№ 5624
гр. София, 31.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА
при участието на секретаря РОСИЦА М. ЛАШОВА
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20241110169664 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са субективно съединени осъдителни искове от В. В. М. и М. В. З. (ищец)
срещу ДП „Н.К.Ж.И.“ (ответник), както следва:
- иск с правно основание чл. 200, ал. 1 от Кодекса на труда КТ) за осъждането на
ответника да заплати на В. В. М. сумата от 180000.00 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени от смъртта на баща и В. М.в З., починал на 07.11.2023г. в
резултат на трудова злополука, настъпила на 07.07.2022г., ведно със законната лихва върху
сумата от същата дата до окончателното й плащане;
- иск с правно основание чл. 200, ал. 1 от Кодекса на труда КТ) за осъждането на
ответника да заплати на М. В. З. сумата от 180000.00 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени от смъртта на баща му В. М.в З., починал на 07.11.2023г.
в резултат на трудова злополука, настъпила на 07.07.2022г., ведно със законната лихва върху
сумата от същата дата до окончателното й плащане.
Ищците твърдят, че В. М.в З. е техен баща. Сочат, че приживе техният баща заемал
длъжността „работник ПЖПС“ при ответника, с място на работа в ЖПС София, с работно
място „участък по ПЦПС Илиянци, механизирана група по ПЦПС Илиянци“. Обясняват, че
към датата на смъртта си баща им е изпълнявал трудовите си задължения съобразно
длъжностната характеристика, които се изразявали да извършва основни ръчни работи и
машинно по поддържане на ремонт на железен път и съоръжения към него в района, към
който се отнася съответния обединен жп-участък, в това число окосяване на едри треви по
железния път, банкетите, канавките. Релевират, че на 07.11.2023г. около 10:10 часа в гр.
София, в междуградието Разделен пост 4 – гара Илиянци, при движение на влак № 10891 с
1
локомотив с № 98522051 522-7, собственост на „К.Т.В.Б.“ АД, по време на изпълнение на
задълженията си по почистване на релсовия път и „откриване на габарит“, работейки с
машинен храсторез, баща им В. М.в З. бил ударен и прегазен от движещия се в лява крива
по посока на маршрута кв. - + 320 локомотив, заедно с друго лице, служител също на
ответника, в резултат на което получил тежка съчетана травма на тялото, довела до неговата
смърт. Сочат, че вина за инцидента има служел на ответника – П.Т.Ц., ръководител на
групата, който следвало да се снабди и постави информационни знаци и табели,
сигнализиращи извършваните дейности, да бъде на място и да ръководи дейността им и
поради немарливо поведение от негова страна при изпълнение на занятие и на правно
регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност, като ръководител
на работна група транспорт ПЖПС – неполагане на грижи за безопасността и здравето на
други лица, засегнати от неговата дейност съгласно чл. 11 от Наредба № 13/2005г. за
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд в железопътния транспорт
/Наредбата/, неприсъствие на място и неосъществяване на наблюдение и непрекъснат
контрол при извършване на определената работа в нарушение на чл. 60, ал. 1 от Наредбата,
неприсъствие на място по време на придвижване на работниците към мястото на работа в
нарушение на чл. 66 от Наредбата, неосигуряване на сигнализиране на работното място в
нарушение на чл. 71, ал. 1 и чл. 90, ал. 1 от Наредбата, непоставяне на указателни табели от
двете страни на работното място в нарушение на чл. 468, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата, станал
причина за инцидента. Твърдят, че срещу това лице имало образувано досъдебно
производство № 54/2023г. по описа на НСлС, в рамките на което лицето било привлечено
като обвиняем. Обосновава се, че злополуката е трудова, тъй като е станала по време на
работа на покойния В. М.в З., както и защото била призната за такава с разпореждане №
33693 от 19.02.2024г. на НОИ, ТД София. Твърдят, че смъртта на баща им била внезапна и
неочаквана, настъпила рано за него – същият бил на 57 години, в работоспособна и активна
възраст, енергичен, изпълнен с живот и активни социални комуникации, отглеждайки
заедно с жената, с която живеел на семейни начала, дъщеря си от брака си с първата жена,
който не бил прекратен, и сина си от жената, с която живеел на семейни начала. Твърдят, че
поради създалата се семейна обстановка ищцата В. З.а не контактувала от 30 години с майка
си, което обусловило наличието на силна връзка с баща и над обичайната за този вид
родство, единствено от него усещала родителска ласка, бащина обич и подкрепа, и след
неговата смърт се чувствала като кръгъл сирак. Сочи, че се виждали и чували ежедневно,
споделяла с него, той я изучил и възпитал, той се грижил за нея и нейните деца, помагал в
грижите за тях, оказвал морална и финансова подкрепя, събирал цялата фамилия за всички
празници и рождени дни, бил привързан към дъщеря си и внуците, поради което и след
смъртта му още не могла да преодолее загубата, изпаднала в много тежко психическо и
емоционално състояние, изпитвала огромна болка, не спирала да мисли, че повече няма да
го види, да го чуе, да я прегърне, да се посмеят заедно, да чуе съвета му, да намери утеха и
опора при него, включително финансова. След загубата често плачела, постоянно ходила на
гробищата, отказвала да се среща с роднини и близки, а при спомена за него силно се
натъжавал и плачела. Ищецът М. В. З. твърди, че с покойния си баща имали силна връзка,
2
бил емоционално и финансово обвързан и зависим от него, съществувала взаимна обич,
споделяне и подкрепа – духовна и материална, живеели заедно, всяка вечер сядали заедно
около масата, разговаряли, работили заедно и баща му го учил, често играели футбол, а след
смъртта му загубил всичко това, осиротял, не спирала да мисли, че повече няма да го види,
да го чуе, да я прегърне, да се посмеят заедно, да чуе съвета му, да намери утеха и опора при
него, включително финансова, което му тежало и до момента. След загубата се променил,
затворил се в себе си, отказвал да комуникира, не могъл и към момента да превъзмогне
болката и загубата, които никога нямало да отминат, големият шок от нея предизвикал тежка
психическа травма, начина, по който настъпила смъртта, оставил у него неизлечим
отпечатък. При изложените обстоятелства, счита, че са налице всички елементи от
фактическия състав на трудова злополука, поради което и при съобразяване на понесените
болки, страдания, отражението на травмата в психически, физически и емоционален план,
тяхната продължителност и интензитет, справедливото обезщетение възлиза на търсената
сума, поради което молят предявеният иск да бъде уважен в пълен размер. Представят
доказателства и правят доказателствени искания. Претендират разноски.
Ответникът депозира отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК, в който оспорва
иска по размер. Признава, че инцидентът е настъпил по описания в исковата молба,
разпореждане на НОИ и протокол на НОИ механизъм, както и че представлява трудова
злополука. Оспорва обаче размера на обезщетението с довод, че е прекомерен с довод, че
сума в по-малък размер би обезщетила вредите, а в този размер би довела до неоснователно
обогатяване, както и с довод, че ищците не са били икономически обвързани от покойния си
баща. Прави възражение по чл. 200, ал. 3 КТ срещу размера на обезщетението и с довода, че
от него следва да се приспадне полученото от двамата ищци обезщетение в размер от по
19015.92 лева по групова застраховка „Задължителна трудова злополука“ по полица №
011622012600575. При тези доводи моли предявените искове да бъдат частично отхвърлени.
Претендира разноски. Възразява по допускането на медицинска експертиза и на свидетели
за установяване механизма на инцидента като ненеобходими с оглед липсата на спор по тези
обстоятелства. Представя доказателства.
От ответника е представена писмена защита, в която се обосновава неоснователност на
предявения иск поради вече платено обезщетение, а при условията на евентуалност –
неговата прекомерност, с доводи, почиващи на доказаните от свидетелските показания
негативни преживявания и тяхната обективност.
При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа страна
следното:
Обявено е за безспорно с доклада по делото, срещу който няма възражения, че между
ответника и В. М.в З. е съществувало валидно трудово правоотношение, по силата на което
последният е заемал длъжността „работник ПЖПС“ при ответника, с място на работа в
ЖПС София, с работно място „участък по ПЦПС Илиянци, механизирана група по ПЦПС
Илиянци“. Обстоятелството се доказва от представения по делото /л.18-19/ трудов договор
№ *********/04.09.2023г.
3
Обявено е за безспорно с доклада по делото, срещу който няма възражения, че по време
на съществуващото между ответника и В. М.в З. трудово правоотношение е настъпила
злополука по описания в исковата молба, разпореждане № 33693/19.02.2024г. на НОИ и
протокол № 14/06.02.2024г. време, място и начин и поради виновното поведение на
служител на ответника, а именно че на 07.11.2023г. около 10:10 часа в гр. София, в
междуградието Разделен пост 4 – гара Илиянци, при движение на влак № 10891 с локомотив
с № 98522051 522-7, собственост на „К.Т.В.Б.“ АД, по време на изпълнение на задълженията
си по почистване на релсовия път и „откриване на габарит“, работейки с машинен
храсторез, баща им В. М.в З. бил ударен и прегазен от движещия се в лява крива по посока
на маршрута кв. - + 320 локомотив, заедно с друго лице, служител също на ответника.
Злополуката е призната за трудова с влязло в сила разпореждане на НОИ №
33693/19.02.2024г., което обстоятелство страните не спорят и се доказва по делото.
Обявено е за безспорно с доклада по делото, срещу който няма възражения, че в резултат
на тази злополука В. М.в З. получил тежка съчетана травма на тялото, довела до неговата
смърт.
Обявено е за безспорно с доклада по делото, срещу който няма възражения, че ищците
са наследници на В. М.в З. като негови деца. Обстоятелството се доказва от приложеното по
делото удостоверение за наследници, от което се извежда, че наследници на покойния В. М.в
З. са следните лица: З.З. З.а – преживяла съпруга; В. В. М. – дъщеря; Б. В. З. – син; М. В. З. –
син; А. В. З.а – дъщеря.
Установява се, че между ответника в качеството на застраховащ и „Д.З.“ АД е сключен
договор за групова застраховка „Задължителна трудова злополука“ – комбинирана по полица
№ 0116220126000575/20.12.2022г. /л.56-59/, по силата на който се застраховат 10578 лица по
средносписъчен състав съгласно справка за персонала, подлежащ на задължително
застраховане към 31.10.2022г. по „Трудова злополука“ срещу застрахователна премия за
събития, свързани с живота, здравето и телесната им цялост. Уговорената застрахователна
сума е 1 231 248 732 лева. Покритите по полицата застрахователни рискове, индивидуалните
застрахователни суми и обезщетения са посочени в приложение № 1 към договора.
Застрахователната полица има действие само за събития, настъпили на територията на
страната и се сключва за срок от 12 месеца, считано от 00:00 часа на 01.01.2023г. до 24:00
часа на 21.12.2023г. и при условие, че застрахователната премия или първата вноска по нея е
платена. Уговорено е, че застраховащият си запазва правото в рамките на срока и стойността
на съответната застрахователна полица да променя справката за персонала, подлежащ на
задължително застраховане. Сред покритите рискове по приложение 1 е смърт от трудова
злополука по чл. 55, ал. 1 КСО, в който случай уговореното застрахователно обезщетение е
7-кратният размер на годишната брутна работна заплата на съответния работник или
служител. Описаната в договора справка на служителите, подлежащи на задължително
застраховане, не е представена, но страните не спорят и се извежда от представените
доказателства, че ищците са предявили пред застрахователя претенция за заплащане на
обезщетение, в отговор на която застрахователят е изплатил на всеки от тях сума в размер на
4
19015,92 лева или общо 38031,84 лева, представляваща част от застрахователната сума,
дължима за риска „смърт вследствие на трудова злополука по чл. 55, ал. 1 КСО“ с оглед
броя на наследниците на починалия застрахован.
Като свидетели за понесените от ищците болки и страдания са разпитани лицата А.Б.О.
и В.М.П.. От показанията им се извежда, че ищцата В. М. е отгледана от баща си и жената, с
която живее на семейни начала, тъй като майка и напуснала семейството още когато тя била
на 3 години. Физическите грижи за нея и за ищеца М. З. полагала майката на последния, с
която починалият живеел на семейни начала. Финансовите грижи за семейството полагал
покойния В. З.. Между ищците и жената, с която баща им живеел на семейни начала,
съществувало разбирателство и подкрепа преди и към момента. Семейството живеело в гр.
Септември. Около 16-годишна възраст ищцата В. М. напуснала родния си дом, омъжила се и
се преместила да живее при съпруга си в гр. Септември, като новият и дом се намирал в
близост до родния. Там създала семейство и отглежда децата си. Ищецът М. З. останал да
живее в дома на баща си, заедно със съпругата си и двете си деца. Ищцата В. М. през
годините и към момента няма постоянна работа. Ищецът М. З. също не е имал постоянна
работа през годините и към момента, като понякога и когато го извикат някъде на работа -
отива. Финансовите грижи за тях, дори след навършване на пълнолетие, полагал покойния
им баща, както и новото семейство на ищцата В. М. за нея. И двамата ищци били радостни и
весели хора преди смъртта на баща си, виждали се често с него, той посещавал В. М. в новия
и дом, полагал и физически грижи за децата и /внуците/, взимал ги, за да ги гледа. Приживе
бащата на ищците не ги лишавал, не ги изоставял, задоволявал ги с храна и дрехи. Приживе
всички се събирали заедно, когато имало повод, говорили си с баща си, споделяли му за
работа и за нужната помощ, той съветвал сина си да ходи на училище, да бъде добър, да се
отнася добре с хората, а дъщеря си да бъде покорна на мъжа си, да гледа децата си, да има
почит и уважение към всеки, да не бъде избухлива. Преди инцидента двамата ищци не
срещали трудности в живота си. Когато се случил инцидента и двамата били в шок. В. М.
била жълта, мълчала и към момента често мълчала, говорила, когато иска, станала
изнервена, постоянно плачела за баща си и мислила за случилото се. Ищецът М. З. започнал
да изпитва главоболие, започнал приемал лекарства за това, плачел често, чувствал се зле,
постоянно мислил как това се е случило, говорил често за баща си, искал да ходи на
гробищата. Двамата плачели често заедно, взаимно си оказвали подкрепа, включително
прегръщайки се, и от тогава не празнували идващите празници. Подкрепа им оказвали и
жената, с която покойният им баща живеел на семейни начала, и новото семейство на В. М.,
с които близки хора те споделяли.
