ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№260031/19.01.2021
гр.Варна
Варненският апелативен съд, в закрито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИАНА ДЖАМБАЗОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА
РОСИЦА СТАНЧЕВА
като
разгледа докладваното от съдия Р. Станчева
въззивино ч. гр. дело № 24/2021г.,
за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.
Образувано е по частни жалби на „Енерго Про Продажби“ АД както следва:
1/. Частна жалба с вх. №
4095/08.07.2020г. срещу разпореждане на ОС – Добрич № 536/15.06.2020г.,
постановено по гр.д. № 672/2014г. и с което е оставена без движение подадена от
жалбоподателя въззивна жалба с вх. № 3402/12.06.2020г.
В жалбата срещу акта от 15.06.2020г. се излагат оплаквания за неправилност
на същия. Твърди се, че с разпореждането си за оставяне на подадената от
дружеството въззивна жалба без движение съдът неправилно е определил размера на
следващата се за обжалването държавна такса, несъобразявайки се с приложимата
процесуална норма на чл.72 ал.1 ГПК в редакцията съгласно изменението й,
обнародвано в ДВ бр.86/27.10.2017г. Излагат се подробни аргументи в подкрепа на
тезата, че се касае за защита на един интерес с цена от 29 071 лева,
поради което и на основание чл.18 ал.1 от Тарифата за държавните такси,
събирани от съдилищата по ГПК счита, че дължимата държавна такса е в размер на
1 180.49 лева. Иска се отмяна на обжалваното разпореждане и определяне на
сочения от него размер на таксата, която следва да заплати по въззивната жалба.
В срока по чл.276 ГПК са постъпили отговори от „Аватар ъф Джъстис“ ООД и Й.Й.Н.,
в които се изразява становище за неоснователност на жалбата.
Останалите ответници, имащи качеството на насрещна страна по см. на чл.276 ГПК не са изразили становище.
2/. Частна жалба с вх. №
260934/01.10.2020г., с която се обжалва постановеното по същото дело
разпореждане на първоинстанционния съд с № 260101/09.09.2020г. за връщане на
въззивната жалба.
Твърди се, че това разпореждане е недопустимо и неправилно. Сочи се, че с
оглед подадената частна жалба срещу разпореждането за „без движение“ от
15.06.2020г. окръжният съд незаконосъобразно е постановил второ разпореждане, с
което отново е определил същия размер на следващата се държавна такса, вместо
да изчака приключване на производството по частната жалба. С оглед на това се
твърди, че разпореждането за връщане на въззивната му жалба е „преждевременно“.
Поддържат се и изложените в частната жалба с вх. № 4095/08.07.2020г. доводи за
неправилност на определения от съда размер на държавната такса по въззивната
жалба, респ. защо същата следва да бъде в сочения от дружеството – жалбоподател
размер.
Отправеното до настоящата инстанция искане е за отмяна на съдебния акт и
връщане на делото на въззивния съд за продължавене действията по администриране
на подадената въззивна жалба.
Срещу тази частна жалба в срок са постъпили отговори само от „Дефендър ъф
фейт“ ООД и Й.Й.Н., които я оспорват като неоснователна.
Съдът, като взе предвид предмета на частните жалби, намира, че първата от
тях, а именно частната жалба срещу разпореждане № 536/15.06.2020г., постановено
на основание чл.262 ал.1 ГПК е недопустима. Това разпореждане не подлежи на инстанционен контрол, тъй като не попада в
предметния обхват на разпоредбата на чл.274 ГПК. Съгласно последната на обжалване
подлежат само актовете, които преграждат по-нататъшното развитие на делото или обжалваемостта им е
изрично предвидена в закона. В настоящия случай не е налице нито една от двете
хипотези. Въпросът относно
законосъобразността на обжалваното пред настоящата инстанция разпореждане по
чл.262 ал.1 ГПК, в частност размера на определената от администриращия съд държавна
такса по въззивната жалба ще бъде разрешен в производството по обжалване на
разпореждането за връщането й.
Ето защо, тази частна жалба като подадена срещу неподлежащ на обжалване
съдебен акт се явява недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.
