МОТИВИ към
ПРИСЪДА № 3 постановена на 04.02.2019г.
ПО НОХД № 162/ 2017г. по описа на Районен Съд – Г.
Обвинението е против подсъдимия Д.М.С. с ЕГН **********,
роден на ***г***, българин, български гражданин, с основно образование, не
работи, женен, осъждан, за това, че на 16.03.2017г. в землището на с.О., общ.Г.,
в съучастие с Ж.Д.Т. и с неустановено в хода на разследването лице, като съизвършител, уловил в рибостопански
води – я. „Р.К.“ в количества, надхвърлящи значително нормите на любителски
риболов, а именно: 11 /единадесет/ броя риби от вида „шаран“ с общо тегло 30 кг. и 2 /два/ броя от вида
„сом“ с общо тегло 9,50 кг.,
риба с общо тегло 39,50 кг.,
като деянието не представлява маловажен случай - престъпление по чл.238, ал.1,
б.“а“, предложение последно, във вр. чл.20, ал.2 от НК.
Обвинението е против подсъдимия Ж.Д.Т. с ЕГН **********,
роден на ***г***, българин, български гражданин, със средно образование, не
работи, разведен, осъждан, за това, че на 16.03.2017г. в землището на с.О.,
общ.Г., в съучастие с Д.М.С. и с неустановено в хода на разследването лице,
като съизвършител, уловил в рибостопански
води – я. „Р.К.“ в количества, надхвърлящи значително нормите на любителски
риболов, а именно: 11 /единадесет/ броя риби от вида „шаран“ с общо тегло 30 кг. и 2 /два/ броя от вида
„сом“ с общо тегло 9,50 кг.,
риба с общо тегло 39,50 кг.,
като деянието не представлява маловажен случай – престъпление по чл.238, ал.1,
б.“а“, предложение последно, във вр. чл.20, ал.2 от НК.
Производството по делото се разгледа по реда на глава 20 от НПК.
В хода на съдебното следствие РП-Г. се представлява от прокурор Ж.Робаков, който в хода на съдебните прения поддържа обвинението,
повдигнатото срещу всеки от подсъдимите, приемайки след анализ на събраният в
хода на съдебното следствие доказателствен материал, че всеки от тях е
осъществил, както от обективна, така и от субективна страна състава на
престъплението, в което е обвинен. Представителя на държавното обвинение
пледира по отношение и на двамата подсъдими, съдът, след като ги признае за
виновни да им наложи наказание „пробация” – на всеки
от тях за срок от по една година.
Гражданско-правни претенции в наказателното
производство не са предявени и не са приети за съвместно разглеждане в
съдебното производство.
В хода на съдебното следствие подсъдимия Д.С. заявява, че разбира
обвинението, не се признава за виновен по него, дава обяснения. В последната си
дума подсъдимият заявява, че следва да бъде оправдан, тъй като не е извършил
деянието, за което е обвинен.
Защитникът на подсъдимия Д.С. – адв.Ж.К.–***,
пледира, че съдът следва да признае подсъдимия С. за невиновен, тъй като по
делото не са събрани доказателства, че той е извършил престъпление.
В хода на съдебното следствие подсъдимия Ж.Т. заявява, че разбира
обвинението, не се признава за виновен по него, дава обяснения. В последната си
дума подсъдимият заявява, че следва да бъде оправдан, тъй като не е извършил
деянието, за което е обвинен.
Защитникът на подсъдимия Ж.Т. – адв.Ж.К.–***,
пледира, че съдът следва да признае подсъдимия С. за невиновен, тъй като по
делото не са събрани доказателства, че той е извършил престъпление.
Съдът, след като обсъди събраните доказателства и
доказателствени средства по отделно и в тяхната съвкупност и в съответствие с
разпоредбите на чл.13 и чл.18 от НПК, намери за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Във връзка с подаден сигнал до РУ гр.Г. за извършване
на незаконен улов на риба в яз.”Р.к.” към язовира със служебен автомобил в
около 05:20 часа се придвижили служителите на РУ гр. Г. - св.Г.Д.К., св.В.Р.В.
и св.А.Н.К.. При пристигането си на язовира, полицейските служители забелязали
от южната страна на яз.”Р.к.” товарен автомобил марка „Мерцедес”, модел "312 Д Спринтер",
с рег.№ ***и две лица, намиращи се до него. Със служебния си автомобил,
свидетелите Г.К., В.В. и А.К. спрели до товарният
автомобил марка„Мерцедес" и установили, че лицата са подсъдимите Д.М.С. и Ж.Д.Т..
Свидетелите Г.К., В. и А.К. забелязали в язовира
гумена лодка и силуета на неизвестно лице в нея, която лодка се отдалечавала от
брега - в посока към северния край на водоема. Полицейските служители запитали подс.Д.С. и подс.Ж.Т. кое е
лицето в лодката. Последните заявили, че не знаят.
Полицейските служители проверили какво има в товарния отсек на микробуса и забелязали чувал, с намираща се в него
мокра мрежа и 2 /два/ броя риби от вида „шаран” с тегло от по около 1 /един/
килограм всяка от тях и мокра спасителна жилетка. Подс.Д.С.
и подс.Ж.Т. обяснили присъствието си на брега с намерението
да вадят от водата мрежи, заложени от други лица.
Св.В.В. по телефон поискал
съдействие на лица от охраната на намиращия се в непосредствена близост ТЕЦ
"Ей и Ес" и се обадил на служителя на Изпълнителна агенция по
рибарство и аквакултури /ИАРА/ - гр.С.З. – св.С.И.С..
На брега на язовира пристигнали свидетелите С.С.М. - „супервайзер сигурност ТЕЦ
"Ей и Ес" и Г.Т.Ф. - охранител в „БиЧ"
ЕООД гр.Г.. Посредством прожекторите монтирани на служебните автомобили
ползвани от свидетелите М. и Ф. бил осветен язовира, като служителите на РУ -
гр.Г. забелязали в язовира тапи от мрежи, началото на които било разположено на
около 50 метра
от брега и продължаващи навътре във водата. Полицейските служители запитали подс.Д.С. и подс.Ж.Т. какви са
тези мрежи. Последните заявили, че не са техни и не знаят нищо за тях.
На мястото пристигнал и служителят ИАРА – С.З. - св.С.И.С.,
който донесъл гумена лодка.
Полицейските служители свалили белезниците на двамата
подсъдими и поискали от подс.Д.С. да влезе в язовира
с лодката на св.С. и да извади от водата мрежите, чиито тапи се виждали, но той
отказал. Тогава те поискали същото от подс.Ж.Т.,
който първоначално се съгласил и опитал, като влязъл с лодката във водата, но
впоследствие също отказал.
Св.В. В., като
ползвал надуваемата лодка на свидетеля С., извадил мрежите от водата и заедно с
останалите присъстващи забелязали, че в тях има уловена риба от вида „шаран” и
„сом”.
Междувременно се съмнало и на място се появил и св.Д.Д.К., който работел като „охрана на преливника” на язовир “Р.к.”
и между 07.30 ч. и 08.00 ч. отивал на работа. Той забелязал извадени мрежи и
риба. В микробуса, св.К. видял „две малки шаранчета”.
Подсъдимите Д.С. и Ж.Т. били отведени в сградата на РУ
– Г.. Св.С. съставил Констативен протокол № 022/16.03.2017г., в който отразил,
че е иззел пет броя мрежи с обща дължина 250 метра и уловената в
тях риба с общо тегло 39,5
килограма.
Същия ден тази риба е предадена от св.С. *** - за
храна на рибоядните животни в същия.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Гореизложената фактическа
установка съдът приема за установена от съвкупната преценка на събраните по
делото писмени доказателства - Справка за съдимост на Д.М.С. с
рег.№ 257/24.07.2017г., издадена от БС при РС-Г. и Справка за съдимост на Ж.Д.Т. с рег.№
256/24.07.2017г., издадена от БС при РС-Г.; Справка за съдимост с рег. № 445 от
13.12.2017г. на Д.М.С.,***, ведно с бюлетини за съдимост – 3 /три/ броя и
актуална справка за съдимост с рег. № 444 от 13.12.2017г. на Ж.Д.Т.,***, ведно
с бюлетини за съдимост – 3 /три/ броя и заверено копие от Удостоверение №
Я-1804/26.05.2008г. на Началник ОЗ „ИН“ при ОЗ „ИТ“ гр.С.З. на Ж.Д.Т. за
изтърпяно наложено наказание „Пробация“ по НОХД №
259/2007г на РС-Раднево; Писмо с
УРИ:447000-537/16.02.2018г. от Началника на РУ Г., ведно с копие от: Заповед за
задържане на лице с рег.№ 447зз-33 от 16.03.2017г., 2 /два/ броя Протокол за
обиск на лице от 16.03.2017г., Заповед за задържане на лице с рег.№ 447зз-32 от
16.03.2017г.; Писмо с рег.№ СД-01-01-1592/28.05.2018г. от Началник сектор
„Пътна полиция“ при ОД на МВР гр.С.З., ведно със Справка от регионална база КАТ
гр.С.З. за ПС с рег.№ ****, собственост на Ж.Д.Т., както и веществените доказателства:
5 /пет/ броя мрежи с обща дължина около 250 м., тип „сетка“;
Справка за съдимост на Д.М.С. с рег.№ 249/21.08.2018г. изд. от БС при РС Г. и
Справка за съдимост на Ж.Д.Т. с рег.№ 248/21.08.2018г. изд. от БС при РС Г.;
Писмо с изх.№ 11-00-456/05.09.2018г. на Н.Т.- Кмет на Община Г., ведно с копие
от титулна страница на авариен план на язовирен район “Р.к.”; Писмо с изх.№
11.В-4593/20.09.2018г. от Управителя на „НЕК“ ЕАД, предприятие „Язовири и
каскади“ гр.С.; Писмо с УРИ: 447000-4950/07.09.2018г. на Началника на РУ Г. при
ОД на МВР С.З. и Писмо с вх.№ 956/2017г. от 01.10.2018г. от РП гр.Г.; Писмо с
рег.№ 11-00-17057 от 29.10.2018г. на Х.К.– Началник отдел „Рибарство и контрол“
Южна България – П., обл.С.З.; Писмо с рег.№
11-00-19873 от 31.12.2018г. на Х.К.– Началник отдел „РК“ Южна България, Справка
за съдимост с рег. № 12/14.01.2019г. на Д.М.С.,*** и Справка за съдимост с
рег.№ 11/14.01.2019г. на Ж.Д.Т.,***; Писмо с рег.№ 447000-285/22.01.2019г.
от Началника на РУ Г., ведно с
Характеристична справка с рег.№ 447000-284/22.01.2019г. на Д.М.С. и
Характеристична справка с рег. № 447000-283/22.01.2019г. на Ж.Д.Т., както и
Уведомление на основание чл.212, ал.2 от НПК с рег.№ 447000-866/16.03.2017г. на
ст.разсл.полицай Д.Д. при
РУ Г. до РП гр.Г.; Писмо с № 378/2017г. от 05.05.2017г. на РП Г. до РУ Г.;
Писмо с рег.№ 447000-1675 от 05.05.2017г. от ст.разсл.полицай
Д.Д. при РУ Г. до РП гр.Г.; Следствено-календарен
план за хода на разследването по ДП № 55/2017г. на РУ Г.; Докладна записка с
рег.№ 447ЗМ-55/16.03.2017г. от мл.ПИ „ТП“ при РУ – Г. Ант.К.
относно оперативен сигнал за извършване на незаконен улов на риба до Началник
РУ Г.; Карта състояние на наказателно производство; Писмо с № 378/2017г. от 17.03.2017г.;
Постановление за възлагане на действия по разследването с рег.№447р-4534 от
30.05.2017г. от ст.разсл.полицай Д.Д. при РУ Г.; Постановление за възлагане на оперативно-издирвателни мероприятие по разследването с
рег.№ 447р-2386 от 21.03.2017г. от резсл.полицай Д.Д. при РУ Г.; Характеристична справка с рег.№
447р-2492/23.03.2017г. относно Ж.Д. Т., изг.мл.ПИ Б.К.
при РУ Г.; Характеристична справка с рег.№ 447р-2493/23.03.2017г. относно Д.М.С.,
изг.мл.ПИ Б.К. при РУ Г.; Писмо с рег.№ 447000-922/20.03.2017г. на
Началник РУ Г. до ИАРА гр.С.З.; Писмо с
рег.№ 447000-1498/24.04.2017г. на Началник РУ Г. до ИАРА гр.С.З.; Писмо с изх.№
5223-8819(1)/04.05.2017г. на гл.спец. АО В.Ч. при ИАРА, отдел РК; копие от
Констативен протокол № 022/16.03.2017г. на ИАРА; копие от Приемо-предавателен
протокол от 16.03.2017г.; Писмо с рег.№
447р-4259 от 19.05.2017г. на Началник РУ Г. до Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР
С.З.; Писмо с рег.№ 447р-4493/29.05.2017г. на ст.разсл.полицай
Д.Д. при РУ Г. до Началника на РУ Г.; Докладна
записка с рег.№ 58р/01.06.2017г. относно Постановление № 447р-4493/2017г. на РП
Д. до Началника на РУ Г.; копие от
Заповед за задържане на лице с рег.№ 447зз-33/16.03.2017г.; копие от Заповед за
задържане на лице с рег.№ 447зз-32/16.03.2017г.; Протокол за разпит на свидетел
– 8 /осем/ броя; Протокол за очна ставка – 4 /четири/ броя; Постановление №
378/2017г. от 30.05.2017г. на РП гр.Г.; Постановление за привличане на обвиняем
и вземане на мярка за неотклонение от 22.05.2017г.; Протокол за разпит на
обвиняем; Справка за съдимост с рег.№ 77/17.03.2017г. на Д.М.С.,***; Искане за
изготвяне на справка за съдимост с рег.№ 448000-883/16.03.2017г. от разсл.полицай Д.Д. при РУ Г. до
БС при РС гр.Г.; Декларация за семейно и материално положение и имотно
състояние от Д.М.С.; Постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка
за неотклонение от 22.05.2017г.; Протокол за разпит на обвиняем; Справка за
съдимост с рег.№ 78/17.03.2017г. на Ж.Д.Т.,***; Искане за изготвяне на справка
за съдимост с рег.№ 448000-882/16.03.2017г. от разсл.полицай
Д.Д. при РУ Г. до БС при РС гр.Г.; Декларация за
семейно и материално положение и имотно състояние от Ж.Д.Т.; Протокол за разпит
на обвиняем – 2 /два/ броя; Постановление за привличане на обвиняем и вземане
на мярка за неотклонение от 26.05.2017г.
– 2 /два/ броя; Протокол за разпит на обвиняем – 2 /два/ броя; Протокол
за предявяване на разследване – 6 /шест/ броя; Заключително мнение; Приложение
и Постановление № 378/2017г. от 05.07.2017г. на РП гр.Г., а така също и от гласните – обясненията на
подсъдимия Д.М.С., обясненията на подсъдимия Ж.Д.Т. и показанията на
свидетелите Г.Д.К., В.Р.В., А.Н.К., Д.Д.К.,
Г.Т.Ф., С.С.М. и С.И.С..
При анализа на гласните доказателствени
средства, съдът установи, че същите, условно, могат да бъдат разделени в две групи.
В първата група попадат показанията на св.А.Н.К., св.В.Р.В. и св.Г.Д.К. и св.С.И.С..
Във втората група попадат показанията на
св.Д.Д.К., св.Г.Т.Ф. и св.С.С.М..
Признака, по който се оформиха двете групи
е степента на непосредствено възприятие на факти и обстоятелства, относими към предмета на делото. Първата група гласни
доказателствени средства е носител на информация, относно събитията на
16.03.2017г. при установяване на подс.Д.С. и подс.Ж.Т. като лица, за които се твърди, че са извършвали
улов на риба.
Що
се отнася до втората група гласни доказателствени средства, то те са насочени
по-скоро към изясняване на обстоятелствата относно събитията след установяване
на лицата подс.Д.С. и подс.Ж.Т.,
тъй като показанията на свидетелите се отнасят за събития в по – късен момент.
Следва да се посочи, че именно, поради
различния фактически обхват и времеви период за който се отнасят, между двете
групи гласни доказателствени средства, не са налице съществени противоречия
между тях.
1. Съдът
кредитира с доверие показанията на свидетеля А.Н.К. дадени в хода на съдебното
следствие и тези, прочетени при условията на чл.281, ал.5, вр.
ал.1 от НПК. Констатираните противоречия между показанията му, бяха изяснени в
хода на съдебното следствие.
Този
свидетел разясни, че на 16.03.2017г. е участвал в полицейска проверка на
яз.Розов кладенец, заедно с колегите си – св.В.В. и
св.Г.К. и са установили микробус „Мерцедес” с рег.№ ****, намиращ се на
брега на язовира и подсъдимите Д.М.С. и Ж.Д.Т..
Св.А.К.
бе категоричен, че е забелязал в микробуса мокра риболовна мрежа и два броя
риби от вида „шаран”. Относно установените в язовира мрежи, св.А.К. заяви, че
подсъдимите не са обяснявали пред него да са техни и той не ги е виждал да ги
залагат.
2. Съдът
кредитира с доверие показанията на свидетеля В.Р.В. дадени в хода на съдебното
следствие.
Този
свидетел разясни, че на 16.03.2017г. е участвал в полицейска проверка на
яз.Розов кладенец, заедно с колегите си – св.А.К. и св.Г.К. и са установили
микробус „Мерцедес” с рег.№ ****, намиращ се на брега на язовира и
подсъдимите Д.М.С. и Ж.Д.Т..
Св.В.В. бе категоричен, че е забелязал в микробуса мокра
риболовна мрежа и три броя риби от вида „шаран” и мокра спасителна жилетка. Св.В.
заяви, че подсъдимите Д.С. и Ж.Т. му обяснили, че докато обикаляли около
язовира забелязали тухла, на която имало завързано въже с мрежа, пусната във
водата. Те предположили, че мрежата е заложена от бракониери и я взели. Св.В.
обясни, че изградил у себе си убеждението, че и намерените във водата мрежи са
на подсъдимите, защото бил виждал подсъдимия С. ***.
3. Съдът
кредитира с доверие показанията на свидетеля Г.Д.К. дадени в хода на съдебното
следствие и тези, прочетени при условията на чл.281, ал.5, вр.
ал.1 от НПК. Констатираните противоречия между показанията му, бяха изяснени в
хода на съдебното следствие.
Този
свидетел разясни, че на 16.03.2017г. е участвал в полицейска проверка на
яз.Розов кладенец, заедно с колегите си – св.В.В. и
св.А.К. и са установили микробус „Мерцедес” с рег.№ ****, намиращ се на
брега на язовира и подсъдимите Д.М.С. и Ж.Д.Т..
Св.Г.
К. бе категоричен, че е забелязал в микробуса мокра риболовна мрежа и два броя
риби от вида „шаран”. Относно установените в язовира мрежи, св.Г.К. категорично
заяви, че той не е виждал подсъдимите да вадят и да пускат мрежи в язовира.
4. Съдът
кредитира с доверие показанията на свидетеля С.И.С. дадени в хода на съдебното
следствие и тези, прочетени при условията на чл.281, ал.5, вр.
ал.1 от НПК. Констатираните противоречия между показанията му, бяха изяснени в
хода на съдебното следствие.
