/2018 г. по описа на ГРС), като документ, от който произтича вземането е посочено "извлечение от сметка на "В и К" 00/1 за предоставени услуги през периода от 13.02.2013 г. до 15.01.2018 г. с подробно описание па фактури, главници и периоди". Същият документ е цитиран и в издадената от съда Заповед за изпълнение на парично задължение (№ 1672/28.03.2018 г.), като в същата е посочено, че "вземането произтича от следните обстоятелства: извлечение за предоставени услуги за периода 13.02.2013 г. до 15.01.2018 за обект с клиентски № 061994". На стр. 2 и стр. 3 на ИМ като основание на претепдираното вземане се посочват издадени от ищцовото дружество данъчни фактури, изброени подробно като номер, дата, стойност, отчетен период и обем на водоподаването. Изтъква се, че фактурите са посочени в справката за задълженията на абоната, приложена към заявлението по чл. 410 ГПК. В тази връзка обръщам внимание, че дори и фактурите да присъстват в справката, те не са посочени в заявлението за издаване на заповед като документ, от който произтича вземането. Като такъв документ изрично е посочено извлечението от сметка на "В и К" ООД. Предвид изложеното е очевидно, че е налице съществено разминаване между основанието, посочено в заявлението, и основанието, посочено в ИМ. Заявлението се основава па извлечение от сметка, а ИМ - на издадени от ищцовото дружество фактури. Подобно разминаване е недопустимо и следва да доведе до отхвърляне на настоящия иск поради недопустимост. По възражението за отсъствие по делото на документ, онагледяващ възникването на валидно облигационно правоотношение между ищеца и ответника (или отсъствието на препратка към конкретен нормативен текст, но силата на който това правоотношение да е възникнало): В първия параграф на ИМ по делото се правят разяснения относно правното положение на ищеца и на ответника, като за последната е заявено, че е "потребител на ВиК услуги с кл. № 061994 за обект в гр. Габрово, ул. "Хризантема" № 7, ап. 12", без да е посочен конкретен номер на обекта (вж. стр. 1, nap. 1 от ИМ по делото). Не са представени документи, онагледяващи възникването па облигационно правоотношение между ищеца -Решение № 412/05.02.2014 г. по гр. д. № 2190/2013 г. на IV ГО на ГК. В тази връзка следва да се обсъди доколко извлечението от сметка въобще представлява документ, обосноваващ дължимостта на претендираните от ищеца суми и ответника във връзка с цитираната Наредба № 4. Като пример, не са онагледени обстоятелства но чл. 3, ал. 1от Наредба № 4, не са цитирани дата и правно основание за придобиване на собствеността върху недвижимия имот, за който са предоставени услугите, не са представени титул за собственост или дори справка за адресна регистрация, които да доказват връзка между ответника и съответния недвижим имот. Предвид горното и в случай, че ищецът представи документи тези документи отразяват прехвърляне на собственост към ответника и  съдът ги допусне по делото, то следва да се обсъди въпросът дали придобиването на собственост върху недвижим имот автоматично въвлича новия собственик в правоотношение с търговското дружество, осъществяващо Ви К услуги към същия недвижим имот. Съгласно чл. 3, ал. 1, т. 1 от Наредба № 4, "потребители на услугите ВиК са собствениците на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води". Съгласно чл. 8, ал. 5 от Наредба № 4, "новите потребители приемат общите условия със сключването на предварителен писмен договор за присъединяване към водоснабдителните и канализационните системи", а съгласно ал. 8 на същия член "договорът за предоставяне на услугите ВиК се предлага от оператора, като в него могат да се включват допълнителни условия, извън общите условия, ако не противоречат на изискванията па тази наредба". Съгласно чл. 9а от Наредба № 4, "промяната на носителя на правото на собственост, на строеж или па ползване на водоснабдения обект има действие спрямо оператора от деня на промяната по партидата на потребителя по реда, определен в договора или в общите условия". Съгласно § 1, т. 2 от ДР на Наредба № 4, "нов потребител е купувач на съществуващ и присъединен към водоснабдителната и/или канализационната система обект".  Предвид горното считам, че при доказването па претендираните вземания ищецът е следвало преди всичко да предостави на съда документ, онагледяващ връзката между ответника и водоснабдения имот, както и евентуално предварителен писмен договор (чл. 8, ал. 5 от Наредба № 4), договор (чл. 8, ал. 8 от Наредба № 4) или документ, удостоверяващ промяната по партидата на потребителя (чл. 9а от Наредба № 4). Към момента по делото липсва документ, онагледяващ взаимното задължаване на двете страни за съответните престации. Считам възникването на облигационно правоотношение между страните за недоказано. По възражението за наличие на съществени пороци във връзка с установяването и документирането па претепдирапите задължения до степен тези задължения да не биха могли да се отнесат към ответника по делото: Съгласно текста на ИМ, задължението на ответника се онагледява от издадени от ищеца фактури, избореии в справка, приложена към заявлението по чл. 410 ГПК. Справка за издадените фактури е представена и по патоящото производство. Поделото обаче няма данни и не са приложени доказателства въпросните фактури да са надлежно връчени на ответника или по друг начин