Показанията на свидетеля се приемат като обективно и безпристрастно дадени, въпреки
наличието на близки отношения между ищците и свидетелите. Показанията не влизат в
противоречие със събраните доказателства, а в някои части – взаимно се припокриват и
допълват, от което личи обективността на свидетелите. Изтъкнатото от ответника
противоречие в показанията досежно на коя улица живее ищцата не разколебава извода за
обективност на показанията, тъй като е изведено от контекста, не се съобразява с цялостния
5
разказ на свидетелите и тяхната грамотност, и не е по естеството си съществено.
Софийският районен съд, вземайки предвид материалите по делото и доказателствата,
въз основа на вътрешното си убеждение и закона, прави следните правни изводи:
За обосноваване основателността на така предявените искове, ищецът е следвало да
докаже наличие на валидно трудово правоотношение, претърпяна злополука по време на
работния процес, както и настъпването в пряка причинно-следствена връзка с нея на
твърдените имуществени и неимуществени вреди, съответно – размера им. В тежест на
ответника е било да докаже, че са налице обстоятелства, които изключват или намаляват
отговорността му. Така е била разпределена доказателствената тежест между страните с
определението на съда по чл.140 ГПК.
Несъмнено по делото е установено наличието на валидно възникнало и съществувало
към 07.11.2023г. трудово правоотношение между ответника и покойния В. М.в З.. Трудовото
правоотношение е доказано от наличието на трудов договор.
Доказано бе и че на сочената дата В. М.в З. е претърпял трудова злополука, тъй като
инцидентът е осъществен по време и по повод изпълнение на трудовите му задължения –
чл.55 КСО. Това обстоятелство се извежда и от разпореждането на НОИ по чл.55 КСО,
което има двойствено значение – от една страна то представлява индивидуален
административен акт относно наличието на трудова злополука, а от друга страна - е
официален удостоверителен документ за установените в него факти, и в частност – за
наличието на трудова злополука като положителен юридически факт, който е елемент от
фактическия състав на имуществената отговорност на работодателя /Решение № 410 от
29.06.2010 г. по гр. д. № 599/2009 г. на ВКС/. Разпореждането е влязло в сила.
Обстоятелството, че инцидентът се е случил по описания в исковата молба начин и че
същият представлява трудова злополука, не се оспорва от ответника. По-конкретно
механизмът на злополуката е следният: 07.11.2023г. около 10:10 часа в гр. София, в
междуградието Разделен пост 4 – гара Илиянци, при движение на влак № 10891 с локомотив
с № 98522051 522-7, собственост на „К.Т.В.Б.“ АД, по време на изпълнение на задълженията
си по почистване на релсовия път и „откриване на габарит“, работейки с машинен
храсторез, баща им В. М.в З. бил ударен и прегазен от движещия се в лява крива по посока
на маршрута кв. - + 320 локомотив, заедно с друго лице, служител също на ответника.
Установено е също, че в резултат на злополуката, В. М.в З. получил тежка съчетана
травма на тялото, довела до неговата смърт, т.е. причинно-следствената връзка между
увреждането, претърпяно по време на изпълнение на трудовите задължения по валидно
учредено трудово правоотношение, и претърпяното увреждане – в разглежданата хипотеза
смърт, не е спорно и се извежда от доказателствата, тъй като анализът им поотделно и в
съвкупност установява цялостният механизъм на настъпване на увреждането на телесния
интегритет на пострадалия наследодател на ищците, с оглед на което настоящият съдебен
състав счита, че и този елемент от фактическия състав на имуществената отговорност по чл.
200, ал. 1 КТ е реализиран.
6
Наличието на така осъществилите си в правния мир положителни факти водят до
пораждане отговорността на работодателя да обезщети пострадалия при злополуката
служител.
Настоящият съдебен състав счита с оглед приетото в Решение № 499 от 9.01.2012 г. на
ВКС по гр. д. № 1577/2010 г., IV г. о., ГК, Решение № 140 от 24.07.2013 г. на ВКС по гр. д. №
1328/2012 г., III г. о., ГК и Решение № 115 от 15.11.2018 г. на ВКС по гр. д. № 4455/2017 г., III
г. о., ГК, както и в Определение № 1299 от 18.11.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3590/2015 г., ІV г.
