РЕШЕНИЕ
№ 1098
гр. София, 07.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 135 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ТАНКА П. ЦОНЕВА
при участието на секретаря ЗЛАТКА АТ. ШУМАНСКА
като разгледа докладваното от ТАНКА П. ЦОНЕВА Административно
наказателно дело № 20221110212517 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Б. Г С. от гр.С, бул.”В”, №, ет., ап. против
Наказателно постановление № 21-4332-017681/26.08.2022 г., издадено от
Началник сектор към СДВР, отдел „Пътна Полиция”, с което на
жалбоподателя на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП за нарушение по
чл.137 а, ал.1 от ЗДвП е наложено наказание „глоба“ в размер на 50 (петдесет)
лева.
Жалбоподателят излага доводи, че атакуваното наказателно
постановление следва да бъде отменено от съда, тъй като не е извършил
твърдяното нарушение.
В допълнение към жалбата се сочи, че в хода на административно –
наказателното производство са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила по смисъла на чл.42, т.4 и т.6 от ЗАНН и по чл.57,
ал.1, т.5 от ЗАНН.
В съдебното заседание, проведено пред настоящата съдебна инстанция,
жалбоподателят, редовно призован, се явява лично. Същият в дадения ход по
същество на делото пледира за отмяна на обжалваното наказателно
1
постановление по съображенията, подробно развити в жалбата. Твърди, че не
е извършил нарушението, за което е ангажирана административно –
наказателната му отговорност.
Административно-наказващият орган, редовно призован, не изпраща
представител и не излага аргументи във връзка с основателността на жалбата.
Съдът, след като служебно провери обжалваното наказателно
постановление, доводите на страните и събраните по делото доказателства
приема за установено от фактическа страна следното:
На 13.08.2021 г. около 08:29 часа в гр.София, жалбоподателят Б. Г С.
управлявал лек автомобил марка „А А6“” с рег. №, собственост на И Т Т.
Автомобилът се движел по Околовръстен път с посока на движение от
бул.”Черни връх” към кв.”Бояна”. Водачът С. управлявал МПС без поставен
обезопасителен колан при наличие на такова оборудване на автомобила.
Автомобилът управляван от жалбоподателя бил спрян срещу фитнес център
„Пулс“ за извършване на полицейска проверка от свидетеля Ц. и колегата му
М М И – младши автоконтрольори в СДВР – ОПП, които на същата дата
изпълнявали служебните си задължения по контрол на пътното движение.
За констатираното нарушение св. Ц. съставил на жалбоподателя Б. Г С.
Акт за установяване на административно нарушение бл. № 415248/13.08.2021
г. Актосъставителят квалифицирал нарушението по чл.137а, ал.1 от ЗДвП.
Актът бил съставен в присъствието на нарушителя, след което му бил
предявен и връчен. Последният след като се запознал със съдържанието на
акта, го подписал без възражения. В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН също не е
било депозирано възражение срещу съставения акт.
Въз основа на така съставения АУАН било издадено и обжалваното в
настоящото съдебно производство Наказателно постановление № 21-4332-
017681/26.08.2022 г., с което при идентичност на описанието на нарушението
и правната му квалификация жалбоподателят е санкциониран на основание
чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП с „глоба“ в размер на 50 (петдесет) лева.
Наказателното постановление било връчено на жалбоподателя срещу
подпис на 16.09.2022 г.
Изложената фактическа обстановка съдът приема за безспорно
установена от писмените доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от
2
НПК вр.чл.84 от ЗАНН – АУАН бл. № 415248/13.08.2021 г., справка/картон
на водача, Заповед № 8121–К–13318/23.10.2019 година и Заповед № 8121-з-
515/14.05.2018 г. на министър на вътрешните работи; както и от гласните
доказателствени средства.
Съдът се довери на изложеното от свидетеля-актосъставител Стоянов,
поради което възприема показанията му като обективни и достоверни.
Въпреки изминалия период от време от датата на съставяне на АУАН до
разпита му пред съда, св.С потвърди, че той е съставил акта и описаната в
него фактическа обстановка отговаря на действителната такава. Свидетелят
обясни пред съда, че в случая се касаело за проверка на водач без поставен
обезопасителен колан, което нарушение той и колегата му възприели лично.
Предвид изложеното, възприетата от съда и описана по -горе
фактическа обстановка, установена на първо място от презумптивната
доказателствена сила на АУАН, въведена изрично с разпоредбата на чл. 189,
ал.2 ЗДвП, показанията на свидетеля –актосъставител и приобщените
писмени доказателства, не беше оборена от страна на жалбоподателя.