да са сведени до знанието му. Същевременно, ключови документи във връзка с установяването на вземането са представените от ищеца т. нар. "карнетни листи" (вж. стр. 3, nap. 1 от ИМ), за които в ИМ се твърди, че онагледяват "отчетните периоди, за които са издадени фактурите, и отчетените количества вода". С оглед па аргументите по т. 3.3. по-долу, преди всичко оспорвам доказателствената сила на тези два частни документа. В случай, че съдът все пак прецени да rn кредитира, моля да бъдат взети под внимание изборените в т. 3.3. - 3.6. по- долу техни съществени пороци и несъответствия. Терминът "карнетен лист" от ИМ е свързан с термина "карнет", използван в чл. 32, ал. 4 от Наредба № 4, касаещ отчитането на доставените до потребители количества вода. Това е единствената употреба на термина "карнет" в Наредба № 4 и засяга отчитането в сгради - етажна собственост по смисъла на чл. 32, ал. 2 и ал. 3 от Наредба № 4. Съгласно разпоредбата па чл. 32, ал. 8 от Наредба № 4, "отчитането по ал. 1 се извършва от длъжностни лица на оператора па водоснабдителната система или от лица, на които това е възложено от оператора въз основа на договор". В този смисъл, нито един от двата представени по делото карнети не съдържа каквито и да било данни, идентифициращи или указващи качеството па съставилото ги лице. По-конкретно, ог карнетите не става ясно (1) кой е извършил отчитането на доставените количества вода и (2) дали това лице е длъжностно лице на оператора на водоснабдителната система или друго лице, па което въз основа па договор да е възложено отчитането. В допълнение, и на двата документа въобще отсъстват реквизити на ищцовото дружество - то не е цитирано като наименование или ЕИК, липсва негов печат или подпис на упълномощен представител п въобще липсват каквито и да било индикации, че докумен тът е свързан с дейността на "В и К" ООД - гр. Габрово. Обръщам внимание па първия от двата представени карнета. От вписаните в него дати може да се предполага, че той е относим към периода от 21.01.2015 г. до 14.02.2017 г. Обозначения за годината са направени само на три места - в полето "Дата" при отразяване па отчитанията от 21.01.2015 г., 20.01.2016 г. и 13.01.2017 г. На всички други дати отсъства маркер за годината, към която се отнасят. Цитираните на карнета (горе вляво) номера на клиент 07043801 и 31832/95 (вторият номер е задраскан) нямат общо с посочения в ИМ клиептеки номер на ответника 061994. Всъщност, този клиентски номер не се среща където и да било върху двата представени карнета. Цитираният адрес ("Хризантема" № 7, ап. 12) принципно съвпада с адреса на имота, но не е посочено населено място или пощенски код. Подписите, положени срещу някои от твърдините отчитания, в някои случаи видимо се различават един от друг, като никъде не е посочено от кого и в какво негово качество са положени. На много от твърдините отчитания липсва подпис, което - ако се приеме, че се полага подпис на абоната - следва да се съпостави с номенклатурата па кодовете, представена от ищеца. От една страна, позициите с код "9" предполагат липса па подпис на абоната, доколкото става дума за "служебен разход". Същевременно, налице са позиции с код "о", на които също отсъства подпис на абоната (напр. на обозначението, отговарящо на дата 18.03.2015 г.). Видно от неговото съдържание, въпросният карнет не би могъл да се асоциира както с ответника по делото и с нейни задължения, така 11 с ищцовото дружество. Обръщам внимание на втория от двата представени карнета. Въпреки непрецизното отразяване на датите (за повечето позиции отсъстват данни за годината), от тях би могло да се направи предположение, че включват период от 15.03.2017 г. до 13.03.2019 г. Обозначения за годината са направени само на три места в документа - при отразяване на отчитанията от 25.01.2016 г., от 26.01.2017 г. и от 26.01.2018 г. Положените върху този карнет подписи - ако се приеме, че на него се полага подпис па абоната - се различават от подписите по първия карнет и помежду си. По-конкретно подписите на обозначението, отговарящо на дата 13.10.2017 г., както и този на дата 11.04.2018 г., се различават от останалите подписи на редовете със замервания, които от своя страна се различават от подписите на първия карнет. В обобщение, възразявам срещу доказателствената сила на така представените от ищеца кариети. Отсъствието па елементарни реквизити, несъответствието в посочените номера на клиент, както и неизрядннте записвания, компрометират сериозно документите и съдът не следва да ги кредитира във връзка с претендираното вземане. По възражението за евентуално наличие па нарушения на процедурите по договаряне и отчитане на водоподаването от ищеца към ответника, заложени в Наредба № 4: По-горе бяха цитирани конкретни нормативни предписания съгласно Наредба № 4 относно сключването на договор между ищеца в качеството му на "оператор" от една страна и потребителите на ВиК услуги от друга страна. Отсъствието по делото на договор, отразяващ волята на страните и по-конкретно волята на ответника-потребител, води до извода, че такова съглашение или не е сключвано, или че сключването му е в нарушение на изискванията на Наредба № 4. Моля съдът да обсъди този въпрос, вкл. в светлината на изложеното по по-горе. По възражението за наличие па основания от правото на ЕС, действащия ГПК, практиката