Решение по дело №1421/2019 на Окръжен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

№………./….07.2020 г.

 

гр. Варна

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на четвърти юни през две хиляди и двадесета година, в състав:

СЪДИЯ: ДИАНА МИТЕВА

при секретар Албена Янакиева,

като разгледа докладваното от съдията

търговско дело № 1421 по описа за 2019 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано по реда на глава 32 от ГПК.

Приет е за разглеждане конститутивен иск на Р.Б.Р., ЕГН ********** *** 29 със съдебен адрес ***. ***, срещу „КАГИП“ЕООД, ЕИК *********, с. Тополи, Адм. сграда на ЗК Тракия, представлявано от управител Г.К.за отмяна по реда на чл. 74 ТЗ на незаконосъобразни решения на общото събрание на съдружниците (за изключване на съдружник, освобождаване на управител и поемане на дяловете от оставащ едноличен собственик), отразени в протокол от общо събрание проведено на 20.06.2019г. от 10.00 до 10.30ч.

Ищецът, чрез упълномощения адвокат Ж. (ВАК), основава претенцията си на твърдения за вземане на решение  при допускане на нарушение на реда и начина на свикване на събранието. Твърди, че не е бил уведомяван по никакъв начин за провеждане на такова събрание, евентуално че в поканата, посочена като адресиран до него документ с куриерска пратка, не е бил посочен дневен ред с обсъдения в негово отсъствие въпрос относно изключването му като съдружник и освобождаването му от управителни функции.  Сочи, че не е бил и предварително предупреден за допуснати нарушения и не му е предоставена възможност да коригира поведението си преди да бъде разгледан въпроса за изключването му.

По същество пълномощникът на ищеца излага съображенията си за основателност на претенцията поради доказано нарушаване на правото на участие в дейността на дружеството и вземането на решение без предварително връчване на надлежна покана с оповестен дневен ред. Сочи, че нотариалното удостоверяване на връчването не е действително, а самото съдържание на документа, възприет от дружеството като покана, не позволява на съдружника да узнае,че ще бъде действително разискван въпрос относно изключването му. С доводи за изцяло доказан иск пледира взетите решения да бъдат отменени. 

Ответното дружество, чрез упълномощен от законен представител адвокат  В. (ВАК), оспорва претенцията, като счита, че правото на иск е било преклудирано с пропускане на срок за оспорване от редовно уведомен съдружник. Насрещно твърди, че съставената от управителя К.покана за свикано на 20.06.2019г. събрание е била изпратена чрез нотариална кантора с куриерска пратка № ********** поради местонахождение на адресата на поканата в друг нотариален район, и получена на 04.06.19г лично от съдружника Р.. Позовава се на съставен от помощник нотариус констативен протокол за факта по изпращане и връчване на пратката, регистриран като констативен протокол с рег. № 3876/05.06.2019г. Допълнително сочи, че в така достигналата до ищеца покана за събранието са били описани конкретни нарушения, изразяващи се в продължило над 2 години бездействие, с вече настъпил вредоносен за дружеството резултат, като сочи, че въпросът за изключване е бил посочен като евентуална част от обявения дневен ред именно за да има възможност така предупредения  съдружник да преустанови бездействието си и да отстрани вредите в 14 дневния срок преди датата на това събрание.

В пледоария по същество, депозирана и като писмени бележки, адвокатът на ответника излага становище за недоказано оспорване на законосъобразността на решенията. Счита, че с установеното с показания на свидетел съдържание на куриерска пратка  и разписката за получаването й от ищеца, е доказано безспорно редовно уведомяване на съдружника. Евентуално сочи доводи за възприемане на нотариалните действия като валидно удостоверяване на факти, съответно на съдебна практика в сходни случаи, и липсата на специално договорено ограничение на начините за уведомяване на участниците в това дружество. С доводи за недопустимост на претенцията по просрочения иск, евентуално за неоснователността му, моли искът да бъде изцяло отхвърлен.

Страните претендират насрещно присъждане на разноски, посочени в неоспорени списъци по чл. 80 ГПК(л.137,  л.140). 