По частната жалба с вх. № 260934/01.10.2020г., с която се обжалва
постановеното от първоинстанционния съд разпореждане с № 260101/09.09.2020г. за
връщане на въззивната жалба на „Енерго Про Продажби“ АД съставът на АпС –
Варна, намира, че същата е процесуално допустима, но неоснователна.
От материалите по делото е видно, че с разпореждане № 536/08.07.2020г. ОС –
Добрич е оставил без движение подадената от настоящия жалбоподател въззивна
жалба и е указал на същия, че в 1-седмичен срок от съобщението следва да внесе
държавна такса за обжалването в размер на 53 600 лева. По повод тези
указания, в срока за отстраняване на нередовностите, жалбоподателят е депозирал
молба с вх. № 4093/08.07., с която е поискал от съда да измени разпореждането си, излагайки
подробни аргументи, че следващата се държавна такса не е в посочения от съда
размер. Едновременно с това е подадена и коментираната по-горе частна жалба
срещу това разпореждане.
По повод молбата за изменение съдът е постановил разпореждане №
619/09.07.2020г., с което е приел, че действително е допуснал грешка при
определяне на дължимата държавна такса, но същата не е в твърдения от страната
размер, а възлиза на сумата от 53 500 лева, вместо първоначално посочената
от 53 600 лева. Изложени са подробни мотиви по наведените от жалбоподателя
в молбата му доводи относно начина за определянето й. С оглед на това,
администриращият съд е дал нов 1-седмичен срок за внасяне на следващата се
държавна такса, указвайки и последиците при неизпълнение. Съобщението за това е
редовно връчено на „Енерго Про Продажби“ АД на 27.07.2020г.
Не е спорно, че в дадения нов срок и до постановяване на обжалваното
разпореждане № 260101/09.09.2020г. за връщане на въззивната жалба
жалбоподателят не е предприел следващите се процесуални действия по внасяне на
определената от съда държавна такса.
При така установеното от фактическа страна изводът на ОС – Добрич за
наличието на предпоставките на чл.262 ал.2 т.2 ГПК е правилен и
законосъобразен.
Изцяло неоснователно е твърдението на жалбоподателя, че подадената от него
частна жалба срещу първоначалното разпореждане за оставяне на въззивната му
жалба „без движение“ съставлява процесуална пречка за постановяване на
последващото разпореждане от 09.07.2020г., респ. обжалваното пред настоящата инстанция
разпореждане за връщане на въззивната му жалба. Тази частна жалба като
процесуално недопустима и по аргумент от чл.277 ГПК няма за последица спирането
на действията по администриране на въззивната жалба. Наред с това
разпореждането, с което на страната повторно е даден срок за внасяне на
дължимата държавна такса е постановено именно по повод молбата за допусната
грешка в първоначално определения от съда размер. По повод на тази молба съдът
е констатирал, че действително е допуснал опущение вр. размера на таксата,
макар и не в сочения от жалбоподателя смисъл. На основание чл.253 ГПК съдът е
бил компетентен да отстрани този пропуск дори и да не беше сезиран.
Освен че е процесуално допустимо, разпореждането от 09.07.2020г. е и
правилно.
Предмет на въззивната жалба на „Енерго Про Продажби“ АД е
първоинстанционното решение, с което са отхвърлени предявените от него искове
за прогласяване нищожността на 2 140 договори за цесия, всеки един от
които е сключен между ответницата Й.Н. и някое от останалите дружества –
ответници. С оглед на това и предметът на всеки един от тези искове е
самостоятелен. Целта на ищцовото дружество от търсената защита е да отрече
правото на вземане на цесионера по всеки един от оспорваните договори за цесия,
а не вземането по който и да е от 44 бр. изпълнителни листи, вземанията по
които на части са цедирани с оспорваните договори. В тази връзка изцяло
неоснователни са доводите, развити в частната жалба, че всички искове са
предявени в защита на един интерес, поради което и държавната такса следва да
се определи върху общата цена на исковите претенциии, на основание разпоредбата
на чл.72 ал.1 ГПК /ред. ДВ бр.86/2017г./. Еднаквостта на основанието на всеки
един от исковете /твърдения порок на оспорваните договори/ не може да обоснове
извод за общ интерес от търсената защита.
Наред с това новата редакция на чл.72 ал.1 ГПК е неприложима и на друго
основание.
На основание чл.73 ал.3 ГПК държавната такса се събира при предявяване на
искането за защита или съдействие и размерът на същата се определя съобразно
действащия закон към този момент. В случая, към датата на изменението на чл.72
ал.1 ГПК производството по предявените искове за нищожност вече е било
образувано, а въпросът относно броят на тези искове и начина на определяне на
следващата се по тях държавна такса с приложение на разпоредбата на чл.72 ал.1 ГПК в ред. преди 27.10.2017г. е бил разрешен с влязлото в сила определение,
постановено по в.ч.гр.д. № 66/2017г. на АпС – Варна, недопуснато до касационен
контрол съгласно определение на ВКС по ч.т.д. № 1794/2017г. В съответствие с
дадените с тези актове разрешения следващата се държавна такса за
първоинстанционото производство е 107 000 лева, поради което и съгласно
разпоредбата на чл.18 ал.1 от Тарифата за държавните такси, събирани от
съдилищата по ГПК следващата се такса за въззивното обжалване съобразно
предмета на обжалването от ищеца е в размер на 53 500 лева – половината от
дължимата за първоинстанционното производство. Последващото изменение на чл.72
ал.1 ГПК не рефлектира върху размера на вече определената като дължима държавна
такса за първата инстанция, който размер е основата за определяне и на
следващата се за въззивното обжалване такса. Касае се за процесуална норма, на
която законодателят не е придал обратно действие /в т.см. Определение №
544/12.12.2019г. по ч.т.д. № 2673/2019г. на І т.о. на ВКС/.
Ето защо, настоящият състав намира, че първоинстанционният съд е дал
коректни указания по отстраняване нередовностите на подадената от жалбоподателя
„Енерго Про Продажби“ АД въззивна жалба, които указания не са били изпълнени в
указания срок, поради което и законосъобразно е постановил нейното връщане, на
основание чл.262 ал.2 т.2 ГПК.
Обжалваното разпореждане № 260101/09.09.2020г. следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода от спора и направеното искане от подалите отговори ответници
„Енерго Про Продажби“ АД следва да бъде осъдено да заплати в полза на „Аватар ъф джъстис“ ООД сумата от 500 лева,
представляваща заплатено адвокатско възнаграждение и сумата от 667 лева в полза
на адв.Д.Д., процесуален представител на ответницата Й.Н., на основание чл.38
ЗАдв. вр. чл.7 ал.1 т.7 и чл.11 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения /200 лв. за отговора по частната жалба срещу
разпореждането от 15.06.2020г. и 467 лв. за отговора по другата частна
жалба/.
От страна на „Дефендър ъф фейт“ ООД не са представени доказателства за
направени разноски.
Водим от изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба на „Енерго Про Продажби“ АД, с вх. № 4095/08.07.2020г.
срещу разпореждане на ОС – Добрич № 536/15.06.2020г., постановено по гр.д. №
672/2014г., с което е оставена без движение подадена от жалбоподателя въззивна
жалба с вх. № 3402/12.06.2020г., като недопустима.
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 260101/09.09.2020г. на ОС – Добрич, постановено по гр.д. №
672/2014г., с което е върната подадената от „Енерго Про Продажби“ АД въззивна
жалба с вх. № 3402/12.06.2020г.
ОСЪЖДА „Енерго Про Продажби“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Варна, бул.“Вл. Варненчик“ № 258 ДА ЗАПЛАТИ на „Аватар ъф джъстис“ ООД, ЕИК ********* сумата от 500
/петстотин/ лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за настоящото
производство, на основание чл.78 ГПК.
ОСЪЖДА „Енерго Про Продажби“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Варна, бул.“Вл. Варненчик“ № 258 ДА ЗАПЛАТИ на адв. Д.Н.Д. от АК – Благоевград, ЕГН **********
сумата от 667 /шестстотин шестдесет и седем/ лева, представляващи адвокатско
възнаграждание за осъществено процесуално представителство в настоящото
производство, на основание чл.38 ЗАдв. вр. чл.7 ал.1 т.7 и чл.11 от Наредба №
1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния касационен
съд, в 1-седмичен срок от връчването му, като в частта, в която е потвърдено
разпореждане № 260101/09.09.2020г. на ОС – Добрич обжалването е при условията
на чл.280 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.