о., ГК, че обезщетението за неимуществени вреди от смъртта на пострадал от трудова
злополука възмездява страданията или загубата от морална опора и подкрепа, понесени от
близките на починалия. Изхождайки от предпоставката, че неимуществените вреди са
неизмерими в пари, а увредените лица са в различни отношения с пострадалия, Пленумът на
Върховния съд на Република България е приел ограничителни критерии за определяне на
лицата, имащи право на обезщетение. Така съгласно т. 2 от Постановление № 4 от 25.05.1961
г., Пленум на ВС, при смърт на пострадалия поради непозволено увреждане, кръгът на
лицата, имащи право на неимуществени вреди, се определя от съда по справедливост и
обхваща най-близките роднини като низходящите, възходящите и съпруга.
Съобразно задължителните за съдилищата разяснения, дадени с Тълкувателно решение
№ 1 от 21.06.2018 г. на ВКС по тълк. дело № 1/2016 г., ОСНГТК, материално легитимирани
да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са
лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.05.1961 г., Пленум на ВС, и по изключение
всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и
търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е
справедливо да бъдат обезщетени. В настоящия случай ищците основават претенцията си на
наследствени права съгласно правилата за наследяване по Закона за наследството, които се
извеждат в настоящото производство от удостоверението за наследници. Казано по друг
начин, съществува родствена връзка между ищците и покойния В. М.в З. по права линия от
първа степен като негови низходящи родственици, поради което и същите разполагат с
активна материална легитимация.
Спорен между страните е единствено въпросът, при наличието на изведените по-горе
предпоставки за ангажиране на отговорността на работодателя, в какъв размер се
съизмеряват неимуществените вреди от претърпените болки и страдания.
Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост – чл. 52 ЗЗД. Справедливостта, като критерий за определяне паричния
еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността,
която засегнатите блага са имали за своя притежател. В този смисъл справедливостта по
смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. Тя се извежда от преценката на конкретните
обстоятелства, които носят обективни характеристики. Такива обективни обстоятелства при
телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начин и обстоятелства,
при които е получено, допълнителното влошаване на състоянието на здравето, причинените
морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. При причиняването на смърт от
7
значение са възрастта на увредения, неговото обществено положение, отношенията между
пострадалия и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди. От значение са и
редица други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да
заключи какъв размер на обезщетението по справедливост да присъди за неимуществени
вреди. Принципът на справедливост включва в най-пълна степен компенсиране на вредите
на увреденото лице от увреждащото действие – виж т. 2 и 11 от Постановление № 4 от
23.12.1968 г., Пленум на ВС.
Неимуществените вреди нямат стойностно изражение и не подлежат на аритметично
изчисляване. Затова следващото се за тях обезщетение се определя въз основа на принципа
на справедливостта в съответствие с формирането вътрешно убеждение на съда. При
определяне на обичайните вреди според общовалидния обществен критерий за
справедливост съдът не прилага субективни виждания, а отразява общите схващания на
даден етап от общественото развитие, като по-тежките по характер и степен увреждания се
обезщетяват с по-големи по размер обезщетения. Справедливостта, като законов критерий за
определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва освен тяхната общовалидна
значимост за всяко човешко същество, така и конкретни факти, свързани със стойността,
която те са имали за личността на увредения. Конкретно причинените вреди се определят в
съответствие с конкретно установените факти /виж Решение № 55 от 11.03.2013 г. на ВКС по
гр. дело № 1107/2012 г., ІV г. о., ГК/. Размерът на дължимото обезщетение за неимуществени
вреди според законовия критерий за справедливост се определя според тежестта на
психичните увреждания – това са фактите и обстоятелствата, които имат пряко значение за
размера на предявения иск – продължителността и интензитета на претърпените физически
и душевни болки, други страдания и неудобства, стигнало ли се е до разстройство на
здравето /заболяване/, а ако увреждането е трайно – медицинската прогноза за неговото
развитие. Не е в тежест на пострадалия да докаже отделните си негативни изживявания.
Доказани ли са увреждащите действия и бездействия, искът е установен в своето основание
и съдът е длъжен да определи неговия размер по своя преценка или като вземе предвид
заключението на вещо лице съгласно чл. 162 ГПК /виж Решение № 316 от 14.10.2013 г. на
ВКС по гр. дело № 121/2013 г., ІV г. о., ГК/.
В трайната практика на ВКС се приема, че при обезщетяване на неимуществени вреди
от смърт на работник следва да бъде съобразен начинът, по който е понесена загубата:
последици, продължителност и степен на интензитет, възрастта на увредения, общественото
му и социално положение, евентуалното негативно отражение върху физическото здраве и
психиката, контактите и социалния живот на близкия, който търси обезщетение,
икономическото положение в страната и въобще всички обстоятелства, имащи отношение
към претърпените морални страдания, преценявани с оглед конкретиката на случая.
Изброяването не е изчерпателно, доколкото във всеки случай се касае за различни относими
обстоятелства и различни проявления на съответното увреждане и вредите от него.
Принципът за справедливост изисква в най-пълна степен да се постигне обезщетяване на
увреденото лице за претърпените и предвидими в бъдеще болки и страдания, настъпили в
8
резултат от трудовата злополука, без да се допуска размерът на обезщетението да бъде и
източник на обогатяване за пострадалия /решение № 50043/06.06.2023 г. по гр. д. №
1490/2022 г., ІІІ г. о., ВКС и цитираните в него/.
Съобразявайки изложеното, този съдебен състав намира, че дължимото по реда на
чл.200 КТ обезщетение от работодателя за претърпените болки и страдания се съизмерява
със справедливия паричен еквивалент за увреждането със сумата от по 100000.00 лева за
всеки от двамата ищци, като при преценката на размера съдът взе предвид следните
релевантни за определянето факти.
Тежестта на увреждането и начина на извършването му – касае се за причинена смърт в
резултат на удар и прегазване от движещ се локомотив, което е довело до смъртта на бащата
на ищците, който начин несъмнено предизвиква негативно усещане, което има по-висок
интензитет на негативно усещане в сравнение с летален край на по-възрастен човек, или
такъв, настъпил по естествен начин или при болен индивид , каквито обстоятелства тук не
са налице. Инцидентът логично е предизвикал негативни преживявания и с оглед внезапния
си начин на настъпване на смъртта. Към датата на смъртта си лицето, макар да е било на
57г., е бил в добро здраве, активен и трудоспособен. От свидетелските показания
еднопосочно се установява, че бащата е бил опора на семейството, включително финансова
такава, ежедневно е контактувал с ищците. Към датата на инцидента ищците В. М. и М. З. са
били съответно на 33 и 25 годишна възраст – в зряла възраст, физически здрави и
самостоятелни, В. М. е живеела отделно от баща си и е поддържала собствено домакинство.
Въпреки това те са поддържали близки отношения, като и двамата са разчитали на баща си
за опора и подкрепа. Покойния В. З. е помагала в ежедневието на дъщеря си В. М. с грижи
за децата й, с които също е бил в близки и топли отношения. Ищецът М. З., от друга страна,
е останал да живее със семейството си в дома на баща си, виждайки го и комуникирайки си
с него ежедневно, и е разчитал на помощта му, основно финансова. Въз основа на горното,
съдът прави извод, че отношенията между покойния и неговите деца не са се отличавали с
такава степен на близост, различна за нормалната житейска ситуация за този вид родство.
Казано по друг начин, инцидента е застигнал лице на средна възраст, което е поддържало
естествени за вида си отношения със своите деца, поради което и загубата му неминуемо
предизвиква болка и страдание. Несъмнено загубата на родител предизвиква плач при
спомена за него, което е нормално състояние и не се отличава по вид и интензитет от други
житейски ситуации, предвид липсата на данни за по-силни емоционални преживявания,
включително депресивни състояния. Следва да се отчете и икономическата обстановка в
страната към момента на злополуката, в т. ч. ръста на икономически растеж и стандарта на
живот, които имат значение, но не определящо за размера на обезщетението, нужно за
обезвреда, тъй като целта му е да овъзмезди понесените страданията с оглед съществуващата
приживе емоционална връзка, поради което и превес имат именно те.
Тези фактори обуславят извод, че справедливото обезщетение за причинените
неимуществени вреди от претърпяната трудова злополука са в размер на търсените
100000.00 /сто хиляди/ лева, с която сума ще бъде постигнат справедлив, според този
9
съдебен състав, баланс между претърпените вреди и паричното измерение на нуждата от
обезвреда съобразно принципа, въведен с разпоредбата на чл. 52 ЗЗД.
Отговорността на работодателя по чл. 200 КТ, макар и да произтича от договор, е по
естеството си деликтна, поради което правилата за деликтите са приложими към тази
отговорност и определеното обезщетение за неимуществени вреди следва да се присъди
ведно със законната лихва от датата на деликта - 07.11.2023г. /така Решение № 499 от
9.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1577/2010 г., IV г. о., ГК, която към момента обхваща период
от повече от 1 година, и който следва да се вземе предвид.
При установените обстоятелства за този казус съдът намира, че няма основание да се
приеме размерът на дължимото обезщетение да бъде различен по отношение на всеки от
ищците – дъщеря и син на пострадалия. Двамата са на сходна възраст, като разликата във
възрастта им от осем години не обосновава разлика в преживяната травма – и двамата са
били еднакво близки с баща си и в еднаква степен, дори по еднакъв начин са разчитали на
него, и двамата са приемали баща си като основна опора, виждали са се почти ежедневно с
него, разчитали са много на него за помощ при отглеждане на децата на ищеца и за
финансовото им подпомагане. Различната им емоционалност, която може да се разглежда
като съчетание между вродено и придобито състояние, формирано от различни проявили се
в живота обстоятелства, в случая не дава основание на съда по различен начин да прецени и
остойности болката от загубата на баща. Ето защо, предвид установената близост между
ищците и баща им, съдът намира, че на двамата се дължи еднакво по размер обезщетение.
