РЕШЕНИЕ
Номер 3765 Година 2018 Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Районен съд VІІІ
граждански състав
На 08.11
Година 2018
В публично заседание на 11.10.2018 г. в следния състав:
Председател: ПАВЕЛ ПАВЛОВ
Секретар:
ВЕРА ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело номер 6645 по описа за
2018 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание
чл.150 във връзка с чл.262, ал.1 от КТ във връзка с чл.187, ал.5 и чл.179,
ал.1, предл.3 от ЗМВР във връзка с чл.19, ал.2 от ЗИНЗС и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът Н.С.К. *** моли съдът да постанови решение, с
което да осъди ответната страна да му заплати сумата 70, 11 лева,
представляваща допълнително възнаграждение за 12 часа извънреден труд, положен през
периода от 01.01.2015 г. до 30.12.2015 г., заедно с мораторна лихва върху тази сума
за периода от датата на падежа на всяко едно вземане – 26-то число на следващия
месец до датата на подаване на исковата молба в размер общо на 16, 37 лева, заедно
със законната лихва върху главницата, по изложените в исковата молба
съображения. Претендира разноски.
Ответникът Главна дирекция “Изпълнение на наказанията”
при Министерството на Правосъдието – гр. София признава исковете по основание,
но ги оспорва по размер, по изложените в отговор на исковата молба съображения.
Прави възражение за погасяване по давност на част от претенциите на ищеца,
както и възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца на пълномощника му
адвокатско възнаграждение.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:
Не се спори между страните, а и от представените в тази
насока писмени доказателства се установява, че ищецът е работил като държавен
служител от *** състав на ответната Дирекция, с местоизпълнение на служебните
му задължения Затвора в гр. ***, последно на длъжност „***“ в Затвора в гр. ***,
от 2012 г. до 30.12.2015 г., считано от която дата служебното му правоотношение
е било прекратено по искане на служителя поради придобиване на право на пенсия
при условията на чл.69 от КСО със Заповед № ***/2/15.12.2015 г., връчена на
ищеца на 30.12.2015 г.
Както се установява от събраните по делото писмени
доказателства, показанията на разпитания по делото свидетел *** и заключението
от 02.10.2018 г. на вещото лице по ССЕ З.М., действително през процесния период
ищецът е положил общо 12 часа извънреден труд, за което му се полага
допълнително възнаграждение в размер общо на 70, 11 лева, а мораторната лихва
върху тази сума за посочения в исковата молба период е в размер общо на 16, 37
лева.
При така установената фактическа обстановка, доколкото
претендираните от ищеца размери (съобразно допуснатото в съдебното заседание по
делото на 11.10.2018 г. изменение на обективно съединените искове) съвпадат с
установените от ССЕ действително дължими размери, съдът намира, че обективно
съединените искове се явяват доказани по основание и по размер и следва да се
уважат изцяло, заедно със законната лихва върху главницата от 25.04.2018 г. –
датата на подаване на исковата молба. Предвид обстоятелството, че се касае за
ежемесечно дължими суми, платими с трудовото възнаграждение, макар и отчитането
на полагания извънреден труд да се е извършвало на тримесечие, съдът намира, че
забавата за плащането на допълнителното възнаграждение настъпва с изтичане на
сроковете, в които последните е следвало да бъдат заплатени и лихвата се дължи
и без покана, поради което съдът намира за неоснователни наведените от
ответника доводи за недължимост на мораторна лихва върху главниците, а само на
законната такава, както и възражението му за погасяване частично на претенциите
на ищеца по давност, тъй като исковете за заплащане на допълнително
възнаграждение за положения извънреден труд за първото тримесечие на 2015 г. и
мораторна лихва върху тези претенции са предявени в рамките на приложимия в
конкретния случай тригодишен давностен срок (доколкото исковата молба е била подадена
на 25.04.2018 г., а падежът на главниците за месеците януари, февруари и март
2015 г. е бил на 26.04.2015 г.).
С оглед на изхода от спора, фактическата и правна
сложност на делото и уважените размери на обективно съединените искове и
предвид разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК, ответникът следва да заплати на
ищеца и направените разноски за производството по делото в размер на 300 лева
адвокатско възнаграждение, предвид направеното от ответника възражение за
прекомерност на заплатеното от ищеца на пълномощника му адвокатско
възнаграждение в размер на 500 лева – което възражение съдът намира за
основателно, а на основание чл.78, ал.6 от ГПК в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на съда – 100 лева ДТ за двата уважени иска и 100 лева депозит
за ССЕ.
Мотивиран от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” при
Министерство на правосъдието, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. „Ген. Н. Столетов” № 21, представлявана от *** ***, със съдебен адрес:***, чрез *** ***, ДА ЗАПЛАТИ НА Н.С.К., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, офис № ***, адвокат Н.П., СУМАТА 70, 11
лева, представляваща допълнително възнаграждение за 12 часа извънреден труд,
положен през периода от 01.01.2015 г. до 30.12.2015 г., ЗАЕДНО С МОРАТОРНА
ЛИХВА върху тази сума за периода от датата на падежа на всяко едно вземане –
26-то число на следващия месец до 25.04.2018 г. В РАЗМЕР ОБЩО НА 16, 37 лева,
ЗАЕДНО СЪС ЗАКОННАТА ЛИХВА върху главницата, НАЧИНАЯ ОТ 25.04.2018 г., ДО
окончателното й изплащане, КАКТО И направените разноски за производството по
делото В РАЗМЕР НА 300 лева, А в полза на бюджета на съдебната власт по сметка
на Районен съд – гр. Пловдив – 100 лева ДТ и 100 лева депозит за ССЕ.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред
Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/П/
ПАВЕЛ ПАВЛОВ
Вярно с оригинала!
В.Т.