С оглед спецификата на производството и на защитаваните обществени
отношения при нарушения по ЗДвП е въведено изключение от общите
правила за доказването в административно-наказателния процес, като
доказателствената тежест е разместена - в тежест на жалбоподателя е да
обори констатациите в АУАН, които до доказване на противното се считат за
верни.
В настоящия случай въпреки дадената му възможност жалбоподателят
не ангажира доказателства и не опроверга доказателствената сила на
констатациите в АУАН.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка,съдът
прави следните правни изводи:
По допустимостта на жалбата, съдът намира, че същата е процесуално
допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН, от
процесуално легитимирано лице и срещу административно –наказателен акт,
който подлежи на въззивен съдебен контрол.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления
3
районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи цялостна
проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния
закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.
В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че
съставеният АУАН и оспорваното наказателно постановление са издадени от
компетентни органи, съгласно разпоредбите на чл.189, ал.1 и ал.12 от ЗДвП и
приложените към материалите на делото Заповеди на Министъра на МВР.
Същите са издадени в предвидената от закона писмена форма и съдържат
необходимите реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Спазени са и
давностните срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН.
Налице е редовна процедура по връчването на АУАН и НП на жалбоподателя.
На следващо място, настоящият съдебен състав не споделя доводите на
жалбоподателя за допуснати нарушения на процесуалните правила по
смисъла на чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Констатираното
административно нарушение е описано точно и ясно, като са посочени всички
елементи от състава му, както и съответстващата правна квалификация, така
че нарушителят да е в състояние да разбере фактическите и правни рамки на
обвинението и адекватно да организира защитата си, което в действителност е
и сторил.
Съдът намира, че в случая са спазени и изискванията на чл. 57 и 58 от
ЗАНН, като е налице съответствие между обстоятелствената част на акта за
установяване на административно нарушение с обстоятелствената част на
наказателното постановление.
Ето защо, съдът приема, че в хода на административно-наказателната
процедура не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
които да са ограничили правото на защита на административно-наказаното
лице и да са самостоятелно основание за отмяна на атакувания санкционен
акт.
По същество на нарушението съдът намира следното:
Разпоредбата на чл. 137а, ал.1 ЗДвП е категорична, че водачите и
пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и
N3, когато са в движение, използват обезопасителните колани, с които
моторните превозни средства са оборудвани, като в ал.2 законът изрично
посочва кои лица могат да не използват колани. В случая по делото от
4
показанията на разпитания свидетел, който е възприел лично действията на
жалбоподателя (и не са налице данни същите да се познават помежду си,
поради което по някакъв начин свидетелят да е заинтересован или
предубеден от изхода на делото), безусловно се установи, че водачът е
управлявал МПС без обезопасителен колан, като същия не попада в кръга от
лица на които закона дава право да не използват такъв при движение с МПС.
В обстоятелствената част на двата административни акта –АУАН и НП
с достатъчна яснота е описано МПС, управлявано от жалбоподателя, както и
фактът, че същото е било оборудвано с обезопасителен колан, от където може
да се изведе и задължението му като водач на МПС да използва
обезопасителен колан по време на движение на автомобила.
Нарушението е извършено от жалбоподателя виновно, при форма на
вината пряк умисъл – същият е съзнавал общественоопасния характер на
деянието си, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и
пряко е целял настъпването им.
Правилно АНО е наложил санкция на основание чл. 183, ал.4, т.7, пр.1
от ЗДвП, визираща ангажирането на отговорността на водач на МПС за
гореописаното нарушение и тъй като наложеното за това нарушение
административно наказание е в абсолютния размер, предвиден от
санкционната норма, съдът е лишен от възможност да го ревизира.
По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че
атакуваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено изцяло
като правилно - законосъобразно и обосновано, издадено в съответствие с
изискванията на материалния закон и при съобразяване с процесуалните
правила.
При този изход на правния спор и на основание чл. 63д от ЗАНН
разноски се дължат в полза на АНО, който не е поискал своевременно
присъждането на такива, поради което и съдът не дължи произнасяне в тази
насока.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т.5 и ал.9 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-4332-
5
017681/26.08.2022 г., издадено от Началник сектор към СДВР, отдел „Пътна
Полиция”, с което на Б. Г С. на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП за
нарушение по чл.137а, ал.1 от ЗДвП е наложено наказание „глоба“ в размер
на 50 (петдесет) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София – град, в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6