За горницата над тази сума до пълния искан размер от всеки ищец от по 180000.00 лева
предявеният иска следва да се отхвърли и е неоправдано завишен. Остана недоказано по
делото ищците да са претърпели в пълнота описаните в психичен план вреди от
увреждането. За да стигне до този извод, съдебният състав отчита, че и двамата ищци към
момента на злополуката са били на зряла възраст, с ново семейство, в разцвета на своя
самостоятелен живот като майка, съответно баща, съпруга/съпруг и зрял човек на
обществото и колкото и силно да са била привързани към починалия им баща и независимо
от това, че са разчитали на неговата подкрепа, най-вече финансова, то те имат свой живот, в
който болката от липсата няма да изчезне, но и няма изключително и определящо значение.
И двамата не са загубили единствения си човек, на когото е могло да разчитат за грижа,
споделяне и финансова помощ. Установи се по делото, че жената, с която покойния В. З. е
живял на семейни начала, и която е майка на ищеца М. З., поддържа добри, топли и близки
отношения както с него, така и с ищцата В. М. и тя я е отгледала, оказвайки и нужните
грижи от ранна детска възраст. И двамата намират опора един в друг и в своите нови
семейства, които им помагат, включително за грижите за техните деца и финансовото им
състояние. Ищцата В. М. живее в отделно домакинство, което не препятства съществуването
на близка връзка с оглед продължаващото ежедневно общуване, но не я прави толкова
интензивна. Силна емоционална връзка се изгражда не само въз основа на комуникация,
физически и финансови грижи, а още и на преживяване заедно на житейски, емоционални и
ежедневни моменти на радост и трудност, и съпреживяване на емоциите, предизвикани от
10
тези събития, и емпатия. Свидетелските показания не позволяват да се установи такова
преживяване и съпреживяване, нито се установяват общи преживявания и наличието на
трудни моменти в живота на ищците, които да засилят емоционалната им връзка с родителя.
Такава връзка не може да се изведе и от обстоятелството, че ищцата В. М. е била отгледана
само и единствено от баща си, защото изоставянето от майка и е станало далеч преди
инцидента, на ранна детска възраст, което не е попречило на лицето да създаде семейство и
да отглежда децата си, като още тогава е получило, видно от свидетелските показания,
заместваща и достатъчна майчина грижа от жената, с която баща и е заживял на семейни
начала и с която и към момента поддържат топли отношения. Казано по друг начин,
травмата от загубата на нейната майка не усилва болката от загубата на баща и с оглед
описаните обстоятелства и преодоляването на тази загуба с положените грижи и изминалия
дълъг период от време от двете събития. Силна емоционална връзка не се извежда по
описаните нейни характеристики между ищеца М. З. и покойния му баща. Двамата са делели
общо домакинство, но други обстоятелства, от които да се извлече близка емоционална
връзка, извън характерните за този вид родство, не се събраха.
Съгласно чл. 200, ал. 4 КТ, дължимото обезщетение се намалява с размера на
получените суми по сключените договори за застраховане на работниците и служителите.
Намаляване на дължимото обезщетение според чл. 200, ал. 4 КТ се извършва само в
случаите, когато пострадалият работник или служител е получил парична сума по сключени
договори за задължително застраховане на работниците и служителите за риска "трудова
злополука" за сметка на работодателя при условията на чл. 57 от Закона за здравословни и
безопасни условия на труд. Застрахователната сума, която се дължи при настъпването на
застрахователното събитие (настъпването на трудовата злополука), е определена в
застрахователния договор. В случай на изплатено обезщетение от набраните вноски, които
работодателят е правел в интерес на работника или служителя, за настъпило застрахователно
събитие, изплащането от страна на работодателя на пълния размер на дължимото
обезщетение би довело до двукратно обезщетяване за една и съща вреда, поради което
законът предвижда, че дължимото от работодателя обезщетение се намалява с получената
парична сума по застрахователния договор. Когато разпорежда, че по посочения начин се
намалява "дължимото обезщетение", законът не предвижда намаляването да се извършва
само в случаите на предявени претенции само или и за имуществени вреди.
По делото се установява, че работодателят е сключил групова застраховка
„Задължителна трудова злополука“ в интерес на работника или служителя за настъпило
застрахователно събитие при или по повод изпълнение на работата, валидна към датата на
инцидента, което обстоятелство ищците не спорят. Поименен списък на застрахованите
служители не е представен, но се установява от доказателства, че ищците са предявили пред
застрахователя претенция за заплащане на обезщетение, в отговор на която застрахователят
е изплатил на всеки от тях сума в размер на 19015,92 лева или общо 38031,84 лева,
представляваща част от застрахователната сума, дължима за риска „смърт вследствие на
трудова злополука по чл. 55, ал. 1 КСО“ с оглед броя на наследниците на починалия
11
застрахован. Плащането и представената полица дават основание да се приеме, че са налице
предпоставките на чл. 200, ал. 4 КТ, поради което вземането подлежи на приспадане от
определението обезщетение. След извършеното припадане, дължимо остава обезщетение за
всеки ищеца в размер на 80984,08 лева.
