Определение по дело №283/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството е образувано по въззивни жалби на А. А. Ф., Р. А. К., Е. А. И., В. А. И., Б А. И., всички от с.П., община С., ул.”П М., № 8, К А. Т., З. А. П, И. А. Т., М. И. Д. и С. И. Т., петимата от С. община Б., както и от В. А. Т. от Г.С., ж.к.”Д.”, Б., В. .2, А., Е. А. С. от Г.С., ж.к.”. Ж., бл.28, В. .1, А., Л. А. П. от с.Б., община Ч б област П, С. А. Д. от Г.С., У.А., № 12, И. А. Т. от с.П., община С., и С. И. Т. от с.П., община С., против решение №1058/19.04.11г на РС-С. по Г.д.№747/07г по описа на с.с., подадени по реда на чл.196 и сл ГПК(отм.).

С обжалваният акт е уважен частично иска по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ, като в останалата част е отхвърлне, като неоснователен.

Недоволни от отхвърлителната част на така постановеното решение са останали И., които го намират за незаконосъобразно, излагайки подробни съображения в тази насока.Поради това искат неговата отмяна и уважаване на претенцията изцяло. Оспорват жалбата на насрещната страна и поддържат атакуваната с нея част от решението.

Ответната страна е недоволна от първоинстанционното решение досежно уважаването на иска, като настоява за отмяната му.Същевременно поддържа отхвърлителната част на атакувания акт и оспорва жалбата на И. в тази й част.Също излага подробни съображения в тази насока.

Съда след като прецени наведените от страните доводи, при съобразяване на акта, чиято отмяна се иска, закона и всички останали обстоятелства по делото, намира за установено от фактическа страна следното:

От приложените към делото преписки от ОСЗГ-С. е видно, че А.Ф. като наследник на Андрей И.,п.1978г(вж.у-нията за н-ци) е заявила за възстановяване ред имоти, сред които и нива от 12дка в м.”Н”, землището на с.П., О.С., основавайки се на опис-декларация за членство в ТКЗС от 25.01.1957г.В последната наследодателя е описал имота при съседи:”шосе, път и С М”. Според удостоверение от 1940г С.Врачкия Околийския съдия удостоверява, че с определението си от 19.10.1939г по ч.Г.д.№251 по описа за 1938г, е признал А И. за собственик по наследство и давност върху няколко имота, в т.ч. и нива от около 6дка в м.”Н при съседи:шосе, път и мера от две страни.С решение №43А/Е/10.06.94г ПК-С. отказва възстановяване правото на собственост върху описания имот, което е отменено по реда на чл.14, ал.3 ЗСПЗЗ от РРС чрез решение №77/28.02.95г по Г.д.№757/95г и е постановено възстановяването му в полза на н-ците на А.И.. С ново решение №43-18/20.08.99г ПК им възстановява в съществуващи стари реални граници само 4,526дка, представляващ имот №002003 по картата на землището на с.П. в описаната местност.

Същевременно по заявление №3363/19.05.97г от И. Ат. Т., подадено като наследник на Ат. Т., п.1968г(вж.у-нието за наследници) до ПК-С., последната е възстановила с решение №4318П/09.11.99г правото на собственост в съществуващи стари реални граници върху нива от 1,504дка в м.”Нишан таши”,землището на с.П., представляващо имот №002036 по КВС при съседи:нива на н-ците на К.Ч, път Община-С. и полски път Община-С., нива на н-ци на А. И. и пасище,мера. Въпросното решение е вследствие успешно проведен иск по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ от наследниците на Ат.Т., по който е постановено решение №215/18.04.07г по Г.д.№767/96г на СРС, признаващо в тяхна полза правото им да искат възстановяване собствеността върху земеделски имот от 1,480дка в същата местност при съседи:А.И., път, Т.Ф и С.К.

Според свидетелските показания страните действително са притежавали имоти в м.”Н”(„Н”), землището на с.П.,О.С., които ползвали до внасянето му в ТКЗС. Въпреки, че ищцовите свидетели отричат ответниковия наследодател да е имал имот там, то в показанията на останалите свидетели се съдържат убедителни доказателства в тази насока. С.Г изрично се определя като негов съсед, описвайки местоположението на имота(вж. и С.П.).Освен това с протокол №379/28.03.39г на Съвета при отделението за поземлена собственост и комасация при МЗДИ, Кр.Ч е оземлен в същата местност с нива, за съсед на която е посочен именно Ат.Т..

Според съдебно-техническата експертиза имотите на страните са отразени в кадастралния план от 1937г и в разписният списък, като имот №60 е записан на А.И., а им.№62 – на Ат.Т.. Първия е тониран в кафяво и в разписния списък е записан с площ от 6,429дка. Докато втория е тониран в синьо(вж. комбинираната скица) и в разписния списък е отразен с площ от 1,480дка,а в плана – от 2,499дка(вж. поясненията на експерта в с.з. от 01.09.09г).