По предварителните въпроси и допустимостта на претенцията съдът се е произнесъл в закрито заседание с определение №251/24.1.2020г. ( л.110). В този акт съдът е изложил изрично мотиви относно активната легитимация на ищеца и значението на преклузивния срок за упражняване на защита с конститутивен иск по чл. 74 ТЗ.

С оглед доводите за недопустимост на производството, изложени отново в устните състезания обаче, съдът следва да поясни отново този въпрос. Както основателно сочи пълномощника на ищеца, в установената още с Решение № 1592 от 28.11.2003 г. на ВКС по гр. д. № 612/2003 г., ТК съдебна практика (посочена в определението по чл. 374 ГПК и в писмените бележки) последователно разграничава случаите на спорно и безспорно редовно поканване на ищеца за насроченото събрание, при преценката на времевите граници на фиксирания преклузивен срок за предявяване на конститутивния иск по чл. 74 ТЗ. За да е безспорно уведомяването на ищеца, следва да има пълно съвпадение на твърденията на насрещните страни по обстоятелствата относно съдържанието на писмената покана и последиците от връчването на документа, който я съдържа. При оспорване на тези обстоятелства от неприсъствал на събранието ищец, не е налице хипотезата на отчитане на начален момент на срока от деня на събранието. Посочването и събирането на доказателства от страните в хода на процеса не изключва спора, а способства за установяване на тезата на спорещите страни. Затова и в настоящия случай, колкото и убедителни да са посочените доказателства от страна на ответника, спорът продължава да съществува и съдът следва да го реши като основен предмет на делото по същество. Затова и преклузивният срок се отчита не от 20.06.2016г, а от посочения от ищеца срок на узнаване на съдържанието на взетите в негово отсъствие решения, като по съображенията, вече изложени от съда, този срок несъмнено е спазен и производството е допустимо.

При подготовката на делото съдът е съставил и проект (л. 111-112), утвърден с корекция като окончателен устен доклад в с.з. на 13.02.2020г. (л. 128) с мотивите на съда относно окончателната правна квалификация на претенцията, подробно изложение на твърдения за процесуална незаконосъобразност на оспорените решения и възраженията на ответника за редовно свикване и обосноваване на предпоставките за обсъжданията и взетите решения. В доклада изрично са изключени, поради липса на очертан такъв спор, твърдения относно материално правните основания за прилагане на санкция спрямо неизправен съдружник. 

След проверка на представените по делото доказателства, и въз основа на доводите на страните, съдът приема следното:

От представените безспорни като съдържание между страните (установено и чрез публичен достъп до електронен търговски регистър) преписи от протокола на събранието, проведено на  20.06.2019г. и адресирана до ищеца покана за свикването му, е видно, че събранието е било свикано от управителя К.в седалище на дружеството в с. Тополи с дневен ред от две точки и допълнително вписано условие, това изявление да се счита за предупреждение за изключване на съдружник, допускащ с бездействието си нарушение на задълженията си към дружеството.

Няма спор по факта на неявяването на съдружника Р., удостоверен при разглеждане на предварителни въпроси по регистрация на присъстващите на събранието, като при протоколирането е било вписано, че изпратената до него покана с горепосоченото съдържание, му е била връчена лично на 04.06.2019г.

Такъв документ е приложен към констативен протокол, регистриран като нотариално действие с рег. № 3876/05.06.2019г. за удостоверяване на факт по изпращане и връчването му с куриерска пратка № ********* от 03.06.2019г., адресирана  чрез кантора на нотариус, вписан в регистъра на НК под № 195  с район на действия РС – Варна. Съдът констатира, че при това удостоверяване не е отразено никакво действие на страната, което да има материално правен ефект, за да се ползва с доказателствена стойност на официален документ. Това е така, защото нотариалното удостоверяване на факти, уредено като охранителна процедура по чл. 593 ГПК изисква личното възприемане от нотариуса на определено поведение (явяване на лице и изявено от него съгласие или несъгласие), а в случая е констатирано само искане за изпращане на документ до друго лице, което представлява сезиране, а не предмет на установяването. Затова е без значение дали непълнотата на идентификацията на молителя( вкл. с номер, дата, мястото и органа на издаване на документа за самоличност), действал от името на ответното дружество като управител, е от естество да затрудни удостоверяването на самоличността му и съответно дали тази непълнота на формата на охранителния акт го опорочава съществено (чл. 576 ГПК, вр. чл. 580 т.3 и 6 ГПК).  Въпреки това обаче, макар и да не може да се признае за официално нотариално удостоверяване, писменото изявление на служителя от кантората на нотариуса документира като свидетелстващ частен документ възприетите от това лице факти. Такъв документ принципно няма материална доказателствена сила (по  чл. 179 ГПК), но може да бъде ценен наред с останалите доказателства по делото.