По разноските
С оглед характера на спора ищцата не е направила разходи за държавна такса. По делото
има данни, че процесуалното представителство на всеки ищец е оказано по реда на чл. 38,
ал. 1, т. 2 ЗА /л.61-62/, поради което възнаграждението се дължи на адвоката и с оглед
уважената част от иска възлиза на 14257.45 лева или по 7128.72 лева за всеки от ищците.
Възнаграждението се определи при съобразяване, че делото не се отличава с правна и
фактическа сложност предвид възраженията в отговора на исковата молба, спорен по делото
е един въпрос, и същият е изследва в рамките на едно о.с.з., след което делото е обявено за
решаване. При все това, цената на иска надхвърля 25000.00 лева, от което следва, че
професионалната отговорност на адвоката се повишава, което дава основание да му се
присъди възнаграждение, съответстващо на тежестта на поетия от него риск. Това
възнаграждение съдът определи, използвайки като ориентир размерите на възнагражденията
по НМРАВ.
Дължимите на ответника разходи, с оглед отхвърлената част от иска, са в размер на
360.00 лева – юрисконсултско възнаграждение, което е възлага поравно на всеки от тях.
Ответникът дължи разходите за държавна такса по уважените искове в размер на
6478.72 лева.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд, Второ гражданско отделение,
-ти
55 състав,
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл. 200, ал. 1 от Кодекса на труда, ДП „Н.К.Ж.И.“,
........................, със седалище: гр. София, ...................., да заплати на В. В. М., ЕГН
**********, с постоянен адрес гр. Ветрен, обл. Пазарджик, ........................ сумата от 80984,08
лева /осемдесет хиляди деветстотин осемдесет и четири лева и осем стотинки/,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от смъртта на баща и В.
М.в З., починал на 07.11.2023г. в резултат на трудова злополука, настъпила на 07.07.2022г.,
ведно със законната лихва върху сумата от същата дата до окончателното й плащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над тази сума до пълния искан размер от 180000.00 лева като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА, на основание чл. 200, ал. 1 от Кодекса на труда, ДП „Н.К.Ж.И.“,
........................, със седалище: гр. София, ...................., да заплати на М. В. З., ЕГН
**********, с постоянен адрес гр. Септември, обл. Пазарджик, ........................., сумата от
12
80984,08 лева /осемдесет хиляди деветстотин осемдесет и четири лева и осем стотинки/,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от смъртта на баща и В.
М.в З., починал на 07.11.2023г. в резултат на трудова злополука, настъпила на 07.07.2022г.,
ведно със законната лихва върху сумата от същата дата до окончателното й плащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над тази сума до пълния искан размер от 180000.00 лева като
неоснователен и недоказан.
УКАЗВА на ответника, че присъденото вземане може да бъде платено по следните
банкови сметки, посочени от ищците:
IBAN: ............................. при „БА. ДСК“ АД с титуляр В. В. М..
IBAN: ...................... при „БА. ДСК“ АД с титуляр М. В. З..
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал.1 ГПК, ДП „Н.К.Ж.И.“, ........................, да заплати на
адв. М. И. Д., САК, с адрес на кантората: гр. София, бул. „............................ сумата 7128.72
лева – разноски по делото за адвокатско възнаграждение съобразно размера на уважената
част от иска за оказано на ищеца В. В. М. процесуално представителство в настоящото
производство по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал.1 ГПК, ДП „Н.К.Ж.И.“, ........................, да заплати на
адв. М. И. Д., САК, с адрес на кантората: гр. София, бул. „............................ сумата 7128.72
лева – разноски по делото за адвокатско възнаграждение съобразно размера на уважената
част от иска за оказано на ищеца М. В. З. ва процесуално представителство в настоящото
производство по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал.3 ГПК, В. В. М., ЕГН **********, да заплати на ДП
„Н.К.Ж.И.“, ........................, сумата 180.00 лева – разноски по делото за юрисконсултско
възнаграждение съобразно размера на отхвърлената част.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал.3 ГПК, М. В. З., ЕГН **********, да заплати на ДП
„Н.К.Ж.И.“, ........................, сумата 180.00 лева – разноски по делото за юрисконсултско
възнаграждение съобразно размера на отхвърлената част.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ДП „Н.К.Ж.И.“, ........................, да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийския районен съд сумата 6478.72
лева – държавна такса по делото съобразно размера на уважената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
13