От огледа на място вещото лице констатира, че между имотите на страните не съществува стара граница и при реституцията ПК е издала възстановителните си решения въз основа на представената скица от въпросния КП и разписният списък от 1937г, ползвайки и координатната му система. Въз основа на проверените данни вещото лице е категоричен, че имот №62 на Ат.Т. попада в пътя С.-П., а при възстановяването му е изнесен на юг и от възстановените 1,480дка, 205кв.м. са част от ищцовия имот №60, тонирани в червено.От запад част от ищцовия имот с площ от 380кв.м. и тониран в зелено попадат в новопроектиран път. Друга част от техния имот – 1048кв.м. също тонирани в кафяво, намиращи се западно от въпросния нов път, според експерта остават в земи по §4 от ЗСПЗЗ.

Освен това вещото лице установява по категоричен начин, че от съществуващия между двата имота слог/межда/ с площ 321кв.м. илюстриран с точки(вж. комбинираната скица) и отразен в картата от 1937г като граница между имотите,но без да влиза в тях, към реституирания на И. имот са възстановени 267кв.м., а на ответниците – 37кв.м.Останалите са за път, предвиден по КВС.

В разпита с в РС и пред настоящата инстанция вещото лице признава, че върху ползваното от него копие е имало „писаници и драсканици”, но е категорично, че това не му е попречило да изготви заключението. Напротив, изрично сочи, че не е повлиян от тях, а е ползвало официално очертаните линии върху КП от 1937г, както и че липсва друг картен материал за процесната местност за описания период.

При така установеното съда направи следните правни изводи:

Жалбата е допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

Представените по делото удостоверения за наследници установяват наличието на твърдените наследствено-правни връзки, по силата на които И. се явява наследници на А.И., п.1978г, а ответниците – на Ат.Т.,п.1968г.

От събрания доказателствен материал се установи по категоричен начин, че ищцовия наследодател – А.И.,п.1978г, се легитимира като собственик на нива от около 6дка в м.”Н”, землището на с.П., при съседи: шосе, път и мера от две страни. Този извод се обосновава от представеното удостоверение от 1940г, от което е видно, че с определението си от 19.10.1939г по ч.Г.д.№251/38г е признал А.И. за собственик на същия по наследство и давност.

Свидетелските показания допълнително подкрепят направената констатация. Водените и от двете страни свидетели изрично заявяват, че в м.”Н”(„Н), землището на с.П., ищцовия наследодател действително е притежавала нива от 6дка, описвайки обаче най-общо местоположението й, която е обработвал до внасянето й в ТКЗС. В тази насока е и опис-декларацията от 25.01.1957г.

От своя страна свидетелите Г и П. твърдят, че имоти в същата местност е притежавал както А.И., така и Ат.Т., отграничавайки също най-общо всеки от тях по площ и местоположение.Въпреки разминаванията досежно съседите, свидетелите и на двете страни са еднопосочни относно съседното местонахождение на имотите.

Показанията на С.Спасов и Недялков за отсъствието на имот на А.Т. в горната местност не кореспондират както с писмените, така и с гласните доказателства, поради което настоящият състав не ги възприема.

Точното местоположение и площта на ищцовия имот обаче са определени от вещото лице в основното му и допълнителни заключения. Основавайки се на единствения картен материал от това време - кадастралния план от 1937г и разписния списък към него, експерта изрично сочи, че ищцовия имот фигурира под №60, тониран в кафяво, който в разписният списък е записан с площ от 6,492дка на името на А.И.. Същевременно под №62 е отразен имот, записан в разписния списък на Ат.Т. с площ от 1,480дка. Задълбочените справки не само с цитирания картен материал, но и с материалите по делото, в ОСЗГ-С., а също и извършеният оглед на место, обосновават в нужната степен експертната му констатация, според която във възстановеният от ПК на ответниците имот попадат само 205кв.м. (тонирани в червено) от този(им.№60) на ищцовия наследодател. Следователно, исковата претенция по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ се явява основателна и доказана само за така описаната площ, поради което развитите в тази насока оплаквания на ответниците се явяват неоснователни, за разлика от доводите на И..