на Съда на ЕС (СЕС) и практиката на ВКС на Р България за служебно обсъждане наличието на неравноправни клаузи в източниците на задължението и евентуалната нищожност спрямо ответника на конкретни условия, съдържащи се в източниците на задължението и имащи характер па неравноправни клаузи в потребителски договор по смисъла па чл. 143, т. 9 up. чл. 146, ал. i ЗЗП: По делото не следва да се спори относно потребителския характер на твърдяните от ищеца правоотношения с ответника, доколкото те (ако са възникнали) разкриват типичните характеристики на правоотношения търговец - потребител по смисъла на ЗЗП. Съгласно действащото европейско законодателство, новата разпоредба на чл. 7, ал. 3 ГПК (ДВ, бр. 100 от 2019 г.), трайната практика па СЕС и тази на ВКС, цитираната проверка за неравноправни клаузи следва да бъде извършена от съда служебно, без значение дали е изрично потърсена от потребителя - страна по източника на задължението. В потвърждение гореизложеното е актуалната практика на ВКС, напр. Решение № 23 от 07.07.2016 по дело № 3686/2014 г. на ВКС, ТК, I Т.О. и Решение № 232 от 05.01.2017 по т. д. 2416/2015 г., ТК, II Т. О.^[2] В хипотезата на иск с правно основание чл. 422 ГПК, какъвто е настоящият, въпросната проверка принципно е следвало да бъде извършена още при разглеждането на подаденото от шцеца заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК. Въпреки това, поторно известна е практическата пеизпълпимост на това служебно задължение па заповедния съд предвид краткия срок за разглеждане на заявленията и предвид обичайното отсъствие на документите, съдържащи евентуално неравноправните клаузи, в рамките на заявленията за издаване на заповеди за изпълнение. От друга страна, трайната практика на европейските и националните съдилища е установила, че служебната проверка за наличие на неравноправни клаузи не е ограничена само в рамките на заповедното производство или с определен преклузивен срок. Тя може да бъде извършена както при разглеждане на настоящото гражданско дело, така и по вертикала в хипотезата на институционален контрол. В случай, че настоящият иск бъде възприет като допустим, разкриването на неравноправни клаузи би могло да е съществен момент в ограничаването или цялостното отхвърляне на отговорността и размера на вземането на ответника С.Г.А.. Моля настоящият съдебен състав да извърши проверка за наличие па неравноправни клаузи както по отношение па представените по делото ОУ^[3], така и в случай на представяне поделото на източник на задължението, например договор между ищеца и ответника-потребител. В случай, че съдът разкрие такива клаузи, моля да обяви тяхната нищожности съответно да ограничи или отхвърли изцяло претенциите на ищеца на това основание. По възражението за изтекла погасителна давност съгласно чл. ш, б. "в" ЗЗД за част от претендираните задължения:Видно от съдържанието на ИМ и на приложенията към нея, искът касае задължения за периода от 23.01.2015 г. до 17.01.2018 г. (датите па първата и последната от изброените данъчни фактури). Заявлението за издаване па заповед за изпълнение е депозирано в ГРС на 27.03.2018 г. Съгласно чл. 422, ал. i ГПК, искът за съществуване на вземането се смята предявен от момента на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, когато е спазен срокът по чл. 415, ал. 4. Съгласно чл. 116, б. "б" ЗЗД, погасителната давност се прекъсва с предявяването на иск. Задълженията, претендирапи в настоящото дело, са от категорията "периодични плащания" по чл. 111, б. "в" ЗЗД, като тях се прилага специалната тригодишна давност. Предвид изложеното, задълженията с дата преди 27.03.2015 г. (три години преди прекъсването на давността) следва да са се погасили по давност, както и свързаните с тях мораторни и законни лихви. В тази връзка правя изрично възражение. В случая става дума за задълженията между 23.01.2015 г. и 27.03.2015 г. По възражението за невъзможност към настоящия момент да бъдат установени плащания по цитираните в ИМ задължения, извършени от страна на от ветника спрямо ищеца: В хипотезата на определен от съда особен представител па ответника, този особен представител не е в състояние самостоятелно да предяви възражения за извършени погашения но задълженията. Това е така, защото отсъстващият ответник (но не и особеният представител) е запознат по въпроса дали е правил или не е правил плащания по претендирай ото от ищеца вземане. За ответника тази информация може да е налична, но да не е предоставена на съда, или по някаква причина (Напр. грешка при отчитането) ищецът да не е наясно с извършени плащания. Особеният представител на практика няма как да се запознае както с деловодството на ищеца, така и с доказателствата за извършени плащания на ответника. С цел пълното изясняване на обстановката относно претендираните задължения, моля съдът да разпореди на ищеца да предостави заверена извадка от своята система за управление на задълженията и плащанията, онагледяваща движенията по сметката (сметките) на ответника. Обръщам внимание, че представената с ИМ справка за издадени фактури не съдържа информация за извършени плащания от страна на потребителя. С оглед па гореизложеното, моля уважаемият състав при Габровски районен съд да отхвърли частично или изцяло предявения иск от "В и К" ООД, с ЕИК ********* като недопустим или евентуално неоснователен.