Св.С.С. обясни, че на 16.03.2017г. през нощта е бил извикан от
служители на РУ – Г. да отиде на язовир „Розов кладенец, защото е служител в
ИАРА – С.З. и му било съобщено, че са заловени бракониери. При пристигането си,
той е забелязал задържаните лица – подс.Д.С. и подс.Ж.Т.. В микробус, намиращ се на брега на язовира, св.С.
е видял риба и мрежа.
Относно
установените във водата мрежи, св.С. преценил, че са на подс.Д.С.
и подс.Ж.Т., тъй като микробусът им бил спрян в
близост до водата, а самите мрежи били заложени на около 50 /петдесет/ метра от
брега. Той лично не ги е виждал да пускат и да вадят мрежи.
Св.С. обясни подробно обстоятелствата относно
съставения от него Констативен протокол № 022/16.03.2017г., в
който отразил, че е иззел пет броя мрежи с обща дължина 250 м. и уловената в тях риба
с общо тегло 39,5 кг.
Св.С. потвърди, че общото количество риба е претеглено от него и е 39,5 килограма.
Относно броят и дължината на мрежите, отразена от него в Констативен протокол №
022/16.03.2017г. св.С. заяви, че той е гледал показанията на кантара, но
мрежите не са измервани на дължина.
Съществуват известни противоречия между
показанията на отделните свидетели, относно броя на рибите, намерени в
микробуса.
-Св.А.К. твърди при разпита си, че е забелязал
„…чувал вътре със скрита мрежа и два шарана вътре.”.
-Св.В.В. обясни, че
е видял три риби в микробуса, но не уточни от какъв вид са те.
-Св.Г.К. разказа, че е видял две риби в
микробуса.
-Св.С.С. потвърди,
че е видял риба в микробуса, при пристигането си – по – късно сутринта, но не
можа да уточни вида и броят им.
Тези противоречия могат да се обяснят с
изминалия период от време и по същество не са основания да не се кредитират с
доверие показанията на свидетелите.
Съдът
кредитира с доверие и показанията на свидетелите Д.Д.К., св.Г.Т.Ф. и св.С.С.М.. Тези свидетели
разясниха какво са възприели при пристигането си на мястото, където са се
намирали подс.Д.С. и подс.Ж.Т.
и полицейските служители.
5.Св.Д.Д.К., разказа, че работел като „охрана на
преливника” на язовир “Р.к.” и между 07.30ч. и 08.00ч. на 16.03.2017г. отивал
на работа. Тъй като пътят бил препречен от полицейски автомобил, той се
придвижил пеша до мястото, където се намирали полицаите и двамата подсъдими. В
микробуса, намиращ се на брега на язовира св.К. видял „две малки шаранчета”.
6. Св.С.С.М. работещ като „супервайзер сигурност” в ТЕЦ „Ай И Ес”/ намиращ се в
непосредствена близост до язовира/, обясни, че е бил повикан в 05.30 – 06.00ч.
на 16.03.2017г. от полицейски служители от РУ – Г. на брега на язовир “Р.к.” за
да им окаже съдействие, тъй като разполагал с мощни прожектори. Св.М. обясни,
че при пристигането си на място му е било разяснено от полицейските служители,
че „някакви там вадели риба с мрежи и някакъв с лодка избягал”. Св.М. осветил
водната повърхност и забелязал, че във водата има тапи от мрежа, началото на
която започвало на 2-3 метра
от брега. Св.М. не е видял лодка, не е присъствал на вадене на мрежи и не е
видял какво има в намиращия се до брега микробус.
7. Св.Г.Т.Ф. работещ като охранител в „БиЧ” с място на работа в ТЕЦ „Ай И Ес”/
намиращ се в непосредствена близост до язовира/, обясни, че заедно с началника
си – св.С.М. е пристигнал на брега на язовира – за да светнат с прожектори. На
място е видял черен микробус, полицейски служители и двама задържани. При
осветяването на водната повърхност е забелязал, че във водата има тапи от
мрежа, началото на която започвало на 10 метра от брега. Св.Ф. не е видял лодка, не е
присъствал на вадене на мрежи и не е видял какво има в намиращия се до брега
микробус.
Показанията на всички тези свидетели, въпреки своята краткост,
обусловена от ограничените им възприятия - с оглед минималното им участие в
събитията на 16.03.2017г. - са логични и непротиворечиви, кореспондират, както
едни с други, така и с останалия доказателствен материал и съдът ги кредитира с
доверие.
При анализа на доказателствата, съдът намира за нужно
да обсъди и констатираните множество и съществени пропуски и грешки при
извършване на разследването, които не могат да бъдат отстранени в хода на
съдебното производство.
Установяването
със свидетелски показания на факти, които следва да бъдат установени чрез
съставяне по надлежния ред на съответния документ е начин за заобикаляне на
закона - нещо недопустимо в наказателния процес.
По принцип основната функция на съда в състезателното наказателно производство
е да реши спора между обвинението и защитата. Справедливият процес изисква
страните да бъдат обезпечени с равни възможности за пълноценно упражняване на
предоставените им от закона права, т.е. те да бъдат равнопоставени, така както
изисква Конституцията и НПК. Тежестта на доказване е върху прокурора и
разследващите органи. Съдът е арбитър по фактически и правни спорове, а не
орган по разкриване на престъпленията и разобличаване на виновните. Той е
обвързан от задължението за служебно събиране на доказателства само тогава,
когато страните бездействат и същевременно извършването на необходимите
следствени действия е възможно непосредствено, без да се налага съдът да
извършва оперативно-издирвателни мероприятия.
Съгласно чл.106 от НПК: Доказването в наказателното
производство се извършва чрез способите, предвидено в този кодекс.”. В
настоящия случай не е извършен оглед на местопроизшествие. Не е установено с
допустими от НПК способи наличието на 250 /двеста и петдесет/ метра мрежи, на
11 /единадесет/ броя риби от вида „шаран” с общо тегло 30 /тридесет/ килограма
и 2 /два/ броя риби от вида „сом” с общо тегло 9,5 /девет цяло и пет/
килограма. Не е установено и какво количество риба и какви мрежи са били
намерени в микробуса и какво количество риба и мрежи са били във водата.
Веществени доказателства липсват. Представените в хода на съдебното следствие
от служителя на ИАРА – С.З. - мрежи - за които се твърди, че са същите, иззети
с Констативен протокол № 22/16.03.2017г. бяха изключени от доказателствената
съвкупност, тъй като не са веществени доказателства, събрани по надлежния ред.
Още повече, че в показанията си в хода на съдебното следствие, св.С.С. /”иззел” и в последствие държал мрежите/, разясни, че не
може да е сигурен дали това са същите мрежи.
Съдът прецени, че в случая не може с категоричност да
се твърди, че намерените във водата мрежи са заложени от двамата подсъдими.
Следва да се отбележи, че нито един от свидетелите не ги е видял да ги
поставят, нито пък са налице други /даже и косвени доказателства/, които да
навеждат на този извод. Обстоятелството /установено единствено със свидетелски
показания/, че в микробуса е имало мокра рибарска мрежа /неизвестно с какъв вид
и размер/ и два броя риби от вида „шаран” /неизвестно с каква големина и тегло/,
не означава, че двамата подсъдими следва да носят отговорност за всички
намерени в язовира мрежи. В тази връзка, съдът съобрази и показанията на св.А.К.
от досъдебното производство /прочетени по реда на чл.281, ал.5, вр. ал.1 от НПК/ и на св.В.Р. дадени в с.з., които заявиха,
че непосредствено след установяване на двамата подсъдими на брега на язовира,
те са им обяснили, че обикалят около водата с цел да търсят заложени от
бракониери мрежи, които да извадят. Тази версия – че двамата подсъдими изваждат
заложени от други лица риболовни мрежи, с цел да отнемат рибата не бе оборена по
никакъв начин. Още повече, че не бе установено по категоричен начин /а и по
никакъв друг/, връзка между двамата подсъдими и неизвестното лице с лодка в
близост до потопените във водата мрежи.
Не може да се подмине и обстоятелството, че на
разсъмване, на 16.03.2017г./зимен период/, двамата подсъдими са били „помолени”
от полицейските служители да влязат с лодка във водата и да вадят мрежите, като
за целта са им свалени белезниците. Лицата са били задържани, /съгласно
приложените заповеди за задържане в 05.45 часа/. Съгласно показанията на св.Г.К.,
двамата подсъдими „…изявиха желание да влизат с лодката и да вадят мрежите…”.
Подобен подход при извършване действия по разследване не кореспондира с
описаните в НПК способи за събиране на доказателства.
Относно съставения Констативен протокол №
022/16.03.2017г. от служителя на ИАРА – С.З. – св.С.С.,
следва да се има предвид, че същия не представлява протокол за оглед или
протокол за изземване по смисъла на НПК. Същия може да бъде ценен единствено
като писмено доказателство, достоверността на което следва да се преценява след
надлежна преценка за неговата достоверност след съпоставяне с останалите
доказателства по делото. В случая, Св.С.С. е описал в
протокола: „…в паркирания бус Мерцедес, син на цвят,
собственост на Жечо, който е един от нарушителите в буса
имаше чувал с мрежа тип сетка с уловена риба 2 бр.
шаран. Във водата имаше още мрежи на които се виждаха тапите. На нарушителите
ще бъдат съставени АУАН по чл.17, ал.1 от ЗРА. Мрежите които бяха във водата ги
извадиха, в който имаше уловена риба шаран 11 броя с общо тегло 30 кг и 2 бр. сом с общо
тегло 9.500 кг.”. Неясно защо, въпреки че първоначално се
твърди, че 2 броя риби от вида „шаран” са намерени в микробуса, след това
същите са описани към общото количество риба, установено в извадените от водата
мрежи.
Следва
да се обърне внимание на следното. В действащата към момента на деянието
редакция на чл.238 от НК е било криминализирано улавянето
на риба в количества, надхвърлящи значително нормите за любителски риболов. Съгласно чл.24, ал.3 от Закон за рибарството и аквакултурите
/ЗРА/, нормата за дневен излет за любителски риболов е до 3 /три/ килограма, с
изключение на единичен екземпляр с по-голямо тегло. Намерените по показанията
на свидетелите два броя риби в микробуса категорично не представляват „…риба в количества,
надхвърлящи значително нормите за любителски риболов…”.
Разграничаване
на количествата риба – тази, намерена в микробуса и тази, намираща се в
мрежите, които са във водата е било необходимо и за различната квалификация на
деянието. Подсъдимите са предадени на съд за довършено деяние, а както бе
безспорно установено, мрежите съдържащи „риба в количества, надхвърлящи
значително нормите за любителски риболов”, са се намирали във водата.
При
липсата на несъмнени доказателства, установяващи съществен факт, включен в
предмета на доказване – относно това, че двамата подсъдими в съучастие с
неустановено при разследването лице, са уловили риба в количества, надхвърлящи
значително нормите за любителски риболов, в контекста на посочените
доказателствени източници, не дава възможност за каквато и да било
категоричност на извод в подкрепа на обвинителната теза. Напротив –
доказателствата разколебават съществено твърденията на обвинението.
1.Относно
подсъдимия Д.М.С.
-Лицето
е привлечено в качеството му на обвиняем на 22.05.2017г. за това, че на
16.03.2017г. в гр.Г., в съучастие с Ж.Д.Т.
и с неустановено в хода на разследването лице, като съизвършител,
уловил риба в рибостопански води – я. „Р.К.“ в
количества, надхвърлящи значително нормите на любителски риболов, а именно: 11
/единадесет/ броя риби от вида „шаран“ с общо тегло 30 кг. и 2 /два/ броя от вида
„сом“ с общо тегло 9,50 кг.,
риба с общо тегло 39,50 кг.
- престъпление по чл.238, ал.1, б.“а“, предложение последно, във вр. чл.20, ал.2 от НК.
Постановлението му е предявено в 09.15ч./лист 41 от д.п./.
- След привличането му в качеството на обвиняем е
извършен и разпит – на 22.05.2017г. от 09.25ч. до 09.35ч. Обвиняемият е заявил,
че не разбира обвинението и ще даде подробни обяснения, след като се запознае с
доказателствата срещу него. Разпитът е извършен в присъствието на защитника му
– адв.Ж.К. *** от д.п./.
- Същия ден – на 22.05.2017г. от 11.15ч. до 11.30ч. е
извършено предявяване на разследването на обв.Д.С. и
на защитника му. При извършването на следственото действие по чл.227 от НПК,
/без данни за извършени действия по чл.226 от НПК и без спазване на срока по
ал.3 на чл.227 от НПК/, обвиняемият Д.С. е направил искане да даде пълни
обяснения по случая. /лист 63 от д.п./.
- Непосредствено след това – на 22.05.2017г. от 11.35ч.