Що се отнася до останалата част от претендираната нива, то 380кв.м. от същата се доказа по категоричен начин, че попада в новопроектиран път(вж. тонираното в зелено на комбинираната скица на вещото лице) и 1 048дка в земи по §4 от ЗСПЗЗ(тонирани в кафяво в същата скица).За същите липсват данни да са възстановени, респ. претендирани от ответниците в нито един момент.Следователно, за тази част между страните липсва гражданско-правен спор, а оттам нужда и интерес от търсената с иска по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ защита, поради което отхвърлителната част на първоинстанционният акт се явява недопустима.Като не е съобразил горното и е разгледал иска над въпросните 205 кв.м., РС е процедирал в разрез с процесуалните правила, понеже над тази площ за ищеца е липсвал правен интерес от установяване собственическите права на общият им наследодател по отношение на ответната страна. Ето защо и на осн.чл.209, ал.1 ГПК(отм.), възпроизведен съответстващ на 270, ал.3 от сега действащият ГПК, атакувания съдебен акт,макар и по съображения различаващи се от развитите от ответниците, е наложително да се обезсили като недопустим в частта му, с която иска по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ е разгледан и отхвърлен над площта от 205кв.м., като производството в тази му част се прекрати. По този начин евентуалните собственически правата на И. над признатия им обем не биха се преклудирали от силата на пресъдено нещо на настоящото решение и за тях остава открита възможността да търсят защитата им по предвидения за това ред срещу други правни субекти.

Доколко в определение №45/03.02.11г на ВКС, І ГО по ч.Г.д.№489/10г по описа на с.с., са дадени указания досежно допустимостта на иска, то те касаят именно въпросните 205кв.м. и впредвид задължителния им характер за настоящият състав, преразглеждането на този въпрос е недопустимо.Поради това и изложените в тази връзка доводи от ответниците се явяват неоснователни.

В контекста на изложеното атакувания акт относно уважаването на иска по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ се явява правилен и законосъобразен, поради което няма пречка да се потвърди.

Доводите на И. за опорочаването на експертните заключения заради „писаниците” и „драсканиците” върху плана от 1937г са изцяло несъстоятелни, впредвид категоричните изявления на вещото лице пред двете инстанции, че се те не са му попречили да отговори на поставените въпроси и се е водил единствено и само от официално изчертаните линии.

Позоваването от И. в жалбата им на решение №215/18.04.97г на СРС по Г.д.№767/96г по описа на с.с., не е в състояние да обоснове тезата им.Това е така, понеже правомощията на съда в производството по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ е възприет един по-облекчен режим на доказване, при което за уважаването на иска е достатъчно доказателственият материал да създава обосновано предположение за принадлежността на правото на собственост, което законодателя е приел за допустимо и достатъчно в производството по възстановяване на собствеността по реда на ЗСПЗЗ, но не и в настоящото(Р446/11г,ІІ ГО на ВКС).Поради това установеното в производството по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ, респ. решението, не може да се счете за предпоставка за признаване правото на възстановяване на собствеността(Р223/10, ІІГО и др.)

Следва да се отбележи, че и решението по чл.14, ал.3 ЗСПЗЗ въпреки постановеното „възстановяване” на имота в полза на И., то не ги легитимира за собственици.Правомощията на съда в това производство се изчерпват с установяване принадлежността на правото на жалбоподателите да възстановят заявените имоти.Начина на възстановяването му се определя от административния орган, за което следва да съобрази актуалното състояние на имота, неговия статут, евентуалните ограничения и пр.(Р.450/13.01.12г по Г.д.№1325/10г на ВКС, І ГО и др.).

Неоснователни са оплакванията и на ответниците, че РС е следвало да признае И. за собственици не на 205кв.м., а за разликата между 205 и 72кв.м., т.е. за 113 кв.м., както и че слога(междата) не е разпределена по равно. Настоящото производство е по специален установителен иск, чийто предмет се определя от И. по предвидения за това ред.По делото липсват данни за въвеждането на претенции от И. по съответния начин, поради което горното е извън пределите на разглежданото производство.

В изложеното се съдържа отговор на всички останали доводи на страните, които са от значение за правилното решаване на спора.

С оглед възприетото разрешение разноските остават в тежест на направилите ги страни.

Водим от горното Благоевградския окръжен съд

Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА като НЕДОПУСТИМО решение №1058/19.04.11г на РС-С. по Г.д.№747/07г по описа на с.с.,в частта му, с която е отхвърлен предявеният иск от А. А. Ф., Р. А. К., Е. А. И., В. А. И., Б А. И., всички от с.П., община С., ул.”П М., № 8, К А. Т., З. А. П, И. А. Т., М. И. Д. и С. И. Т., петимата от С. община Б., срещу В. А. Т. от Г.С., ж.к.”Д.”, Б., В. .2, А., Е. А. С. от Г.С., ж.к.”. Ж., бл.28, В. .1, А., Л. А. П. от с.Б., община Ч б област П, С. А. Д. от Г.С., У.А., № 12, И. А. Т. от с.П., община С., и С. И. Т. от с.П., община С., за признаване правото на собственост на наследодателя им АС И. към момента на внасянето й в ТКЗС, над 205кв.м. до претендираните 1,474дка от земеделски имот,представляващ част от нива, находяща се в м."Н" /"Н/, землище на с.П., О. С., цялата с площ от 6дка, при съседи-Андон И., шосе, път и С Ми ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази му част.

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му обжалвана част.

Решението може да се обжалва в едномесечен срок, считано от връчването му на страните пред ВКС.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: