№ 233
гр. Варна, 29.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на осемнадесети май
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Деница Добрева
при участието на секретаря Мая М. Петрова
като разгледа докладваното от Деница Добрева Търговско дело №
20223100900551 по описа за 2022 година
за да се произнесе, съдът съобрази следното:
Производството по делото е образувано по повод предявен от
Гаранционен фонд, гр.София, ул."Гр.Игнатиев" № 2 срещу В. К. А., ЕГН
********** иск с правно основание чл. 557, ал. 1, т. 2 б.”а” от КЗ за осъждане
на ответника за сумата от 91 000 лева, представляваща заплатено от фонда
обезщетение по щета № 19210349/02.10.2019г. за неимуществени вреди в
полза на М. Г. Т. от смъртта на С.А. А.а вследствие на ПТП от 30.04.2017г.,
виновно причинено от ответника като водач на МПС „Опел Вектра“ ДКН
*****, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба-
11.0.2022 г. до окончателното изплащане на сумите.
Ищецът се позовава, че е изплатил обезщетение в размер на 91 000 лева
с платежно нареждане от 10.02.2020г. след отчетено съпричиняване от 30 %
от страна на загиналия, обосновано с непоставен обезопасителен колан.
Поддържа, че ответникът е причинил произшествието при управление на
МПС без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите. След заплащане на обезщетението на ответника е изпратена
покана за доброволно изпълнение, която е останала без резултат.
Ответникът оспорва наличието на влязла в сила присъда, с която
Гаранционен фонд е осъдено да заплати обезщетение, както и че е извършено
действително плащане. Оспорва фондът да се е суброгирал в правата на
пострадалия, както и възразява да му е изпращана покана за доброволно
изпълнение.
В съдебно заседание страните, чрез процесуалните си представители,
поддържат становищата си по спора. Страните са представили аргументирани
1
писмени бележки.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, заедно и поотделно, и по вътрешно убеждение, приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
Между страните не се спори, че към 30.04.2017г. за л.а. „Опел Вектра“ с
рег. № **** е нямало валидно сключена застраховка гражданска отговорност.
Няма спор и по пораждането на отговорността на водача на л.а. „Опел
Вектра“ с рег. № **** В. К. А., като механизмът на възникване на ПТП и
причинната връзка между поведението на водача и смъртта на С.А. А.а са
установени безспорно по влязла в сила по НОХД № 12/2018 год. на ШОС. С
присъдата което ответникът е признат за виновен за това, че на 30.04.2017
год. на път II-73 Шумен – Карнобат на километър 30+500м, при управление
на МПС – лек автомобил „Опел Вектра“ с рег. № ****,, нарушавайки
правилата за движение – чл.8, ал.1, чл.15, ал.1, чл.16, ал.1чл.20, ал.1 и чл.25,
ал.1 ЗДвП, както и чл.3, чл.67, ал.1, чл.68 и чл.77 от ППЗДвП, като
управлявал МПС не е следял непрекъснато платното за движение и не е
контролирал управлявания от него автомобил, навлязъл в лентата на
насрещно движещи се МПС, в резултат на които нарушения на правилата на
движение е допуснал ПТП с товарен автомобил „Мерцедес Актрос“ с рег №
******, управляван от П.Н.Е., с което по непредпазливост причинил смъртта
на С.Д. А.а.
Актът на наказателния съд, с който деецът е признат за виновен за
инкриминираното деяние, е задължителен за граждански съд, разглеждащ
последици от конкретното престъпно деяние (чл. 300 ГПК). За това и в
настоящото производство е изключена преценката на съда относно
осъществяване на деянието, неговата противоправност, както и относно
вината на дееца.
Възраженията на ответника относно отговорността му за настъпване на
процесното събитие се явяват необосновани. Съдът не може да приема извод,
различен от този по присъдата.
Възражения относно съпричиняване на настъпилия летален резултат от
страна на пострадалата не са наведени от страна на ответника.