 

Правна квалификация- Предвид изложеното съдът намира, че предявения  иск е за установяване, че ответника дължи на ищеца “В и К” Габрово -

·        177,10 лева - общ размер на неиздължената главница за предоставени ВиК услуги в периода 13.02.2013 г.- 15.01.2018 г. ;

·        25,31 лева, представляващи мораторна лихва върху главницата за периода от 31.03.2015г. до 28.02.2018г.;

·        законната лихва върху главницата за периода от датата на депозиране на Заявление за издаване на заповед за изпълнение- 27 март 2018 г. до окончателното изплащане на дължимата сума;

за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 1672/28-3-2018 г. г.по ч.г.д. № 585/2018 г. на ГРС,  на основание чл.422 от ГПК.

Обстоятелствата,  имащи значение за делото са:

·        Възникването на задължението  на ответника  за плащане на цената на доставената питейна вода и услуги по пречистване на отпадни води и канализация- 177,10 лева в периода 13.02.2013 г.- 15.01.2018 г.

·        Настъпването на падежа на същото съгласно чл. 41 от Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от „В и К" ООД Габрово;

·        Липсата на  пълно, точно и своевременно плащане на цената.

·        Размера на законната лихва за забава за претендирания период от  първия ден след настъпване на падежа (чл. 41 от Общи условия за предоставяне за ВиК услуги на потребителите от „В и К" ООД Габрово) до подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК- 25,31 лева- за периода 31.03.2015г. до 28.02.2018г.;

 

Обстоятелства, които не се нуждаят от доказване: няма такива

 

Релевантни оспоравания и възражения на ответната страна:

·        наличието на съществено разминаване между основанието на претендираното вземане, посочено в заявлението за издаване па заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК и  основанието на същото вземане, посочено в ИМ;

·        отсъствието по делото на документ, онагледяващ възникването на валидно облигационно правоотношение между ищеца и ответника (или отсъствието па препратка към конкретен нормативен текст, по силата па които това правоотношение да е възникнало);

·        наличието на съществени пороци във връзка с установяването и документирането на претендираните задължения до степен тези задължения да не биха могли да се отнесат към ответника по делото;

·        евентуалното наличие на нарушения на процедурите по договаряне и отчитане на водоподаването от ищеца към ответника, заложени в Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване па потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи (Наредба № 4);

·        наличието на основания от правото па ЕС, действащия ГПК, практиката на Съда на ЕС (СЕС) и практиката на ВКС на РБългария за служебно обсъждане наличието на неравноправни клаузи в източниците на задължението и евентуалната нищожност спрямо ответника на конкретни условия, съдържащи се в източниците на задължението и имащи характер на неравноправни клаузи в потребителски договор по смисъла на чл. 143, т. 9 вр. чл. 146, ал. 1 ЗЗП;

·        изтекла погасителна давност съгласно чл. 111, б. "в" ЗЗД за част от претендираните задължения;

·        невъзможността към настоящия момент да бъдат установени плащания по цитираните в ИМ задължения, извършени от страна на ответника спрямо ищеца.