Такива са посочените протокол за приемане на пратка и обратна разписки за връчването й от куриер на „ЕКОНТ ЕКСПРЕС”ООД (л. 65), които съдържат данни, идентични с описаните от свидетеля Б.Х.. В показанията си (л. 139) тази свидетелка последователно и безпротиворечиво излага личните си впечатления на очевидец. Съдът кредитира изцяло тези показания, тъй като възпроизвеждат убедително логично поведение на съставителя на удостоверителните документи. Като помощник-нотариус, тази свидетелка е пояснила на явилия се в кантората молител, че съставената от него покана за общо събрание не може да бъде връчена по специалния ред на чл. 592 ГПК, тъй като адресът на приканвания съдружник е извън район на действие на кантората, но е приела да удостовери само фактите по предаване на определен документ на куриер за доставка. Съответно тази свидетелка е поставила лично в плик документа, донесен от молителя, без да преценява неговото съдържание. Това писмо тя е предала на куриера за доставка като пратка № *********, адресирана лично до ищеца на адреса му в гр. Девин. Съдът кредитира изцяло тези показания, като възприема съставения от свидетелката частен писмен документ като нейни бележки, въз основа на които се възстановява точен спомен от събитието, включително и обозначаването на точния външен вид на сложения в плика документ като идентичен с екземпляра, приложен към констативния протокол. При съвкупната преценка на гласните показания и писмения документ съдът достига до категоричен извод, че именно документът, посочен от ответното дружество като покана  за събрание(л. 63) е представлявал съдържание на пратката, доставена от куриера.

Видно от подписаната обратна разписка, този плик е бил връчен на адресата Р.Р. на 04.06.2019г. Автентичността на разписката не е оспорена и не е опровергана, поради което това писмено изявление е противопоставимо на автора си като удостоверяване на неизгоден за него факт (чл. 180 ГПК).  Съдът приема за доказано, че на посочената в разписката дата, ищецът е получил лично изпратения му документ със съдържание, изцяло идентично от външна страна с текста, приложен към констативния протокол и разпознат от свидетелката като представената от управителя на ответника покана за събрание на съдружници.

Сам по себе си обаче този факт не е достатъчен за да бъде съдружникът  уведомен редовно, тъй като освен формално обявяване на дата и място на свиканото събрание, поканата следва да посочва и въпросите, по които се търси решение на колективния орган. Императивният характер на изискването за оповестяване на дневния ред на свиканото събрание е трайно възприет в установената практика на съдилищата(Решение № 90 от 10.09.2019 г. на ВКС по т. д. № 1141/2018 г., II т. о., ТК, Решение № 85 от 12.07.2019 г. на ВКС по т. д. № 1966/2018 г., II т. о., ТК), като само изпращането на покана с такова съдържание надлежно гарантира правото на участие на всеки от съдружниците в дружествените работи и преценката му дали да го упражни като се яви лично или чрез пълномощник с мандат по конкретните въпроси, предмет на разглеждане на свиканото събрание.

