Решение по дело №564/2020 на Районен съд - Сливница

Номер на акта: 26
Дата: 19 април 2021 г. (в сила от 14 октомври 2021 г.)
Съдия: Николай Светлинов Василев
Дело: 20201890200564
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 17 ноември 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 26
гр. Сливница , 19.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, I-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и трети февруари, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Николай С. Василев
при участието на секретаря Ивана Б. Петрова
като разгледа докладваното от Николай С. Василев Административно
наказателно дело № 20201890200564 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е след като с решение № 1183 от 12.11.2020 г. по к.н.а.д. №
727/2020 г. по описа на Административен съд – София-област е отменено
решение № 25/23.03.2020 г. по н.а.х.д. № 407/2019 г. по описа на Районен съд
– Сливница и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда.
Подадена е жалба от „Б. *“ ЕООД, с която на основание чл. 59, ал. 1 и
ал. 2 ЗАНН се обжалва наказателно постановление № Сф-13-ДНСК-
63/27.06.2019 г., издадено от П.В.Д. – зам.началник на Дирекция за
национален строителен контрол /ДНСК/, с което на жалбоподателя е
наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 5000
лева за нарушение на чл. 163, ал. 2, т. 1 от ЗУТ.
В жалбата се твърди, че в НП не е посочено ясно деянието, както и
конкретното нарушение и нарушени разпоредби, тъй като не се съдържа
информация относно кои рапоредби на ЗЗБУТ са нарушени. Твърди се, че
наказващият орган не е изследвал въпроса за вината на нарушителя.
В съдебно заседание жалбоподателят, редно призован, не изпраща
представител.
Въззиваемата страна – ДНСК като наказващ орган, редовно уведомена,
се представлява от юрк. Петкова, която оспорва жалбата.
Съдът, като изслуша доводите на страните, провери изцяло
1
атакуваното наказателно постановление, обсъди събраните по делото
доказателствени материали – по отделно и в съвкупност, съобразно
законовите разпоредби, намира следното:
По фактическите обстоятелства и доказателствените материали:
Жалбоподателят имал качеството на строител на обект „Довършване на
започнато строителство, преустройство, реконструкция и оборудване на
сграда на социален учебно професионален център“ съгласно договор за
строителство от 30.09.2016 г.
На 18.01.2019 г. от свидетелите М. К., Т.П. и Л.П. - длъжностни лица
при РО НСК Софийска област е била извършена проверка на посочения
строителен обект. За извършената проверка бил съставен констативен
протокол № 86/18.01.2019 г., в който били отбелязани констатираните
нарушения – наличие на неукрепен изкоп към блок Г и необезопасени отвори
в блоковете, като към момента на проверката са извършвани СМР.
За констатираните нарушения бил съставен от свидетелката М. К.-И.
АУАН № СФ-13 от 28.03.2019 г., в който е посочено, че жалбоподателят, в
качеството си на строител изпълнява строежа в несъответствие с мерките за
опазване на живота и здравето на хората на строителната площадка, заложени
в одобрения план за безопасност и здраве /ПБЗ/, с което е нарушена
разпоредбата на чл. 163, ал. 2, т. 1 от ЗУТ. Отбелязано е, че строежът се
изпълнява без да е извършено укрепване на изкоп до блок „Г” и
обезопасяване на отвори между изпълнени плочи на всички блокове.
Писмени възражения в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не са постъпили
от жалбоподателя.
Въз основа на посочения АУАН е било издадено и обжалваното НП №
Сф-13-ДНСК-63/27.06.2019 г., в което е била описана фактическата
обстановка и е наложена имуществена санкция в размер на 5 000 лева.
Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по
делото доказателствени материали: гласните доказателства, съдържащи се в
показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели М. К.-
И., Т.П. и Л.П.-И., и от приобщените към доказателствения материал по реда
на чл.283 от НПК писмени доказателства: АУАН № СФ-13 от 28.03.2019 г.,
констативен протокол № 86/18.01.2018 г., заповед № 66-00-319/05.09.2018 г.
на зам. кмета на община Сливница, заповед № РД-13-110/12.04.2018 г. на
началника на ДНСК, инвестиционен проект за обект „Довършване на
започнато строителство, преустройство, реконструкция и оборудване на
сграда на социален учебно професионален център“, част план за безопасност
и здраве, протокол за откриване на строителна площадка от 10.09.2018 г.
Съдът извърши преценка на показанията на служителите на контролния
органи и приема, че тези показания са последователни и безпротиворечиви,
2
като същите изясняват в пълнота фактическата обстановка по делото, и затова
ги кредитира. Свидетелите са очевидци на нарушението и пред съда излагат
подробно възприетите от тях и релевантни за нарушението факти относно
датата, мястото и констатираното при проверката нарушение. Показанията на
свидетелите кореспондират с писмените доказателства по делото, в частност
– със съставения констативен протокол и АУАН, където са описани всички
релевантни обстоятелства по твърдяното нарушение, както и представените
от въззиваемата страна копия на въпросните документи. Затова и съдът
основа фактическите си изводи въз основа на тези показания.
За разкриване на обективната истина по делото способстват и
писмените доказателства по делото, които са надлежно приобщени към
доказателствените материали, затова съдебният състав ги кредитира,
доколкото същите допълват събраните от съда гласни доказателства.
Цялостният анализ на всички доказателствени материали според
съдебния състав води до еднозначен и категоричен извод относно
фактическата обстановка по конкретния случай. Релевантните по делото
факти са установени с достатъчно, при това валидни и категорични
доказателства по делото.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи
следните правни изводи:
Жалбата е подадена от легитимирано лице (наказаният нарушител), в
срока за обжалване по чл.59, ал.2 от ЗАНН (НП е връчено на 05.07.2019г., а
жалбата е от 12.07.2019г.), и срещу обжалваем (подлежащ на съдебен
контрол) административно-наказателен акт, и затова се явява процесуално
допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Административнонаказателното производство е строго формално,
засягащо в голяма степен правата и интересите на физическите и юридически
лица. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от
административните органи наказателни постановления е за
законосъобразност. От тази гледна точка, съдът не е обвързан нито от
твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в АУАН
или наказателното постановление, а е длъжен служебно да издири
обективната истина и приложимия по делото закон, като в този смисъл на
контрол подлежи и самият АУАН.
Съдът извърши служебна проверка на съставения АУАН и на
издаденото НП с оглед на компетентността на лицата, които са ги съставили,
респ. издали. В разпоредбата на чл. 37, ал. 1 от ЗАНН е посочено кои лица
могат да съставят АУАН. Това са длъжностните лица посочени изрично в
съответните нормативни актове или определени от ръководителите на
ведомствата, организациите, областните управители и кметовете на
общините, на които е възложено приложението или контрола по
приложението на съответните нормативни актове. В конкретния случай
3
съгласно чл. 238, ал. 2, т. 2 от ЗУТ актовете, с които се установяват
нарушенията по този закон, се съставят от служители на Дирекцията за
национален строителен контрол. В случая актосъставителят е заемал
длъжност старши инспектор в РО на НСК София-област към ДНСК към
датата на съставяне на акта. Ето защо се установява неговата компетентност
за издаване на процесния АУАН.
В разпоредбата на чл. 47, ал. 1 от ЗАНН е определено кои лица имат
правомощията да налагат административни наказания. Това са
ръководителите на ведомствата и организациите, областните управители и
кметовете на общините, на които е възложено да прилагат съответните
нормативни актове или да контролират тяхното изпълнение; длъжностните
лица и органите, овластени от съответния закон или указ; съдебните и
прокурорските органи в предвидените от закон или указ случаи. Съгласно чл.
47, ал. 2 от ЗАНН ръководителите могат да възлагат правата си на наказващи
органи на определени от тях длъжностни лица, когато това е предвидено в
съответния закон, указ или постановление на Министерския съвет. В
настоящия случай правомощието да налага административни наказания по
ЗУТ съгласно чл. 239, ал. 1, т. 2 от ЗУТ и да издава наказателни
постановления има началника на Дирекцията за национален строителен
контрол или упълномощени от него длъжностни лица - за нарушения на
разпоредбите по устройство на територията (проектиране, строителство,
недопускане и отстраняване на незаконно строителство и качество на
строителните материали и други). Видно от представената по делото заповед
№ РД-13-110/12.04.2018 г. той е оправомощил зам.началника на ДНСК да
налага административни наказания.
Спазени са и правилото на чл.40, ал.1 от ЗАНН – актът е съставен в
присъствието на свидетел-очевидец, и съгл. разпоредбата на чл.43, ал.1 от
ЗАНН актът е подписан от актосъставителя и е предявен на нарушителя.
Спазени са и сроковете по чл.34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН за съставяне на АУАН
и за издаване на НП.