 

От събраните по делото доказателства: Заповед № 363/31.10.2012г. на Управителя на „ВИК" ООД за определяне цената на предоставяните ВиК услуги; Карнетен лист, отразяващ отчитанията на водомерите в обекта; Номенклатура на състоянията на водомера, използвана от инкасаторите на „ВИК" ООД за абонат с клиентски номер 061994; Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от „ВИК" ООД гр. Габрово са общодостъпни, съгласно чл.8, ал.2 от Наредба № 4 от 14 септември 2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи /обн. ДВ, бр. 88 от 8 октомври 2004 г./ на интернет страницата на ищеца: http://www.vik-gabrovo.com/assets/Uploads/ObstiUslovia.pdf., приложеното ч. гр. д. № 585/2018 г. на  ГРС и справка за задълженията на ответницата за периода от 23-1-2015 г. до 17-1-2018 г., се установява, че:

В заповед за изпълнение № 1672/28-3-2018 г.  по чл. 410 от ГПК като основание на претендираното вземане е посочено "извлечение за предоставени услуги за периода от 13-2-2013 г. до 15-1-2018 г. за обект с клиентски номер 061994", но този номер по никакъв начин не се свързва с обекта на предоставяне на ВиК услугата  на ответницата Снежана Асенова в представените карнети за отчитане, водени от ищеца. В  тях фигурира номер на клиент 31832/95, задраскан и дописан 07043801, номер на  водмер 708678, а в представената от ищеца справка за задълженията на ответницата, в която е посочено името й и клиентски № 061994 и посочен друг номер на водомер- 0704801.

В карнетите записванията са неясни и непълни, не са записвани точните дати, не става ясно чии са подписите, положени в графа подпис и защо вместо реални отчети, са правени други отчитания с кодове 9, 74, 76  и 12.

Съгласно разпоредбата на чл. 32, ал. 8 от Наредба № 4, "отчитането по ал. 1 се извършва от длъжностни лица на оператора на водоснабдителната система или от лица, на които това е възложено от оператора въз основа на договор". В процесните карнети не съдържа каквито и да било данни, идентифициращи или указващи качеството на съставилото ги лице. По-конкретно, от карнетите не става ясно кой е извършил отчитането на доставените количества вода и дали това лице е длъжностно лице на оператора на водоснабдителната система или друго лице, на което въз основа па договор да е възложено отчитането. Ищцовото дружество в карнетите  не фигурира нито като наименование, нито по друг начин, липсва негов печат или подпис на упълномощен представител.

 

Съдът счита, че воденето на карнетния лист за имота от ищеца е изцяло компрометирано и незаконосъобразно, поради което не може да се сичта, че  има достоверно отчитане на предоставената ВИК услуга. По делото не са събрани  други необорени доказателства, че претендираната от ищеца сума се дължи от ответницата.

Съгласно гореизложеното ищецът не доказва възникването на задължението  на ответника  за плащане на цената на доставената питейна вода и услуги по пречистване на отпадни води и канализация за  процесния период за водоснабдения  обект и изпадането на ответника в забава за  плащане на това задължение, както е претендирано.

В този случай останалите възражения и оспорвания не следва да се объсждат.

Съобразно гореизложеното предявеният иск следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.

 

разноски

Ответната страна  не  е правила разноски и такива не следва да й се присъждат.

 

Водим  от  горното  съдът

Реши:

отхвърля предявения от "В И К" ООД, ЕИК817040128; седалище в град Габрово и адрес на управлението бул. „Трети март" № 6, представлявано от управителя инж. Владимир Георгиев Василев чрез пълномощника адв. Николай Миланов ***; съдебен адрес:***; СРЕЩУ С.Г.А.; ЕГН********** с адрес ***; иск за установяване, че дължи 177,10 лева - общ размер на неиздължената главница за предоставени ВиК услуги в периода 13.02.2013 г.- 15.01.2018 г.; 25,31 лева, представляващи мораторна лихва върху главницата за периода от 31.03.2015г. до 28.02.2018г.; законната лихва върху главницата за периода от датата на депозиране на Заявление за издаване на заповед за изпълнение- 27 март 2018 г. до окончателното изплащане на дължимата сума; за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 1672 от 28-3-2018 г. по ч.г.д. № 585/2018 г. на ГРС,  на основание чл. 422 от ГПК, като неоснователен и недоказан.

 

Решението подлежи на обжалване  пред ГОС в двуседмичен срок от   връчването му на страните.

 

 

 

                 СЪДИЯ :