От представеното удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт
за раждане IV-204/31.01.1977г. се установява, че починалата С.А. Т. е дъщеря
на М. Г. Р.. Безспорно се установява, че последната е заявила пред
Гаранционен фонд претенция за изплащане на застрахователно обезщетение
за неимуществени вреди. Видно от представените по делото протокол
№27/15.10.19г. и преводно нареждане за кредитен превод от 10.02.2022г.(л.
35), Гаранционният фонд е заплатил в полза на М. Г. Р. обезщетение в размер
на 91 000 лева по щета N1921-0349/02.10.2019г. Допълнително въпросното
обстоятелство се установя от показанията на разпитания по делото свидетел.
Приложената по делото регресна покана, отправена от ищеца до В. К. за
заплащане на сумата от 91 022,20 лв, представляваща изплатено обезщетение
2
по щета N1921-0349/02.10.2019г. е върната на подателя като непотърсена.
За установяване на понесените от М. Р. болки и страдания по делото, е
разпитана свидетелка Ю. Т. Н.- внучка на пострадалата М. Р.. Същата
свидетелства, че след смъртта на майка й здравословното състояние на баба й
рязко се е променило. Промяната се характеризирала с получени няколко
микроинсулта, изпадане в безсъзнание, кръвно налягане. М. Р. все още не
може да приеме смъртта на дъщеря си. Плаче всеки ден.
Правни изводи:
Съгласно чл.557, ал.1, т.2, б.“а“ от КЗ, Гаранционният фонд изплаща на
увредените лица от Фонда за незастраховани МПС обезщетения за
неимуществени вреди вследствие на смърт, причинени на територията на
Република България от моторно превозно средство, което обичайно се намира
на територията на Република България и за което няма сключена
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
Съгласно чл.558, ал.7 от КЗ, след изплащане на обезщетението по чл. 557, ал.
1 и 2 Гаранционният фонд встъпва в правата на увреденото лице до размера
на платеното обезщетение и лихви, както и разходите за определянето и
изплащането му.
В случая са налице изискуемите от закона елементи, пораждащи
регресната отговорност на виновния водач, управлявал автомобил без
сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, която
би покрила причинените от него вреди на трети лица. Заплатеното
обезщетение съответства на критерия за справедливост, визиран в
разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. Обезщетението цели да покрие вредите на майка
от преждевременната кончина на дъщеря й. Близките отношения между двете
и тежките емоционални последици у пострадалата се установяват безспорно
от събраните гласни доказателства.
Със заплащане на обезщетението, застрахователят се е суброгирал в
правата на увредения. Уведомяването на регресно отговорния водач за
изплатеното от фонда обезщетение не представлява елемент от фактическия
състав, от който възникват правата на суброгиралия се платец. Уведомяването
би било от значение само за поставяне на ответника в забава. В случая обаче
последици от забавата не са предмет на делото.
Искът е основателен и следва да бъде уважен така, както е предявен,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на завеждане на
исковата молба до окончателното й изплащане.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК и в съответствие с направеното искане,
в полза на ищеца следва да се присъдят направените по делото разноски в
размер на 7740 лева.
Мотивиран от изложеното, съдът
3
РЕШИ:
ОСЪЖДА В. К. А., ЕГН ********** от гр.Варна, ж.к.“Вл. Варненчик“
N 6, вх.3, ет.2, ап.45 ДА ЗАПЛАТИ на ГАРАНЦИОНЕН ФОНД гр.София,
ул.“Граф Игнатиев“ №2, ет.4 сумата от 91 000(деветдесет и една хиляди)
лева, представляваща заплатено от фонда обезщетение по щета №
19210349/02.10.2019г. за неимуществени вреди в полза на М. Г. Т. от смъртта
на С.А. А.а вследствие на ПТП от 30.04.2017г., виновно причинено от В. К.
А. като водач на МПС „Опел Вектра“ ДКН *****, ведно със законната лихва
от датата на завеждане на исковата молба-11.0.2022 г. до окончателното
изплащане на сумата, на основание чл. 557, ал. 1, т. 2 б.”а” от КЗ както и
сумата от 7740( седем хиляди седемстотин и четиридесет лева),
представляваща сторените по делото разноски, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Варненски апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
4