Съдебният състав намира, че са спазени изискванията на ЗАНН относно
реквизитите на двата акта – АУАН и НП, изискуеми съгласно императивните
разпоредби на чл. 42 и чл. 57, ал 1 от ЗАНН. В АУАН са посочени датата на
съставяне на акта, индивидуализиращите белези на актосъставителя,
свидетеля и нарушителя, датата, мястото и времето на извършване на
нарушението, фактическите обстоятелства и описание на нарушението, както
и нарушените разпоредби.
В издаденото НП ясно и недвусмислено е отразено къде е извършено
нарушението и кога, като настоящата инстанция счита, че в процесното НП се
съдържат изискуемите съгласно чл.57, ал.1 от ЗАНН реквизити: посочени са
индивидуализиращите данни на наказващия орган; номера на НП и датата на
издаването му; датата на акта, въз основа на който е издадено, длъжността и
местослуженето на актосъставителя; индивидуализиращите данни и адрес на
4
нарушителя; времето (дата, място и часа) на извършване на нарушението,
както и обстоятелствата, при които е извършено; законовият текст, който е
нарушен, както и вида на наложеното наказание и неговият размер.
Съгласно чл. 163, ал. 2, т. 1 от ЗУТ строителят носи отговорност за
изпълнението на строежа в съответствие с мерките за опазване на живота и
здравето на хората на строителната площадка.
Както стана ясно на строителната площадка е било допуснато строежът
да се изпълнява без да е извършено укрепване на изкоп до блок „Г” и
обезопасяване на отвори между изпълнени плочи на всички блокове, което е
било в несъответствие с мерките за опазване живота и здравето на хората на
строителната площадка, заложени в одобрения План за безопасност и здраве.
По този начин строителят е допуснал нарушение на посочената по-горе
разпоредба.
Обобщавайки гореизложеното, съдът намира, че жалбоподателят е
осъществил състава на вмененото му административно нарушение на чл. 163,
ал. 2, т. 1 от ЗУТ. Нарушението е формално и не е необходимо настъпването
на противоправен резултат.
Съгласно разпоредбата на чл. 237, ал. 1, т. 15 от ЗУТ на строител на
строеж, неизпълнил задължение по чл. 163, ал. 2, т. 1 – 5 се налага
имуществена санкция от 5 000 лева до 30 000 лева. С оглед на това
обжалваното наказателно постановление е законосъобразно и в тази си част,
доколкото на жалбоподателя е наложено минималното по размер наказание
„имуществена санкция“ в размер на 5 000 лева.
Съдът счита, макар и да не е направено изрично възражение в тази
насока, че в настоящата хипотеза не е налице „маловажен случай“ на
нарушение по смисъла на чл. 11 и чл. 28 ЗАНН, вр. чл. 93, т. 9 НК.
Извършеното нарушение е формално такова, като законодателят не е
предвидил настъпването на каквито и да е съставомерни вреди от същото. С
оглед на това се явява ирелевантно изследването на въпроса дали са
настъпили или не някакви вредни последици от извършеното нарушение.
Освен това следва да се отбележи, че нарушението застрашава обществените
отношения, свързани с опазване живота и здравето на хората на строителната
площадка. При това положение съдът счита, че извършеното нарушение не
представлява „маловажен случай“ по смисъла на чл. 28 ЗАНН, вр. чл. 93, т. 9
НК, доколкото не се характеризира с по-ниска степен на обществена опасност
в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. С оглед на това
правилно административнонаказващият орган не е приложил разпоредбата на
чл. 28 ЗАНН.
При извършената на основание чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 314 НПК цялостна
служебна проверка на обжалваното наказателно постановление, съдът не
констатира основания за неговата отмяна или изменение, поради което
същото следва да бъде потвърдено изцяло, а подадената жалба да се остави
5
без уважение, като неоснователна.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло наказателно постановление № Сф-13-ДНСК-
63/27.06.2019 г., издадено от П.В.Д. – зам.началник на Дирекция за
национален строителен контрол /ДНСК/, с което на жалбоподателя „Б.*“
ЕООД, ЕИК:**, седалище и адрес на управление гр. **** е наложено
административно наказание имуществена санкция в размер на 5000 лева за
нарушение на чл. 163, ал. 2, т. 1 от ЗУТ.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на Глава ХІІ от АПК
пред Административния съд – София-област в четиринадесетдневен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливница: _______________________
6