12.00ч. обв.Д.С. е разпитан в това му качество в
присъствието на защитника му. Обвиняемия
дава обяснения, отрича съпричастност към
деянието и излага своя версия за случая. /лист 51-53 от д.п./
- На 26.05.2017г. Д.М.С. е привлечен в качеството му на обвиняем за това, че на
16.03.2017г. в землището на с.О., общ.Г.,
в съучастие с Ж.Д.Т. и с неустановено в хода на разследването лице, като съизвършител, уловил риба в рибостопански
води – я. „Р.К.“ в количества, надхвърлящи значително нормите на любителски
риболов, а именно: 11 /единадесет/ броя риби от вида „шаран“ с общо тегло 30.00 килограма и 2
/два/ броя риби от вида „сом“ с общо тегло 9,500 килограма,
риба с общо тегло 39,500
килограма, като
деянието не представлява маловажен случай - престъпление по чл.238, ал.1, б.“а“,
предложение последно, във вр. чл.20, ал.2 от НК. Постановлението му е предявено в 10.05ч./лист
59 от д.п./.
- Непосредствено след това – на 26.05.2017г. от 10.10ч.
до 10.15ч. обв.Д.С. е разпитан в това му качество в
присъствието на защитника му. Обвиняемия
заявява, че поддържа казаното от него в
предишния разпит /лист 60 от д.п./.
2.Относно
подсъдимия Ж.Д.Т.
-Лицето
е привлечено в качеството му на обвиняем на 22.05.2017г. за това, че на
16.03.2017г. в гр.Г., в съучастие с Д.М.С.
и с неустановено в хода на разследването лице, като съизвършител,
уловил риба в рибостопански води – я. „Р.К.“ в
количества, надхвърлящи значително нормите на любителски риболов, а именно: 11
/единадесет/ броя риби от вида „шаран“ с общо тегло 30 кг. и 2 /два/ броя от вида
„сом“ с общо тегло 9,50 кг.,
риба с общо тегло 39,50 кг.
- престъпление по чл.238, ал.1, б.“а“, предложение последно, във вр. чл.20, ал.2 от НК.
Постановлението му е предявено в 10.05ч./лист 46 от д.п./.
- След привличането му в качеството на обвиняем е
извършен и разпит – на 22.05.2017г. от 10.15ч. до 10.30ч. Обвиняемият е заявил,
че не разбира обвинението количествата риба и ще даде подробни обяснения, след
като се запознае с доказателствата срещу него. Разпитът е извършен в
присъствието на защитника му – адв.Ж.К. ***./лист 47
от д.п./.
- Същия ден – на 22.05.2017г. от 10.40ч. до 11.05ч. е
извършено предявяване на разследването на обв.Ж.Т. и
на защитника му. При извършването на следственото действие по чл.227 от НПК,
/без данни за извършени действия по чл.226 от НПК и без спазване на срока по
ал.3 на чл.227 от НПК/, обвиняемият Ж.Т. е направил искане да даде пълни
обяснения по случая. /лист 61-62 от д.п./.
- Непосредствено след това – на 22.05.2017г. от 12.10ч.
12.45ч. обв.Ж.Т. е разпитан в това му качество в
присъствието на защитника му. Обвиняемия
дава обяснения, отрича съпричастност към
деянието и излага своя версия за случая. /лист 54-56 от д.п./
- На 26.05.2017г. Ж.Д.Т. е привлечен в качеството му на обвиняем за това, че на
16.03.2017г. в землището на с.О., общ.Г.,
в съучастие с Д.М.С. и с неустановено в хода на разследването лице, като съизвършител, уловил риба в рибостопански
води – я. „Р.К.“ в количества, надхвърлящи значително нормите на любителски
риболов, а именно: 11 /единадесет/ броя риби от вида „шаран“ с общо тегло 30.00 килограма и 2
/два/ броя риби от вида „сом“ с общо тегло 9,500 килограма,
риба с общо тегло 39,500
килограма, като
деянието не представлява маловажен случай - престъпление по чл.238, ал.1,
б.“а“, предложение последно, във вр. чл.20, ал.2 от НК. Постановлението му е предявено в
09.50ч./лист 57 от д.п./.
- Непосредствено след това – на 26.05.2017г. от 09.55ч.
10.00ч. обв.Ж.Т. е разпитан в това му качество в
присъствието на защитника му. Обвиняемия
заявява, че поддържа казаното от него в
предишния разпит /лист 58 от д.п./.
Съдът не счете, че е налице хипотезата на чл.279, ал.2, вр. ал.1, т.4 от НПК и обясненията на обвиняемите дадени в
присъствието на защитник пред орган на досъдебното производство не бяха
прочетени. Съображенията на съда са следните: Както бе споменато по-горе
двамата подсъдими са дали обяснения на 22.05.2017г. Тогава, обаче те са били
привлечени като обвиняеми за деяние, извършено в гр.Г. и което не е съставомерно - видно от протоколите за
привличане от същата дата и за двамата подсъдими, на всеки от тях е повдигнато
обвинение по чл.238, б.”а”, предл. последно, вр. чл.20, ал.2 от НК /съгласно цифровото изписване/, но в
текстовото изписване липсва съставомерния признак на
деянието – същото „да не представлява маловажен случай”. / чл.238, б.”а”, предл. последно от НК, в редакцията към извършване на
деянието/.
При последващото привличане
на обвиняемите – на 26.05.2017г., те не са дали обяснения, а са посочили, че
поддържат предходните си обяснения. На практика, след привличането им като
обвиняеми за престъплението, за което са предадени на съд, двамата не са давали
обяснения, които да се прочетат, след направения отказ да дадат обяснения на
съдебното следствие.
Едва ли волята на
Законодателя е била разпоредбата на чл.279, ал.2 от НПК да се тълкува
разширително и да се отнася за всяко обвинение по досъдебното производство, изобщо.
Следва да бъде отбелязано и
следното, независимо от гореизложеното, обясненията на двамата подсъдими от
досъдебното производство са в насока отричане да са извършили престъплението, в
което са обвинени. Протоколите от извършените следствени действия с тях бяха
приобщени към делото по реда на чл.283 от НПК.
Същите следва да бъдат коментирани и анализирани с оглед недопускане на
съществено процесуално нарушение / виж Решение
№ 200 от 26.04.2012г. на ВКС по н.д. № 516/2012г., III н.о, докладчик Съдия П.П.и Особеното мнение на Съдия Р.К. при постановяване на Решение № 176 от
26.10.2018г. на ВКС по к. н. д. № 744/2018г./. и ограничаване правата на
подсъдимите. Още повече, че обясненията на двамата обвиняеми /макар и след
повдигане на обвинение за престъпление, при което липсва съставомерен признак
на деянието – както бе отбелязано по - горе/, са послужили за мотив да се
извършат следствени действия по чл.143 от НПК.
Съдът обсъди обясненията на подсъдимия Д.М.С., отчитайки
обстоятелството, че същите, освен че са доказателствено средство са и
средство за защита, което той може да упражнява така, както намери за добре.
Затова достоверността на обясненията му относно фактите от предмета на
доказване следва да бъде оценявана на общо основание - в светлината на всички
други доказателства и доказателствени средства, възприети непосредствено. Обясненията на подс.Д.М., в
настоящия случай изцяло са насочени към отричане обстоятелството да има каквато
и да е съпричастност към извършеното деяние – бракониерски улов на риба
посредством мрежи. Съдът намира, че обясненията на подсъдимия Д.С. се явяват
негова защитна позиция по делото. Показанията му са изключително противоречиви
и не кореспондират с елементарната житейска логика. Версията, му, че на
16.03.2017г. в около 05.00 часа сутринта са обикаляли заедно с подс.Ж.Т. с микробус около язовира – с цел да си закупят
риба и са намерили на пътя чувал с мрежа и риба, не се кредитира от съда с
доверие.
Съдът обсъди обясненията на подсъдимия Ж.Д.Т., отчитайки обстоятелството, че същите, освен че са доказателствено
средство са и средство за защита, което той може да упражнява така, както
намери за добре. Затова достоверността на обясненията му относно фактите от
предмета на доказване следва да бъде оценявана на общо основание - в светлината
на всички други доказателства и доказателствени средства, възприети
непосредствено. Обясненията подс.Ж.Т.,
в настоящия случай изцяло са насочени към отричане обстоятелството да има
каквато и да е съпричастност към извършеното деяние – бракониерски улов на риба
посредством мрежи. Съдът намира, че обясненията на подсъдимия Ж.Т. се явяват
негова защитна позиция по делото. Показанията му са изключително противоречиви
и не кореспондират с елементарната житейска логика. Версията, му, че на
16.03.2017г. в около 05.00 часа сутринта са обикаляли заедно с подс.Д.С. с микробус около язовира – с цел да си закупят
риба и са намерили на пътя чувал с мрежа и риба и са го взели с цел да го
предадат в Общината, не се кредитира от съда с доверие.
В контекста на анализа
на обясненията на подс.Д.С. и подс.Ж.Т.
и на показанията на св.А.К. и св.В.В., съдът намира
за нужно да обсъди и направените
очни ставки между тях в досъдебното производство. Съгласно чл.143 от НПК,
когато между показанията на свидетелите има съществени противоречия, те се
поставят в очна ставка. До решение за извършване на очна ставка се стига,
когато се установи, че по друг начин не могат да бъдат изяснени причините и
характерът на противоречията и не може да се отговори на въпроса кои от
дадените показания и обяснения са достоверни. Провеждането на очна ставка не
винаги е гаранция, че установените противоречия между разпитаните лица могат да
бъдат отстранени.
В протоколите за очни ставки между подс.Ж.Т.
и св.А.К.,; между подс.Ж.Т. и св.В.В.; между подс.Д.С. и св.А.К.;
между подс.Д.С. и св.В.В. приобщени
по реда на чл.283 от НПК чрез прочитането му в с.з., е направен опит да се
изяснят противоречията между обясненията на подсъдимите и показанията на
свидетелите. С оглед на кредитираните с доверие от съда свидетелски показания,
/обсъдени подробно по – горе/, некредитирането с доверие на обясненията на
подсъдимите /относно опита им да лансират версията за намерен чувал с мрежа и
риба и оказаната помощ на полицейските служители/, не следва да се коментират в
детаили
проведените очни ставки. Отделен е въпросът, че съдът не счита, че
проведените очни ставки са довели до положителен резултат относно изясняване на
противоречията в показанията на двамата свидетели и обясненията на двамата
подсъдими.
Анализът на събраните доказателства навеждат на извода,
че най-вероятно двамата подсъдими на 16.03.2017г. са имали намерението при
посещението на язовир “Р.к.” да отнемат риболовни мрежи с уловена риба, които
мрежи са заложени от други /неизвестни/ лица и докато са извършвали това, са
били заварени от полицейските служители. Тези им действия, въпреки мнението на
настоящия състав за данни за престъпление по глава V, раздел първи, са извън предмета на делото.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Съгласно разпоредбата на чл.303, ал.2 НПК, за да постанови осъдителна присъда, съдът следва да установи по
несъмнен начин, както авторството на инкриминираното деяние, така и всички
признаци от фактическия състав на престъплението. С оглед приетата по-горе
фактическа обстановка, настоящият състав счита, че подсъдимите не са осъществили
от обективна и субективна страна всички признаци на състава на престъплението
по чл.238, ал.1, б.“а“, предложение последно, във вр.
чл.20, ал.2 от НК, за което им е повдигнато обвинение.
Съгласно с разбирането на ВС на Р.Б., още в Р №
149/1969г., I н.о. : „Колкото и висока да е степента на вероятност изнесеното в
обвинителния акт да отговаря на действителността, тя не може да създаде
окончателно вътрешното убеждение на съда за виновност на подсъдимия. Необходими
са положителни доказателства, които да изключват какъвто и да било противен
извод.“ .
Ето защо, а и с оглед на изложеното
по-горе, при извършен детайлен анализ на събраните доказателства по делото,
съдът прие, че липсват убедителни доказателства за това, че подсъдимите са осъществили
състав на престъпление субсумиран от правната норма
на чл.238, ал.1, б.”а”, предл. последно, вр. чл.20, ал.2 от НК, за което всеки от тях е предаден на
съд.
Посредством разпоредбата на чл.102 от НПК,
Законодателят е очертал кръга от факти и обстоятелства, които следва да бъдат
доказани в процеса, като на първо място е поставено "доказване на
извършеното престъпление и участието на подсъдимия в него", като това
доказване следва да бъде извършено по правилата и способите предвидени в НПК и
изведените въз основа на него правни изводи бъдат единствено възможни и да не
почиват на предположения. Анализът на доказателствената съвкупност напълно
разколебава обвинението срещу всеки от подсъдимите, защото води до изводи, на
които не може да почива една осъдителна присъда. Тя трябва да се основава на
вътрешното убеждение на съда, почиващо на факти, които по категоричен начин
изясняват авторството и механизма на извършване на деянието по начин, изискуем
от чл.303, ал.2 от НПК. Ето защо, при тези доказателствени източници и в
изпълнение на процесуалното си задължение по чл.304 от НПК, съдът прие, че
единственият законосъобразен изход е оправдаването на подсъдимите. Съдът
намира, че всички процесуални средства за доказване на обвинението са
изчерпани, като не се установи по безспорен начин, че подс.Д.М.С.
и подс.Ж.Д.Т. са извършили престъпленито,
в което са обвинени, поради което и в съответствие с разпоредбата на чл.304 от НПК ги призна за невиновни и ги оправда по повдигнатото и поддържано от
прокуратурата обвинение.
Съдът взе предвид и обстоятелството, че действащата
към 16.03.2017г. редакция на чл.238 от НК е следната:
Чл. 238. (Изм. и доп. - ДВ, бр. 27 от 2009 г.)
(1) Който улови риба:
а) в рибостопански води с взривни, отровни или зашеметяващи вещества или в количества, надхвърлящи значително нормите за любителски риболов;
б) в запазени места или при маловодие;
в) в непромишлени води през размножителния период на рибата или
г) от видове, застрашени от изчезване,
се наказва в немаловажни случаи с лишаване от свобода до една година и с глоба от сто до хиляда лева, както и с лишаване от право по чл. 37, ал. 1, точка 7.
(2) Разпоредбите на предходната алинея се прилагат и при улов на други водни организми.
(3) Уловената риба, другите уловени водни организми, както и уредите и средствата, с които е извършено престъплението, се отнемат в полза на държавата.
С ДВ бр.55 от 03.07.2018г. тази норма от НК е изменена по следния начин:
Чл. 238. (1) Който лови, улови риба и/или други водни организми чрез използване на взривни, отровни или зашеметяващи вещества, се наказва с лишаване от свобода до една година и глоба от десет хиляди до петнадесет хиляди лева или с пробация.
(2) Който лови, улови риба и/или други водни организми:
1. с технически устройства и съоръжения за улов с електрически ток без валидно разрешително;
2. с риболовни мрежи в обекти, различни от Черно море, река Дунав и обектите, за които лицето има регистрация по чл.25 от Закона за рибарството и аквакултурите и има влезли в сила две или повече наказателни постановления за административни нарушения по Закона за рибарството и аквакултурите;
3. в забранени места или при маловодие;
4. в непромишлени води през размножителния период на рибата;
5. от видове, забранени за улов,
се наказва с лишаване от свобода до шест месеца и глоба от пет хиляди до десет хиляди лева или с пробация.
(3) За престъпление по ал. 1 и 2 наказанието е лишаване от свобода от една до три години и глоба от петнадесет хиляди до двадесет хиляди лева, когато:
1. е извършено от две или повече лица, сговорили се предварително за неговото осъществяване;
2. е извършено в съучастие със служител на Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури, който се е възползвал от служебното си положение;
3. е извършено повторно;
4. предметът на престъплението е в големи размери.
(4) Уловената риба, другите уловени водни организми, както и уредите и средствата, с които е извършено престъплението, се отнемат в полза на държавата.
С разпоредбата на чл.2, ал.1 от НК е установен действуващият в
наказателното право, принцип, че за всяко престъпление се прилага онзи закон,
който е бил в сила по време на извършването му. От разпоредбата на ал.2 на този
законов текст произтича правилото, че обратно действие Наказателният кодекс
може да има само в случаите, когато до влизането на присъдата в сила последва
по-благоприятен, за дееца закон.
Анализът на двете разпоредби налага следните изводи.
1. С изменението на чл.238 от НК, /ДВ бр.55 от
03.07.2018г/. е криминализирано извършването на
риболов посредством „риболовни мрежи”, но е въведено и допълнителен
съставомерен признак на деянието – извършителят да има : „…и влезли в сила две или повече наказателни постановления
за административни нарушения по Закона за рибарството и аквакултурите.”
В разглеждания случай е налице по – благоприятен закон
и предвид липсата на данни някой от подсъдимите да има влезли в сила две или
повече наказателни постановления за нарушения по ЗРА, деянието им се явява несъставомерно.
Съставомерност на деянието - това означава дадено деяние да
притежава всички описани от закона признаци. (Ако гледаме от общото понятие на
престъплението). Съставомерността най-общо казано е
наказателната противоправност на престъплението. Ако
деянието не е съставомерно то няма да бъде наказуемо,
защото не е противоправно. От това, че престъплението
е наказуемо се извежда необходимостта от очертаване на онези признаци на дадено
деяние, които го правят престъпно. Следователно, понятието за състава на
престъплението има изцяло нормативна същност. То /състава/ е юридическа
категория или с други думи то е правно техническото средство, чрез което
Законодателят е описал видовете престъпления в особената част на НК. Съставът
на престъплението е съвкупността от обективни и субективни признаци на норма от
особената част на НК, всеки, от които е необходим, а всички заедно са
достатъчни, за да бъде едно деяние престъпление. Ако законът очертава
хипотетично 10 признака, а са на лице 9 такива признака, деянието не е съставомерно, т.е. не е осъществен състава на
престъплението.
2. С изменението на чл.238 от НК /ДВ бр.55 от
03.07.2018г./ е отпаднало понятието „рибостопански води”. Това е от значение, тъй като до
преди изменението същото е елемент от състава на престъплението по чл.238 от НК. Този термин, макар и съществуващ в Наказателния кодекс до 03.07.2018г., е
изгубил своето значение. В НК, а и в действащото в РБългария,
законодателство, липсва легална дефиниция на това понятие. Същият се среща
единствено в Закона за рибарството от 1961г. /отменен ДВ, бр.91 от 19.11.1982г.,
отмяната е в сила от 01.01.1983г./ В хода на съдебното следствие бе направен
опит да бъде изяснен статутът на язовир “Р.к.”. Установено бе, че същият
представлява „хидротехническо съоръжение”, собственост на Национална
електрическа компания /НЕК/, осъществяваща експлоатация и поддръжка чрез “Я.и
к.” и представлява „рибностопански обект”
и към момента в него не се осъществява отглеждане на риба по стопански начин. /писмо
от НЕК, л.д.122 от с.п./. Поради липса на тъждественост
между понятията „рибостопански води” /съгласно чл.238
от НК/ и „рибностопански обект” /съгласно чл.3, ал.1 от Закона за рибарството и
аквакултурите/ следва извода, че липсва елемент от
състава на престъплението, в което са обвинени двамата подсъдими – по чл.238 НК
– в редакцията му, действаща към момента на деянието.
Съгласно чл.301 от НПК, при постановяване на присъдата
съдът обсъжда и решава на първо място - има ли извършено деяние, извършено ли е
то от подсъдимите и извършено ли е виновно и едва след това - съставлява ли
деянието престъпление и правната му квалификация. В настоящия случай съдът
призна двамата подсъдими за невиновни, поради липса на доказателства за
извършено от тях престъпление по чл.238, ал.1, б.“а“, предложение последно, във
вр. чл.20, ал.2 от НК. Изложените аргументи за несъставомерност са за пълнота.
Предвид гореизложените си мотиви съдът постанови
присъдата си.
Районен Съдия:………………………
/ Хр. Ангелов /