В процесния случай, Р. е бил уведомен за предстоящо разискване по текущи оперативни въпроси (погасяване на дружествени кредити) и предложение за промяна в обема на членствените права (преразпределяне на дяловете между двамата съдружници с равно дотогава участие). Няма посочване обаче на въпроса относно изключване на неизправен съдружник или прекратяване на членственото правоотношение на Р.. Такова разискване не може да се изведе и от останалото съдържание на поканата, противно на доводите на ответната страна. Вярно е, че във въвеждащата част на документа при обосноваване на мотивите на управителя, упражнил право на свикване на върховния орган на дружеството са изложени най-общо твърдения за нарушения на задължения за активно участие в дейността на дружеството и негативните последици от бездействието му, но сами по себе си тези мотиви не могат да заместят ясно указание за насрочване на събрание именно за вземане на решение за изключването на този съдружник. Такъв въпрос не може да се изведе и от условното допълнение към изявлението за свикване на събранието, тъй като изрично на тази част от документа е придадено само значение на предупреждение за изключване, но не и на допълнително оповестяване на въпрос от дневния ред. Законът изисква преди прилагането на най-тежката санкция, неизправният  съдружник  да бъде предупреден по начин, който да му позволи да съобрази поведението си с изискванията на добросъвестността и така да предотврати прекъсването на връзката  си с юридическото лице (чл. 126 ал. 3 ТЗ). Това предупреждение има самостоятелен характер на гаранция за членственото правоотношение и съответно представлява елемент от фактическия състав, изграждащ основание за изключване, отделен и различен от самото решение на колективния орган. Затова и то следва да може да бъде ясно разграничено като самостоятелно волеизявление, различно от покана за събрание за вземане на решението по чл. 137 ал.1 т. 2, пр. 2  от ТЗ. Вярно е, че в съдебната практика (Решение № 221 от 30.12.2013 г. на ВКС по т. д. № 529/2012 г., II т. о., ТК) се приема за допустимо двете изявления -  предупреждението и поканата за събранието за изключване, да бъдат отправени общо в един документ, но те несъмнено следва да са разграничени и единството им не се предполага. В случая самата формулировка изключва такова единство, тъй като предупреждението е отправено условно, и следва според автора си да произведе действие, само ако бездействието на Р. продължи като се прояви и в осуетяване на вземане на решения по дневния ред, обявен за свикано на 20.06.2019г събрание. При това положение, няма как да се предположи, че в тази покана е инкорпорирано конклудентно и оповестяване на предстоящо разискване на същата дата и на самото изключване.

В заключение съдът намира, че макар и документът, предназначен да покани ищеца да участва в работата на събранието е достигнал до него в срока по чл. 139 ал.1 ТЗ, то съдържанието му не съвпада с изискуем реквизит на покана за събрание с фактически разисквания дневен ред. Уведомяването на ищеца за планирано вземане на решение за изключването му не е редовно. Съответно не е изтекъл и преклузивния срок за предявяване на иска по чл. 74 ТЗ.

Решенията за изключване на Р., освобождаването му като управител и поемането на освободените при прекратяване на членство на изключения съдружник не са били посочени в поканата, затова и по тези въпроси събранието не е можело да взема решения без да накърни правата на неявилия се и съответно незапознат с предстоящите разисквания съдружник. Оплакването на ищеца за процедурно нарушение по този въпрос съдът намира за изцяло основателно.

Претенцията на ищеца за отмяна на тези решения, с които се изчерпва изцяло произнасянето на събранието, следва да се уважи в цялост.

При този краен резултат от разглеждането на делото, съдът възлага отговорността за разноски на ответното дружество. Размерите на заявените разходи, направени от ищеца не се оспорени, а и изцяло кореспондират на доказателствата за заплатени по делото такси и изплатен в брой хонорар на адвоката на дружеството в обща сума 450лв. 

 

По гореизложените съображения, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ по реда на чл. 74 ТЗ решения, отразени в протокол от общо събрание на съдружниците, проведено на  20.06.2019г. от 10.00 до 10.30ч. за изключване на съдружник, освобождаване на управител и поемане на дяловете от оставащ едноличен собственик,  взети в нарушение на изисквания на закона по чл. 139  ал.1 ТЗ по иска на Р.Б.Р., ЕГН ********** *** 29 със съдебен адрес ***. ***, срещу „КАГИП“ЕООД, ЕИК *********, с. Тополи, Адм. сграда на ЗК Тракия, представлявано от управител Г.К..

ОСЪЖДА „КАГИП“ЕООД, ЕИК *********, с. Тополи, Адм. сграда на ЗК Тракия, представлявано от управител Г.К.да заплати на Р.Б.Р., ЕГН ********** ***  сумата от 450 лв.(четиристотин и петдесет лева), представляваща направените разноски от ищеца по основателен иск, на основание чл.78 ал.1  от ГПК.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Варненски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването на препис на страните, чрез пълномощниците им със съобщение образец № 11 от Наредба № 7.

 

СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: